Има ли други, толкова спънати и отнесени, като мен

Денчо,sorry,ама като го четях това се напиkах от смях ...е ти ме би по всички параграфи.
И аз съм много спъната,и на равно се спъвам..или може да има едно малко камъче на улицата ама ще го уцеля точно него ,нищо че преди това съм си казала на ум...Меги,камък заобиколи го.
А в къщи никога не влизам в някоя от стаите без да си протъркам ръката на касата на вратата ,просто ми е трудно да взимам завоите.Но явно ръцете ми са свикнали,та вече не остават никви белези.

То си е трагикомедия моята сага

Айде и аз при вас
В ученическите ми години имах феноменално падане направо като за филм.
Правихме контролна, часа свършва аз бързам да допиша нещо, в същото време учителката излиза и аз се засилвам след нея. А тя вече върви към учителската стая, която се намира на няколко стъпала по-надолу от стаята, където бяхме. Аз съм се тичам след нея с трета космическа и успешно се спъвам на една от стълбите, при което тупвам на пода и от силата продължавам да се влача до краката й.... Не ми остана друго освен да и подам контролната си както си бях на пода  и да се превивам после от болка 

Това лято направих страхотно тупване пред входа на централната автогара. Ходих да посрещам моите родители. Бях с едни хлъзгави чехли, а там са направили наклони точно пред стоянката за таксита. Хлъзнах се и се разхвърчаха чанти, чехли ...  всички ме зяпнаха, а аз по най-бързия начин се набутах в колата въпреки ужасната болка. 

Пак това лято успях да падна този път с дребния на ръце. Гледах да го пазя него и слава богу се размина той, а аз се сдобих с преливащо на цвят коляно 
 

Аз също мога смело да се присъединя към вас    По принцип от малка съм си така...все със синки,все падам....ама от година такъв карък ме гони,че няма накъде!Миналата година по това време обиколих 3 болници за един месец...заушка...припадане...и като за капак точно на Коледа изхвърлайки боклука(работя в дискотека) паднахме с една колежка една след друга и докато се смеехме,видях огромни петна кръв по стълбите...резултата...срязано сухожилие на показалеца на дясната ръка,пръста ми се огъваше настрани...и 7 шева...навръх Коледа!е,поне се оттървах и не бях на работа на Нова година  !
Колежките ми казват,4е имам уникалната дарба да си съсипвам тялото!Преди около месец паднах на едни стълби в дискотеката и зверски си изкълчих крака....и аааайде пак в Пирогов!2 седмици след това на рожденния ми ден паднах 2 пъти единия,от които на същите стълби!Имам един приятел,който казва,4е трябва да си направя пак прощъпулник!Някой по=нагоре беше казал,4е действа....взех да се замислям!
Това всъщност са ми по-сериозните...иначе няма ден,в който да не се ударя милион пъти с врати,в стени и къде ли още не!

Оправихте ми настроението, голям хилеж падна за ваша сметка, ха сега да се посмеете за моя.

