УСМИХНИ СЕ С МЕН!

Нормативите за специалните педагози и ресурсните учители на седмица са много по-ниски - съответно 21 и 30 часа всъщност (според образователното законодателство). Въпросът е към какво се приравняват, т.е. какво разбираме ние под тези 50 часа - ако е въпрос на заетост в часове на седмица на педагога - само тогава се вмества в регламентираното за страната и пак с въпрос.
За достатъчния брой на специалните педагози - зависи си от заболяването все пак. Общо проблем явно е да е достъпно и да гарантира минимум. Друг въпрос е, дали можем да определим минимум и критерий за достъпност и обобщено да се запише в текстовете. При слуховите има регламент по половин час на ден всеки ден. Поради всичките трудности обаче - недостатъчен брой на специалистите, пътуване до специалиста или съчетаване на повече от едно училище от един специалист - обикновено се получава 2 пъти в седмицата по 1 час, час и половина. И става напрактика недостатъчно.
А пък за доброволния труд - изобщо не е уредена тази материя в България нормативно. Има само разни препоръки как да се остойностява, но нищо официално.

Turanus, ето тук можеш да прочетеш http://www.bcnl.org/newsbg.php?n=104, как е регламентиран доброволния труд, но това е само за случаите при кризи.
Като цяло регламент за доброволен труд по принцип няма. Именно и това е причината в Бг да се нароят стотици НПО-та, голяма част, от които не действат вече.  На практика няма никаква държавна подкрепа и насърчаване за такъв труд, точно обратното, рано или лъсно този труд бива възпрепятстван, поради липсата на ясен законов регламент. Много хора полагат такъв труд в Бг, от законова гледна точка, законно полагат такъв труд само хората, които са се включили към някоя организация, БЧК например или някое НПО и т.н...., останалите полагат доброволен труд незаконно. Може да се каже, че го има необходимото самосъзнание, ако и законово се регламентира и подкрепи от държавата, чистият доброволен труд, независимо в коя сфера се полага, то сигурна съм, доброволците и този труд ще се разраснат много бързо.

teo7777   



Ами значи след като го има самосъзнанието ,трябва да се приеме 

Във всяка сфера може да бъдеш доброволец.Доброволец може да е от малко дете до човек на доста годинки. Доброволец може да е човек,който не го прави за облаги-за обществото,а също доброволец може да е човек,който помагайки в някоя сфера след това има шансове да започне работа в тази сфера,да му бъде предложена работа и обучение ,месеците,годините на доброволеца се приемат като опит-стаж .

Пример:
 Аз съм доброволец да гледам болни деца.20ч на седмица или повече,зависимост от това кой тип доброволец съм.От мен се иска освен да са нахранени и да кажем сменени.. се иска това дете да има социален живот>ако щете даже само разходката по паркове,молове и тн. След време аз(доброволеца) разбирам за себе си , искам и съм сигурен в себе си,че работата с болни деца или възрастни е за мене и съответно на базата опит,който имам като доброволец мога да кандидатсвам за работа.По време на моя общополезен труд или кандидатсвайки,ако някой реши ,че въпреки всичко трябва да имам образование ,по някакъв начин ми се помага записването на такъв курс...По-принцип на 80% от доброволците при нас се предлага работа,в някой сфери има условия за изкарването на курсове,в други няма това условия или предложението за преквалификация идва след доста време...

За всяка сфера има доброволци,просто трябва да се разбере и разбира се да има някакви плюсове за самите доброволци... Това за опит-стаж да се признава,ако трябва да се учи,да се изкара някакъв курс,да има облекчение в заплащането

Погар, престани да ме хвалиш!  Тео, не да се оправя за 4 месеца, а за 4 седмици!   

Eeee, тогава направо да ги съкратим на една седмица, за която да се оправиш и възстановиш , то къде ще ходиш да не се оправиш , и бързо да се похвалиш, че вече всичко е наред.

Получихте ли ми мейлите?

Получихме ги, Тео.

Turanus   ти направо ни изпуши бушоните, мацко  Това с доброволстването ще го почнем но ще бъде най-дългия процес в реформата, която така или иначе сме подхванали. Имаше една програма "за временната заетост", която ставаше за това, но по нея ангажираха трайно безработгни само за озеленяване и улична чистота и я прекратиха, ако не греша. Може би трябва да поискаме тази форма на заетост да се възстанови и хората да се квалифицират за нашите нужди.ajeliya
ако си ходила в Карин дом Варна-там всички специалисти правят всичко. А точно психолозите правят най много или поне правеха-не съм ходила от пет години.
  toni11 ДАЙ БОЖЕ ВСЕКИМУ ТАКАВА РАДОСТ И НАДЕЖДА!

    

Така, досега се рових да се ориентирам ЗАЩО няма осигурена достъпна архитектурна среда?!

