И мен много ме дразни,не го използвам
Виж целия пост
Множественото число и обезличаването на майката. Пр. [i]НИЕ[/i] акаме в зелено!?
- Публикувана: 20 ноем. 2008, 12:11 ч.
- Последно мнение: 16 фев. 2009, 14:19 ч.
# 46
20 ноем. 2008, 15:23 ч.
Прави впечатление, но не ме дразни. Повече дразни ср.р. или "то", както някой по-горе беше споменал.
Виж целия пост
# 47
20 ноем. 2008, 15:31 ч.
Понякога малко ме дразни,но чак до такива сериозни изводи не съм стигала.Чак пък и обезличаване,.......унижение........
Виж целия пост
# 48
20 ноем. 2008, 15:33 ч.
Виж целия пост
Не ме дразни,самата аз понякога говоря така без да се усетя Въпреки че гледам да говоря конкретно за детето си
Въпреки че гледам да говоря конкретно за детето си
# 49
20 ноем. 2008, 15:35 ч.
Момичета, приемате ли едно мнение на филолог? Писала съм точно по тези въпроси в доктората си 
Това е езиково явление, местоимението "ние" вместо "аз" се употребява най-често за бебенца, но също така за домашни животни животни - кучета, котки. Смисълът е точно обратният на мнението на катиАБВ, а именно - идентификация на говорещия с обекта на изказването, с цел да да интензифицира близостта си с него. Подобна е семантиката на т.нар. дативус етикус - "Какъв си ми хубав".
Виж целия пост
Това е езиково явление, местоимението "ние" вместо "аз" се употребява най-често за бебенца, но също така за домашни животни животни - кучета, котки. Смисълът е точно обратният на мнението на катиАБВ, а именно - идентификация на говорещия с обекта на изказването, с цел да да интензифицира близостта си с него. Подобна е семантиката на т.нар. дативус етикус - "Какъв си ми хубав".
# 50
20 ноем. 2008, 15:41 ч.
По принцип нямам място в главата си за такива глупости,но kitche много правилно го е казала.
Виж целия пост
Момичета, приемате ли едно мнение на филолог? Писала съм точно по тези въпроси в доктората си
Това е езиково явление, местоимението "ние" вместо "аз" се употребява най-често за бебенца, но също така за домашни животни животни - кучета, котки. Смисълът е точно обратният на мнението на катиАБВ, а именно - идентификация на говорещия с обекта на изказването, с цел да да интензифицира близостта си с него. Подобна е семантиката на т.нар. дативус етикус - "Какъв си ми хубав".
Това е езиково явление, местоимението "ние" вместо "аз" се употребява най-често за бебенца, но също така за домашни животни животни - кучета, котки. Смисълът е точно обратният на мнението на катиАБВ, а именно - идентификация на говорещия с обекта на изказването, с цел да да интензифицира близостта си с него. Подобна е семантиката на т.нар. дативус етикус - "Какъв си ми хубав".
# 51
20 ноем. 2008, 15:47 ч.
Никога не ме е дразнело,но доста често ми е смешно.Особено в теми за акото.Направо си представям как всички в къщи акат............. 
Когато ме попитат колко сме големи естествено знам за кого става въпрос и това въобще не ме обезличава.Приемам го за нормално и със сигурност в началото на майчинството и аз така съм се изразявала.
Виж целия пост
Когато ме попитат колко сме големи естествено знам за кого става въпрос и това въобще не ме обезличава.Приемам го за нормално и със сигурност в началото на майчинството и аз така съм се изразявала. 
# 52
20 ноем. 2008, 16:13 ч.
Не го харесвам, определено, но сигурно се е случвало да го използвам. Заразно е. Чак да ме дразни... ако се прекали. Изобщо избягвам да се дразня от подобни дреболии. Повече се дразня от неграмотност в устния и писмения изказ. Виж, това директно ми създава отрицателна нагласа към съответния,хммм, субект.
Виж целия пост
# 54
20 ноем. 2008, 16:24 ч.
Не, не ме дразни, много ми е сладко даже! 
Разбира се, че бебо е отделно човешко същество. Това не пречи да си говоря в множествено число.
Виж целия пост
Разбира се, че бебо е отделно човешко същество. Това не пречи да си говоря в множествено число. 
# 55
20 ноем. 2008, 16:25 ч.
Такова е и моето мнение.
Виж целия пост
Никога не съм го правила и ми е много смешно , когато чуя подобни изказвания ...
От друга страна ми е все тая - всеки отговаря за себе си .
От друга страна ми е все тая - всеки отговаря за себе си .
Такова е и моето мнение.
# 56
20 ноем. 2008, 16:25 ч.
Дразня се по-скоро от това на всяка цена да покажем, че не се отъждествяваме с децата си. Защо ни е необходимо, толкова ли ни е страх, че децата ни ще ни обезличат?
Няма нищо лошо за определен период от живота ти да харесаш живота на детето ти, да го живеете заедно, да се опиташ да го видиш с неговите очи.
