Здравейте момичета,миналата година юли преживях спонтанен аборт в края на трети месец.Лекарите казаха да изчакаме с опитите 6 месеца и ние зачакахме.Минаха 6,мина 1 година и аз всеки ден исках все повече и повече.Но за това трябват двама.Мъжът ми постоянно го отлага ,което доведе до множество скандали между нас.А аз от ден на ден чувствам,че все повече потъвам,давя се и не знам какво да мисля.Страх ме е след време,когато реши ,че най-накрая е готов, да не е прекалено късно,да не би да не мога да имам деца.Толкова много мисля за това,че имам чувството,че полудявам.Уморих се да му се моля за дете,не мога повече,уморена съм,изтощена и психически нестабилна,а съм само на 22,полудявам.....
Виж целия пост
Уморих се да му се моля за дете
- Публикувана: 27 ноем. 2008, 23:14 ч.
- Последно мнение: 30 ноем. 2008, 18:39 ч.
27 ноем. 2008, 23:14 ч.
# 1
27 ноем. 2008, 23:29 ч.
Съжалявам за загубата ти първо 
Разбирам те напълно,и при нас молбите за бебе от моя страна вече бяха взели критични измерения 
докато на края не склони!Дано твоят мъж има добри доводи за това отлагане,ако първото бебе е станало случайно не е толкова трудно за разбиране,но ако и тогава е било планирано,а сега не иска ,е странно.Успех 
Виж целия пост
Разбирам те напълно,и при нас молбите за бебе от моя страна вече бяха взели критични измерения докато на края не склони!Дано твоят мъж има добри доводи за това отлагане,ако първото бебе е станало случайно не е толкова трудно за разбиране,но ако и тогава е било планирано,а сега не иска ,е странно.Успех
# 2
27 ноем. 2008, 23:55 ч.
Миличка какви са тези черни мисли 
Незнам дали ще прозвучи успокоително, но живота е пред теб. Не си вкарвай в главата идеи, че ще стане късно, че няма да имаш деца и тем подобни. Седнете, поговорете и се опитай да разбереш защо отлага. Може да го е страх от евентуален втори неуспех. Може да се притеснява за теб. Те и мъжете по своему ги изживяват тези неща. И аз съм минала през ада на спонтанния аборт и занм какво е, но тогава запърви път видях моичкия да плаче като малко дете. А и след това трябваше аз да се правя на силна и да го успокоявам вместо да е обратното.
Дано стигнете до единодушно решение!
И вземи се успокой!
Желая ти успех и скоро да се похвалиш че ще ставаш мама.
Виж целия пост
Незнам дали ще прозвучи успокоително, но живота е пред теб. Не си вкарвай в главата идеи, че ще стане късно, че няма да имаш деца и тем подобни. Седнете, поговорете и се опитай да разбереш защо отлага. Може да го е страх от евентуален втори неуспех. Може да се притеснява за теб. Те и мъжете по своему ги изживяват тези неща. И аз съм минала през ада на спонтанния аборт и занм какво е, но тогава запърви път видях моичкия да плаче като малко дете. А и след това трябваше аз да се правя на силна и да го успокоявам вместо да е обратното.
Дано стигнете до единодушно решение!
И вземи се успокой!
Желая ти успех и скоро да се похвалиш че ще ставаш мама.
# 3
28 ноем. 2008, 00:10 ч.
Благодаря ви момичета,но аз по какъв ли начин не съм пробвала с подходите към него,говорим за това,караме се за това,плача за това...той се притеснява,че финансово няма да се справим,което не мисля,че е причина,тъй като си имаме собствено жилище,което е почти напълно обзаведено,работоспособни сме,имаме прекрасни родители и т.н.Отчаяна съм,нещо сякаш умира всеки ден в мен... 
Уморих се да се моля за нещо толкова прекрасно,това вече не съм аз .Уморих се да плача през вечер.....
Виж целия пост
Уморих се да се моля за нещо толкова прекрасно,това вече не съм аз .Уморих се да плача през вечер..... 
# 5
28 ноем. 2008, 08:41 ч.
Какви са тези простотии, ще му се молиш. 
Като не иска дете му покажи вратата, това означава колко е безотговорен и дечко.Намери друг мъж, който да ти направи дете.С психически кризи и плач нищо няма да стане, освен още повече да се затвърди неговото нежелание за бебе.Може би аборта е бил шок и за него и не иска пак да мине през такъв евентуален проблем, от притеснение може да е също.Те мъжете са такива, като има проблем си заравят главата в пясъка.Поговори с него открито и го питай защо не иска да има детеДано скоро се случи това, което искаш. 
