Просто в България е доста изкривена представата за раждането,като най вече женска и много много страшна работа и бая време ще мине,докато присъствието и на двамата родители се възприема като нещо абсолютно нормално и естествено.
Именно
Бащата в родилната зала?
- Публикувана: 3 дек. 2008, 20:28 ч.
- Последно мнение: 23 март 2009, 00:51 ч.
# 16
3 дек. 2008, 22:37 ч.
Много вярно! Особенно за подркрепата на близък човек. Найстина се гледа странно, ако до родилката няма никой, още по-странно, ако има половинка, и той не иска да е до нея..
И двата пъти раждахме заедно, така да се каже. Първото беше доста тежко, но завърши добре, и някой неща той си ги спомня по-добре. Успокояваше ме, прегръяаше ме, когато имах нужда, разтриваше ми кръста при контракциите, и ми държеше ръката и ме целуваше по челото, докато напъвах. Второто беше пак дългичко, но перфектно. И съм много щастлива, че бяхме заедно, че аз съм имала удоволствието да нося децата 9 месеца, аз ги кърмя, но той ги видя първи (беше ми до главата, и все пак, преди мен ги видя), сряза пъпната връв, облече им първите дрешки......ако искаш и снимки мога да ти пусна.
Saule говорете, четете за раждането, гледайте филми за раждането заедно, така и той ще е подготвен какво да очаква, и ако иска, не го спирай. аз съм срамежлива, но тогава хич и не мислех за срамуване.....най-естетвеното нещо е, а и не съм първата , която са видяли гола.
Виж целия пост
Здравей, 
Ами нужни са. Според мен са нужни. И не конкретно за родилните зали, а изобщо. Ние сме заедно, с или без подпис, за добро и зло. За хубаво и за лошо. За бременност и раждане - супер, радост, еуфория, разбира се, че ако се обичаме няма нищо срамно. Всъщност в човешкото тяло и функции няма нищо срамно. Така че... на Запад е ненормално да няма мъж, майка, сестра или приятел до раждащата
Ами нужни са. Според мен са нужни. И не конкретно за родилните зали, а изобщо. Ние сме заедно, с или без подпис, за добро и зло. За хубаво и за лошо. За бременност и раждане - супер, радост, еуфория, разбира се, че ако се обичаме няма нищо срамно. Всъщност в човешкото тяло и функции няма нищо срамно. Така че... на Запад е ненормално да няма мъж, майка, сестра или приятел до раждащата
Много вярно! Особенно за подркрепата на близък човек. Найстина се гледа странно, ако до родилката няма никой, още по-странно, ако има половинка, и той не иска да е до нея..
И двата пъти раждахме заедно, така да се каже. Първото беше доста тежко, но завърши добре, и някой неща той си ги спомня по-добре. Успокояваше ме, прегръяаше ме, когато имах нужда, разтриваше ми кръста при контракциите, и ми държеше ръката и ме целуваше по челото, докато напъвах. Второто беше пак дългичко, но перфектно. И съм много щастлива, че бяхме заедно, че аз съм имала удоволствието да нося децата 9 месеца, аз ги кърмя, но той ги видя първи (беше ми до главата, и все пак, преди мен ги видя), сряза пъпната връв, облече им първите дрешки......ако искаш и снимки мога да ти пусна.
Saule говорете, четете за раждането, гледайте филми за раждането заедно, така и той ще е подготвен какво да очаква, и ако иска, не го спирай. аз съм срамежлива, но тогава хич и не мислех за срамуване.....най-естетвеното нещо е, а и не съм първата , която са видяли гола.
# 17
3 дек. 2008, 22:40 ч.
Лично аз се въздържах от присъствието на бащата, въпреки че и мен ме беше обзел страх накрая. Не съжалявам, че не присъства. Споделям мнението ти за персонала и за отношението им пред чужд човек. Ако смяташ че ще се чувстваш по- спокойна и уверена просто завлечи таткото в родилна зала. Наскоро на мои приятели им се роди момиченце, таткото присъства вътре и майката после каза че съжалява и че втори път никога не би искала да присъства. Това обаче го казвам не с цел да те разубедя, а просто за да обмислиш хубаво как би се чувствала по- добре. А и когато настъпи момента и интуицията ти ще ти подскаже как да действаш.
Блонди правилно ти е казала, че в другите държави е дори странно ако не присъства бащата.
Виж целия пост
Блонди правилно ти е казала, че в другите държави е дори странно ако не присъства бащата.
