Случи ми се нещо странно.. IV part

Майка ми (която много обичаше децата) около месец преди да почине, вече беше много зле и не съвсем на себе си. Аз се разкъсвах между гледането на нея и малкия. А тя все не беше доволна... Един ден се занимавах с малкия, а тя вика, вика... Влизам при нея и тя каза: Зарежи го това дете, защо само при него седиш! Аз не й обърнах внимание и взех да я оправям и да я храня, малкия влиза на вратата (усмихнат), а тя като грабна лъжицата и я хвърли по него, мина на косъм от главичката му и вика: Махни се,... Детето (тогава на 1,4 г.) се уплаши и избяга. От този ден малкия започна да линее и да слабее, след дълго обикаляне по доктори, накрая влезнахме в болница. Майка почина тогава. До 40-тия й ден детето не се оправи, а ставаше все по-зле. После изведнъж откриха проблема (внезапна алергия към глутен и лактоза). И след започване на диета, нещата се заоправяха...

Все се каня и аз да напиша какво ми се случи и все не се решавам…
Не вярвам много на странни случки, обаче тази ми разказа играта и вече съм склонна да мисля по друг начин за тези неща.
Свекърва ми почина от рак, който бързо се разви и болките бяха неописуеми, спомням си, че последните дни не искаше да вижда внучетата си, които много обичаше, но само защото я натъжаваше присъствието им, иначе беше много добра жена. Освен това по принцип все се дразнеше, че синът й(моят мъж) постоянно виси на компютъра или пък гледа филми на домашното кино, а твърде малко внимание обръща на семейството си.
Месец или два след като тя почина, не си спомням точно колко време след това, но беше скоро... та една вечер с мъжът ми сме приспали детето и гледаме филм и изведнъж по средата на филма звука започва да се усилва, ама много почти до края, ние естествено гледаме като втрещени, дистанционното е на масата и няма потънало копче, гледаме рисивъра(който регулира звука) и не вярваме на очите си, копчето се върти като лудо, само да кажа че не са бутони за усилване, а копче от тези големите дето се въртят. Както беше усилено и изведнъж почна да намаля, докато звукът спря. Моят мъж взе дистанционното и го усили, мина известно време и пак започна само да се усилва и намаля, върти се почти докрая и се услива до дупка и после, обратното-намаля до край. Мъжът ми го усилва, то намаля, обратното като се усили много мъжът ми го намаля и така...някъде около 3-4 минути продължи тази звукова какафония. Аз естествено не смея да мръдна, изтръпнах, попитах го има ли логично обяснение за това, все пак е компютърен специалист, той каза че няма и също беше изненадан колкото мен. Ходих да проверя и детето докато спи де, толкова психясах. Естествено спряхме филма и ресивъра, като решихме че като си починат и като ги рестартираме всичко ще се оправи. И така стана де, повече никога не е ставало така. Изобщо не намерихме смислено обяснение на случилото се и дълго след това ми държа влага въпросната случка и сега като се сетя и изтръпвам.

На мен ми се е случвало накякав уред сам да си се включи. Всъщност става въпрос за една играчка на детето - топка, кято като я удариш почва да подскача ида издава разни звуци. Отдавна й се бяха свършили батериите и я бях закопала на дълбоко в кошарата на детето. Отгоре - един куп играчки. Един следобед почнах да чувам някакво странно бръмчене. Обиколих де що има телевизор, контакт и електрически уред. Едва успях накрая да изолирам източника на бръмченето - въпросната топка. Батериите взели и дали контакт, неясно за мен как. Но явно понеже са се били изтощили, топката не е могла да подскача и дрънчи както обикновено. 

