
Отивам аз в Дирекция "Социално подпомагане" и ги питам защо не са ми казали, през тези месеци се чудихме от къде да намерим пари за скъпоструващите лекарства на детето.
Служителката казва, че тогава не е работила там и не я интересува.
Аз и обеснявам, че това са пари , които се полагат на детето и си ги искам/само да Ви кажа, че преди 3 години, щях да сметна това за унижение и нямаше да настоявам за тях/.
Спорихме дълго, тя ми каза, че е минало много време и откъде би могла да знае, че не съм си ги получила/едва ли не аз я лъжа/, при което побеснях и обесних, че ако съм ги получила , трябва да имам това описано на оргинала на ТЕЛК-решението.
Няма да навлизам в подробности, защото дълго ме убеждаваше, че нямам право на тези пари.
Аз и казах, че искам да си пусна молбата, като цитирам закона, а те да ми откажат, но искам да се аргументират пак със закон, който ме лишава от това право.
Изнервена служителката излезе и каза, че отива при шефката , върна се след няма и минута и ми даде документите, като каза, че наистина имам право да получа тези пари.
Излязох от там с усещането, че съм била на централния площад, седнала с протегната ръка да прося пари, горчивия вкус в устата ми, ще си остане, но няма да позволя да отнемат на детето ми и малкото права, които има.