Виж целия пост
Като не иска дете му покажи вратата, това означава колко е безотговорен и дечко.Намери друг мъж, който да ти направи дете.С психически кризи и плач нищо няма да стане, освен още повече да се затвърди неговото нежелание за бебе.Може би аборта е бил шок и за него и не иска пак да мине през такъв евентуален проблем, от притеснение може да е също.Те мъжете са такива, като има проблем си заравят главата в пясъка.Поговори с него открито и го питай защо не иска да има детеДано скоро се случи това, което искаш. 
# 6
28 ноем. 2008, 09:16 ч.
Разбирам те, миличка, но все пак трябва да се мобилизираш, да вложиш всичката си воля и да проявиш търпение. Трудно е, но трябва да се владееш и в един прекрасен момент той ще поиска и всичко ще бъде наред. Тоооолкова си млада, за къде бързаш, живота е пред вас!?! Просто го обичай и нещата ще се наредят! 
Виж целия пост
# 7
28 ноем. 2008, 10:11 ч.
Четох и препрочитах . . .
Гита, много си крайна, да не дава Господ да си на мястото на авторката, но мисля, че не би реагирала така както си го описала
В нашия случай аз не се чувствам готова и според теб мъжа ми трябва да ми посочи вратата или да потърси друга да износи детето му?!
Защо така нападате мъжа той също е преживял случилото се, също предполагам страда . . . нас ни крюретират физически, а на мъжете ни кюретират душите . . .
предполагам е много тежко за един мъж да е безсилен, да вижда как жената, която обича страда физически . . . в главите им предполагам се въртят обвинения, че не са могли да опазят нас и неродените ни деца . . .
много е тъжно . . .
не бъдете толкова крайни - и мъжете са хора и имат чувства
Виж целия пост
Гита, много си крайна, да не дава Господ да си на мястото на авторката, но мисля, че не би реагирала така както си го описала
В нашия случай аз не се чувствам готова и според теб мъжа ми трябва да ми посочи вратата или да потърси друга да износи детето му?!
Защо така нападате мъжа
той също е преживял случилото се, също предполагам страда . . . нас ни крюретират физически, а на мъжете ни кюретират душите . . .предполагам е много тежко за един мъж да е безсилен, да вижда как жената, която обича страда физически . . . в главите им предполагам се въртят обвинения, че не са могли да опазят нас и неродените ни деца . . .
много е тъжно . . .
не бъдете толкова крайни - и мъжете са хора и имат чувства
# 8
28 ноем. 2008, 10:13 ч.
Здравей,
Моето положение е почти същото, само където аз преживях спонтанен аборт в 5 месец през агуст тази година. Това ми беше първа бременност, не беше планирана. И аз съм на 22, но въпреки изненадата и двамата очаквахме бебо с огромно нетърпение. След като я изгубих имах чуството че светът ми се срина и бях убедена, че единственият начин да забравя случилото се бе да си имаме ново бебче възможно по-скоро. И двамата обаче знаехме че е разумно да изчакаме малко ........ Сега, след като минаха почти 4 месеца, желанието ми за бебе почва да се преплита с един ужасен страх, че случилото се може да се повтори, а приятелят ми смята че не трябва да насилваме нещата ....... май и аз стигнах до този извод, след целия ужас.
Трябва и двамата да бъдете спокойни и всичко ще се подреди - убедена съм, че когато той те види спокойна, ще разбере, че всичко е наред и ще се почуства готов да подновите опитите.
Успех!
Виж целия пост
Моето положение е почти същото, само където аз преживях спонтанен аборт в 5 месец през агуст тази година. Това ми беше първа бременност, не беше планирана. И аз съм на 22, но въпреки изненадата и двамата очаквахме бебо с огромно нетърпение. След като я изгубих имах чуството че светът ми се срина и бях убедена, че единственият начин да забравя случилото се бе да си имаме ново бебче възможно по-скоро. И двамата обаче знаехме че е разумно да изчакаме малко ........ Сега, след като минаха почти 4 месеца, желанието ми за бебе почва да се преплита с един ужасен страх, че случилото се може да се повтори, а приятелят ми смята че не трябва да насилваме нещата ....... май и аз стигнах до този извод, след целия ужас.
Трябва и двамата да бъдете спокойни и всичко ще се подреди - убедена съм, че когато той те види спокойна, ще разбере, че всичко е наред и ще се почуства готов да подновите опитите.
Успех!
# 9
28 ноем. 2008, 10:51 ч.
Точно същото си мислех и аз. А сигурно им е още по-тежко, защото трябва и да са ни опора.
Към авторката - мила, успокой се, хубаво е да си в добро състояние - и физическо, и психическо, когато се стигне отново до бременност. Дано да е скоро! И не се притеснявай, защо мислиш, че ще стане прекалено късно за деца, та ти си само на 22!
