Да.Вече 11 години мисля така. В смисъл,че той е човека,с когото искам да остарея,да отгледаме децата си и т.н. Профила му напълно съвпада с представата ми за идеален мъж. Досега не ме е разочаровал и аз все още много го обичам. 
Виж целия пост
За мъжа на мечтите си ли се омъжихте?
- Публикувана: 23 ноем. 2008, 11:34 ч.
- Последно мнение: 22 апр. 2009, 13:11 ч.
# 136
22 апр. 2009, 10:21 ч.
Срещнахме се преди 12 години!Мога да кажа че нямаме почти нищо общо,но щом още сме заедно значи се разбираме!Двете крайности сме-аз избухлива,той-кротък!Но нали казват че противоположностите се привличат 
Виж целия пост
# 137
22 апр. 2009, 10:29 ч.
Това за противоположностите никак, ама никак не е вярно. И ние сме така, но това ми носи само страдание и болка.Не разбира моята емоционалност, чувственост, страстта , която влагам във всичко, огъня в мен. Инертен и спокоен, няма живец е как да стане 
Виж целия пост
# 138
22 апр. 2009, 11:16 ч.
Мечтала съм си, но реално никога не съм се надявала, че ще намеря човек, с когото до такава степен да си пасваме. Беше любов от пръв поглед, но не в стил "бразилска сапунка" - просто някак си се познахме и от тогава сме неразделни. Вече 8 години съжалявам единствено за това, че не сме се срещнали по-рано. Колко проблеми щяхме да си спестим и двамата...
Виж целия пост
# 139
22 апр. 2009, 11:28 ч.
Да, ТОЙ е! Ние пък го направихме типично по латиноамерикански и в стил "Забранена любов" 
. Срещнахме още като деца /6-7 кл./и аз бях безумно влюбена в него. Той пък не ми обръщаше никакво внимание. Аз се омъжих за друг, който смятах, че ме "устройва" и ТОЙ тогава се сети за мен. Изживяхме нещо невероятно и непозволено, тайно и страстно. По-късно се разведох и се оженихме. Той съвсем не е идеален, но аз не мога без него. Когато сме скарани и сърдити изпитвам истинска болка, страшно ми е мъчно. Щастлива съм с него и това ми стига. Убедена съм ,че и той изпитва същото.
Виж целия пост
. Срещнахме още като деца /6-7 кл./и аз бях безумно влюбена в него. Той пък не ми обръщаше никакво внимание. Аз се омъжих за друг, който смятах, че ме "устройва" и ТОЙ тогава се сети за мен. Изживяхме нещо невероятно и непозволено, тайно и страстно. По-късно се разведох и се оженихме. Той съвсем не е идеален, но аз не мога без него. Когато сме скарани и сърдити изпитвам истинска болка, страшно ми е мъчно. Щастлива съм с него и това ми стига. Убедена съм ,че и той изпитва същото. 
# 140
22 апр. 2009, 12:54 ч.
Женени сме вече 13 години и се разбираме. Нямам оплаквания. А то мъжът от мечтите ми , реално не може да съществува. 
Виж целия пост
# 141
22 апр. 2009, 13:11 ч.
Да,това е мъжът!С него имаме телепатични способности.Говорим на някаква тема,млъкваме и след пет минути подхващаме заедно с едно и също изречение друга-съвсем далечна от предишната тема и нямаща нищо общо с нея.И това се случва почти всеки ден.Просто си четем мислите-това е.
Виж целия пост
Препоръчани теми