Обрязване-за или против

Извинявам се, че пиша като гост.
Мъжът ми е обрязан и точно той беше твърдо против да направим тази процедура и на сина ни. Не че аз исках, разбира се. Ред съображения от това че се е чувствал различен като малък, до че синът ни трябва да решава сам. Така че мисля че родителите трябва да преценят. Все пак е трудно да се пребориш с цяла рода вярващи, че това е едва ли не свещенодействие.
Благодарна съм на мъжа ми, че мисли различно.
А това за секса са измишльотини.

Моят син е на 7 г., обрязахме го на осмия ден от раждането - мъжът ми е евреин. Той обаче не настояваше на това и аз трябваше да взема решението. Не беше лесно, доста неща изчетох по въпроса, говорих с приятели мъже, които са били обрязани на различна възраст, и реших да го обрежем. Сега като гледам из форумите колко проблеми с фимози и възпаления имат необрязаните момченца и младежи, разбирам, че съм постъпила правилно. По онова време (преди 7 г.) обрязването на бебе звучеше още по-необичайно от сега и доста се карах с майка си на тази тема, защото тя смяташе, че го правя от мързел и ще травмирам детето за цял живот. Да, ама не. Имам приятел, който трябваше да бъде обрязан на 16 заради поредните проблеми със "забелването" и ерекцията и си спомням колко дълго трябваше да се възстановява и колко го болеше. Освен това, доколкото схващам, основното ви притеснение е, че детето ви в някакъв евентуален момент в някоя евентуална съблекалня ще се почувства различно от връстниците си. Ами моето вече е различно, защото е с еврейско име. Така че едва ли след време някоя девойка ще се стъписа, като реши да си легне с него и види, че е обрязан.
За мен лично предимствата на обрязването са безспорни. Детето ми не е травмирано от операция, извършена на осмия ден от раждането - едва ли е било по-травмиращо от излизането от майчината утроба, - но със сигурност щеше да бъде травмирано, ако се налагаше постоянно да мислим кога да "забелваме", как и дали трябва да се намеси хирург.
На всички майки на добър час! Дано съм помогнала с нещо.