Свекърва и бебе

точно това щях да кажа и аз,ние жиевеем заедно и такива номера ми прави постоянно,така че радвай се че е за малко

Щом казваш,че е свястна жена,значи ще те разбере,ако и намекнеш да остави грижите за ТВОЕТО дете на теб.Ако иска,нека даде съвет,ще изтърпиш за малко,но не и да "взима нещата в свои ръце".Един разговор без конфликт ще свърши работа ... предполагам.Дано само не е от обидчивите като моята .

Явно свекърва ти иска да поговориш ДИРЕКТНО с нея ,без заобиколки и недомлъвки. Говори с нея, защото ако не говориш в началото с нея ще стане по-зле. Казваш й ,че не ти е приятно да ти се бърка и че ще трябва да се съобразява.
Ако пък ти неможеш, говори с мъжа ти, нека той да й свие сърмите.
Аз така правя и резултата е винаги добър!

Здравей, прочетох темата и разбирам че не само аз го играя този театър Свекървите за мен не са Човеци- моята от нищо не разбира, не чува, все казва че забравяла и се повтаря непрекъснато, опитва се да наложи мнение но...Аз си имам своя стратегия и просто не я допускам до детето си вместо да ми трови нервите с глупавите си препоръки да си стои у тях, може това да изглежда доста гадно от моя страна но ако тръгна да разказвам за нея ще ме разберете но... не това е темата и мястото.
Не знам дали с разговор ще постигнеш нещо освен да се обиди и да се оплаче на мъжа ти някои път,просто си сложи розовите очила и не отстъпвай от мнението си, когато иска да направи нещо за детето ти което ти не харесваш казваи веднага - после забравят! Демонстрациите не винаги помагат, но пък може да и светне лампичката, че нещо прекаряла.

 

 Точно така и аз бих постъпила  и може би нямаше да се стърпя да им напомня че това си е нашето бебе.

 Опитай нещо да промениш в тона си в такива моменти и погледа много говори, но просто не вярвам че ще има ефект те са уникални и като кажат- Аз моите и двете така съм ги гледала!/това го слушах от 2 месец през бременността ми че чак до един ден когато бях на кеф да и кажа/- На тази реплика един път просто и казах- Радвам се че си изгледала остави ме и аз да си изгледам моето!
 Сякаш тя е най-кадърната, а ние сме некадърни и едно не можем да изгледаме.
  Тогава не се обади 4 дни и повече не я чух тази реплика.Но се беше оплакала на мъжът ми, което мен изобщо не ме смути.Тя винаги така прави.

           

 

Успех ти пожелавам  и те съветвам да не си мълчиш, защото когато си мълчиш един вид си и подчинена и тя няма да спре.

детето си е твое ,решенията си са твои -трябва да ги отстояваш категорично и в прав текст пред мами и баби.Ако в началото намерят "вратичка",през която да промъкват своите идей и да налагат мнение-после ще ти е много по трудно да отстояваш позициите си.
Щом свеки е разбрана-направо в очи и заявяваш становището си -казваш и ,че искаш да ти помага както ти решиш ,че ти ще определяш с какво и кога ще ти е полезна.Това е -кратко ,точно и без нерви и повишаване на тона.

Едва ли го прави от лошотия.Сигурна съм,че обича бебето,но просто някъде се разминавате в разбиранията си и в случая наистина разговорът помежду ви е възможно най-доброто за всички ви-дори и да не се промени отношението и поне ще знаеш,че си опитала и вече ще я караш по-безцеремонно.Сега ти е достатъчно тежко и само се изнервяш излишно(пък макар и за дреболии),а тя тя сигурно дори и не разбира.
Тая реплика-,,Аз съм изгледала 2деца и всичко знам/мога" и мен ме е вбесявала десетки пъти,както и много други уж дребни работи и затова мога да ти кажа-не чакай повече,няма смисъл-говори си с жената и ще видиш,че нещата ще се оправят.Успех:)

И с моята свекърва се получи така, отношенията ни бяха добри преди да се роди детето, понякога съм се дразнила, но обикновено не й обръщам внимание, но откакто родих изключително много й се дразня! Може би защото става въпрос за детето ми! И за чорапите беше така и за много други неща, при това не вижда детето често и пак се опитва да се меси! Държа ми сметка веднъж, че се е разболяло защото не му обувам чорапи! Обикновено се опитвам да обясня позицията си, няма резултат, млъква и следващия път като дойде пак същото. Сега понеже още не е проходил (1г и 1 мес.), 100 пъти ме пита дали няма да му купя проходилка, аз 90 пъти й обясних защо няма да купя и накрая просто спрях да й отговарям, но пак ме дразни! Или например звъни на вратата, аз отварям, без дори здрасти да каже се впуска към детето "Бабче, ама защо си земята", вземе го на ръце да го погушка и въобще не ми обръща внимание на приказките. Решение не съм намерила още, май най-добре понасям когато не съм край нея, докато е при детето и не виждам какви ги върши! Знам че го обича, но не разбирам защо майката трябва да се пренебрегва като такава?!

