Колко е малък света !

  • 4 516
  • 64
17 ноем. 2008, 00:47 ч.
Темата е провокирана от нещо, което се случи днес,
за втори път с един и същи човек, което е невероятно
и което ме изуми, и същевременно ме направи изключително
щастлива  Hug

Та искам да ви запитам:
Случвало ли ви се и на вас да възликнете
"Е.а си, колко е малък света !"

Ако не е твърде лично разкажете.
Мисля, че ще е интересно !

Аз вярвам, че няма нищо случайно на този свят
и всички хора, които срещаме при определени
обстоятелства, е трябвало да срещнем  Hug
Виж целия пост
# 1 17 ноем. 2008, 00:51 ч.
Ако светът е толкова малък, защо никога не срещам Анджелина Джоли?!
Виж целия пост
# 2 17 ноем. 2008, 00:57 ч.
Цитат на: тони сопрано в пн, 17 ное 2008, 00:51
Ако светът е толкова малък, защо никога не срещам Анджелина Джоли?!

Неведоми са пътищата Божии, Сопранов  Naughty
Никога не знаеш какво може да ти поднесе съдбата.
Е, дано да е по-скоро, че ако ви срещне след 20 години кел файда  Laughing
Виж целия пост
# 3 17 ноем. 2008, 02:09 ч.
ДА, много често си го казвам!
Преди няколко години в Монте Карло се запознах с едно момче- българин. Слизаше от една яхта и ми направи впечатление като проговори на български по телефона. Оказа се, че е бивше гадже на моя приятелка, който в последствие станал капитан и обикаляше из Средиземноморието  с едни руснаци.
И във Варна много често ми се случва да си го кажа.
Виж целия пост
# 4 17 ноем. 2008, 02:24 ч.
Цитат на: тони сопрано в пн, 17 ное 2008, 00:51
Ако светът е толкова малък, защо никога не срещам Анджелина Джоли?!
http://novini.tialoto.bg/article.php?id=7395
Виж целия пост
# 5 17 ноем. 2008, 07:19 ч.
Понякога и най-малките вероятности се сбъдват.
Възможно е, Сопрано, днес да я срещнеш два пъти.
Виж целия пост
# 6 17 ноем. 2008, 07:29 ч.
  