# 18
3 дек. 2008, 23:03 ч.
Хубава тема. Аz бях против, но от чист срам или не zнам как да го обясня. Говорех ги и аz от сорта " каква му е работата там.." . Сега това твърдение ми се струва направо нелепо 
. Мъжът ми беше тоzи, който пожела и иzобщо не остави място zа умуване. Беше невероятно . Той сам после каzа, че чак сега се чувства наистина съпричастен в раждането на малката. И наистина щяха да ме гледат странно, ако бях каzала, че искам да НЕ присъства. Не че това е важно. За протокола, синът ми се роди в БГ, София, малката тук, в Германия. Първият път сама, сега с бащата. Първият път беше... ами нормално, zа БГ. Второто раждане беше просто едно от най прекрасните преживявани и zа двама ни. Не преувеличавам никак. Но сигурно zависи от човека, както всичко в същност.. А и у нас (БГ) сме още някак.. не zнам, наzадничави, може би.
Леко раждане
Виж целия пост
. Мъжът ми беше тоzи, който пожела и иzобщо не остави място zа умуване. Беше невероятно . Той сам после каzа, че чак сега се чувства наистина съпричастен в раждането на малката. И наистина щяха да ме гледат странно, ако бях каzала, че искам да НЕ присъства. Не че това е важно. За протокола, синът ми се роди в БГ, София, малката тук, в Германия. Първият път сама, сега с бащата. Първият път беше... ами нормално, zа БГ. Второто раждане беше просто едно от най прекрасните преживявани и zа двама ни. Не преувеличавам никак. Но сигурно zависи от човека, както всичко в същност.. А и у нас (БГ) сме още някак.. не zнам, наzадничави, може би. Леко раждане
# 19
3 дек. 2008, 23:20 ч.
Мен не ме беше страх, но може би защото усещах непрестанната подкрепа на мъжа ми. Не съм го карала или молила да присъства, но той изяви желаие, а аз бях въодушевена, радвах се, че взе това решение.
Е, това, което усетих като упора и подкрепа по време на раждането, тресейки се в много сериозна родилна треска, но чувствайки как държи ръцете ми и гали лицето ми, слушайки първия плач на синът ни, не мога да го пресъздам в думи. Това ще си остане между нас - един съкровен и вълнуващ спомен!
Виж целия пост
Е, това, което усетих като упора и подкрепа по време на раждането, тресейки се в много сериозна родилна треска, но чувствайки как държи ръцете ми и гали лицето ми, слушайки първия плач на синът ни, не мога да го пресъздам в думи. Това ще си остане между нас - един съкровен и вълнуващ спомен!
# 20
3 дек. 2008, 23:21 ч.
Благодаря на всички за мненията и пожеланията 
Ще ми е много интересно да прочета още, а утре ще дам и на съпруга ми да види тази дискусия.
Динчо беше казала, че никога в живота си не се е чувствала по-сама. И мен от това ме е страх най-много - че в този стресиращ момент ще се чувствам много сама и уплашена. Не ми се ще да си посрещам детето в страх и медицинско насилие.
Естествено, че не бих го завлякла против волята му... Но,ако окончателно почувствам, че неговото присъствие ще е от полза, а той реши, че не му се ще да участва в неприятни и смущаващи преживявания, ще бъда много разочарована. В крайна сметка, не искам от него да го роди, а само морална подкрепа. И да респектира грубиакушерки
А когато всичко мине, да се надяваме - добре, ще разказвам!
Виж целия пост
Ще ми е много интересно да прочета още, а утре ще дам и на съпруга ми да види тази дискусия.
Динчо беше казала, че никога в живота си не се е чувствала по-сама. И мен от това ме е страх най-много - че в този стресиращ момент ще се чувствам много сама и уплашена. Не ми се ще да си посрещам детето в страх и медицинско насилие.
Естествено, че не бих го завлякла против волята му... Но,ако окончателно почувствам, че неговото присъствие ще е от полза, а той реши, че не му се ще да участва в неприятни и смущаващи преживявания, ще бъда много разочарована. В крайна сметка, не искам от него да го роди, а само морална подкрепа. И да респектира грубиакушерки
А когато всичко мине, да се надяваме - добре, ще разказвам!
# 21
3 дек. 2008, 23:22 ч.
Твърдо ЗА!!!
