Хайде да се запознаем!

  • 221 040
  • 885
# 585
Просто хората сме различни. На мен винаги ми е било странно как пък някои започват да обичат децата си от първата среща. Но те просто са други хора, възприемат нещата по този начин. То и като родих не изпитах нещо особено към бебето през първите дни.

Ще се поразровя по-късно и ще ти пусна линкове с теми, които аз лично смятам за полезни. Не че ще ти стане по-добре, но някак ще добиеш представа. Пък и увереност може да добиеш, кой знае.
Виж целия пост
# 586
Не съм правила никога опити за ин-витро забременяване. Така се стекоха обстоятелствата (Писах го в друг подфорум в друга тема, ама не се сещам къде и кога.)
На чужди деца много се радвам, и даже ги обичам. Но си искам моето дете, на него да дам любов и познание, дете, което все още не е дошло при мен, не подозира за мен и аз не подозирам за него, но ме чака някъде с надежда. Както и аз него.
Миличка, на 45 съм и травмата от нераждането съм я преодоляла отдавна. Преодоляла съм много тъмнота и тревога. Повярвай ми.
Така че моят демон вече е прах и пара.

Детето, биологично или осиновено, се появява при нас, когато сме достатъчно силни и способни да го защитим. При мен този момент дойде късно. Късно пораснах самата аз. Е, ще направя всичко, за да може детето ми да стане самостоятелен, силен и щастлив човек навреме. Да си поеме пътя в живота с радост.

Хайде, кураж за всичко  bouquet Hug.
Виж целия пост
# 587
Аз също смятам, че проблемът е, че съм човек, който носи отговорност и когато я поема, го правя всеотдайно и безотказно [...] Да бях поне малко по-безотговорна, май бих се справила по-добре...
Това е прекрасно качество и според мене НЕ отговорността е проблема при тебе, напротив...
Притеснително е по-скоро следното:

Сякаш бях отишла на заколение. Като при някаква супер гадна процедура в болницата...
Просто нямам друг избор и живея с надеждата, че ако срещна детето, нещо в мен постепенно ще се промени.
Защо смяташ, че психолог не би ти помогнал да разгадаеш емоциите си?... Интересно ми стана, на курса обсъждахте ли тези въпроси и какво ви казаха специалистите?

Имам становище и за реакциите на останалите, но няма да го коментирам. Считам, че е твърде обективно и като такова, някой може да се засегне.
От какво да се засегне някой? Убедена съм, че далеч не всички осиновители изпитват подобни страхове и чувства, което не означава, че са безотговорни. Просто, както по-горе беше споменато, хората сме различни...

Аз не страдам от това, че не съм родила, кърмила и т.н... Предстои ми още един инвитро опит и честно казано съвсем наскоро със съпругът ми се питахме, дали НАИСТИНА искаме да го правим...  Е, в началото на съвместния ни живот с дъщеря ни имах други терзания, които слава Богу отшумяват. Например, като видех бебе, което суче, много, много му завиждах от името на нашата мома... Действително ми беше мъчно, че не съм я родила, но не че по принцип не съм раждала... Но с времето тези тревоги преминаха...  Simple Smile Сигурна съм, че ще дойдат нови... Simple Smile И така...  Simple Smile
Виж целия пост
# 588
Аз исках да осиновя от 6 годишна, независимо колко деца ще имам. Когато се запознах със съпруга ми първото условие беше това - едно от децата ни да е осиновено, затова не може да се говори от името на хората изобщо. Всеки е уникален сам по себе си, нали това му е хубавото на комуникациите помежду ни - научават се нови неща и се виждат другите гледни точки. Hug
Виж целия пост
# 589
Още не съм посещавала курсове, уви. На 4 и 5-ти ще има, но съм заета целите дни.
Виж целия пост
# 590
Още не съм посещавала курсове, уви. На 4 и 5-ти ще има, но съм заета целите дни.

