Нещастна съм дори не заради несполуките в живота , а заради това , че не мога да запазя душевния си мир.
Защо отчаянието ни обзема бързо?
- Публикувана: 25 ноем. 2008, 10:20 ч.
- Последно мнение: 27 ноем. 2008, 20:08 ч.
# 15
25 ноем. 2008, 11:46 ч.
Ами , не е много - всичко е в първия ми пост,третото изречение. Друго няма. Нямам скелети в гардероба , нямам нелицеприятни тайни. Скука .
Виж целия пост
Какво е то? Кажи си всичко, няма как да гадаем.
# 16
25 ноем. 2008, 11:54 ч.
Ето за това е всичко. Направи нещо за промяна в тази посока и другите "симптоми" ще изчезнат. 
Виж целия пост
# 17
25 ноем. 2008, 12:20 ч.
Твърде много премисляш предполагам, затова е. Питаш се често 'ами ако' или 'какво би било', или 'какво още бих могла да направя', или 'как иначе бих могла да постъпя'..., но всичко това постфактум.
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
Виж целия пост
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
# 18
25 ноем. 2008, 13:22 ч.
Защото нямаме достатъчно вяра в себе си и Бога.
Не е от времето.
От 6 месеца си търся работа и се мятам между надеждата и отчаянието.
Има дни, в които се поддавам, седя и гледам тъпо и се тъпча с шоколад.
Има дни, в които мисля положително, пускам нови обяви и ходя на интервюта.
Но все пак е трудно.
Виж целия пост
Не е от времето.
От 6 месеца си търся работа и се мятам между надеждата и отчаянието.
Има дни, в които се поддавам, седя и гледам тъпо и се тъпча с шоколад.
Има дни, в които мисля положително, пускам нови обяви и ходя на интервюта.
Но все пак е трудно.
# 19
25 ноем. 2008, 13:29 ч.
Защото сме хора и чувстваме.
И искаме да е префектно всичко, да успяваме във всичко.
Виж целия пост
И искаме да е префектно всичко, да успяваме във всичко.
# 20
25 ноем. 2008, 14:04 ч.
Ще перифразирам малко казаното от Дилянка - Защото нямаме вяра в Бога и в себе си.
И още нещо, специално за Вивиан - бъди наистина вещица. И аз лесно се отчайвам, но като демонстрирам по-често вещерската си страна, ми става по-добре.
Виж целия пост
И още нещо, специално за Вивиан - бъди наистина вещица. И аз лесно се отчайвам, но като демонстрирам по-често вещерската си страна, ми става по-добре.
# 22
25 ноем. 2008, 14:11 ч.
Вещица и вяра в Бог, по объркано от това няма на къде.
Виж целия пост
Ще перифразирам малко казаното от Дилянка - Защото нямаме вяра в Бога и в себе си.
И още нещо, специално за Вивиан - бъди наистина вещица. И аз лесно се отчайвам, но като демонстрирам по-често вещерската си страна, ми става по-добре.
И още нещо, специално за Вивиан - бъди наистина вещица. И аз лесно се отчайвам, но като демонстрирам по-често вещерската си страна, ми става по-добре.
Вещица и вяра в Бог, по объркано от това няма на къде.
# 23
25 ноем. 2008, 14:42 ч.
Вещица и вяра в Бог, по объркано от това няма на къде.
Аааа, има, има! Вещица, вярва в Бог, говори с извънземни и гледа на подметка и кафе Нова Бразилия, щото не е насипно... 
Виж целия пост
Ще перифразирам малко казаното от Дилянка - Защото нямаме вяра в Бога и в себе си.
И още нещо, специално за Вивиан - бъди наистина вещица. И аз лесно се отчайвам, но като демонстрирам по-често вещерската си страна, ми става по-добре.
И още нещо, специално за Вивиан - бъди наистина вещица. И аз лесно се отчайвам, но като демонстрирам по-често вещерската си страна, ми става по-добре.
Вещица и вяра в Бог, по объркано от това няма на къде.
