.
) и Каралийчев. Имала съм много хубави спомени като дете, но пък и искам да отбележа, че никога не съм имала очаквания. Най-вече карахме на торбичка с портокал, банан, бисквитка и чифт чорапи. Но си беше жест. Истински подаръци получавахме само по изключение, а през цялото останало време бяхме подковавани, че сме бедни и нямаме пари за такива работи. Въпреки това нямам нито един лош спомен . 
. Нашите разбраха, и ужасно много се ядосаха. Следваха заплахи, че щом сме ги видели вече, няма да има изненада, туй то, ала-бала, амаха 
.. На 31-ви декември баща ми цял ден го нямаше, а беше ужасна виелица. Накрая като се върна вечерта, по очите му познахме, че ни е купил други подаръци. Къде, как - неизвестно. Чудеса от храброст е направил сигурно, тъй като на 31-ви не работеха никакви магазини. Невероятни родители имахме . Да не споменавам, че сигурно откак се помня получавам карамфилче за 8-ми март, наравно с мама . Препоръчани теми