Този курс не е ли задължителе вече? Как са те вписали в регистъра без него?
Виж целия пост
# 591
Ами вписаха ме.
Виж целия пост
# 592
Може би на курса ще имаш възможност да се запознаеш и с други двойки "на живо", с които да споделите вълненията си... Това вероятно би ти било от голяма полза... Но според мене не се захващай с нищо преди да си изчистила задръжките си с идеята, че с времето (и с конкретното осиновяване) нещата ще се нормализират... Голяма заблуда е да мислиш, че ако започнеш нещо със съмнения, просто с времето ще се успокоиш... Трябва да знаеш, че когато детенце се появи у вас, тогава ще дойдат и нови въпроси и предизвикателства... Но тогава ти ще си родител, ще си поела (осъзнато) цялата отговорност за някого и от тебе ще се иска да си силна, спокойна и обичаща...
Виж целия пост
# 593
Лошото е, че за един курс се събират най-много по 3-4 двойки  Tired
Виж целия пост
# 594
Перуника, аз се чудя как си стигнала до етапа да си вписана в регистъра /което е било отвратително преживяване за теб, аз бях леко развълнувана, като на връчване на диплома/ и да имаш вътрешна съпротива към осиновяването по принцип. Тези колебания и терзания, трябва да предхождат вземането на решение за осиновяване на дете. Запитай се какъв точно е мотива ти за пристъпиш към това? Социалните не те ли питаха? Защо си тръгнала да го правиш.
Каквито и проблеми да имаш детето няма да ги излекува, нито ще те избави от самотата. Ти пак ще си сама /поне разбрах, че сама ще осиновяваш/, само че вече ще си отговорна за живота, здравето и благополучието на друго човешко същество. В началото когато действителността те тресне като с чук и се окажеш сама с дете на ръцете, е страшничко. Огромната отговорност е смазваща. защото ти и само ти носиш отговорност за това дете. Никой друг. Ако това е страха ти, разбирам те. Естествено е. Но ще ти кажа нещо, което ме посъветва една психиложка, с която се консултирах, когато усетих, че ако продължавам така и двете с дъщеря ми ще изперкаме. Тя ми каза, че свръхчовешката отговорност, която сама съм си сложила на гърба ме кара да не мога да се насладя на ежедневните моменти заедно, да се зарадвам пълноценно на това, което имам. И че детето няма да помни калко чисто е било в къщи, какво е яло или дали е било изгладено, ще помни моментите прекарани с мама. И че тая отговорност съм си я сложила сама на гърба и само аз мога да си облечка тоя товар. И че детето усеща моето напрежение и тревожност, свързани с тая отговорности реагира реципрочно. Трябваше ми време да спра да се товаря с тоя непосилен товар и както казват хората "да си отпусна душата", и с течение на времето и рутината тая отговорност стана нещо съвсем поносимо. Рядко мисля за нея, защото вече съм уверена, че ще се справя. Повярвай ми, това ми отне 3 години. Да уверя себе си, че ще се справя.
Така съвета ми е прост - отпусни душата си и мисли само за простичките, незабравими и лични моменти, които ще имаш с твоето дете, когато ще ти каже "Мамо липсваш ми много, защото си най-добрата майка на света и се гордея с теб". И това ще бъде твоя лична победа, защото си направила така, щото да си най-добрата майка за твоето дете.
Виж целия пост
# 595
Курса горещо го препоръчвам! Ще ти даде поне малка представа за това което те чака и как да се справиш. Ще се запознаеш и с хора в твоето положение, има и сами жени даже са повече от двойките. За мен лично беше приоритет този курс и за да не изпусна нещо си взех 2 дни отпуска:)
Иначе според мен трябва да преразгледаш мотивацията си и да си наясно със себе си. Трябва да си сигурна, че това е твоето решение, че това е твоя път.
Не искам да те плаша, но когато детенцето ти дойде в къщи не е лесно и ще ти трябва много търпение за да се справиш. Ако самата ти не си уверена че си взела правилното решение и че искаш това дете ще ти е много трудно.
Аз лично имах доста страхове и притеснения във всички фази на осиновяването. Понеже сме от скоро заедно с Криси. Все още понякога се питам дали не сбърках и защо по дяволите ми трябваше да си усложнявам така живота. Но в такива моменти сядам на спокойствие и отново си прехвърлям всичко: как се чувствах преди да подам заявлението, ЗАЩО го подадох, колко чаках за Криси и така отново се мотивирам:)
Пожелавам ти успех!!!
Виж целия пост
# 596
Оф-топик

Аз не страдам от това, че не съм родила, кърмила и т.н...