     Случвало ми се е,да,няколко пъти.Най-пресният пример е от 1 седмица.Тогава разбрах,че моята баба,която живееше в Созопол и никога в Бургас и която почина преди 22 год. се е познавала и даже е ходила на почивка с бабата на съпруга ми.По онова време и двамата сме били на по 10 год и представа сме нямали за съществуването на другия.
Виж целия пост
# 7 17 ноем. 2008, 07:40 ч.
понякога - много често. Друг път с месеци - не.
Конкретна случка не ми се ще да споделям.
Виж целия пост
# 8 17 ноем. 2008, 08:24 ч.
слава богу, че светът е достатъчно голям и е съвсем приемливо да се отрежеш вечер някъде, да натвориш куп глупости и никога да не срещнеш свидетели.
но още съм благодарна и че не живея в Угърчин, там вероятно светът са едни две хиляди души, които си се подсмихват иззад гърбовете.
Виж целия пост
# 9 17 ноем. 2008, 08:27 ч.
В детската градина имах една приятелка, беше ми и съседка, все заедно бяхме в игри и лудории. Един ден заминаха да живеят в друг град.  Sad
Тръгнах на училище и един ден учителката от вратата ми казва, че е дошло ново момиче и ще сяда до мен, на моя чин. Тя беше!  Heart Eyes
Виж целия пост
# 10 17 ноем. 2008, 08:27 ч.
Да Laughing Никога няма да забравя как срещнах веднъж в морската във Варна мой бивш съученик, който никога, ама никога не съм срещала в родния си град, освен на училище Laughing Много ми стана смешно Simple Smile
Виж целия пост
# 11 17 ноем. 2008, 08:36 ч.
Често ми се случва напоследък. Най- интересната случка в тази посока е момента, в който след девет години връзка и три- брак, живот в различни градове преди да се запознаем, по детските ни албуми установихме, че със съпруга ми сме били заедно една година в яслата  Laughing.
Виж целия пост
# 12 17 ноем. 2008, 08:45 ч.
Бях водила Станиславски на разходка извън София, прибрахме се с маршрутка. Покрай дивотиите му се заговорих с една дама, оказа се от любим мой град, в който някога съм учила.
Тя познаваше почти всички лица, за които се сетих. Та така....дори и без Интернет, малък си е светът.
Виж целия пост
# 13 17 ноем. 2008, 08:47 ч.
А пък моята любима учителка в детската Heart Eyes, се оказа 25 години по-късно в друга детска, в друг квартал - учителка на сина ми...Честно казано не я познах, защото нямам спомен за визията й, пък и доста се е променила. Но един ден отидохме с майка ми да вземем малкия и те се разпознаха, защото навремето бяха приятелки...
Виж целия пост
# 14 17 ноем. 2008, 08:52 ч.
Отидох на другия край на света, в малко градче, зад гърба си в магазина за хранителни стоки, чух българска реч от, някак си, познат глас. Обърнах се и 5-6 секунди не можах да повярвам на това, което видях - моята най-добра приятелка от детските ми години, с която живеехме врата до врата в блока, която не бях виждала и нямах никаква връзка с нея повече от 20 години, стоеше на 2 метра от мен и се караше на малкия си син.  Hug
Тогава възкликнах: "Колко е малък света!"  Peace
Виж целия пост
# 15 17 ноем. 2008, 08:54 ч.
Слува ми се-даже скоро се засякох с една съученичка във форума.
Виж целия пост
# 16 17 ноем. 2008, 08:56 ч.
Казвала съм си го много пъти. Тази година на летището в Дортумнд се заговорих с българи - момче и момиче, които се оказаха съученици на един мой състудент.
Виж целия пост
# 17 17 ноем. 2008, 09:00 ч.
Имало е съвпадения, които са ме карали да си го мисля, но съм имала и такива, когато съм съжалявала, че не е достатъчно малък...
Виж целия пост
# 18 17 ноем. 2008, 09:07 ч.
Малък е, когато не стоиш и чакаш да се завърти около теб. Не веднъж обстоятелствата са се стичали според очакванията ми без да имам особени претенции. Просто си казвам: "А какво би било ако...?" и нещата някак си странно се случват по заповед на щуката. Laughing
Виж целия пост
# 19 17 ноем. 2008, 09:59 ч.
Преди години отиваме на едни забутани острови /все още не бяха популярни/ на почивка и какво се оказва - на тия две педи земя сред океана ни посреща българка, която си живее там. Отгоре на всичко и инструктора по дайвинг беше българин - Наско.
Виж целия пост
# 20 17 ноем. 2008, 10:15 ч.
Цитат на: pasinet в пн, 17 ное 2008, 09:00
Имало е съвпадения, които са ме карали да си го мисля, но съм имала и такива, когато съм съжалявала, че не е достатъчно малък...

най-точният ми отговор Sunglasses
Виж целия пост
# 21 17 ноем. 2008, 10:19 ч.
Вчера четох в една книга за Теорията за шест степени на разделяне, която има за основа идеята, че ако човек е на "крачка" разстояние от всеки, когото познава, и на две "крачки" от всеки човек, когото тези хора познават, то тогава всеки е на разстояние не повече от шест "крачки" от всеки на тази планета. Подобни теории са поддържани от Ф. Каранти и С. милгръм с неговия експеримент за феномена на "малкия свят".

На мен също са ми се случвали подобни случки. В София преди години се качвам в едно такси с доста багаж, за да се прибирам за празниците. Попадаме в голямо задръстване и се заговарям с шофьора, младо момче, оказва се че също е от Пловдив. В разговора споменавам, че скоро имам рожден ден и той казва, че майка му е родена на същата дата. Попитах го, а майка ти Антония ли се казва - оказва се, че е син от първия брак на приятелка на майка, а аз само бях чувала за него, но не го бях виждала.
Виж целия пост
# 22 17 ноем. 2008, 10:28 ч.
Много пъти съм стигала до този извод, но една случка направо си е виц. Разведена съм и имам почти три годишна сериозна връзка, тоест живеем заедно, с друг мъж. Та миналото лято двамата си търсим кола. Отиваме до една автокъща и харесваме един Пасат. Ама много. Качваме се със собственика и отиваме при наш близък приятел, който има сервиз, за компетентното му мнение. Спираме пред сервиза и виждам бившият ми мъж. Излиза той и поздравява собственика на колата. Аз учудено питам от къде се познават. А бившият вика- "Ами аз докарах тая кола от Швейцария"  ooooh! Е, нямаше такъв смях. Оказа се, че бившият ми мъж е докарал колата на сегашния  Laughing Още се смеем на този малък свят  Peace
Виж целия пост
# 23 17 ноем. 2008, 10:29 ч.
Много често се питам - случайностите, дали са случайности или ние си избираме, те да се случват. За сега везните клонят към това, че зависят от мен. Някак си... поемам отговорността, така да се каже.  Mr. Green  
Виж целия пост
# 24 17 ноем. 2008, 10:41 ч.
Преди години на една козя планинска пътечка в Рила срещнах една колежка.
Пак преди няколко години, целяща се в добирането до една шамандура в морето, се оказах доплувала до един мой съученик.  Simple Smile Голямо търкане на очи дали не се припознавам беше.