В една пловдивска тема публикувах снимките от второто ми раждане направени от мъжа ми и докторът ми, но ще сложа линка и тук:
http://picasaweb.google.com/magy.mileva/hsgVzH#
Разгледай ги и си помисли, дали не искаш и ти да запаметиш появяването на детенцето си и първата ви прегръдка.
Успех!
Виж целия пост
В една пловдивска тема публикувах снимките от второто ми раждане направени от мъжа ми и докторът ми, но ще сложа линка и тук:
http://picasaweb.google.com/magy.mileva/hsgVzH#
Разгледай ги и си помисли, дали не искаш и ти да запаметиш появяването на детенцето си и първата ви прегръдка.
Успех!
# 22
3 дек. 2008, 23:32 ч.
Да, наистина това е най-хубавият и най-ужасният момент в живота ми.
Пожелавам ти да не посрещнеш детето си в страх и медицинско насилие, а само с много любов.
При нас не стоеше въпрос с желание от негова или моя страна, а само със забрани и външни обстоятелства.
Всичко ще е наред, жените сме супер силни същества и преминаваме през всичко.
Да не забравиш после да споделиш как е било.
Виж целия пост
Пожелавам ти да не посрещнеш детето си в страх и медицинско насилие, а само с много любов.
При нас не стоеше въпрос с желание от негова или моя страна, а само със забрани и външни обстоятелства.
Всичко ще е наред, жените сме супер силни същества и преминаваме през всичко.
Да не забравиш после да споделиш как е било.
# 23
4 дек. 2008, 01:04 ч.
И аз съм ЗА! Дете се прави от двамата,значи трябва на раждането пак да са двамата.Все пак не може тия мъже все на страна да се държат.Нека видят истината в очите.Според мен всеки мъж взел решението да става родител,трябва да започне именно с това,да види как детето му идва на бял свят.Нали хората казват "когато се ражда дете,се ражда и майка!" а аз бих добавила че и бащата трябва да присъства за да се "роди" като такъв.Странно ми е-всички са еднакви-чакат в коридора,правят тигели напред-назад,и по някое време им донасят вързопчето и те 
Аз бих полудяла да не видя как се ражда детето ми,да пропусна такъв велик момент.Е нали и двамата са родители
защо единия да бъде в блаженно неведение какво става под носа му..........
Виж целия пост
Аз бих полудяла да не видя как се ражда детето ми,да пропусна такъв велик момент.Е нали и двамата са родители
защо единия да бъде в блаженно неведение какво става под носа му..........
# 24
4 дек. 2008, 01:33 ч.
Подкрепа от съпруга на раждаща жена е от изключително значение.За съжаление моя не го пуснаха,докато раждах
Виж целия пост
# 25
4 дек. 2008, 01:59 ч.
Предварително и аз много исках мъжа ми да е с мен поради същите съображения като твоите - да не бъда сама сред чужди, а и заради отношението на персонала, което мислех си в негово присъствие би било по-различно. Разговаряхме по време на бременността, опитвах се да го убедя, че не е толкова страшно и че имам нужда от него в този важен момент. Убедих го, но в крайна сметка той остана да чака отвън по други причини. Впоследствие в предродилна зала, където протича по-голяма част от раждането реших, че и да беше тук и да не беше все тая, така и така не щях ни да го чуя, ни да го видя в тоя момент 
. А в родилна събитията се развиха толкова бързо, че и да беше там в навалицата надали щях да разбера.
Това е моя скромен опит и размишления. Независимо какво ще решите с твоя съпруг ти пожелавам леко раждане
П.С. Говориш за страх. Опитай се, но настоятелно да се освободиш от това чувство като тръгваш за Родилното, много е важно да си позитивно настроена, това ще ти спести неприятни моменти и всичко ще мине прекрасно
Виж целия пост
. А в родилна събитията се развиха толкова бързо, че и да беше там в навалицата надали щях да разбера.Това е моя скромен опит и размишления. Независимо какво ще решите с твоя съпруг ти пожелавам леко раждане
П.С. Говориш за страх. Опитай се, но настоятелно да се освободиш от това чувство като тръгваш за Родилното, много е важно да си позитивно настроена, това ще ти спести неприятни моменти и всичко ще мине прекрасно
# 26
4 дек. 2008, 03:44 ч.
Да, мастото му е в кръчмата, незнаейки на кой свят се намира.
Аз пък имам опит и с двете изживявания. Първото раждане сама, без него. И второто с него.