За останалите, които не знаят получихме проект на наредба за....... дрън, дрън, с една дума достъпна среда. Този проект още не е одобрен и наредбата не е влязла в сила. По тази наредба единственото, което можем да искаме е веднага да бъде приета и обнародвана в държавен вестник. Ако имате някакви забележки по нея си ги запишете да ги кажете.

Резултатите от моето проучване:

1. Такава специална наредба за достъпността на арх. среда за първи път се прави, досега не е имало изобщо.
2. В Закона за устройството на територията http://www.paragraf22.com/pravo/zakoni/zakoni-d/zak-pr/74310p3.html, в част трета има следния текст:

"(2) (Изм. - ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) Строежите се проектират, изпълняват и поддържат в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания, определени с наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството. Ръководителите на централните изпълнителни органи и кметовете на общините ежегодно разработват програми с мерки за привеждане на урбанизираната територия и на съществуващи отделни сгради и съоръжения в нея в съответствие с изискванията за достъпна среда и предвиждат средства за тяхното реализиране."

Видно е, че това изменение е въведено едва юли 2007г., допреди това не го е имало дори този текст в закона.

Тук трябва да искаме отговор на въпроса, дали новите сгради построени след влизането в сила на това изменение на закона, са изпълнили изискването за достъпна среда. За съжаление от текста пак излиза, че кметовете трябва ежегодно да правят проекти и предвиждат средства за привеждането на сега съществуващите сгради и прочие в достъпен вид за ползване от ХУ.

Ето отговор на въпроса защо досега няма никаква достъпна архитектурна среда на практика. Едва 2007 е добавен специален текст към Закона, а чак сега имаме специална и нарочна наредба за достъпната среда.

попаднах на едно дело, завела го майка на дете с увреждане, именно заради неосигурената им достъпна арх. среда и нанесените вреди на сина й вследствие на това.

http://www.eurorights-bg.org/bg/categories/legal/bg_courts/disab … ple/23_12_03.html   

Така, според следния текст, вие сте длъжни да се обърнете към общината, а тя е длъжна да ви предостави специализиран транспорт, на практика се оказва, че вие разполагате с такъв транспорт, само дето не сте си го потърсили досега.

"Съдът прие за неоснователно твърдението на ищцовата страна, че не са приспособени средствата за обществен транспорт към потребностите и възможностите на хората с увреждания - действително, обществения селищен н междуселищен транспорт е недостъпен за хората с увреждания, но за тях е предвиден специализиран обществен превоз, като в самата наредба с посочен и реда на ползуването му. На практика хората с увреждания не са лишени от
обществен превоз, същите разполагат със специализиран такъв. По делото не се доказа да е търсена помощ от Общината за превоз на детето, респективно да им е отказано."

В понеделник искам всички да отидете в общината и да си поискате специализирания обществен транспорт, който ви се полага според наредба Наредба №6712.12.1997 г. Подайте писмени искания да си ползвате полагащия ви се транспорт, според горната наредба, и пазете отговорите си.

В крайна сметка 4 от исковете на жената са отхвърлени, към Министърът на рег. развитие и благоустройство, към министърът на транспорта, защото не е отишла да си поиска полагащия й се транспорт от общината, няма документ за отказ, и други два от исковете й, признат й е само искът към общината, че не е направила нужните промени в арх. среда и общината е глобена с 500лв. А ищцата, т.е. майката на детето с увреждане, е Осъдена да заплати на държавата, 225 лв. за неоснователните си 4 иска.

Боже, боже................................

http://www.paragraf22.com/pravo//naredbi/80.htm

Това е последната наредба според мен, само дето на мен не ми става ясно от нея на какъв точно транспорт имате право във всекидневието ви, при положение, че обществения транспорт не е пригоден, за ползване от хора в инвалидни колички. Но щом на онази жена са й отхвърлили иска с обосновката, че според наредбата, на сина й се е полагал такъв транспорт от общината, а тя не си го е потърсила , значи трябва да си поискате полагащия ви се транспорт, дори само за да имате документ за отказ и да можете да ги съдите някой ден.

Може би този закон са го заимствали от някъде другаде,без даже да са се замислили за осъществяването му 

В много от държавите има малки автобусчета ,които са пригодени да повдигат инвалидни колички,такива автобуси ползват и възрастните.
 Примерно във вашата община или квартал са осигурени 3 бусчета, вие като родител на дете в нужда се обаждате  и го викате,понякога идва и с други хора вътре,ако е бил близо до вас... качвате се и той ви оставя до вашите точки. Възможностите са да се абонираш за него,ако се ходи на училище,програми-всеки ден в определен час идва и те взима и след това те връща.  И да безплатно е без значение колко дни се използва. Шофрите са обучи да оперират със инвалидните колички и имат курсове за обща първа помощ .

 


Ето това се спуска и качвайги количката я повдига

А това е присособление за Вановете :