Преди две години изпуснах златен шанс да се засека случайно на едно летище с Тити. После разбрах за срещата от мои познати.  Simple Smile

 
Виж целия пост
# 25 17 ноем. 2008, 11:00 ч.
Цитат на: МаМаКуин Светкавицата в пн, 17 ное 2008, 00:47
Темата е провокирана от нещо, което се случи днес,
за втори път с един и същи човек, което е невероятно
и което ме изуми, и същевременно ме направи изключително
щастлива  Hug


Случва ми се много, много често.
Виж целия пост
# 26 17 ноем. 2008, 11:50 ч.
Това лято в Лас Вегас. Разминавам се спокойно аз с тълпата на тротоара,когато бивам избутана с лакът от мъж и чувам-'Аиде върви ма патко' - Тогава си казах Колко е малък света,а за бисерите на 'българина' - но комент
Виж целия пост
# 27 17 ноем. 2008, 12:43 ч.
Понякога е малък, понякога голям.
Виж целия пост
# 28 17 ноем. 2008, 14:18 ч.
Случвало ми се. Оказа се, че на една съфорумка мъжа и е идвал у нас,
 а с друга имаме общи познати от провинцията Laughing и др. такива съвпадения има. Laughing
Виж целия пост
# 29 17 ноем. 2008, 14:48 ч.
За света не знам, но София е като вход в 8 - етажен блок.
Виж целия пост
# 30 17 ноем. 2008, 17:49 ч.
Цитат на: КЕЛЕШ в пн, 17 ное 2008, 14:48
За света не знам, но София е като вход в 8 - етажен блок.

Точно така е! Особено по-старата й част Wink

Айде да се разпиша и аз със случка. Преди години се оказа, че лелята на мъжа ми и майка ми са учили заедно в отделенията на  Френския колеж през 40-те... И още безброй такива случки имам, всеки ги има, убедена съм.

Още една ще разкажа, че е хубава:

Септември месец, в една кръчма на морето, седим мъжът ми, един наш приятел и аз. На съседната маса - възрастен господин, с когото се заприказвахме и го поканихме на нашата маса. Оказа се, че от 1956 - та живее в Австрия.  В течение на разговора се разбра, първо, че познава от началото на пребиваването си там мъжа на нашата кума, който също живее във Виена от повече от 60 години, и второ, че е бил много добър приятел с чичото на нашия приятел Sunglasses Много сърдечна и трогателна среща беше, защото човекът страшно се разчувства - единият от споменатите отдавна не е жив, а с другия не са се виждали от 40-50 години... Дадох му телефона във Виена - намерили са се Simple Smile
Виж целия пост
# 31 17 ноем. 2008, 17:58 ч.
Още една случка от мен. Пак на морето. Приключили сме с вечерята и чакаме да ни видят сметката. Мъжът ми разглежда нещо и в следващия момент се обръща към мен: "Ако ти е много мъчно за комшиите, можеш да отидеш да ги видиш". Точно тези се оказват от любимите ми и разбира се, че отидох.

Ако форумът е част от света, и тук съм попадала на светът е малък.  Laughing
Виж целия пост
# 32 17 ноем. 2008, 18:51 ч.
Цитат на: инка62 в пн, 17 ное 2008, 08:52
Отидох на другия край на света, в малко градче, зад гърба си в магазина за хранителни стоки, чух българска реч от, някак си, познат глас. Обърнах се и 5-6 секунди не можах да повярвам на това, което видях - моята най-добра приятелка от детските ми години, с която живеехме врата до врата в блока, която не бях виждала и нямах никаква връзка с нея повече от 20 години, стоеше на 2 метра от мен и се караше на малкия си син.  Hug
Тогава възкликнах: "Колко е малък света!"  Peace

Тази история много ме впечатли  Hug
Страхотна е  Hug
Виж целия пост
# 33 17 ноем. 2008, 19:08 ч.
мда,аз за това не човъркам родословното дърво на мъжа ми,може да излезем роднини Laughing
Виж целия пост
# 34 17 ноем. 2008, 19:16 ч.
Малка е, да, а не ми се иска.
Виж целия пост
# 35 17 ноем. 2008, 23:03 ч.
Цитат на: fros в пн, 17 ное 2008, 10:19
Вчера четох в една книга за Теорията за шест степени на разделяне, която има за основа идеята, че ако човек е на "крачка" разстояние от всеки, когото познава, и на две "крачки" от всеки човек, когото тези хора познават, то тогава всеки е на разстояние не повече от шест "крачки" от всеки на тази планета. Подобни теории са поддържани от Ф. Каранти и С. милгръм с неговия експеримент за феномена на "малкия свят".
Има логика. Ако човек познава 50 човека по име плюс адрес, или телефон, или мейл, след шестата степен броя на познатите на познатите на ... ще е 50 на степет 6-та, което е към 16 милиарда. Не знам колко е населението на земята, но знам пък, че има клюкарки, които познават много повече от 50 човека.
Виж целия пост
# 36 18 ноем. 2008, 00:28 ч.
Мда, определено е малък. Утре ще разкажа и аз една история.
Виж целия пост
# 37 18 ноем. 2008, 10:05 ч.
Цитат на: инка62 в пн, 17 ное 2008, 08:52
Отидох на другия край на света, в малко градче, зад гърба си в магазина за хранителни стоки, чух българска реч от, някак си, познат глас. Обърнах се и 5-6 секунди не можах да повярвам на това, което видях - моята най-добра приятелка от детските ми години, с която живеехме врата до врата в блока, която не бях виждала и нямах никаква връзка с нея повече от 20 години, стоеше на 2 метра от мен и се караше на малкия си син.  Hug
Тогава възкликнах: "Колко е малък света!"  Peace

Признавам те, инка!
Виж целия пост
# 38 18 ноем. 2008, 10:26 ч.
Преди много години бях на почивка с баба ми в Говедарци /бях последна година в прогимназията/. В хотела се запознахме с едно семейство с 2 момичета от другия край на България.
В лицето на по-голямата дъщеря баба ми разпозна своя колежка и приятелка, с която бяха работили преди 45 години в техния град. Това беше баба им, на бащата - майка.
Никога след това разпределение  2 години в болницата в Хасково не се бяха виждали.
Така и не се срещнахме повече с това семейство.
След години се запознах с момиче в Истанбул , която беше учила в гимназията с голямата дъщеря. Разказа ми за успехите й.
Моя много добра приятелка пък беше в една група в университета с нея.
След това не съм чувала нищо за нея. Убедена съм обаче, че някои ден пътищата ни ще се пресекат отново.
Виж целия пост
# 39 18 ноем. 2008, 10:35 ч.
Аз пък срещнах Джордж Клууни във Венеция. Никога не съм предполагала, че е възможно.  Simple Smile
Виж целия пост
# 40 18 ноем. 2008, 15:27 ч.
Много често ми се е случвало да го казвам, но най-запомнящата се история се случи преди повече от 10 години. Бях студентка във Вилнюс. Обитавах стая в общежитие за чужденци, където постояно имаше поток от пристигащи и заминаващи пътешественици. За около 10 дни се подвизаваха и двама канадци, пътуващи насам - натам по Европата. Контактът с тях беше много кратък и не носещ почти никаква информация - появиха се на един от многобройните ни студентски купони. Както дойдоха, така си и заминаха. Около месец по-късно, малко след завръщането ми в България за лятната ваканция се разхождах по главната търновска улица. Минавам си аз безметежно покрай пощата (тя е традиционно място за срещи в града  Laughing) и фиксирам два субекта, страшно познати ми от някъде. Сигурно се досещате, че бяха същите онези канадци, които срещнах месец по - рано на 2000 км от В.Търново...
Виж целия пост
# 41 19 ноем. 2008, 23:05 ч.
Малък е!Напсувах яко една нагла лелка в центъра на София ... на следващия ден ми дойде като клиентка ...
Виж целия пост
# 42 19 ноем. 2008, 23:42 ч.
Цитат на: maya_78 в пн, 17 ное 2008, 07:29
 
     Случвало ми се е,да,няколко пъти.Най-пресният пример е от 1 седмица.Тогава разбрах,че моята баба,която живееше в Созопол и никога в Бургас и която почина преди 22 год. се е познавала и даже е ходила на почивка с бабата на съпруга ми.По онова време и двамата сме били на по 10 год и представа сме нямали за съществуването на другия.

Уауууу! newsm09,това е много интересно.Сигурно са си бъбрили бабите и не са и подозиралите милите
Виж целия пост
# 43 19 ноем. 2008, 23:42 ч.
да, казвала съм си го...
в момента, в чешката темичка се откриха 2 мами, живели 6г на една и съща уличка,без да подозират една за друга,с общи приятелки, едната се премества в друг град, а втората случайно я открива и се запознават във форума Crazy


Виж целия пост
# 44 19 ноем. 2008, 23:44 ч.
Цитат на: *Феникс* в ср, 19 ное 2008, 23:05
Малък е!Напсувах яко една нагла лелка в центъра на София ... на следващия ден ми дойде като клиентка ...

 Joy Joy Joy
Всичко се връща, нали знаеш  Joy Joy Joy
Виж целия пост
# 45 20 ноем. 2008, 02:02 ч.
Днес пак ми се случва. Гадост!
Виж целия пост
# 46 20 ноем. 2008, 07:57 ч.
Преди четири години в у-щето на малката ми щерка постъпи ново дете. Какво беше учудването ми, когато се разбра, че са били съученици в ЧОУ "Ерих Кестнер" . За съжеление, докато успея да реагирам (работа, деца и т.н) те се преместиха. Та светът наистина е малък
Виж целия пост
# 47 20 ноем. 2008, 09:12 ч.
Любимата история на моята свекърва:
През 1989 година са били на гости на техни приятели.В определен ден посещението в Лавъра било безплатно и решили да отидат.Имало опашка и хората се предвиждали бавно.Един мъж я настъпил по обувката и се обърнал да се извини и  Shocked
Това бил съседа от втория етаж/тя живее на четвъртия/ със съпругата ,но не неговата.
Ето хванал си човека любовница.Отишли на романтично пътешествие.Но света е малък.
Свекърва ми казва че не е сигурна кой е бил по изненадан.
Виж целия пост
# 48 20 ноем. 2008, 10:08 ч.
Баща ми ходи по работа в Китай , в Пекин се запознава с българин, който се оказва не само от нашия град, но се оказа , че живее в блока отсреща  Laughing Една вечер се бяхме събрали моята най добра приятелка и мъжа и за пореден път на вилата, да си починем и да разпуснем. От приказка на приказка се оказа , че с мъжа ми са били в една група в детската градина и са били наказвани заедно за разни пакости много се смяхме, защото се познаваме от близо 3 години Simple Smile
Виж целия пост
# 49 20 ноем. 2008, 14:19 ч.
Във форума се засякох с внучката на съседката на тъщата. Това брои ли се?
Виж целия пост
# 50 20 ноем. 2008, 14:34 ч.
Цитат на: Вълкът с дълъг ник в чт, 20 ное 2008, 14:19
Във форума се засякох с внучката на съседката на тъщата. Това брои ли се?

Това може би трябва да отиде в тема "Колко е малък интернет!"  Laughing
Виж целия пост
# 51 20 ноем. 2008, 15:23 ч.
На гости идва брата на мъжът ми с приятелката си.
Аз с малко бебе и с възторг разказвам за една сестра в Майчин дом,която ми помогна страшно много в първите дни-кърмене,къпане,обличане......................
И аз Снежа това,Снежа онова,Снежа е страхотна..........................
И както си бърбора,момичето ми казва- това е майка ми.
Виж целия пост
# 52 20 ноем. 2008, 16:05 ч.
Моят свят си е голям. Но съпругът ми навсякъде среща познати.
Вчера ме заговори жена. Как съм, ..... , ми не я помня. Само ме излагат тия хора.
Виж целия пост
# 53 20 ноем. 2008, 16:09 ч.
Много често, но аз мисля, че няма нищо случайно. Един пример - баща ми /лека му пръст/ и свекърва ми са работили много години заедно /ние сме били още деца/ и са се майтапили да вземат да ни оженят, когато пораснем. Нали знаете едно време как все се сватосваха. После, когато срещнах мъжа ми, баща ми вече, не беше между живите, но съвпадението беше налице.
Знаток, и аз все не ги помня.
Виж целия пост
# 54 20 ноем. 2008, 16:24 ч.
Малък е, но и голям.

