О,има има ... 
Ние сме на 2 годинки без една половинка
и любимото ни занимание е да разиграваме мама (защо,да му се не види,тати го оставяме на мира?),а най-често повтаряната фраза е :"Мама.Гуш!"(не,че мама много роптае против това,но почна гръб да я боли )Играем си,тичаме,скачаме,книжки разглеждаме(за нейно щастие и мое "нещастие" имаме много ),отново си играем,свърваме по някоя и друга домакинска работа,помагаме на мама да прибере прането(например)успокоим се и тъкмо когато мама реши да седне или да излезе от стаята и се почва с едно реване,мрънкане,рендосване на нервните окончания...Ако съм седнала ще почне да се катери по мен.Да седна на компютъра е невъзможно-изключва го,почва се блъскане по клавиатурата,мишката изхвърча в неизвестна посока,кабела на монитора бива дърпан,бутаме се да се гушкаме,ако мама откаже,веднага следва мрънкане и рев...Понякога и домашната ми работа е цяло приключение....Понякога не знае какво иска...ПОчва тръшкане и рев.Има и дни,в които си прекарваме страхотно,без дори да измрънка...
Но...така е.Дечковци
За сведение-докато беше бебе беше страшно спокойна.Много хора ми казваха,че бебе,което не плаче в началото ,става трудно дете после...И обратното...При нас излезе вярно.Ако е така,то тогава те чакат спокойни дни след..да кажем,около година .
Виж целия пост
Ние сме на 2 годинки без една половинка
и любимото ни занимание е да разиграваме мама (защо,да му се не види,тати го оставяме на мира?),а най-често повтаряната фраза е :"Мама.Гуш!"(не,че мама много роптае против това,но почна гръб да я боли )Играем си,тичаме,скачаме,книжки разглеждаме(за нейно щастие и мое "нещастие" имаме много ),отново си играем,свърваме по някоя и друга домакинска работа,помагаме на мама да прибере прането(например)успокоим се и тъкмо когато мама реши да седне или да излезе от стаята и се почва с едно реване,мрънкане,рендосване на нервните окончания...Ако съм седнала ще почне да се катери по мен.Да седна на компютъра е невъзможно-изключва го,почва се блъскане по клавиатурата,мишката изхвърча в неизвестна посока,кабела на монитора бива дърпан,бутаме се да се гушкаме,ако мама откаже,веднага следва мрънкане и рев...Понякога и домашната ми работа е цяло приключение....Понякога не знае какво иска...ПОчва тръшкане и рев.Има и дни,в които си прекарваме страхотно,без дори да измрънка...Но...така е.Дечковци
За сведение-докато беше бебе беше страшно спокойна.Много хора ми казваха,че бебе,което не плаче в началото ,става трудно дете после...И обратното...При нас излезе вярно.Ако е така,то тогава те чакат спокойни дни след..да кажем,около година .
СПеше при нас до година и 7 месеца някъде. Ама какво да ги прачиш, да са живи и здрави 
