Хайде да се запознаем!

  • 221 040
  • 885
# 570
Рози, ще разказвам в някоя от другите теми, за да не спамя тази   bouquet
Виж целия пост
# 571
ku[d]ku[d]yaka, айде, чак пък за психиатър  newsm78 Той няма как да помогне, освен при психично заболяване  Peace

Алекс, да, всъщност подкрепа е нужна. Не знам как се справяте с колебанията и негативните емоции, не съм общувала с осиновители и нямам представа от нещата.

А не виждам защо да няма общо преживяването след раждане и осиновяване. Аз ги приемам като еквиваленти, но зависи от гледната точка и позиция.
Виж целия пост
# 572
От позицията на преживяла и двете, аз пък нищо общо не виждам. Раждането на дете и отглеждането му после е в пъти по-лесно.
Виж целия пост
# 573
Това е добре, че някой е преживял и двете и може да сравни. Аз се плаша и от раждане де  ooooh! Затова ги поставям на кантар.
Виж целия пост
# 574
ku[d]ku[d]yaka, айде, чак пък за психиатър  newsm78 Той няма как да помогне, освен при психично заболяване  Peace

Съвсем сериозно и добронамерено - ако осиновяването за теб е заколение, то не се захващай. Едно дете, живяло в институция определено се нуждае от стабилна опора, а не от невротична майка. ТИ трябва да се грижиш за него и да го променяш, а не то да стабилизира твоето психично състояние. А ти определено ако наистина мислиш това, което пишеш, имаш нужда от специалист, а психиатърът не се търси само за патологии. За пореден път се убеждавам, че психолозите и цялата хамалогия при проучването е пълна порнография в много от отделите.

Поразрови се в архива, в темите, прочети и наистина прецени добре. И друг път сме ставали свидетели на хора, които чакат с осиновяването да се случи чудо и всичките им проблеми да се решат и после страдат децата. Идея си нямаш какво те чака, особено първите месеци. Да не говорим какво чудо е, ако детето е по-голямо от година и половина.
Виж целия пост
# 575
Принципно съм свикнала. АЗ се занимавам с проблемите на хората. И им помагам да се решат. Въпросът е, че когато нещата допрат до теб, винаги е различно.
Виж целия пост
# 576
Перуника, прочети внимателно и по възможност няколко пъти последния пост на Кудку - всяка една нейна дума е истина - пробвам го на гърба си и мога да се подпиша под всичко, което е казала! За твое добро е  Naughty  
И се поинтересувай какво споделят в различните теми осиновителките - не мога да си представя да тръгна на такава отговорна мисия, като осиновяването и да не знам с какво се захващам.  Shocked
Виж целия пост
# 577
Ако осиновяваш дете само, за да не останеш бездетна, то просто не го прави, не прави едно дете нещастно, по-добре да си остане в дома, все ще се намерят я осиновители, я приемни родители. Детето не е предмет да си задоволяваш егото с него.
Виж целия пост
# 578
Откак съм тук, за мен по-неразбираема потребителка не е имало #Crazy newsm78. Честно ти казвам Thinking.

Питаш как се справяме с негативните емоции.
С кои по-точно негативни емоции?

По отношение на осиновяването - негативна емоция беше страхът, че няма да ми харесат жилището, после, че няма да ме одобрят и впишат в регистъра. Сега в момента негативна е, че чакането продължава дълго - страх ме е, да не би да са ме забравили по някакъв начин.. Макар че като прочета темата "Статистика" и виждам, че повечето мами са чакали около година.

Та справянето е с четене тук, чета книги за възпитание на детето, приемане на съвети от други мами...и търпание Simple Smile Peace.






Виж целия пост
# 579
Имах предвид под негативни емоции вътрешната съпротива срещу осиновяването. Просто не вяврвам някой да се е родил с нагласата и идеята да осинови.
Виж целия пост
# 580
Имах предвид под негативни емоции вътрешната съпротива срещу осиновяването. Просто не вяврвам някой да се е родил с нагласата и идеята да осинови.

Ми не знам, просто един ден узряваш и поумняваш. Момичетата знаят, че вече си бях подала документи за осиновяване, и впоследствие си намерих гадже. И ми мина мисълта през главата, макар и за някакви секунди - ами ако забременея случайно (защото той ме пазеще), не го искам това бебе, искам си моята осиновена дъщеричка, нея обичам, макар и още да я нямам.  Евентуалният мъж до мен или приема осиновеното ми дете, а след време и още едно, или си хваща пътя. Това е положението.

Споделям моя опит, ти го пречупвай през собствените си мисли и емоции.
Виж целия пост
# 581
Благодара,mama-Ira,за успокояващите думи.Понякога малко ме е страх.Обаче когато вечер Иван - Асен  вземе да ни целува по ред на номерата човек забравя всечки страхове.
Искам да се включа в темата за решение за осиновяване.Когато забременях след 8 години брак с големият ни син ,като че ли не изпитвах толкова голяма радост,каквато изпитах когато ми се обадиха от социални грижи да видим бебето,определено за нас.Бяхме чакали година и половина.Мъжът ми го хареса веднага.По пъта за стара Загоравзе решение и му определи новото име.Когато ни насрочиха делото в съда,не спахме до датата.Отидохме да го вземем от дома ние тримата,свекъра и свекървата,девера и племенника.Когато се върнахме в Стара Загора свекървата взе огромна кутия с бонбони и почерпи цялата махала като им разказа за събитието в нашия дом.
Казвам ви ,нищо не може да се сравни с тези вълнения-човек отговорно и съзнателно започва да се грижи за една малка душичка.Не трябва да колебаете когата осиновявате.Децата усещат всичко.
Виж целия пост
# 582
За пореден път се убеждавам, че психолозите и цялата хамалогия при проучването е пълна порнография в много от отделите...
Напълно споделям!...

Имах предвид под негативни емоции вътрешната съпротива срещу осиновяването. Просто не вяврвам някой да се е родил с нагласата и идеята да осинови.
Аз винаги съм искала да осиновя. Не знам,.. мисля, че като тинейджър четох (случайно) автобиография на Джозефин Бейкър и тя ми даде тези идеи... Убедена съм също, че много хора (с родени от тях деца) мислят в тази посока, но като се зачетат, като започнат да се интересуват сериозно на темата "осиновяване" и тогава постепенно се отказват...

Перуника, според мене наистина е добре да обърнеш повече внимание на това твое вътрешно отрицание към осиновяването...  

Виж целия пост
# 583
Ами аз си мисля, че всеки е имал някакви негативни емоции. Това все пак е голяма и много сериозна стъпка и фактът, че перуника се страхува и признава съпротивата си и търси съвет е една голяма стъпка напред и показва един човек със сериозно отношение към осиновяването.

Затова добре си помисли, има време да се спреш ако не се чувстваш сигурна. После, когато има замесено дете, вече става много сложно.
Виж целия пост
# 584
Радвам се, че някой най-после ме възприе не като паднала от Марс. Имам становище и за реакциите на останалите, но няма да го коментирам. Считам, че е твърде обективно и като такова, някой може да се засегне.
Аз също смятам, че проблемът е, че съм човек, който носи отговорност и когато я поема, го правя всеотдайно и безотказно. В този ред на преживявания, анализирам всяка реакция, правя предположения, опитвам се да преценя доколко и как бих се справила. Това не е само егоизъм. Да бях поне малко по-безотговорна, май бих се справила по-добре  ooooh!











Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия