СЕПТЕМВРИйската ни бебешка дружина - зачената е преди около година!

Ооо, Муцата и Тами.  
Муцо льо, какъв кучо бре в полунощ?
Малките бебчета не трябваше ли отдавнаааа да нанкат?  

За батериите ми звучи добре!
Муцо, 1. Моята се обръща като я викна по име /може би разпознава гласа по скоро/, само я чакам да ми каже: да, мамо /бая ще си почакам /
2. Ушите най-добре като си реши тя да си ги пробие, че после може да не ми одобри избора да ги продупча и какво ще правим Иначе най-добре според народните поверия: напролет, на Благовец /най-бързо зараствали рани/
3. Смее се пестеливо, скръндза ми е тя на усмивките, но засмее ли се - цялата стая грейва! Ако чуждия човек й прави маймунджулуци му се смее щедро!
4. След раждането ръцете все са ми заети и имам тик /дундуркам и насън/, като излизам сама все си гледам часовника и се ослушвам за повика на гърдите/онова сърбене/, като ходя на служебни партита за Коледа /вчера например/, все се навъртам около други майки да си лафим на бебешки теми Абе и свободата да щукнеш където и когато си искаш я няма, но пък освен син си имам и чудна дъщеря  - ето ти промяната!
Мацки, щом ще идвате към София, да помислим за среща?
Мариям Кларкс имат магазини в София, може да ги има тези обувки. Фен съм на марката, но ми идват скъпи - макар, че щатските цени са ОК . Всъщност тези 90 долара са си добре за качествена есенно зимна обувка, и мен ми харесват. Ама дали в наште магазини ги има на такава цена-ще взема да погледна в Мола и на Руски паметник.        

Е това ме остави без дъх:
Ако не сте успели да прочетете този текст , направете го тук. Отпечатан през 1897 г. във вестник „Ню Йорк Сън“ в отговор на съвсем истинско детско писмо, той не е просто най-известното редакционно обръщение в историята, а и един от най-истинските отговори на въпроса „Има ли Дядо Коледа?“...

„Aз съм на 8 години. Някои от малките ми приятели казват, че няма Дядо Коледа. Татко каза „ Ако го видиш в „Сън“, значи е така.“ Моля, кажете ми истината, има ли Дядо Коледа?“
Вирджиния О’Хенлон
 
Вирджиния, малките ти приятели грешат. Те са повлияни от скептицизма на скептичната възраст. Те не вярват на нищо, освен на това, което виждат.
Да, Вирджиния, има Дядо Коледа.
Той съществува точно толкова сигурно, колкото е сигурно, че съществуват любовта и благородството, и предаността, и знаеш, че те изпълват живота ти и му дават най-висшата красота и радост. О, колко мрачен би бил светът, ако нямаше Дядо Коледа! Щеше да бъде толкова мрачен, колкото ако нямаше Вирджинии. Нямаше да има невинна детска вяра, нямаше да има поезия, нямаше да има романтика, която да направи поносимо това съществуване. Нямаше да имаме друга радост, освен тази от сетивата и зрението. Вечната светлина, с която детството изпълва света, щеше да бъде затъмнена.
(...) Никой не вижда Дядо Коледа, но няма знак, че Дядо Коледа не съществува. Най-истинските неща на света са тези, които не могат да бъдат видени нито от деца, нито от възрастни. Да си виждала феи да танцуват на моравата? Разбира се, че не, но това не е доказателство, че те не са там. Никой не може да разбере или да си представи всички чудеса, които са невиждани и невидими в света.
Можеш да счупиш бебешката дрънкалка и да видиш какво издава звука отвътре, но има воал, който покрива невиждания свят, и нито най-силният човек, нито дори обединената сила на всички най-силни хора, живели някога, не могат да го разкъсат. Само вярата, поезията, романтиката могат да повдигнат тази завеса и да видят и да уловят свръхестествената красота и великолепие отвъд. Дали са истински? Ах, Вирджиния, в целия този свят няма нищо друго истинско и постоянно.
Да няма Дядо Коледа? Слава Богу, той живее и ще живее вечно. Хиляда години от днес, Вирджиния, дори 10 пъти по 10 000 години от днес, той ще продължи да радва детското сърце.
Франсис П. Чърч
20 септември 1897 г., NewYorkSun

