После заредихме едни медни месеци, едни почивки, поуспокоихме се, разбрахме че ще се изтърпим поне през първите месеци и резултата - и двамата качихме малко. Година по късно, вече всеки разбрал кой-кой е, аз змия пепелянка - той див рогат бозайник за ухапване, пак отслабнахме. Отидохме отново на ваканция с надеждата да се поуспокоим и да използваме отслабването като мотивация към ежадневни физически упражнения, тае-бо, кардио, джогинг сутрин и тн. Той се стегна, заформи бицепци и изглади абдоминалите, а аз - забременях.
Сега месец след раждането....оххх 61 кила съм( бях 74) , до завидните 53 , пътя е барикадиран, но до 55 поне ако стигна...
Само да добавя че като дойдохме в Щатите аз пак свалих 3-4 кила защото първата седмица стоях гладна и нищо не ми харесваше за ядене. Добре че си намерих любимата кухня по късно иначе не знам как щях да изкарам бременността.