УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Майка съм на дете с увреждане и двама студенти и в качеството си на такава се присъединих към протестиращите в първия ден от протеста. Не, не се присъединих-оставих си болното дете на близки и с още една майка пропътувахме заледените пътища с нощния автобус от Добрич до София. Точно за да протестираме. За всичко, което се случва и не се случва СЪС, и ВЪВ държавата ни от години. И да кажем какво ТРЯБВА да се случи! Следих до колкото можах медийните коментари преди и след първодневните събития. И няма да успея да кажа тук всичко, което трябва да се каже. Но поне ще опитам. Преди да се превърна в майка на дете с увреждане, работех като журналист. За централни медии. Не, че е важно кой какво работи. Важното е, че тази професия ми помогна да зная произхода и всички гледни точки на това, което се случва или не се случва и защо.Мисля, че като истински професионалисти, за да са полезни на обществото, по отношение на самия протест сега и при следващия, всички медии трябва да акцентират не на това какво и как се случва , а ЗАЩО се случва, тъй като, като качество протестът е функция на всичко което сме като общество-недостатъчно качествено или досатъчно некачествено, но причините за него засягат персонално всеки от нас.
И отговорът на всички въпроси ЗАЩО се съдържа в информационните потоци на всички медии в продължение на четири години, имайки предвид конкретно сегашния мандат на управление.
Затова ви моля, не се занимавайте с качеството на протеста и кой в него е прав и кой крив. Моля насърчавайте професионално хората да протестират, а не да се разочароват от протеста и протестиращите. Защото колкото и да отразявате самото събитие протест, никога няма да сте напълно обективни. Но ако отразявате причините за протеста, няма как да не сте. Елементарните причини- неподражаемо циничното поведение на парламент и правителство на фона на спрените еврофондове, гигантската корупция, неможенето на сегашния управленски мандат да управлява държава членка на ЕС със всичките произтичащи от това последствия, са достатъчно отговори на въпроса ЗАЩО. Не съм гладна и не съм бедна и сегашните протести нямат нищо общо с 1997г, но искам оставката на управляващите, които не ми отговарят на въпросите-
ЗАЩО след 10-процентния данък заплатата на мъжа ми от 1000 лева стана 1100, а моята от 200 стана 180, ЗАЩО хазартът и субсидиите на партиите са освободени от ДДС, а лекарствата, инвалидните колички и книгите НЕ СА, ЗАЩО дете, болно от таласамия умира, след като родителите му нямат по 2000 лв месечно за лечение, ЗАЩО за децата с диабет няма достатъчно качествени инсулин и помпи, ЗАЩО продължава да е депутат онзи ” инвиво” идиот, който се изгаври с най-зловещата човешка болка, тази на невъзможното майчинство!.... ,
Смъртта на студента Стоян Балтов, увеличаващия се брой на децата с увреждания и липсата на възможност на семействата им да се грижат качествено и ефективно за тях, за да не бъдат инвалиди, фалитите на млекопроизводители и земеделци, скапаната здравна система, гнева на футболните фенове, че са пионки в перални на пари-всичко това засяга всеки един от нас. Или поне би трябвало, за да имаме самочувствието на единен народ.
Конкретните искания на отделните групи протестиращи отдавна са в кабинетите на управляващите и в чекмеджетата или кошчетата на много медии.
Единствения проблем на протеста от 14 януари е, че някой със сигурност умишлено изпрати момчетата, които причиниха побоищата. Тези момчета дойдоха отстрани, през кордона на поли;ията. Ако бяха сред нас, протестиращите, ние щяхме да ги изолираме с добро или лошо. Аз и още няколко майки бяхме периодично/просто тълпата ни изтласкваше/ и при феновете на ЦСКА, и при момчетата на Боян Рассате, и при студенти и ученици. Нямаше никакво провокативно поведение. Нещо повече-момчетата от всички агитки ни казваха:”Майчета, стойте зад нас, ако се случи нещо, ние ще ви предпазим”!
Моля, не питайте учениците какво правят на протеста и защо не са на училище и не ги подозирайте, че някой ги манипулира. Да им благодарим, че независимо от мотивите си, показаха гражданско верую, вместо „ обезверените” си майки и бащи. И е чудесно, че са на „барикадите” вместо в кръчмите или в градинките със спринцовките. Само така ще покажат на майките и бащите си, как се оправя скапана държава- не с оправданието, че сме обезверени, излъгани, разочаровани , отчаяни и ....
Ако сина ми или дъщеря ми като студенти, участници в протеста, бяха пострадали от побоищата, без да са ги провокирали- щях да ги измъкна от ареста, да им превържа раните и да им кажа, че безумно се гордея с тях! Ако бяха от тези, които допуснаха да ги употребят, щях да съм виновна, че съм го допуснала. Сега се гордея с всички момчета и момичета, които, независимо с какъв мотив, показаха на народа ни, че не искат да ги управляват малоумници. Вярвам, че същите тези момчета и момичета ще бъдат такива и ако се наложи още първата година от следващия мандат да наказваме поредните управляващи малоумници. И следваща първа година пак, и следващата ..... Но първо трябва ние, родителите им, да спрем да се оправдаваме с отчаяние, подозрение и разочарование и да сме заедно с тях на „барикадите”.
Красимира Обретенова
Дано да постигнете колкото се може повече. 