Бебенцето запълва ли празнината в душите ни?

Няма да ти запълни празнината,а ще я направи още по голяма.
Освен това ти не си сигурна в човека до себе си..
...ти сама си разбрала,че трябва да изчакаш.

Млада си.Намери първо половинката си,а после мисли за бебе.Това не е отдушник на терзания.

Първото нещо,което трябва да направиш СПОРЕД МЕН е да се разделиш с приятелят си.След това малко да разнообразиш с повечко излизания с приятелки,започване на някакъв курс в свободното време.да отделяш повечко време за себе си ...може и със спорт.И няма да усетиш как отнякъде,ей така изведнъж ще се появи някой,с който да усещаш пепрудите в стомаха ....а може и без тях де(при мен винаги такива пепрудени вълнения са биле в някаква много кракта ,страстна връзка без перспектива ,когато срешнах съпругът си ,си бях с акъла така да се каже ..и не сгреших )..
Успех...

Защо не започнеш като за начало да отдаваш цялата любов на мъжът до себе си. Ако това не те направи щастлива и уверена, не съм убедена че и детето ще успее.Смисъла на живота е твоя собствен живот...Децата са деца, раждат се, порастват и си отиват...но с това едва ли свършва и  нашата задача на тази земя.

1) Не бързай с решението за раздяла, дай време, спри да ни четеш тук и си помисли, самичка най-добре ще разбереш как трябва да постъпиш.

2) Тапата запушва СЪОТВЕТНАТА  бутилка. Бебето ще запълни празнината от желанието за майчинство и себераздаване.

Ако си на 24 и 6 години си живяла с 1 мъж и 2 с друг ... на колко се омъжи zа първия? На 14 

Аз никъде не разбрах да се е омъжвала.Не са ли били  само гаджета?

Ще направиш голяма грешка!Вместо да се радваш на детенцето си,ще направиш живота си още по-тъжен(малко силни думи използвам....).Какво ще правиш,когато кусурите и недостатъците на мъжа ти почнат да ти "вадят очите"и да те дразнят още повече,след като се роди детето?Ако стигнете до раздяла?
Била съм на твоето място.Щом се замисляш,че това не е твоя човек-запази желанието си за по-нататък.

  Според мен приятелят ти те притиска повече,отколкото трябва.Сама казваш,че след като задаваш въпроса тук,не си  уверена.Така е-деца се правят със страст и "много пеперуди" в корема,а не с навиване колко е свестен човека,който иска дете от теб.
 Ще се отдадеш на детето,ще го изолираш и ще почнат ..недоразуменията.
 
 Ако можеш,изчакай още малко а и той не е престарял на 27г.Я си поживейте малко преди да преминете на следващия етап.

Аз ще си позволя да съм малко по-остра. Не за друго, а понеже доста дълго време работих с емоционалните рани да деца, чиито родители са ги създали, за да"запълнят празнините в душите си". Доста се нагледах на продукта от родители, които уж искали да дадат любов и прочее, за да осмислят живота си. А как ще даваш любов, ако преживяваш живота си като лишен от смисъл? Откъде ще я вземеш? От празната си душа?

Не се сещам за никаква по-фрапантна проява на егоцентризъм от това, да доведеш едно същество на този свят със специалното предназначение "запълвач на празни души". В живота ти няма емоция и усмивка и ще си създадеш сама социален работник - бебе, който да ти ги достави?!?!?  Не товариш ли с твърде големи очаквания едно доста малко същество?

Основна здравословна причина да се създават деца е да дадеш на едно или повече същества шанса да си опитат късмета на този свят. Без да имаш очаквания, че ще запълват каквото и да било. Без да ги правиш заложници на собственото си объркване и депресивност. Това ще стане само, когато животът ти е достатъчно пълен и можеш да споделиш тази пълнота с детето си. Но да раждаш за да товариш дете с онова, което нямаш?!?!

Съжалявам, че се чувстваш така, както описваш. Но по-добре вземи се погрижи за себе си и си създай живот.     

Никъде не е споменавала ,че е била омъжена..и още нещо
6+2 =8
24 год.-8 =16...
откъде го изкопа тва 14 

Според мен това, което описваш не е празнина, а вина.

Ето тук се крие отговорът на въпросите ти, и ти сам си го написала

"В същото време често изпдам в депресии,спомням си за миналото ми,за бившия ми,много го нараних и още не мога да си го простя."

Мисли в тази насока - какво се е объркало с бившия ти, защо сте се разделили /въпреки, че още го обичаш/.
Подозирам, че се самонаказваш, заради предишната ти връзка и по тази причина сега си с настоящия ти приятел, въпреки, че знаеш, че той не е подходящ.
Бебето няма нищо общо, не си усложнявай живота допълнително, а се върни назад и провери къде са се объркали нещата, довели до това да си объркана, да не се усмихваш често и да изпадаш в депресии 

И още нещо - не е приятелят ти човека, който да те измъкне от кашата - това си е твоя работа, и всеки човек има такива проблеми.
Ако вече прекалено много си се объркала - поговори с приятел, който те познава добре, или най-добре да се обърнеш към терапевт, който ще ти помогне най-добре.

Здравей,ЕВЕ! Ще си спестя предисловията и ще ти отговоря направо-не, бебето няма да запълни празнотата в живота ти. Да създадеш дете е голяма отговорност и изисква много сили-физически и морални.  Бебето няма да реши като с магическа пръчка проблемите ти. То има нужда от силна, самоуверена, стабилна майка, а също и от баща. В момента ти си много объркана, не си наясно със собствените си чувства-обичаш един, а си с друг. Ясно е, че не си удовлетворена от живота си в момента и отчаяно се надяваш, че появата на едно бебе ще запълни това, което ти липсва. Моят съвет е да не допускаш грешката да натоварваш едно крехко същество с очакването, че ще те направи щастлива. Първо се опитай да подредиш живота си-нямам предвид само в материален, а главно в емоционален план. Пиша ти с много симпатия-не зная дали ще го усетиш от малко резкия ми тон. Пиша, защото и аз съм си задавала подобни въпроси в труден за мен момент. Ако се поразровиш из форума, ще видиш, че много жени споделят, че дори с любим мъж до себе си и планирана бременност, са срещнали много трудности и докато са чакали бебето, и след раждането му. Трудностите са от най-различно естество-през хормонални проблеми, депресии, дори до трудности с примането на собственото,планирано и чакано дете и свикването с новия, напълно променен живот. Бебето не е хапче за щастие. то има нужда от удовлетворена, спокойна майка, готова да приеме предизвикателствата на съвместното съществуваване, а не от момиче, което се хваща като удавник за сламка за идеята за бебе. Ако не си наистина готова, рискуваш не само да не запълниш празнината в животаси, а и да направиш нещастно едно невинно същество. Не зная дали ще премеш съвета ми, но според мен е по-добре за известно време да се съсредоточиш върху собствения си живот, да решиш има ли смисъл да бъдеш с човек, с когото "не сте на една вълна", да преодолееш миналото и може би да намериш нов човек, който да запълни празнината в душата ти. Тогава ти пожелавам да имаш едно чудесно бебенце. Сигурна съм, че някой ден ще бъдеш прекрасна майка, но може би моментът още не е дошъл.

Деца се правят на база любов между двама души. Така е естествено, редно и най-добре. Ако не си сигурна в партньора и ако не те прави щастлива, не бързай да "компенсираш", защото ти това се опитваш да направиш - ако ти се яде шоколад и си купиш зеле, ще запълниш ли празнината ?