Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - IV

За месец-два няма как да стане.
И вегетарианците не стоят гладни. Аз например съм вегетарианка от 20 год. (а се пробвам стана и веган), но на глад не издържам.

Холограма, к'ва еволюция?    Всичко опира до глада и степента на разнообразие и засищане на организма. Сигурна съм, че ако си преяла каквото и месо да ти предложат не можеш да го хапнеш. Но ако те гони глад няма дори да те интересува от какво е и как е приготвено. 
В момента сме презадоволени от разнообразие на хранителни продукти и за това си позволяваме лукса да разсъждаваме на тема "хуманност" към животните. Но съм сигурна, че по-голяма част от хората на Земята ако бъдат поставени в екстремни ситуации, в които храната е изключително оскъдна, биха хапнали с огромен апетит и "най-гнусното животно", което си представят.
Всичко опира до глада. Това е! 

Отделен е въпросът, че след като имам достатъчно други храни, мога да избягвам консумацията на месо заради увереността си, че животните не бива да страдат по този начин, не само когато ги убиват, но и когато ги отглеждат. Доста животни се отглеждат в отвратителни условия. А и за себе си съм сигурна, че месето не е особено полезна храна.

Ми това е еволюция, Пасифлора 
Станала си месоядна заради условията и средата, това се опитваш да ми кажеш, дар^в_линг.


Тука ми казваш същото и логиката ти куца яко.

Ако ще ям животно само, щото нямало друга храна, пита се какво ще ядат останалите животните - всички трябва да са месоядни, така ли? Това - когато "няма храна". Значи да разбираме храната като листа, корени и стебла, които в тази ти хипотеза ги няма.

Ми тогава, като сме тъй затрупани с растителни храни сега, що само някои пасат трева, а други са месоядни?

Холо, мисля че съм съгласен с теб!
Всъщност според мен не само след 2-3 месеца, ами и след 2-3 години няма да има никакъв ефект. Причините за глада са много по-надълбоко от месоядството. Те се наричат - гордост, алчност, самолюбие, омраза...

Чували ли сте вица за скръндзата и баровеца в пустинята?

Вървели три дни в пустинята, а на баровеца още на първия ден му свършила водата и постоянно мрънкал на скръндзата да му даде от неговата. На третия ден скръндзата му писнало и му сипал малко в шепите, а баровеца и капка не пил - измил си лицето.
Проблема не е в това какво ядем, а в това какво ни е отношението. Нека да замърсяваме природата с автомобилите, производствата ... и да ядем само марули и да видим дали нещата ще се оправят. Съгласен сам, обаче с Рени, че има комплекс от мерки, които трябва да предприемем, иначе скоро въздуха ще си го купуваме като минералната вода.
 

Аз бих се ограничила до алчността. И не само относно глада, а за повечето световни проблеми.

Има "зелени" теми, в които се коментира това. Има доста полезни идеи за всеки дом.

В действителност човекът е еволюирал от хищник, не от тревопасен предшественик. И органично  не е пригоден за консумация на растителна храна. Същото се отнася и за маймуните. Някъде по пътя на еволюцията, обаче, естествената му плячка е намаляла или станала недостъпна (ако, например, е била "приобщена" от по- пригоден хищник) и му се е наложило да допълва диетата си с по- непитателни продукти. Така постепенно се е появила чревната флора, която - при това само частично! - разгражда целулозата в човешкия (и маймунския) организъм. За разлика от кравата, например - типичен представител на тревопасните - която си се справя с тази дейност самостоятелно, посредством многократно преработване на вече поетата и частично смляна храна.

Впрочем, бабуните с особен ентусиазъм ловуват други маймуни. Нещо повече, месото е така високо ценена храна, че е "височайш" подарък за женска при ухажване... Познайте какво ловуват горилите: бабуни! И определено гледат на мръвката с много по- голямо уважение, от колкото на листата.

Погледнете зъбите. Абсолютно всички животни, притежаващи типичните зъби за убийство - "К-9" - "кучешки", без изключение, са или хищници, или еволюирали от хищници, не твърде добре пригодени за нискокалорична храна. Същото се отнася и за "ножичните" зъби, предназначени за откъсване на мръвката. Конете имат само 2 вида зъби - предните - за захващане и откъсване на тревата - и плоските кътници - за стриване. "Месоядни" зъби не са им нужни. И едва ли можете - когато и да било - да срещнете кон, похапващ си мърша. За разлика от плъховете и мишките, примерно, които, при все, че в хода на еволюцията са "приобщили" и други диети, никога не биха отказали мръвка.

С други думи - вегетарианството, при все че е напълно възможно, е противоестествено. И потенциално опасно, ако става въпрос за бременни жени или бебета / малки деца.

 

 

Хе.
Не може ли да го изкараме и обратното.
Конете са се пръкнали с такива зъби "случайно" (по законите на еволюцията).
И като не можели да разкъсат с тях някой тигър, взели да дъвчат трева.
Виж старците отпреди изобретяването на ченетата - яли са само кашички. Не са хрускали пържоли.
Не зъбите са им опадали заради храната, а са си избирали храната заради зъбите.

Аз питах и в "еволюционната" тема: Защо еволюцията да е вървяла от просто към сложно, като обратното е далеч по-естествено. Особено, ако "целта" "на еволюцията" е приспособяване и оцеляване в нови условия (при случайни промени/мутации или нови външни обстоятелства).

Не ви ли прилича целият животински свят (че и растенията даже) на разновидности на мутирал човек?
На много варианти на програма, която е била препрограмирана от сложно към просто?

От човек може да се "направи" "растение" или какъв да е "примат". Клъцнеш тук-там човешкия геном и готово.
Какво биха представлявали те? Отклонение от нашия собствен код.
Различното в генома на едно чудовище, получено от прекодиране на човешки геном, бихме нарекли "генетична грешка".

А как му викаме на различното в генома на човека, ако го сравним с видовете, от които се твърди, че сме произлезли? "Еволюция".

Ей това не мога да разбера? Защо не решаваме, че ние сме "грешка" по отношение на някоя маймуна. А решаваме, че сме "еволюирала" маймуна, в смисъл - нещо повече от нея.

Холо, много ми е забавно да те чета! Хем ме разсмиваш, хем ми харесва логиката ти, когато става въпрос за еволюция. Не казвам, че съм съгласен с всичко, което пишеш (ама и ти не, че твърдиш всичко това), но ми допада логиката. То много от нещата на "еволюционистите" звучат точно така, разликата е, че те се вземат много на сериозно. Като оня моя професор, дето твърдеше: "Човекът е произлязъл като вид в по-топъл климат. За това съдим от слабото му окосмяване." Ами ако космите му са опадали по-късно от носене на дрехи... Ама логика. Много от нещата си ги държат на ниво научно познание от времето на Дарвин.
Мен едно от нещата, които ме накараха в началото да се замислям по-сериозно за кухините в техните "теории" (нарочно съм го сложил в кавички) беше свързано с един кон (див кон, няма да конкретизирам), който бил изчезнал като вид. Та този кон хем е отделен "вид", хем има потомство (вероятно не като катъра) с питомния. В началото доста ме объркаха. Чета и не мога да разбера за какво става въпрос. Разделят вида по остеологичен признак като го смятат за достатъчен за определянето на отделен вид, а едновременно с това говорят, че вида изчезнал, защото се влял в питомните коне... Естествено ще се намерят доста учени, които ще докажат, че това не е така, а другите пък, ще твърдят, че са прави, но и едните и другите ще са съгласни, че човекът не е произлязъл от коня, защото ...коня няма брада, а човек има... 

Мен ме интересува следното: Как еволюционистите обясняват явлението "хуманност" при човека (в случаите, когато му е кофти за убитото животно, въпреки, че си го хапва, щото не може без месо) и в същото време - превъзходството на по-силния в отношенията хищник-жертва.

С други думи - дали на вълкът му е терсене за зайчето, дето току-що е изял, или само Хомо сапиенса го терзаят подобни чувства?

 

Вероятно "еволюцията" излиза извън рамките на борбата за оцеляване и "развива" морални качества. Така при човека еволюцията се издига на някакво по-високо ниво - "еволюция на душата". 

Правилно ли разбирам?

Силви, това се опитвам да обясня, но си признавам, че тези дни нещо ми липсва "дар слово". Ако човек е гладен (но под глад не визирам да не е ял 5-6 часа, а въпрос на оцеляване) няма да се прояви никаква хуманност, не само към животните, но в някои случаи и към хората. Пример: гледах някакъв документален филм (но не си спомням името) и разказваха за някакъв страшен глад в Египет преди няколко хиляди години. Толкоз били гладни хората, че почнали да убиват деца и да ги изяждат.   
Ако някой от вас е гладувал някой друг ден, може да придобие някаква бледа представа за ситуацията. Максимума на глад, който съм издържала без грам храна е било две денонощия. Ако някой е издържал повече с интерес ще изслушам доводите му.

Така че на вълкът - не му е жал за зайчето, както и на освирепелия от глад човек не би му било жал не само за зайчето, но ако може и вълка ще изяде. Разбира се има изключения - хора, които не биха посегнали на каквото и да е животно, независимо колко са гладни.

Холо, разминават ни се понятията за еволюция. Но това не означава, че не си права, просто аз я възприемам в един друг смисъл.

    Нещо такова трябва да е, но не мога точно да си го обясня.

Ще си призная, че аз не я разбирам така.

Мда. Има доста такива примери. Инстинктът за оцеляване е взел превес над всякакви други водещи принципи. 



Аз съм правила опити (върху себе си) с т.нар. лечебен глад. Преди около 15 години. Нямах нужда от отслабване, нито от лечение, експериментирах от чисто любопитство. Издържала съм една седмица на плодове (до 1кг) и чай. Познато ми е усещането за неистов глад , не е за мен тая работа.



Затова попитах за вълка. Защо животните го карат на инстинкти и как изведнъж, човекът противно на законите на джунглата решава да подходи така нетрадиционно  ?

Гледах наскоро един научно-популярен филм. Два млади лъва хванаха малка газела. Обаче, жертвата се държеше леко неестествено за случая - в лапите им тя почти замръзна (вероятно от страх). Липсата на обичайните резки движения (в опит да избяга), обърка съвсем лъвовете. Един час се чудеха какво да я правят - подушваха я, побутваха я с муцуните, току да я изоставят. За мое съжаление, тревопасното се окопити по едно време и реши внезапно да побегне... После е ясно...



И аз не знам как е. 
Мислиш ли, че на едно животно можеш да му наложиш морални норми така, че то да ги осмисли до степен, в която дори да поиска да ги "предаде" на поколението си?