Както едната мама е написала, може и от хормоните да съм малко по-чувствителна и да се изнервям по-бързо . Просто прекалено е готина по принцип, въпреки, че си налага за някои неща мнението, но съм забелязала, че го прави с идеята да помогне и ако съм прекалено директна може и да я засегна, а аз не целя това. Но имам чувството, че на всяка майка й е заложено в даден момент да се дразни на съветите на свекървата  абе май спокойствие и увереност му е майката

....  и твърдост...

ВСЕКИ ден го правя, а резултата е четвъртия цитат от горе на долу      Мъжът ми все е на нейна страна     




още МНОГО, МНОГО, МНОГО ....

П.П. Имаме собствен апартамент, който стои празен, но живеем при свеки, защото мъжът ми(30г) още не е готов "да се пусне от полата й"  Какво повече да добавя?????????????????????? 

Нищо ново по белия свят. Аз на майка си се дразня на моменти, пък какво остава за чужд човек, какъвто е свекървата. Бъди малко над тези неща. Помисли си, това е един възрастен човек, който иска също да покаже, че може, че знае как, иска да бъде част от радостта и отговорността. Не си мисли, че се съмнява в твоите възможности, просто иска да покаже собствените си и да бъде оценена (като всеки човек). Ако вземеш присърце това, ще се разбирате много добре. Даже и се обаждай от време на време да я питаш за съвет, знаеш ли как ще се зарадва. Благодари и като ти донесе някакъв лек от едно време за бебето, пък после ако искаш го ползвай.

Не с твърдост, а с добрина, ще се справиш.

ох, болна тема  и при нас се получи същото, само че нежеланите съвети започнаха още от как забременях и съответно зачестиха след раждането, разбирам да си поискаш съвет- да, и вече да си прецениш дали ще се възползваш от мнението, но да ти се натрапват неща, несъвпадащи с възгледите ти за отглеждането на собственото ти дете - отвратително е!
При нас нещата така ескалираха че по- добре да не разказвам, дано успееш да се справиш 
Искрено ти желая да не ви се задълбочават проблемите, че става страшно после ...
Пак поне не ти е правила изцепи от сорта - сина ми новороден, тя вика - чакай да го цункам по пишката че да съм първата жена, целунала го там  това е един нищожен пример за простотия ... така че ако можеш действай твърдо от сега!

При вас проблемът е не в свекървата, а в мъжа ти. Имаш три варианта:
убеждаваш го (аргументът за мен е, че ще имате по-свободен сексуален живот сами),
заплашваш го, че ако не се премести, ще го напуснеш (но трябва да си готова и наистина да го направиш, ако не се премести),
продължаваш да живееш така.

 живея със свекърва и не ми се прибира.Все гледам да сме навън-там ядем,спим,играем

melfin, вземи спретни един откровен разговор с мъжа ти и му излей душата си. Кажи му всичко, което те дразни.  Организирайте се и се отделете от майка му. Крайно време е да се почуства глава на семейство, а не да очаква "мама и тате да го гледат докато го поемат децата му" - това последното е лаф на баща ми  Няма начин да нямате главоболия след като сте под един покрив.

Аз лично никога не бих живяла със свекитата си - единият лекар, другият учител - с тях просто не се спори. Винаги знаят всичко и не дават дума да се обели срещу вижданията им. Имат 2 жилища във Варна, но ние предпочетохме да сме на 500км от тях под наем, за да сме по-спокойни. Пак ми лазят на нервата, но поне е по-рядко.
В началото се опитаха да ми дават насоки за гледането на бебето, но ги секнах в зародиш - че съм достатъчно грамотна да чета и ако се налага да вземам съвет ще предпочета да е от педиатъра, а не от тях. Докторът се пъна, че повече разбирал от мен и можел да се консултира с колегите си, но с времето разбра, че не може да стане на неговата. 500км не им бяха по вкуса да ни гостуват често. Така си спестих доста ядове с тях.