Колкото и да е трудно, само говоренето помага. Успех!
Виж целия пост
Четох и препрочитах . . .
Гита, много си крайна, да не дава Господ да си на мястото на авторката, но мисля, че не би реагирала така както си го описала
В нашия случай аз не се чувствам готова и според теб мъжа ми трябва да ми посочи вратата или да потърси друга да износи детето му?!
Защо така нападате мъжа той също е преживял случилото се, също предполагам страда . . . нас ни крюретират физически, а на мъжете ни кюретират душите . . .
предполагам е много тежко за един мъж да е безсилен, да вижда как жената, която обича страда физически . . . в главите им предполагам се въртят обвинения, че не са могли да опазят нас и неродените ни деца . . .
много е тъжно . . .
не бъдете толкова крайни - и мъжете са хора и имат чувства
Гита, много си крайна, да не дава Господ да си на мястото на авторката, но мисля, че не би реагирала така както си го описала
В нашия случай аз не се чувствам готова и според теб мъжа ми трябва да ми посочи вратата или да потърси друга да износи детето му?!
Защо така нападате мъжа
той също е преживял случилото се, също предполагам страда . . . нас ни крюретират физически, а на мъжете ни кюретират душите . . .предполагам е много тежко за един мъж да е безсилен, да вижда как жената, която обича страда физически . . . в главите им предполагам се въртят обвинения, че не са могли да опазят нас и неродените ни деца . . .
много е тъжно . . .
не бъдете толкова крайни - и мъжете са хора и имат чувства
Точно същото си мислех и аз. А сигурно им е още по-тежко, защото трябва и да са ни опора.
Към авторката - мила, успокой се, хубаво е да си в добро състояние - и физическо, и психическо, когато се стигне отново до бременност. Дано да е скоро! И не се притеснявай, защо мислиш, че ще стане прекалено късно за деца, та ти си само на 22!
Колкото и да е трудно, само говоренето помага. Успех!
# 10
28 ноем. 2008, 11:07 ч.
Мога само да кажа, че ти съчувствам. Аз минах през подобна ситуация, честно да ти кажа спокойните разговори по въпроса много ни помогнаха. Ако това се окаже невъзможно потърсете помощ от лекар специалист, нещо като семеен консултант. Ние два пъти прибягваме до услугите на такъв след раждането на децата ни, но ако съм я познавала тази жена преди това сигурно бих я потърсила. Аз чаках моя мъж близо 5 години да решим да пробваме за дете, за съжаление и ние загубихме първото бебе след което имаше период на ужас дали ще се повтори, преживях изпълнена със страх и проблеми бременност, от момента в който разбрах, че съм бременна останах вкъщи до раждането. След раждането на първото ни дете бързо се реших да имам второ, тази година загубих в 10г.с. трето ни дете. Сега след като мина времето за изчакване отново имаме разногласия относно това дали да имаме трето дете, но важното е да запазим добрите взаимоотношения помежду си, а решението само ще дойде. За мен създаването на детето трябва да е желание и от двете страни, ако единия от двамата не е сигурен в решенето си по-добре да се изчака.
Обичай мъжа си, говори с него, има причина
Виж целия пост
Обичай мъжа си, говори с него, има причина
# 11
28 ноем. 2008, 11:51 ч.
Не съм крайна, просто го написах, защото има и такива мъжа/жени.На мъжа ми една колежка беше напусната от мъжа си, защото не можеха да имат деца /причината беше в нея, поради извършен на младини аборт/ и се ожени за друга, за да му роди дете.Просто такива неща в живота се случват, не съм искала да засегна авторката по никакъв начин.За което се извинявам.
Виж целия пост
# 12
28 ноем. 2008, 12:49 ч.
Точно същото си мислех и аз. А сигурно им е още по-тежко, защото трябва и да са ни опора.
Към авторката - мила, успокой се, хубаво е да си в добро състояние - и физическо, и психическо, когато се стигне отново до бременност. Дано да е скоро! И не се притеснявай, защо мислиш, че ще стане прекалено късно за деца, та ти си само на 22!
Колкото и да е трудно, само говоренето помага. Успех!
Наистина успокой се и поговорете пак,и пак,и пак помага.След аборт и двамата с мъжа ми решихме,че ще чакаме толкова колкото ни казаха.Чакахме,когато обаче изминаха дългите месеци на пазене се чувствахме някак си неловко нито той,нито аз(дори изпитвах страх) повдигахме темата за нов опит.Виждах как се борим вътре в себе си и двамата,как искаме бебе,а не смеем.Мисля ,че и твоя съпруг се чувства така.Много добре го е написала pretty, и те си имат своите страхове и терзания. те.Всичко ще се нареди вярвай.