Този абзац бях писала във връзка със споделеното от ku[d]ku[d]yaka  в предпоследния и пост... Но тя го е редактирала (изтрила една част от него) и сега моите откровения остават висящи и не по темата... Затова ако можех, бих ги премахнала, но на мене вече не ми дава тази опция...  Sad
Виж целия пост
# 597
sislie, много хубави и универсални съвети ти е дала психоложката, важат за почти всяка сложна житейска ситуация. Или поне - усложнена от самите нас чрез субективните ни възприятия. Аз самата често съветвам клиентите си да ме разберат, че те ми показват едната страна на медала, но винаги има и друга. Аз се опитвам винаги да видя нещата в цялост.
Да, сама ще осиновявам, но наскоро се омъжих. Та мъжът ми ще припознае,  ако евентуално осиновя дете. Така е много по-просто и... евтино.
Истината е, че макар и да съм мислила за осиновяване като вариант, никога не съм стигала до зрялото решение да го направя. Просто импулсивно един ден тръгнах да си подготвям документите. Беше сякаш върша работа за някой клиент. Нека обаче това не прозвучи несериозно - много често дела, към които подхождам с най-големи съмнения и колебания и реша да ги поема, после ги печеля, защото влагам страшно много от себе си в тях. А по принцип съм нерешителна, затова прилагам към себе си поняга стресов старт - като бутане от трамплина в най-дълбокто на басейна. Така баща ми навремето ме научи да карам колело - внимателно и полека не стана. Един ден ме бутна по-силно, аз побеснях и изтръпнах от страх, но нямаше къде да отида - започнах да въртя педалите.
Виж целия пост
# 598

Да, сама ще осиновявам, но наскоро се омъжих. Та мъжът ми ще припознае,  ако евентуално осиновя дете. Така е много по-просто и... евтино.


Спестяваш си разходи за документи на съпруга ти- медицински и др., които не са малки, но не са и огромни.Но се поставяш в ситуация на някакви негласни ограничения, предполага се, че по критерия "подходящо семейство за дете", презумпцията е, че за всяко дете е по-подходящо семейството, отколкото сам родител.Всъщност говоря малко наизуст, защото нямам представа дали съпругът ти е участвал, макар и като партньор в проучването.Ако е така, нещата са по- различни.И още- убедена ли си, че за дете, вписано в регистрите за осиновяване е допустимо последващо припознаване, след осиновяване?

Успех в начинанието и не му мисли толкова.Никой не е истински готов за това, което не познава, за там, където не е бил.Хората са различни в идентични житейски ситуации.Предполага се, че колкото си по-подготвен, толкова си по-успешен, но не е класическо правило.Важно е ,че си честна със себе си, а това никак не е малко.
Виж целия пост
# 599
Да, сама ще осиновявам, но наскоро се омъжих. Та мъжът ми ще припознае,  ако евентуално осиновя дете. Така е много по-просто и... евтино...
Ами значи още по-добра причина да се радваш на успеха си...  Grinning Оцени вашата малка-голяма победа, че си вписана в регистъра... Simple Smile Ние, например, първоначално получихме ОТКАЗ с аргумента, че съпругът ми е с обичайно местопребиваване в чужбина. Знаеш ли, какво е разочарованието да получиш отказа? Светът се срина под краката ми... Та аз бях променила не малко аспекти от живота си, само и само да се случи това... Чувствах се толкова огорчена, обиждана и прочее, че няколко пъти бях на ръба да се откажем... После започна голямата борба - имаше съдебни дела, ново проучване и какво ли не... и накрая, точно година след отказа, ни вписаха в регистрите. Бях вече капнала, но вълнението беше огромно!  Grinning То си беше щастие - истинско и малко страхливо щастие... Защото докато не осиновихме дъщеря си все се притеснявахме, дали няма да се случи нещо неочаквано и да не се получат нещата...
Е, вие сте имали късмет, зарадвай му се, ако можеш... И посети курс... Simple Smile

Перуника, все пак осиновяването, не е като да се научиш да караш колело. Не разчитай на първоначалния тласък а се опитай да отработиш емоциите си...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия