Не допускай тази грешка да си губиш годините в изгубени каузи.Особено щом не иска деца.Минала съм през този път и сега съжалявам.Човека си струваше в моя случай жертвата(поне тогава така мислех),но заради това "струва си" след няколко годинки ще стана на 40,а още нямам деца!Времето така бързо минава че преди да си се усетила ще бъде ужасно късно.
Виж целия пост
Кое да слушам сърцето си или мозъка?
- Публикувана: 17 ноем. 2008, 13:13 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2008, 10:12 ч.
# 16
17 ноем. 2008, 15:34 ч.
Какъв е този мазохизъм, наистина не разбирам... Освен ако не ти доставя наистина удоволствие да си на този хал, не разбирам защо въобще си с него? Какво значи обичам го, това не е любов. Не си причинявай това, тия десет години не ти ли стигат? Послушай разума си!
Виж целия пост
# 20
17 ноем. 2008, 18:46 ч.
Съгласна съм, но явно сама осъзнава, че е използвана и това е важното в случая. А след десетгодишна връзка е трудно да се определно дали е любов или навик, това което усеща.
Виж целия пост
Хубаво я съветвате да послуша разума...обаче на чувствата се заповядва мнооого трудно. Да не кажа, че има случаи в които почти не може.
Съгласна съм, но явно сама осъзнава, че е използвана и това е важното в случая. А след десетгодишна връзка е трудно да се определно дали е любов или навик, това което усеща.
# 21
17 ноем. 2008, 19:14 ч.
Аз не бих могла да продължавам да обичам човек, който ме е разочаровал и наранил. При положение разбира се, че смисъла който авторката влага н "използване" касае нещо по-сериозно от една-две манжди или прахосмукачка.
Друг въпрос е вече ако тя е имала други очаквания, които не са се изпълнили за 10 години. Ако тя и той искат различни неща от живота, по-добре да не са заедно.
Виж целия пост
Друг въпрос е вече ако тя е имала други очаквания, които не са се изпълнили за 10 години. Ако тя и той искат различни неща от живота, по-добре да не са заедно.
# 22
17 ноем. 2008, 19:20 ч.
Обикновено слушам разума. Дори понякога се ядосвам на себе си, че не слушам сърцето си.
В най-трудните и заплетени ситуации обаче слушам интуицията си
. Досега не ме е подвела.
Виж целия пост
В най-трудните и заплетени ситуации обаче слушам интуицията си
. Досега не ме е подвела.
# 23
17 ноем. 2008, 19:43 ч.
Аз съм за сърцето. Не в този случай който е описан, а по-принцип.
Виж целия пост
# 24
17 ноем. 2008, 20:06 ч.
Чела съм, че човек има това, което мисли, че заслужава. Подсъзнателно, естествено. Нямам идея дали съм успяла да го обясня в едно изречение. Ако някой те възприема като прислужница, значи и ти имаш същото мнение за себе си. Ако това ти харесва и те задоволява, ок, послушай сърцето си.
Много е лесно да се дават съвети от разстояние, както в случая правя аз. Убедена съм, че понякога си мислиш да не би пък да се заблуждаваш, да не би пък да те обича истински или пък дали ще срещнеш човека, който би могъл да ти дава повече от това, което сега получаваш. Всъщност защо не се разделите за известно време. Според мен тогава ще можеш да гледаш по-трезво на ситуацията, пък и ще разбереш дали привързаността ти към него него не е просто навик.
Виж целия пост
Много е лесно да се дават съвети от разстояние, както в случая правя аз. Убедена съм, че понякога си мислиш да не би пък да се заблуждаваш, да не би пък да те обича истински или пък дали ще срещнеш човека, който би могъл да ти дава повече от това, което сега получаваш. Всъщност защо не се разделите за известно време. Според мен тогава ще можеш да гледаш по-трезво на ситуацията, пък и ще разбереш дали привързаността ти към него него не е просто навик.
# 25
17 ноем. 2008, 21:45 ч.
Относно любовта естествено ,че ще слушам сърцето си.Незнам какъв точно е случаят,но за толкова години би трябвало да си си дала сметка той ли е или не.Е тук може и разумът да се включи.Само разум ми звучи малко като сметкаджийство относно човекът.
Виж целия пост
# 26
17 ноем. 2008, 22:03 ч.
Щом обичаш един човек от 10 години абсурд е сърцето да те лъже. Не е възможно 10 години да съществува една любов едностранна и несподелена, при положение, че живееш с този човек. Не може 10 години да го идеализираш.
Какво толкова ти е направил, че разумът да казва "не"?
Мислиш че ще си по добре с някой, който те обича, а ти него не? Това също е голяма мъка да знаеш, особено ако обичаш друг.
Виж целия пост
Какво толкова ти е направил, че разумът да казва "не"?
Мислиш че ще си по добре с някой, който те обича, а ти него не? Това също е голяма мъка да знаеш, особено ако обичаш друг.
# 27
17 ноем. 2008, 22:16 ч.
Така мисля и аз.
Виж целия пост
Послушай мозъка-след време сърцето ти ще е щастливо.
# 28
17 ноем. 2008, 22:19 ч.
Така мисля и аз.
Тц, не е вярно, ако любовта е важна за щастието ти. Има хора при които не е, за тях може. В другия случай е кошмарно!!!
Виж целия пост
Послушай мозъка-след време сърцето ти ще е щастливо.
Тц, не е вярно, ако любовта е важна за щастието ти. Има хора при които не е, за тях може. В другия случай е кошмарно!!!
# 29
17 ноем. 2008, 22:32 ч.
Благодаря ви на всички който се включихте.Като споделя с мой близки/роднини-приятели/се чудят какво ме задържа при него.Но в крайна сметка и ме обвиняват че най-хубавите ми години са минали с този човек/23-33год/.За което са прави.Но пусто сърце защо то ми показва обратната страна-която е лъжливата.Знам за себе си че много бързо минаха тези години с мисълта че нещо ще се промени самият той.Надявах се силно в мен че един ден ще осъзнае че съм му била най верният човек до него.Но в същото време съм била лъгана през цялото време.ЛЪЖАТА-може ли толкова дълго да бъде използавана в тази връзка?Нито за миг не съм си и помисляла че мога да изневеря-толкова услия дадох за това съвместно съжителство.Незнам объркана съм.Имам нужда да споделя макар и в писменна форма.Трудно ми е да взема решение.Как да го направя незнам?
Виж целия пост
Препоръчани теми