Не „хипотенуза”, братчед... Хипотеза! - IV

ами...  не!

това с поколението е нещо което ми е глождило мозъка доста. имам предвид вид -> еволюция -> мутация -> поколения след мутацията и евентуално промяната в днк-то. По-специално след като имаме мутация в резултат на еволюцията, то тя вероятно трябва да е идентична и в бащата и в майката, за да има потомство... или греша?  Имам предвид, че в природата забелязваме едни скокообразни мутации (говорим за различни видове с различно днк), а знаем, че различните видове не могат да имат стабилно потомство...?

Нека ми го обяснят тези дето разбират повече, защото признавам, аз не го разбирам, но и нямам претенции, че го знам това.

Това е много интересен въпрос.
Отдавна мислех да се почудя на глас тука по него.

С две думи аз виждам нещата така: Това, на което нееволюционистите викат "душа", еволюционистите му викат "съзнание".
По-следващ въпрос е този за самосъзнанието.

Нещата щяха да са по-прости, ако не знаехме за животни като делфините, кучетата, маймуните... и въобще такива, дето почти "очевидно" си имат съзнание - т.е. боравят със знание, организирано чрез мисловен процес, чрез "вторично" възникнала в главите им логика.

Колкото до самосъзнанието - не мога да се отърва от подозрението, че именно то е било "забраненият плод", това, което не ни е било дадено от Създателя според версията на християните. Възниква въпросът, защо Неприятелят на Създателя ни ни го е дал.
Ей оттук възникват всичките ми еретични мисли и едни огньове на съмнението ме горят ли горят...

Един вероятен отговор е, че може би добрият Дядо Боже и лошият, коварен Дявол са едно и също нещо.
Ако погледнем нещата от този ъгъл възникват много други въпроси. Най-питащият според мен е...
Защо всячески се опитваме да отричаме и подтискаме негативните си страни?

Съзнание или душа, религия или еволюционна теория... няма толкова голямо значение.
Важното е да разбираме за какво става дума, да осъзнаваме себе си, да се отърсим от страха и да търсим щастието си навсякъде.

От кой страх?
Най-големият страх е от смъртта.

Основания за него имаме от мига на раждането си. Обаче чак до самия край той е туширан от едно самоусещане за лично безсмъртие.
Ако го нямахме, трудно бихме могли да направим дори крачка във всекидневието си - с някакви смешни "ангажименти" и "работа", дето трябвало да свършим за деня.

Просто си ходим всекидневно друсани, вероятно от някакъв хормон, вероятно образуван по заповед на някакъв ген, дето, ако го нямаше, вероятно щяхме да лягаме да мрем още при първата картинка от учебник по биология, по анатомия или от първото чуждо погребение, на което сме били.
Това си е голяма загадка, ама сигурно пак си е работа на "еволюцията" - откъде това усещане за безсмъртие като знаем колко неизбежно е да умрем.

То и затова понякога животът си е като хапче от тия с много сладките глазури: ако го задържиш малко повече в уста заради бонбонения вкус, глазурата се стопява и по някое време почва, както си му е редът, да горчи.
Е не изглежда ли сякаш някой се е погрижил да не ни тревожи толкова?

Много хора наистина вярват в безсмъртието си и възприемат смъртта като преход към нещо по-добро. Аз не съм от тях... понякога наистина е трудно.

проявление на едно и също нещо но не и едно и също.
като любовта и омразата, като материя и антиматерия ...
не може да има единство, противопоставянето ни прави живи, а усещаме с разликите ...
и имаме възможност да избираме на коя да застанем.

познанието е било. и предполагам за да ни направи нещастни или просто за да ни даде някаква посока на движение.

Просто си ходим всекидневно друсани, вероятно от някакъв хормон, вероятно образуван по заповед на някакъв ген, дето, ако го нямаше, вероятно щяхме да лягаме да мрем още при първата картинка от учебник по биология, по анатомия или от първото чуждо погребение, на което сме били.
Това си е голяма загадка, ама сигурно пак си е работа на "еволюцията" - откъде това усещане за безсмъртие като знаем колко неизбежно е да умрем. 

така е, мисълта за смъртта може да те парализира, може би да не я приемаме е нещо като защитна реакция.
а животните дали мислят за смъртта?

Представям си животните като децата - и те бягат от шума в тъмното, но не защото знаят какво е смъртта.




Самопознанието по-скоро.
Ако беше единствено познанието - без това, което касае лично нас (като "обекти на себе си") - нямаше да има страх.

Изглежда, че е много по- сложно да се сдобие с всичките му там допълнителни черва и стомаси, които да му позволят да преработва целулоза, от колкото с допълнителни зъби. Не съм биолог, обаче. Това, което знам, е от популярна литература и предавания - не най- точния източник на информация. Но там се твърди, че всички животни, притежаващи развити К-9 зъби, са - или са произлезли от - месоядни и не преработват качествено растителна храна, в частност преработват до 10% от съдържащата се целулоза, и то благодарение на бактерии, развили се в червата, не на собствената храносмилателна система. По- скоро си представям (спекулация), че в условията на "криза" много животни са измрели, храната е била кът и някои тревопасни са станали по принуда мършояди. Това се оказало изгодна стъпка, понеже новата им диета била много по- калорична, съответно размерът започнал да намалява - всичките стомаси и пр. станали излишни и започнали да закърняват, а зъбите взели постепенно да се изострят - да се сдобиват с режещи ръбове. А след време тревопасните намалели, ресурсите се увеличили, мършата намаляла и се наложило "променените" мършояди да започнат сами да си "създават" мърша. За която цел част от зъбите мутирали в такива за убиване... Това е спекулация - така си го представям, не мога да знам със сигурност.



Всъщност да.
Само дето са различни от нашите и... неизвестно защо държим да ги наричаме "инстинкт", а когато става дума за хора - "морал".

Един (от безкрайно много) пример. Голям пасаж риби. Изглежда сякаш.. ври. Това се дължи на постоянната смяна на позиции между отделните риби. И същевременно е предназначено да обърква хищниците. Разбира се, рибите, които са в най- външните слоеве на пасажа, рискуват много повече от тези във вътрешността. Но няма такова нещо като бой за по- безопасните места - всички риби поемат в даден момент своя дял от риска. Защото иначе за никоя няма да има сигурност.

Хората - като общество - налага табу върху убийството на хора. И налага строги наказания за "провинилите" се.  Защото иначе за никой човек няма да има сигурност.

Защо и как определяме, че в единия случай става дума за "инстинкт", а в другия - за "морал"? Подозирам, че при животните, които учат малко, а повечето от необходимите им познания са "заложени" предварително - мравките, рибите - може да се говори за групови знания, които организмът "вид" се е погрижил да впише в "инструкциите" на членовете си - както никой не учи сърцето ни да тупти или черният дроб да ... прави... каквото там прави. А в случаите на по- преждевременно раждащи се животни - човекът, китът, слонът - купища познания трябва да бъдат предадени от по- старото поколение на по- младото под формата на "уроци" по същия начин, по който ръцете ни трябва да се научат да хващат, при все, че маймунките се раждат с този "инстинкт", краката ни - да ходят, макар че сърничките много добре се справят с това от мига на раждането си, слончето бавно и трудно се учи как да използва хобота си, а китчето се страхува от водата и трябва да се "приучи" да се гмурка и да излиза да диша.
Сдобивайки се с повече мозък сме се сдобили и с твърде големи глави за таза на майката. И... това е довело до понятието "морал".

Само не разбрах как си представяш "мутациите с цел".

Въобще как практически си представяш "мутациите".
Първо трябва да имаш нещо, че да може после то да мутира.
Е, предходното нещо, по еволюционному, също е "мутирало" от друго нещо.

Дай един малък пример, ама с точно описание на едно "мутиране". Как става?

После ще ти кажа, ако искаш, как си го представям аз.

Ами...  Аз имам един зъб по- малко в устата си. Нямах зародиш под млечния зъб. Не знам дали и до колко това може да се предава на поколенията - но все пак си мисля, че освен чрез ДНК наследство се предава и по други начини. Освен дето има и някакво си... де да то знам, не съм биолог, но извън-ядрено-контролиращо-н'ам к'во си, някои хормони, чудесо в яйцеклетката.... както и да е- съвсем извън това предполагам, че ако се окаже изгодно да има един зъб по- малко тялото ми би могло да следи да бъдат оплодени именно яйцеклетките със сгрешено ДНК. Защо мисля така? Ами защото вуйчо ми има само момичета. Жена му има сестра, майка й има сестра, той има 2 дъщери и 3 внучки. И това никой не може да ме убеди, че е случайност. Не мисля, че някога са били изследвани за генетично предавани болести, но мога да се басирам, че би имало проблем с мъжко поколение... и телата на тези жени поголовно "избиват" потенциално съществуващи "неудобно" оплодени яйцеклетки, а освен това вероятно създават среда, благоприятстваща женско оплождане - например по- агресивна от обичайното, която би изтребила Y-носителите сперматозоиди. И защото биолозите твърдят, че повечето оплодени яйцеклетки с хромозомни дефекти завършват жизнения си път в канала под формата на необичайно тежък месечен цикъл. С други думи, женското тяло все пак има механизми за контрол на това какво ще се развие в тях. Подозирам, че така се задържат "удачните" мутации. С целенасочена "макар и неосъзната" селекция от страна на майчиния организъм.

ПП
Дори не знам какво е еволюционист. И подозирам, че не искам и да науча.

Кати, имах друго предвид.
Инстинкт е когато си гладен, да се постараеш да си набавиш храна и да изпитваш удоволствие докато си хапваш.
Защо някои хора "съчувстват" на "храната" и поради високата си нравственост, дори се обричат на глад (отказвайки се от нея). Това противоречи на всякакви заложени инстинкти за оцеляване.
Примерът, който даваш със стадото с рибки е типичен модел на поведение при животните, живеещи в групи и следването му съхранява живота на по-голямата част от тях. Т.е. пак е с цел оцеляване.

Честно казано мисля, че "съчувстването" на храната при глад е по- скоро болестно поведение, от колкото признак на висок морал. Струва ми се по-... странно дори от вегетарианството. Впрочем, аз не ям заешко тъкмо понеже много обичам пухкави зайчета и... ами, не мога. Все едно да ям кучета или котки. Но ако съм прегладняла никак няма да ме интересува дали има зайци или кучета вътре - тогава вече действат други закони... и не, няма да имам угризения.

Подсети ме за една изминала Коледа. Тогава отказах да ям от току що закланото прасе, защото го познавах (бяхме се срещали няколко пъти през годината ).
Още ме бъзикат по този повод, но само аз си знам как преживях агонията му в последните минути и колко мъчно ми беше за животината. Звучи налудничаво, но...
Мисля си, ако човек приема животното като субект, притежаващ разум до степен на развито самоосъзнаващо се същество (т.е. личност), вероятно ще подхожда с по-голямо уважение към него и по-малко ще иска да си го представя в поднос, сервирано с подходяща гарнитура.

На мен пък ми се вижда не странно, а извратено да убиеш (дори и индиректно) същество, копнеещо за живот също както теб, за да го изядеш. При положение, че ще оцелееш и без мърша. Протеини се набавят и с ядки и бобови... За това нека да си запазим личното отношение към вегетарианството и месоядството... Знам, че има "храни", които и в най-екстремната ситуация няма да опитам.