Мисля, че постъпвате егоистично, като казвате, че не трябва да е там и т.н. Защо да не е съпричастен към това голямо събитие? И мъжете ви се вълнуват като вас и чакат бебчо с нетърпение.
И двете ми раждания не бяха леки, второто дори беше доста по-дълго от първото, което продължи 14 ч, но и до ден днешен мъжа ми казва, че съжалява, че не е присъствал и на първото.
Изживяването е невероятно, повярвайте ми.
Виж целия пост
Твърдо съм против мъжа да е с мен в родилното.Не му е мястото там 
Да, мастото му е в кръчмата, незнаейки на кой свят се намира.
Аз пък имам опит и с двете изживявания. Първото раждане сама, без него. И второто с него.
Мисля, че постъпвате егоистично, като казвате, че не трябва да е там и т.н. Защо да не е съпричастен към това голямо събитие? И мъжете ви се вълнуват като вас и чакат бебчо с нетърпение.
И двете ми раждания не бяха леки, второто дори беше доста по-дълго от първото, което продължи 14 ч, но и до ден днешен мъжа ми казва, че съжалява, че не е присъствал и на първото.
Изживяването е невероятно, повярвайте ми.
# 27
4 дек. 2008, 05:00 ч.
Двете ми раждания бяха секцио.И на двете мъжа ми присъстваше.Смело мога да кажа,че ми беше страхотна подкрепа.Минутите,в които ми слагаха упойката той не беше в операционната-времето ми се стуваше часове.Да си призная,аз съм от страхливите,но неговото присъствие направи раждането на двамата ни сина незабравим и приятен спомен и за двама ни
Твърдо съм "За" присъствието на таткото на раждането!
И както някой по напред беше споменал,тук ако мъжът не присъства на раждането гледат с недобро око на семейството.
Леко раждане
Виж целия пост
Твърдо съм "За" присъствието на таткото на раждането!
И както някой по напред беше споменал,тук ако мъжът не присъства на раждането гледат с недобро око на семейството.
Леко раждане
# 28
4 дек. 2008, 06:26 ч.
Да, ама всеки български мъж като отиде на Запад и там става татко, в един момент се оказва че е напълно по силите му. Дори не се замисля дали му е по силите или не. Предимства - огромни според мен. Морална подкрепа, съпричастност, ако щеш дори бащинското му чувство "узрява" по-бързо. Тай не е отстрани, той е вътре в това, той е част от раждането. Да не говорим че аз като раждах последния път в присъствие на мъжа ми, имах усложнения, бебето не излизаше след 2 часа напъни, но тоновете му бяха добри и никой от персонала не се претрепваше да бърза и да предприема нещо друго. Опасност за живота нямаше, ама аз изнемогвах от болки (без упойка) и усилия. Тогава мъжът ми беше този, който каза на медицинския персонал че вече съм на ръба на силите си (аз тогава не бях в състояние и името си да кажа) и директно ги пита какво ще правят оттук натам. Вследствие на това нещата се задвижиха веднага и ми направиха спешно секцио. Иначе пак щяха да ми направят, ама кой ли знае колко още щях да се мъча.
Виж целия пост
Според мен не е по силите на всеки мъж да присъства по време на раждането на детето му.Аз съм против това да настояваме мъжете ни да бъдат там без да се съобразим с тяхното желание и нагласа.
Да, ама всеки български мъж като отиде на Запад и там става татко, в един момент се оказва че е напълно по силите му. Дори не се замисля дали му е по силите или не. Предимства - огромни според мен. Морална подкрепа, съпричастност, ако щеш дори бащинското му чувство "узрява" по-бързо. Тай не е отстрани, той е вътре в това, той е част от раждането. Да не говорим че аз като раждах последния път в присъствие на мъжа ми, имах усложнения, бебето не излизаше след 2 часа напъни, но тоновете му бяха добри и никой от персонала не се претрепваше да бърза и да предприема нещо друго. Опасност за живота нямаше, ама аз изнемогвах от болки (без упойка) и усилия. Тогава мъжът ми беше този, който каза на медицинския персонал че вече съм на ръба на силите си (аз тогава не бях в състояние и името си да кажа) и директно ги пита какво ще правят оттук натам. Вследствие на това нещата се задвижиха веднага и ми направиха спешно секцио. Иначе пак щяха да ми направят, ама кой ли знае колко още щях да се мъча.
# 29
4 дек. 2008, 06:28 ч.
Ние и двамата искахме той да присъства,но не го допуснаха.
Виж целия пост
Препоръчани теми