Мисля, че няма смисъл от подобно възприемане на унизителното. Унизително е да не съумееш да приемеш детето ти до себе си, да не си отвориш сърцето. Другото са само приказки.
Смешно ми е, да, но не ми е унизително.
Виж целия пост
Няма нищо лошо за определен период от живота ти да харесаш живота на детето ти, да го живеете заедно, да се опиташ да го видиш с неговите очи.
Мисля, че няма смисъл от подобно възприемане на унизителното. Унизително е да не съумееш да приемеш детето ти до себе си, да не си отвориш сърцето. Другото са само приказки.
Смешно ми е, да, но не ми е унизително.
# 57
20 ноем. 2008, 16:34 ч.
Не ме дразни, но ми прави впечатление и ми е смешно. Не го ползвам, освен ако наистина не става дума за "ние", като в изречението "ние отиваме на лекар", защото все пак детето не може само да отиде 
Иначе ми хареса, че се намеси и филолог. Явно е типично български израз.
В тази връзка замисляли ли сте се, че често използваме обръщението "маме/о", "бабо" и др. всъщност към детето?
"Ела тук, тати!", демек "ела при тати". Това си е пак типично българско. Ама и типично български са си приказките за юнака, що бозал 25 години. Така си гледаме децата - трудно се разделяме от тях - и вербално и емоционално.
Да сме живи и здрави - кой както иска да говори
Виж целия пост
Иначе ми хареса, че се намеси и филолог. Явно е типично български израз.
В тази връзка замисляли ли сте се, че често използваме обръщението "маме/о", "бабо" и др. всъщност към детето?
"Ела тук, тати!", демек "ела при тати". Това си е пак типично българско. Ама и типично български са си приказките за юнака, що бозал 25 години. Така си гледаме децата - трудно се разделяме от тях - и вербално и емоционално.
Да сме живи и здрави - кой както иска да говори
# 58
20 ноем. 2008, 16:36 ч.
Не се дразня, но аз не го използвам. Смятам че аз и детето ми сме отделни същества още от преди да го родя и че можем да бъдем приемани и поотделно. Не смятам обаче, че майките които говорят за тях и децата си в множествено число, не приемат че детето им е отделен индивид или пък че ги е страх децата им да не се отделят от тях самите. Мисля че е просто някакъв маниер.
Виж целия пост
# 59
20 ноем. 2008, 16:39 ч.
Хм, "да видиш света през неговите очи" не е същото като да го срещнеш през неговото дупе, примерно...
Днес синът ми каза "дакам" - да акам, ама той вероятно го и чува слято.
Спомних си глагола "дакам", "издаквам" - грешни думички от моето детство, за които имам подробни спомени... Ами не, въпреки това ще продължа да го подканям "да ака" и няма да пусна тема за това, че "дака рядко", ако започне да ме притеснява разстройството му. Да видиш света през очите на детето в никой случай не означава да забравиш, че имаш свои. И ако детето се опитва да се преобърне през катерушката, примерно, майката следва да го хване преди падането - а не да се присъедини към него, колкото и да й се иска. (аз лично намирам за прекрасно оправдание да се катеря по катерушки, да се люлея на люлки и да се пързалям по пързалки. Но... всяко нещо си има граница - и не мога да си позволя да паднем докато си играем заедно, понеже ако ние паднем, аз ще се ударя, може би, но той ще се пребие. За което аз, не ние ще съм, не сме виновна, не виновни. ) И когато него го боли коремче, на мен ми е супер гадно, плаче ми се (поревавах си първите дни докато той се гърчеше с колики без плач - докато открих правилните капки), но не, корем не ме боли. И обратно, когато мен ме боли корем или глава, на него му се играе и изобщо не изпитва никаква болка.
Виж целия пост
Днес синът ми каза "дакам" - да акам, ама той вероятно го и чува слято.
Спомних си глагола "дакам", "издаквам" - грешни думички от моето детство, за които имам подробни спомени... Ами не, въпреки това ще продължа да го подканям "да ака" и няма да пусна тема за това, че "дака рядко", ако започне да ме притеснява разстройството му. Да видиш света през очите на детето в никой случай не означава да забравиш, че имаш свои. И ако детето се опитва да се преобърне през катерушката, примерно, майката следва да го хване преди падането - а не да се присъедини към него, колкото и да й се иска. (аз лично намирам за прекрасно оправдание да се катеря по катерушки, да се люлея на люлки и да се пързалям по пързалки. Но... всяко нещо си има граница - и не мога да си позволя да паднем докато си играем заедно, понеже ако ние паднем, аз ще се ударя, може би, но той ще се пребие. За което аз, не ние ще съм, не сме виновна, не виновни. ) И когато него го боли коремче, на мен ми е супер гадно, плаче ми се (поревавах си първите дни докато той се гърчеше с колики без плач - докато открих правилните капки), но не, корем не ме боли. И обратно, когато мен ме боли корем или глава, на него му се играе и изобщо не изпитва никаква болка.
Препоръчани теми