С първото ми гадже имаме някаква карма да се срещаме по невъзможни места. В София живеем квартал до квартал, но не се бяхме засичали почти 4 години. За сметка на това се оказахме нос срещу нос в едно тъпо село с 200 жители в Перу ooooh!. Ако на някого му се изчислява може сам да си поиграе и пресметне какъв е шансът двама българи да се озоват по едно и също време на неорганизирано посещение на Латинска Америка...Че на всичкото отгоре и да са спали преди години един с друг.
Второ действие - тази година преди месец. Аз гоня детето из летището на Франкфурт, тя пада, вдигам я, нарамвам я, обръщам се и почти настъпвам отново същото бившо гадже. А здравей, здрасти, как си, кога се омъжи, а и детете имаш - браво, в кой град си, аз-в Нюрнберг, ти - ми и аз там Crazy.

А и още един пример. Със съфорумката mystic се запознаваме тук. Тя във Франция, аз в Германия, тя от найсе години тук, аз още прясна-росна емигрантка, тя от Казанлък, аз от София, обаче кумата и е сестра на един сладур, с когото се закачах докато студентствах Rolling Eyes. Не е малък света ли?
Виж целия пост
# 55 20 ноем. 2008, 16:49 ч.
Като бях ученичка, с едно момиче от махалата станахме големи приятелки. После се оказа , че нашите майки са били приятелки на същата възраст, но в друг квартал. След години аз се омъжих, преместих се в друг град , тя също изчезна на някъде. Родителите и се бяха преместили и загубих всякаква връзка с нея. Един ден мъжът ми замина за Мадрид в командировка и както си се разхождал по "Гран Вия" срещнал брата на моята приятелка, а тя работела в съседното заведение. След няколко месеца получихме бележка от нея по един американец, който просто работеше на същото място, на което и мъжът ми ( както и други няколко-стотин човека). След две години , като се връщахме в България, братът беше в нашия самолет. Но в крайна сметка аз и тя така и не се видяхме.
Виж целия пост
# 56 21 ноем. 2008, 00:50 ч.
Шефката на отдела ми излиза в майчинство.
Преди обаче да се случи това имаме среща
с Кий акаунта на МТел за да ми го представи,
защото аз ще бъда контактното лице, докато
нея я няма.
Идват въпросния Кий акаунт с шефката си,
влизат, но аз имах много работа и само кимнах,
без дори да ги огледам. След половин час, шефката ме
вика в нейния кабинет, да си разменим визитки с хората
и да се запознаем. Влизайки щях да падна  ooooh!
Човекът срещу мен ми беше адски познат и превъртайки
в ума си, откъде може да го познавам, ми присветва.
Той обаче не ме позна. След 2-3 мейла обаче, всичко си дойде на
мястото и аз бях много щастлива, че ще работя с познат,
а както и той каза - с познати се работи много по-лесно  Hug
Умишлено не пиша всичко в историята по обективни причини.
Някои обаче веднага ще се сетят защо  Wink
Виж целия пост
# 57 21 ноем. 2008, 00:59 ч.
Сега се сетих още една история, която направо си е странна.
Дядо беше оперен пеевец и от операта му бяха дали ведомствено жилище,
на ул. Искър 14 - баш в центъра. Там са израстнали майка ми и вуйчо ми,
живяхме там докато ни се построи блока - изобщо доста години.
Апартамента беше на последния етаж - на покрива  Joy
Минават доста години, може би 10 и повече откакто не живеем там.
Мама кандидатства за работа в новосъздадената по онова време
"Първа частна банка". Канят я да си подаде документите къде мислите ........
на ул. Искър 14, в апартамента, в който е израстнала, в собствения й хол.
Каза, че като влезнала, направо й се подкосили краката  Rolling Eyes
Странна работа е това  Thinking
Виж целия пост
# 58 21 ноем. 2008, 21:56 ч.
Светът е голям. България е малка! Много, ама много пъти съм се учудвала колко много общи познати имам с човек, който не съм срещала и не се е споменавал никога досега. България наистина е малка! Но тя не е светът...
Виж целия пост
# 59 21 ноем. 2008, 22:46 ч.
от последния пост се сетих за учителя си по психология, който ни обясняваше, че съществува реална възможност да познаваш целия свят според теорията, че в нормалното си ежедневно общуване познаваш близки 500 души, които имат също 500 души кръг познати, непознати за теб, и така ако ти потрябва някой на принципа "познат" можеш да стигнеш докрай света Mr. Green
Виж целия пост
# 60 21 ноем. 2008, 23:18 ч.
Преди години имах гадже. Един ден на улицата срещам  приятелка, с която не се бяхме виждали доста отдавна. От дума на дума аз ́и разказах всичко за него- как се казва, от къде е, какво спортува, къде спортува...Оказа се СЪПРУГ на нейна бивша съученичка. И дете имали даже.Rolling Eyes