Друго да ви питам - били ли сте на места с, как да кажа, лоша енергия? Един-единствен път ми се е случвало и беше много гадно преживяване. Хем се смеех над себе си, хем ме беше страшно страх. Разхождахме се на Витоша с мъжа ми. Прекрасен есенен слънчев ден. Аз обожавам да се рия в падналите листа, кеф голям. Набутахме се в някаква долчинка между Бояна и Драгалевци, по-точно някъде над тази линия. Страхотно красиво място, листа до колене, слънцето се процежда между клоните. Обаче почнахме и двамата да ставаме неспокойни. Аз дори отказах да пишкам зад някое дърво, въпреки че не се виждаше никой наоколо. Смеем, не от сърце вече,  се и се чудим какво става. Видяхме по-нататъка по дърветата завързани парцалчета. Не мартеници, парцалчета. И забодена пръчка в земята с парцал на нея. Не издържах и казах да си тръгваме възможно по-бързо. Не вярвам в нищо такова, уж, но по-некомфортно рядко съм се чувствала. Интересното беше, че и мъжът ми се чувстваше като мен.

записвам се да следя темичката 

... много странно с тези парцалчета...
какво ли може да е обяснението?

аз единствено се сещам за запустял бустан, защото старите така си бележиха на село кой сорт къде се намира с цветни парцалчета вързани на пръчки, но както обясняваш мястото - не е подходящо за това, едва ли ...

Няма как да е бостан, в гора беше. Може и деца да са си играли, де да знам. Обаче не парцалчетата ме обезпокоиха. Още преди да ги видим ни беше обзело едно такова тягостно чувство, и изпитвахме тревога. Абе точно като по приказките - злото витаеше сякаш там.

Не знам дали това е обяснение, но на мюсюлманските гробища се връзват парчета платл

Ужас..... 
Потръпнах... 

Гробище в затънтена долчина - надали. Освен ако наблизо е имало село навремето.
Има още едно обяснение - навремето са вярвали, че на определено място можеш да си "оставиш болестта". Ходели са болни хора и са връзвали парцалчета или конци от дрехите си на дърво или храст. Предполагам такива места са заредени с доста негативна енергия, попили страданията на хората. Може да сте попаднали на такова.

Ох ,това с парцалчетата звучи страшно злокобно
Тръпки ме побиха...

Може да е в следствие на стреса. Не случайно са му открили алергия свързана с храна.

Подобно нещо се случва на Кръстова гора. Там не само парцалчета има, но са отставяни и дрехи.

Здравейте!
Темата е страшно интересна и страховита. Аз силно вярвам в БОГ, тъмни сили, духове абе във всичките чудесии които са необясними от науката.
Случката която ми се случи ако изобщо е случка беше като се прибирах от училище тогава бях 6-7 клас и точно над нашия блок мина летящо огнено кълбо.Аз тогава си помислих че е лет.чиния но нямаше формата на чиния. Разказах на моите приятелки но те ме взеха за мезе. На следващия ден разбрах че още едно момче го е видяло . Това можеби е била и първата ми среща с извънземни.
Меджудругото от сутринта чета темата и най- накрая я прочетох цялата. Хубаво е да има къде да споделиш неща за които другите ще те помислят за ку-ку.

по напред бяха писали форумките за нещо, което ги е душило по време на сън. Казваха, че било сънна парализа. Снощи гледах по Дискавъри "Моята шокираща история"-за 2 жени. Едната имаше проблеми сас съня и казваше, Че като заспи и вижда нещо да излиза от стената и то започва да я души, при което тя е като парализирана и не може да помръдне или да извика майка си. Това се наричаше НАРКОЛЕПСИЯ и се дължи на липсата на някакъв хормон в хипоталамуса вез който мускулите се стягат. Болеста на другата жена се казваше КАТАПЛЕКСИЯ и тя заспиваше толкова дълбоко, че няколко пъти е обявявяна за мъртва и дори пращана в моргата. Слава богу още не била погребвана жива. Май имаше един сериал с такава болест.

stemili1, хубаво стягат се мускулите, ама защо усещаш и виждаш разни страхотии същевременно. Аз не вярвам в тиа обяснения и някак си съм сигурна, че учените ако преживеят лично  т.нар. сънна парализа ще се откажат от теориите си. За себе си съм сигурна, че има невидими сили, които понякога и по някакви причини ни безпокоят