Приятел/к/и

Аз имам две приятелки, с които се познаваме от много време. С едната сме заедно от 20 години, с другата 10-тина. С втората сме по-близки. И двете много си ги обичам. Засега не съм забелязала да се променяме към по-лоши взаимоотношения. Напротив, смятам че ставаме все по-добри.
От друга страна, държа на това да имам малко приятели като цяло.

Разбера ли, че някой е фалшив с мен и чувствата ми слагам край на общуването. 
 И аз имах "такава" приятелка, но след хилядите разочарования и нескрити злобни изблици я разкарах, колкото и грозно да звучи. 
Има хора с които ти е приятно да общуваш с лекота, без да те натоварват  и такива, дето ти изпиват енергийното поле и се чустваш смазан и натоварен. 

Може би е някаква ревност, че тя е сама, пък ти колкото и да се стараеш си се променила - има друг важен човек в живота ти. Хората се променят и приоритетите им също. Разговора е неизбежен особено, ако наистина държиш на нея. Понякога хората просто имат нужда от някакъв намек, че действително са важни за теб, че те вълнува това което вълнува и тях. Даже и това, което не биха споделили но им тежи.
Аз винаги (последните 15 години) съм имала само 2 приятелки. Разбираме се идеално, въпреки че сме различни по характер. Може би и точно затова така се разбираме - не се е случвало да харесаме даже на картинка един и същи мъж. В една и съща ситуация всяка реагира по абсолютно различен начин. Трите заедно се уравновесяваме взаимно. Почти няма ден, в които не се чуваме поне за 2-3 минути по телефона. Не мога да си представя как бих се чувствала в твоята ситуация. И когато плача, и когато се смея все съм с тях. Мъжете ни по случайност или по наш избор  също са приятели от много години. Една съседка все се майтапи, че сме 3 сестри със трима братя, ама четвъртия (4-тия е приятел на мъжа ми) е най-облагодетелстван.  щото е необвързан.

Аз живеех със съпруга ми 5-6 години преди това, а сме гаджета от 8 години....Мисълта ми е, че тоя мъж не се е появил от нищото в живота ми... В този период ми се е обаждала в малките часове, защото е разстроена от някой мъж или трябва някъде да я закарам и аз съм зарязвала всичко, за да съм с нея. Вместо нея съм ходила по изпити, пазарувала съм й, когато е била болна и това все в период, когато съм била с гаджето ми, понастоящем съпруг... Изпити, любови, лекари, прегледи, болести, мъка, винаги съм била до нея. Каквото и да ме е помолила и за нея, и за роднините й, стига да е било във физическата ми възможност, съм го правила. И пак бих го направила. От това по-голямо доказване на приятелство, здраве му кажи...
В частност заради това вече съм толкова раздразнена, защото не може да не оценяваш кога някой прави нещо за теб, а насреща му периодично да имаш претенции за честотата на обажданията, за това с кой друг излиза този човек и т.н. Някак си усещам, че започват да ме третират като с нещо длъжна, заради което и писах във форума.

Ами и аз да се изкажа по темата, тъй като и при ме не на дневен ред Имам приятели и приятелки от дългиии години, с които се чувам изключително рядко, но винаги мога да разчитам на тях, защото през годините са ми доказали, че са истински хора. Винаги можем да си кажем нещата, които ни тежат, въпреки времето, което не сме се виждали и чували. И всеки път, когато се видим, сякаш  не е минало чак толкова много време и сме били заедно постоянно. Това са истинските ми приятели!
Има обаче една друга категория, с които се виждам ежедневно, чуваме се, даже си говорим безплатно, но всъщност не мога за нищо да разчитам на тях, дори не мога да споделя нещо по-така. Днеска се обадих на едната госпожица и тя ми заяви, че видите ли понеже не съм й се обаждала не знам си откога, тя преценила, че няма да ми звъни. И аз й казвам: ами защо ти не ми се обади?, при което тя отговаря, че е решила вече да не ми се обажда тя! Е, питам аз, ами ако и аз съм изходила от същата позиция, или пък не съм имала физическото време да й звъня, или пък съм била болна, каква приятелка ми е тя!?Казах й, че щом така е решила така да бъде и й затворих телефона. Не смятам, че трябва постоянно да стоя на телефона и да звъня на всичките си приятели, за да ми останат такива. Не смятам, че приятелството се измерва на кантар - аз ти дадох 5кг и ти трябва да ми дадеш толкова.
И имам много такива случаи в живота си, така че мацки преценявайте и решавайте на време, за да не се налага да давате обяснения като ученички и да бъдете манипулирани от някви егоисти!
Бих направила много за някой и съм правила, като не съм очаквала нищо и много ясно не съм и получила, дори и едно благодаря. А хора, на които не съм си мръднала пръстта да помогна винаги са били до мен и знам, че и аз винаги ще им помагам, ако се наложи.

Милинка, това ми прилича на обсебване... Незнам какво да правиш, но и незнам как издържаш 

Мисля, че всеки е имал такива приятели.
И, аз съм на мнение, че ако някое такова не те прави щастлив, а те напряга , независимо какъв е повода, дори и неосъзнат /защото не сме длъжни да сме психоаналитици/, трябва да прекратиш приятелството.
Хората, положението им и приоритетите им се менят и то в различна степен и посоки и е напълно естествено и средата да се мени.
Поддържах 30 години едно приятелство, но накрая то започна да ме наранява и предпочетох да запазя добрият спомен, вместо да го превърна в мъчение и за двете ни.

Може и грубо да ти прозвучи, но съзирам в поведението на тази жена манталитета на стара мома, въпреки, че в никой случай не е престаряла на години. Познато ми е. Ти нямаш вина и не се кахъри за това. Няма да е голяма грешка или подлост от твоя страна, ако бавно, но окончателно приключиш отношенията си с такъв човек.

Опитай се съвсем добронамерено да поговориш с нея. Очи в очи. Проблема на всички ни е , че не говорим , че не разговаряме достатъчно. А, в диалога се ражда истината и така ще разберете кой кум, кой сват, кой на булката брат. Успех !

Приятелството в нужда се познава. То не зависи от честотата на обажданията и времето прекарано заедно. Това че ти си й приятелка не значи, че и тя е такава. Замисли се и не си губи времето да и доказваш приятелство. Успех! 

ох,на мен това ми е болна тема.доста се поопарих в близките години от разни уж приятели и приятелски семейства. и сега много мисля преди да направя нещо или кажа или да се сприятеля.незнам какво да те посъветвам,защото аз самата съм объркана вече от понятието-прител,приятелка- и начина по ,който хората го разбират.повечето дърпат "чергата " към себе си и.......започнах да вярвам,че няма истинско приятелство а само сметка.имах една приятелка,като твоята ,която остана сама и я утешавах и подкрепях дълго време. и незнайно защо и как в един момент тя  реши,че съм и завидяла/незнайна защо/и се обърна с/у мен.имаше наглоста да ми каже в очите,че съм била щастлива от факта,че тя останала сама. скарахме се и повече дума не й продумах.така и до днес.и ред такива предателства от други приятели ,и казах повече-не-. стига ми толкова. познати и толкова.

Милинка на времето имах приятелка, която правеше фасони и ревнуваше че съм говорела с мъжа си повече отколкото с нея. и това при положение, че гледах да я взимам често с нас за да не се чувства изолирана. След поредица от прояви на тази странна за мен ревност просто по пътя на логиката  контактите ни се разредиха.