Виж целия пост
# 61 22 ноем. 2008, 01:23 ч.
Много пъти ми се е случвало.Последната слука беше със съфорумка.
Трябваше ми гинеколог и тя ми писа на лична бележка.По късно разменихме скаип адреси и по миниатюрната снимка в профила ми тя ме разпозна."Изби всичката риба" като ми даде точна информация от ДЕТСКАТА ГРАДИНА и ми изпрати снимки... Разпознала ме по очите...Ееех какъв комплимент-за 30 години не съм се променила Grinning Grinning Grinning щом някой може да ме познае по снимка при условие,че в профила ми не пише от къде съм.... А аз... къде да се скрия от срам... нищо не помня,нито име,нито физиономия... Скоро ми се похвали,че разпознала и друго "дете".
Валенце  Heart Eyes -страхотна си,сгрешила си професията си и помисли над това.

Преди това срещнах една позната в квартален магазин в Лондон...Вървя си и се разглеждам и някой ми казва "Здравей,не ме ли помниш,аз съм на Петьо майката?"... Жената от 2 дена в Англия и в първия магазин среща познат човек.
Виж целия пост
# 62 24 ноем. 2008, 13:25 ч.
Преди три или четири години моят Дарк, който е каракачанец, стана баща. Взехме си ние едно кученце, както си му редът и аз пуснах обява в нета, за да му намеря грижовни и любящи стопани. Продавах го за символична сума / така съм чувала/, но изрично писах, че искам хората да са с двор и да обичат животните.  Simple Smile Обадиха ми се доста хора, но най ме впечатли една дама- Мария. Каза, че имат дъщеря, че скоро се местят в нов дом с двор, че имат и друго куче. Съгласих се да и дам кученцето. Беше супер мила. Но все пак ме предупреди, че това ще е изненада за мъжът и и дъщеричката. Мина около час, Звъни ми един мъж и започва- Ние имаме дъщеричка, скоро ще се местим в къща с двор, имаме и д руго куче и искам това да е изненада за жена ми и детето  Joy Аз довършвам изречението му- Да , и жена ви се казва Мария. Той падна от другата страна на жицата. Попита от къде знам  Joy След това сме се виждали на по бира и винаги се смеем на това съвпадение  Joy
Виж целия пост
# 63 24 ноем. 2008, 23:11 ч.
Да, наистина е малък,но за някои неща не достатъчно Sunglasses
Виж целия пост
# 64 25 ноем. 2008, 11:21 ч.
Малък е - оказа се, че свекърва ми познава първата жена на баща ми и дъщеря им, тоест моята полу-сестра и то доста добре. Паднах направо, но пък мъжа ми съм го признала в  това отношение - където и да отидем все успява да срещне познат.
Виж целия пост

Препоръчани теми

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Facebook login функцията е временно ограничена.

Функцията за вход чрез Facebook login временно е ограничена.

Можете да влезете във форума, като използвате потребителското име/имейл и паролата за BG-Mamma профил, които сте получили след регистрацията.

Ако не пазите писмото и не помните паролата си, можете да използвате функцията "Забравена парола".

Ако имате нужда от допълнително съдействие, пишете ни.

Молим да ни извините за неудобството!

Забравена парола? Вход

Общи условия

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.


НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.


НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.


НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.


НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.


Затвори

Здравейте,

Включете се в проучването на Frosch относно вашите предпочитания за почистващи препарати за дома. Попълнете анкетата сега – отнема само 2 минути.
Благодарим ви предварително!

Към анкетата

Здравейте,
Искаме да направим BG-Mamma вашето още по-любимо място за споделяне. Помогнете ни, като отговорите на въпросите в тази анкета:

Към анкетата