Муцка , цунки на Тамти - то .
1.Първо го разбира под съзнателно (според мен), а по късно и съзнателно, но кога точно мисля зависи от развитието на всяко дете, а по книгите какво пише съм забравила
2.Ушите пробивам когато детето пожелае мисля, че то има право да реши дали иска или не и кога.
3.Гледа ококорено (ако е в добро настроение) само на децата и на баща си реагира с големи усмивки и дори издава писукащи ангелски звуци. Иначе е по скоро сериозен и му трябва специално внимание за да се разсмее, но не  е намръщен. Аз му викам - бебе с характер.
4.Промени се. Мари казва"мамо радвам се, че бебето се роди, че вече нямаш киселини и не ти се смеят хората на корема" .
В кръга на шегата това, а иначе смятам,че съм се придвижила крачка напред, забогатяла съм, озряла съм още.
В библията пише, че децата са като стрели в колчана на стрелеца, а аз обичам като отивам на бой да съм добре въоръжена .
За болките (ако правилно съм разбрала) аз имах само при секс,  и си помогнах с овлажняване .
Дидка, благодаря!
Аз си мислех да притесня отново Страйп, че тя е спец в пазаруването от чужденеция с цел да намеря най изгодна цена.
Ако се окаже, че няма по близки варианти, ще се възползвам да знаеш .
Stryper  едвам пазя играчките от децата... а те миличките постоянно ме подкупват да им ги раздавам вече и са си направили импровизиран календар и зачеркват дните до Коледа . Тази година съм купила много подаръци, не само по един на дете като преди и се радвам май повече от тях.
За чистенето (нали сега имам време) всеки ден по 1 шкаф съм си решила, да не се претоварвам и Йосиф да не се чувства изоставен.
А това мъжа ми да гледа децата при нас е химера , днес трябваше да ходя да пазарувам 24 пликчета с подаръци за класа на Сузи и той ми съобщи, че трябвало да отивам с Йосиф... .
Бях натоварила една каруца с лакомства само Йосиф ми липсваше с цялата си мендажерия от салфетки, биби, лигавници, млека и др.
Струва ми се, че мъжа ми се страхува да остане на саме с бебето.
Не се чувства сигурен защото не познава навиците му добре и трябва да съм до него да му казвам за какво реве и какво иска...
Стелко Пантелей пътник ли ще я правиш Ния ?
Аз имах идея да запрашим с децата за Априлци като излезят във ваканция, но ми е толкова удобно в къщи, а там трябва да нося прекалено много багаж, че да се чувствам удобно и ще съм без мъжа ми, че за него Нова година е много работен момент.
Та се чудя, но май ще си го караме кротко у дома.

Муцолинооооооо ти що не отговаряш мари.  А дано се засечем по Сф. 

Мариям тя Ния, като майка си. Път ни  дай. Луда работа.

Хайде всички хоп, в новия вързоп!

Ххахахах, ох, смея се тука за кучо..ма плюшен, бе, Иринко..даже аз викам, че е кучо, мъж ми вика- не, магаре е..ох, тропяса се наш'та..лека нощ, Тамбе- мамбе и на всички дечор.
Дидата, , не знаеш какво си пожелаваш , а ако знаеш щу свекита веке имаааа, ша има да теглите чоп:). Цуни Тедко от нас. И нашата така за усмивките, хили се даже и без да я закачат. Много странно. Ти ме разби за носа и ушите..Верно ли, бе, леле..Мислех да я надупча нашата и да носи вече тия месеци медицински обички. Тюх..
Борка, непременно за среща ще уведомим! Много се радвам, че имаш и синче. Живо и здраво и то и дъщеричка!

добрютро! ама много спите бе мадами. Снощи си легнах полуприпаднала в 3.00  - работих по подаръците, писах разни сценарии, проекти... Лудница... мислех, че ще умра. А мъжа ми, понеже е прекрасен, отказа да си ляга без мен от солидарност /гледа максимално да е с мен и да си говорим за това как се чувствам - домашна терапия.../
Муцооо, дойдеш, песниш викторината и изчезнеш! Га ще идваш у сОФЕТО?
За въпросите ти:
1. Джинджи се смее най-много на мен. Обича гласа ми. Но при старание от страна на другите домашни също раздава усмивки. На непознати не съм я давала и не съм виждала реакции..
2. Името си го научават със сигурност към 6месец,без да осъзнават, че то е "име". По скоро разбират, че с еобръщаш с нещо към тях. Иначе отсега има една игра, която помага за бързото разбиране кой кой е - със Спаси си играехме. Гушкам го и заставаме пред огледалото и се накланям към огледалото с него напред, като го соча и казвама "спаси", а после се накланям с моет отяло и соча с ръка и казвам "мама". Така обикаляме и другите помещения из къщи и обяснявам - това е пералня, това е сушилня, с таз имашина мама прави кафе... е такива неща. Интересно им е и със сигурност е полезно.
3. Животът ми се промени... имам още една истинска любов, още една реализирана мечта и история, заради която да живея /за да видя как това пухено топче ще стане човек, девойка, жена, майка.../ От по-битов аспект - имам по-малко време или по-точно почти нямам време за себе си и за мъжа си...
Оф няма да се отплесквам на тази тема, че съм в период на чувствителност. Като човек съм от хората, които успяват д арелаксират прекрасно "не правейки нищо" - например д алежа на плажа под чадъра и да гледам вълните.... или да си стоя в двора с чаша лимонада и да съцерцавам розите си... Въпреки, че съм изключително дейна, бездействието не ме е изнервяло и реди да имам деца винаги съм си осигурявала такива часове по "правене н анищо" Сега във всяка минута имам какво да правя - ако не гледам децата трябва да пооправя, да се изкъпя, да сготвя нещо, да изгладя, да посвърша нещо професионално...и т.н. 
Мона, мисля, че усещането ти за "разширяване" е субективно... Може да е имало някакво повишено налягане във влагалището и сякаш с напън да си го изкарала тампона. Ако беше чак толкова широка, той нямаше да се задържи и при слагането му. Какво ти казаха на профилактичния преглед след раждането. За хемороидите - вземи мерки с лекарства и ако не мине до 7 дни отдели време за консултация. препоръчвам ти долопрокт. В случай, че консумираш пикантни храни и червено вино  - ги изключи от менюто си. А хемороида ти активен ли е /кърви ли/ или просто си седи едно топче там?

Адашони, 
Не нанкаме, просто от снощи сме в нова тема.