Как бихте постъпили при следната ситиация, моля дайте съвет!

Китана, със сигурност това не е мъжа който ме заслужава, но на дали ще намеря и мъж който да ме заслужара.Мъжете бягат от разведени жени с деца.
Да съм мислила овреме дали този е моя човек, за сега ще си "сърбам попарата", докато си стъпя на краката и ще пусна детето на ясла.Дано по този начин, се осъзнаят че те не са "ъздуха и водата за мен", ще се опитам да правя всичко сама, доколкото е възможно, да не разчитам на тях.Всъщност те никога за нищо не са ми помагали(като изключим помощта за детето от свекито, разбира се благодарна съм).
Дори в началото на това тяхно поведение си мислех че аз не се държа добре и се стараех да им угодя, но разбрах че угодия няма.Вече не се и старая, карам както ми е удобно на мен и детето.
След поредния скандал отношенията ни съвсем се обтегнаха, аз винаги съм била чужда за тях и такава ще си остана, макар че се постарах да не е така.
Ще направя последен опит за съвместно съжителство с тях, макар да съм 90% убедена , че няма да се получи.И тогава ще взема радикални мерки.

Здравейте момичета, да ви разкажа развръзката.Дадох детето на ясла, сега ходи до обяд на ясла и аз до обяд на работа, после я гледам.Сутринта преди да я заведа за пръв път в яслата беше голяма драма, баба свеки почна да се тършка и да ме обвинява, мъжа ми мълчеше, а тя му вика ти какъв родител си като не се намесиш, не вземеш отношение.После той като я изслуша каза детето никъде няма да ходи и взехме да я дърпаме от ръце на ръце.Бабата се тръшка и реве, и изобщо голям цирк.Била ми много обидена, не съм казала че детето ще ходи на ясла.Вярно казах в последния момент защото щяха да ми скалъпят поредната мизерия.Но преди  седмица в поредния си скандал двамата ми заявиха "още утре да я даваш на ясла, утре няма да ходиш на работа".Това ми прозвуча достатъчно  категорично, а и какво да чакам- поредния скамдал когато наистина няма да ида непредвидено на работа и ще ме изгонят.А аз съм на нова работа от 2 месеца, която ми харесва и искам да заапазя.А и с едно майчинство от 220 лв, трудно бихме се издържали.
Мъжа отиде на работа, аз заведох детето на ясла.Вечерта бабата пак се опита да прави драми и да настройва мажа ми.Но забелязах че тя му говори глупости в мое присъствие, като изляза от стаята мълчи, което ме навежда на мисълта че тя иска да предизвика мен да се скараме за пореден път и тогава мажа ми да се намеси по-категорично.И цялата драма е не толкава за благосъстоянието на детето ами-"какво щели да кажат комшиите-тя в къщи а детето на ясла", "ами аз сега да си вървя на село тогава", казах и както решиш, ще се справя.Да ама не, ще пада борба, никаде не отиде стоя цял ден вкъщи, което е нетипично за нея.Докато тя гледаше детето постоянно разправяше колко е уморена, как не може да излезе никъде, не може и на лекар да иде.
И накрая мъжа ми вика "не очаквай никаква помощ от мен за яслата-нито пари, нито да водя или вземам детето, нито да я гледам(той и плюс това никога не я е гледал), нито да давам пари за лекарства"Аз му викам "ами да ти не си родител- упражняваш само правата си-да командваш, но не и задълженията на родител.И бабата отговаря преди него "ами той дори не е информиран, че детето ще се дава на ясла, каква помощ искаш"Аз-"нищо не искам, ще се оправям сама".Казах им "така не мога да живея, единия казва аз карам влака, аз командвам тука, а бабата казва в тази къща има ред, слушат се свекър и свекърва".И те мълчат, и обърнаха скандала в друга насока.
Как ви се вижда тази ситуация?

Благодаря за подкрепата!

Това се чудех и аз, дали действичта ми неса прекалено радикални.Аз по принцип не съм конфликтен човек, и бих премълчала или отстъпила в името на запазване на разбирателството.Но вяко търпение си има граници.Просто с тези хора или трябва да съм абсолютен непукис и да ме тъпрат или с лошо, те от добро не разбират.