# 24
25 ноем. 2008, 17:24 ч.
Все едно мен си описала........ Даже аз самата не бих могла да се опиша по-точно! Доста е мъчително да се живее така, но какво да се прави, такива сме се родили......
Виж целия пост
Твърде много премисляш предполагам, затова е. Питаш се често 'ами ако' или 'какво би било', или 'какво още бих могла да направя', или 'как иначе бих могла да постъпя'..., но всичко това постфактум.
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
# 25
25 ноем. 2008, 22:42 ч.
Защото ти липсват розови емоции
Виж целия пост
Или не толкова бързо?
Как е при вас ?
Защо от известно време и най-малките спънки ме отчайват ,сърцето ми започва да бие бързо при всяка несполука , не ми се говори , а мислите в главата ми ме докарват до полуда?
Може би е вече време за розови хапчета или ми липсват розови сънища ?
Как е при вас ?
Защо от известно време и най-малките спънки ме отчайват ,сърцето ми започва да бие бързо при всяка несполука , не ми се говори , а мислите в главата ми ме докарват до полуда?
Може би е вече време за розови хапчета или ми липсват розови сънища ?
Защото ти липсват розови емоции
# 26
26 ноем. 2008, 07:28 ч.
- защото му позволяваш 
Виж целия пост
Цитат
Защо отчаянието ни обзема бързо?
# 27
26 ноем. 2008, 10:39 ч.
Все едно мен си описала........ Даже аз самата не бих могла да се опиша по-точно! Доста е мъчително да се живее така, но какво да се прави, такива сме се родили......
Да, и аз намерих точно себе си в тези думи.
И да съжалявам така съм родена, така и ще умра вероятно.
Трудно ми е да живея така и всеки ден се боря със себе си.
Виж целия пост
Твърде много премисляш предполагам, затова е. Питаш се често 'ами ако' или 'какво би било', или 'какво още бих могла да направя', или 'как иначе бих могла да постъпя'..., но всичко това постфактум.
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
Не си от хората, които си казват:'станалото-станало' или 'така е трябвало да се случи'. Неспокойна и трескава натура си вероятно, премисляш хиляди пъти всичко лошо, което ти се случва, търсиш причините, анализираш дълго ситуациите в които изпадаш, трудно приемаш загубите-затова и си неспокойна и често изпадаш в отчаяние. Ако под 'вътрешен мир' разбираш спокойствие и уравновесеност с които да приемаш всичко негативно, което ти се случва ще го постигнеш трудно. Не е лесно човек да измени на характера и темперамента си и на вътрешните си потребности, колкото и да се старае да си го наложи. Вероятно изпитваш необходимост да разнищиш докрай случилото си се и да се потопиш изцяло в проблемите си преди да се окопитиш и да осъзнаеш, че така или иначе трябва да продължиш напред.
Поне при мен е така.
Да, и аз намерих точно себе си в тези думи.
И да съжалявам така съм родена, така и ще умра вероятно.
Трудно ми е да живея така и всеки ден се боря със себе си.
# 28
26 ноем. 2008, 13:15 ч.
И аз мога да кажа за себе си нещо подобно както Иренка. И благодордно завиждам на хората непукисти, които не се замислят излишно, не се задълбават върху себе си и живеят по-леко в крайна сметка. Това може ли човек да го контролира, да го промени в себе си ? 
Виж целия пост
# 29
26 ноем. 2008, 13:35 ч.
Лично аз досега не съм открила такъв начин, макар че много се старах да се променя. В крайна сметка човек не може да избяга от себе си, от същността си, от природата си, от темперамента си....... Научих се да потискам и прикривам, но само толкова. Но това не е решение, а само заблуда на околните. 
Виж целия пост
И аз мога да кажа за себе си нещо подобно както Иренка. И благодордно завиждам на хората непукисти, които не се замислят излишно, не се задълбават върху себе си и живеят по-леко в крайна сметка. Това може ли човек да го контролира, да го промени в себе си ?
Препоръчани теми