Била съм на 17-18 години това трябва да е било някъде през 97 година. По това време работех като манекенка от около година/действието се развива малко преди клипчето с манекенките, пуснато в началото, за мое щастие пропуснах въпросното ревю /. Живеех в нов квартал където нямаше улици пък камо ли домашни телефони. Пускаше ми шефа съобщение на пейджъра и аз тичах към обществения телефон да видя защо ме търси. Телефона се намираше от другата страна на булеварда. Една вечер пейджъра пищи, навън вали като из ведро, аз се обличам на бързо и заминавам, звъня -ревю след 2 дни, поемам ангажимента и тръгвам да се връщам, на пътя огромни локви покрай тротоара на булеварда, а срещу мен една кола с бясна скорост право към мен отива и не им оставаше нищо друго освен да скоча и да се опитам да прескоча локвата. А тя беше наистина огромна. Проблема беше, че направих чуден скок, но се приземих с изкривен глезен. Свитки ми излезнаха, казвам ви, легнах насред мокрия булевард и завих с глас от болка. Огледах се, ослушах се, няма жива душа, вали като из ведро, няма гсм-и, изобщо друг изход няма освен да се дотътря някак до нас. Ами, довлачих се на 4 крака Живея на 100-тина метра от булеварда, това ми бяха най-дългите 100 метра в живота на второ място веднага след секциото По едно време спря една кола и някой ми предложи да ме закарат да вкъщи, обаче толкова ме досрамя и достраша да не ме отвлекат, че отказах и си продължих на 4 крака И така, добрах се до входа някак, звъня отдолу да помоля нашите да слезнат поне по стълбите да ми помогнат, показва се баща ми, питам къде е мама, той казва че се къпе и какво има, навехнах си крака казвам му, ами айде качвай се, де, беше отговора И се прибра Най-голямата ми мъка беше, че след 2 дни трябваше да съм на ревю. А глезена ми като футболна топка Майка ми ме заведе на доктор, почти бях успяла да го счупя За уточнение не ми е за сефте, краката ми винаги а били много кекави, като малка често наминавахме покрай поликлиниката... В крайна сметка глезена ми поспадна, макар и не съвсем, благодарение на замръзналите компреси на майка ми и на ластичния бинт, отидох до там увита с него, свалих го само за ревюто и после пак го омотах. Тогава открих, че като ми е изкълчен глезена по-лесно вървя на ток отколкото на равна обувка

Също имам случай в който се опитах да затвора отвън вратата на таксито хванала вратата от вътрешната страна и моя среден пръст също беше с паднал нокът известно време

Работех като барманка едно лято в един ресторант да си изкарам пари за море, наложи ме си да сервирам няколко пъти по заместване, резултатите бяха катастрофални - един залят клиент с бира, разсипани манджи и т.н. В офиса, където работих допреди 3 години разлях кафето точно пред всичките шефове от чужбина. Въобще присъединявам се към групата отма

Забравих да спомена как един път тока на обуката ми остана в трамвая на път за един кастинг, добре че за кастинга ни искаха други обувки, та си носих в пликче и спасих положението

Със сина ми също по време на проходжащия период в южния парк исках да го отърва от една дупка и за да не падне той там, аз се пльоснах. Пак същата схема - изкълчен глезени то същия като предния път и също така зле. Имаше едни хора наблизо как не се обърнаха да видят какво става, хем чуха как извиках от болка... Ама аз съм си виновна като съм си смотана и не внимавам Пак посетих Пирогов, де...

ще ме извинявате ама се посмях доста за ваша сметка  ,не че и аз нямам случаи на падане ама вашите са по фрапиращи, последното ми падане беше това лято с детската количка по един баир надолу, добре, че беше малък та не се наложи и количка да гоня ,поне се отървах само с охлузвания .

аз не съм от много спъващите се,но моята приятелка е върха милата преди 2-3 години й правихме прощъпулник(по съвет на старите баби)но продължи да си пада,да си се спъва.

Аз съм същата вейка. Ако мога да се тресна във всеки един мебел или предмет ще е най-добре. Непрекъснато се ритам в масата, в шкафове се удрям. Да не казвам че миналата година си купихме спалня и се нацелих в нея. Тая година си купихме нова и в нея също се нацелих. Бутам всевъзможни неща които стават за бутане. Абе в общи линий съм много заспала. Като излизам с майка ми някъде ме предупреждава за дърветата защото като съм била малка непрекъснато съм се удряла в тех. Даже се сещам за един случай като бях малка и както съм си ходила и съм се треснала в един стълб то сигурно и за това сега съм такав ачалната  

Аз като малка ходех и се блъсках във всеки срещнат стълб, спъвах се във всяка плочка и така...
Но сега вече не съм така...
Последно се изложих миналата година в подлеза на НДК, пресичам с едни приятели, и аха да стъпя на тротоара, се плъзнах по леда, извъртях се някак странично и назад и бедрото ми попадна точно на ръба на бордюра... Добре, че се подпрях с ръка, иначе щях да си овъргалям главата в кишата и калта