Виж целия пост
Четох и препрочитах . . .
Гита, много си крайна, да не дава Господ да си на мястото на авторката, но мисля, че не би реагирала така както си го описала
В нашия случай аз не се чувствам готова и според теб мъжа ми трябва да ми посочи вратата или да потърси друга да износи детето му?!
Защо така нападате мъжа той също е преживял случилото се, също предполагам страда . . . нас ни крюретират физически, а на мъжете ни кюретират душите . . .
предполагам е много тежко за един мъж да е безсилен, да вижда как жената, която обича страда физически . . . в главите им предполагам се въртят обвинения, че не са могли да опазят нас и неродените ни деца . . .
много е тъжно . . .
не бъдете толкова крайни - и мъжете са хора и имат чувства
Гита, много си крайна, да не дава Господ да си на мястото на авторката, но мисля, че не би реагирала така както си го описала
В нашия случай аз не се чувствам готова и според теб мъжа ми трябва да ми посочи вратата или да потърси друга да износи детето му?!
Защо така нападате мъжа
той също е преживял случилото се, също предполагам страда . . . нас ни крюретират физически, а на мъжете ни кюретират душите . . .предполагам е много тежко за един мъж да е безсилен, да вижда как жената, която обича страда физически . . . в главите им предполагам се въртят обвинения, че не са могли да опазят нас и неродените ни деца . . .
много е тъжно . . .
не бъдете толкова крайни - и мъжете са хора и имат чувства
Точно същото си мислех и аз. А сигурно им е още по-тежко, защото трябва и да са ни опора.
Към авторката - мила, успокой се, хубаво е да си в добро състояние - и физическо, и психическо, когато се стигне отново до бременност. Дано да е скоро! И не се притеснявай, защо мислиш, че ще стане прекалено късно за деца, та ти си само на 22!
Колкото и да е трудно, само говоренето помага. Успех!
Наистина успокой се и поговорете пак,и пак,и пак помага.След аборт и двамата с мъжа ми решихме,че ще чакаме толкова колкото ни казаха.Чакахме,когато обаче изминаха дългите месеци на пазене се чувствахме някак си неловко нито той,нито аз(дори изпитвах страх) повдигахме темата за нов опит.Виждах как се борим вътре в себе си и двамата,как искаме бебе,а не смеем.Мисля ,че и твоя съпруг се чувства така.Много добре го е написала pretty, и те си имат своите страхове и терзания.
те.Всичко ще се нареди вярвай.
# 13
28 ноем. 2008, 13:37 ч.
Съгласна съм, че не може да се реагира толкова крайно. Имам едно дете на 6 г. Няколко пъти се е случвало в компания съпругът ми да изкаже мнение / шеговито /, че иска второ дете, но аз не. Това обаче не е било тема на разговор нито веднъж. При мен желанието да родя второ дете е съпроводено със страха за престоя у дома 1 или 2 години и застоя в професионалното ми развитие. Гогато все пак събрах кураж да пожелая истински второ дете, тъй като той не предпие разговор за това, го споделих с него и забелязах, че остана мнооого изненадан и ...уплашен. Започна да се дърпа или по - точно противно на очакванията ми вместо обещания за пълна подкрепа във всико, готовност за помощ от негова страна, аз получих лек отпор. Обоснова се със страхове от финансово естество предимно, пък и не само. Щял да го обмисли, а аз му казах, че като си помисли ще чакам сам да повдигне въпроса. / Няма да изпадам в подробности кокло огорчена бях... поплаках си.../
Минаха седмица - две, така и не започна темата той, а при въпроса ми дали е помислил, каза че иска дете. Вече бяхме започнали с опитите, той още няколко пъти изрази колебанията си. Единият трябва да е по - силен, явно в случая съм аз.
Та...не се отчайвай, мъжете са много страхливи и дори и да не си го признават, жените се налага да взимат важните решения в живота. Търпение и успех !!!!
Виж целия пост
Минаха седмица - две, така и не започна темата той, а при въпроса ми дали е помислил, каза че иска дете. Вече бяхме започнали с опитите, той още няколко пъти изрази колебанията си. Единият трябва да е по - силен, явно в случая съм аз.
Та...не се отчайвай, мъжете са много страхливи и дори и да не си го признават, жените се налага да взимат важните решения в живота. Търпение и успех !!!!
# 14
28 ноем. 2008, 13:39 ч.
Да, като се замислих Прити и останалите са прави, все пак и мъжете са човешки същества, и те имат чувства, които в повечето случаи крият, поне при моя мъж е така.Наистина бях крайна в изказването си, за което още веднъж се извинявам.
Виж целия пост
Препоръчани теми