От няколко месеца ми се случват много неприятни неща по улиците.
Искам да знам случайност ли е или просто излъчвам нещо,личи си страхът ми или какво?
Спомням си,че първият неприятен случай беше зимата,около 20:00. Излизаме с една приятелка,тя решава да си изтегли пари от банкомат,на главна улица в центъра на града. Докато тя си върши работата,аз стоя с гръб към нея и си гледам по улицата. Забелязох двама мъже,които вървяха в обратна на нашата посока. Единият обаче ни видя,побутна другия и тръгнаха към нас. Казах на приятелката ми и почнахме да бягаме,влязохме в първото кафене. Доста се уплашихме.
Вторият ми случай. Лятото следобед 16:30 ставам от кафе и на 20м от него усещам как нещо се отскубва от врата ми - златния ми синджир. Обърнах се и видях как един тъп наркоман бяга. Запомних го. Жалби,разпознаване и т.н.
Трети случай месец след грабежа ми. Вървим със същата приятелка,отново посред бял ден на оживена улица,влизаме в една пресечка и някакъв млад мъж ме спира "извинявай,познавамте!" /личи му,че е наркоман/ . Казах,че се бърка и продължихме бързо с приятелката ми. При което зад мен "ЧАКАЙ !!! ЕЛА ТУКА! " Познайте дали отидохме,влязохме в един магазин за обувки и изчакахме да се отдалечи. Беше и пълно с хора,та май му мина мерака да прави каквото и да е.
Четвърти случай вчера. Отново със същата приятелка,ще пием кафе, влизаме в едно,което се предполага,че трябва да е пълно,защото има гимназия наблизо. Уви- кафенето празно,само един млад мъж,абсолютен перко навизия,стои на една маса,пие нещо и гледа надолу. Решихме,че ще ходим на друго кафе. Както си говорим,забелязваме,че този същия е дошъл и е на отсрещната маса. Приятелката ми ме пита как ли е разбрал,тогава се сетих,че ние изкоментирахме,че ще ходим на въпросното място. В този момент той стана от масата .
-Ами извинявайте може ли да дойда при вас понеже ми е тъпо сам?
/имаше визия на ХЕРЦ ама отвсякъде/
-Ние си тръгваме,съжалявам.
След 3 4 мин наистина ставаме да си ходим и този казва на приятелката ми "Извиняваай ще може ли .. "
Познайте можеше или не можеше. Направо си заминахме.
Петият случай е днес. Приятелката ми минава от същото място,където "се беше припознал в мен" онзи там. Но е бил друг мъж. Тръгва да върви след нея, накрая тя решава да влезе в един магазин и да мисли какво да прави - този път е сама. Гледа навън, мъжът се отдалечава бавно и я гледа в очите. Стреснала се е доста,обадила се е по телефона и я прибрали близки.
Та въпросът ми е : Какво става, преди като че ли нямаше толкова много луди? Почвам да си мисля,че те избират жертвите си,ние нещо излъчваме ли? Може би си личи,че сме си патили и се вижда страхът ни? Не мога да разбера!
Но определено имам вече голям страх да излизам сама,дори през деня.
Виж целия пост
Искам да знам случайност ли е или просто излъчвам нещо,личи си страхът ми или какво?
Спомням си,че първият неприятен случай беше зимата,около 20:00. Излизаме с една приятелка,тя решава да си изтегли пари от банкомат,на главна улица в центъра на града. Докато тя си върши работата,аз стоя с гръб към нея и си гледам по улицата. Забелязох двама мъже,които вървяха в обратна на нашата посока. Единият обаче ни видя,побутна другия и тръгнаха към нас. Казах на приятелката ми и почнахме да бягаме,влязохме в първото кафене. Доста се уплашихме.
Вторият ми случай. Лятото следобед 16:30 ставам от кафе и на 20м от него усещам как нещо се отскубва от врата ми - златния ми синджир. Обърнах се и видях как един тъп наркоман бяга. Запомних го. Жалби,разпознаване и т.н.
Трети случай месец след грабежа ми. Вървим със същата приятелка,отново посред бял ден на оживена улица,влизаме в една пресечка и някакъв млад мъж ме спира "извинявай,познавамте!" /личи му,че е наркоман/ . Казах,че се бърка и продължихме бързо с приятелката ми. При което зад мен "ЧАКАЙ !!! ЕЛА ТУКА! " Познайте дали отидохме,влязохме в един магазин за обувки и изчакахме да се отдалечи. Беше и пълно с хора,та май му мина мерака да прави каквото и да е.
Четвърти случай вчера. Отново със същата приятелка,ще пием кафе, влизаме в едно,което се предполага,че трябва да е пълно,защото има гимназия наблизо. Уви- кафенето празно,само един млад мъж,абсолютен перко навизия,стои на една маса,пие нещо и гледа надолу. Решихме,че ще ходим на друго кафе. Както си говорим,забелязваме,че този същия е дошъл и е на отсрещната маса. Приятелката ми ме пита как ли е разбрал,тогава се сетих,че ние изкоментирахме,че ще ходим на въпросното място. В този момент той стана от масата .
-Ами извинявайте може ли да дойда при вас понеже ми е тъпо сам?
/имаше визия на ХЕРЦ ама отвсякъде/
-Ние си тръгваме,съжалявам.
След 3 4 мин наистина ставаме да си ходим и този казва на приятелката ми "Извиняваай ще може ли .. "
Познайте можеше или не можеше. Направо си заминахме.
Петият случай е днес. Приятелката ми минава от същото място,където "се беше припознал в мен" онзи там. Но е бил друг мъж. Тръгва да върви след нея, накрая тя решава да влезе в един магазин и да мисли какво да прави - този път е сама. Гледа навън, мъжът се отдалечава бавно и я гледа в очите. Стреснала се е доста,обадила се е по телефона и я прибрали близки.
Та въпросът ми е : Какво става, преди като че ли нямаше толкова много луди? Почвам да си мисля,че те избират жертвите си,ние нещо излъчваме ли? Може би си личи,че сме си патили и се вижда страхът ни? Не мога да разбера!
Но определено имам вече голям страх да излизам сама,дори през деня.
Наплашила си се от грабежа и всеки срещнат перушан ти изглежда страшен. Аз, след като ми обраха стаята, докато аз спях вътре, 2-3 месеца не можех да се съвзема и постоянно си мислех, че някой ще ми бръкне в чантата, в джобовете, че някой ще влезне у нас нощем и т.н. Стрес. Ще мине 
