Разкажете за раждането си...

Ами не мога да кажа нищо, освен много жалко zа теб. И дано някак си промениш мнението, но като гледам колко си категорична, надали. Жалко....
Ражадането е не само прекрасно, ами ти дава толкова сила и енергия, че иамш чувството, че като свърши всичко може да полетиш, иде ти да рацелуваш всички наоколо, абе... не може да се опише, трябва да се иzпита. Моите бяха такива, особено второто. Беше всичко, което пожелавам на всички бъдещи мами, беz системи, упойки, нито един шев, бърzо и със страхотен екип плюс ТАТКОТО С МЕН. Най неzабравимото преживяване в моя живот( досега  ), но вероятно и така ще си остане.
Адмирации zа темата, успех на всички чакащи   

Ами да дам и аз моя принос. Раждането ми беше предизвикано със система и предвид това, че много страхотии бях изчела за системата с окситоцин, че много боляло и т.н. да разкажа:

Отидох в болницата, дадоха ми нощница, акушерката ми попълни папката за бебето - всяко бебе си има нещо като досие. Беше много празнично. От време на време от коридора се чуваха бебета. Направиха ми клизма, която никак, ама никак не ме впечатли. След това се изкъпах, мериха ми тонове... писах си в тетрадката за бебето. В началото не усещах никаква болка при контракциите, само стягане. От време на време ме закачаха за апарат, за да ми мерят тоновете, после ме оставиха да се разхождам със системата, както си искам. Аз записвах честотата и продължителността на контракциите. Мъжът ми дойде веднага след като приключихме с тоалета и ми правеше компания, снимахме се...
По някое време дойде доктора, премери ми разкритието - 5 см. без никаква болка! - и ми пукна мехура. Пукането на мехура става с нещо като дълга игла, въобще не боли, аз изпитах огромно облекчение После започнах да усещам и контракциите, но аз съм имала болезнен цикъл, така че не беше непознато усещане. По-осезаемата част от раждането продължи може би час-два. Не мога да кажа със сигурност, защото ми се стори много кратко. Акушерката ме придружи до аквариума с бебетата, за да ги разгледам. По едно време по време на контракциите усетих напъни. То е като че ли просто тялото ти иска да напъва и ти не можеш да го спреш. Заведоха ме в родилната зала, сложиха ме на стола. В този момент вече не съм усещала болка, нито дискомфорт - само безкрайна мобилизация и бях много доволна, че най-накрая ми "позволяват" да раждам. Напъвах по време на няколко контракции. Не съм имала някакво усещане какво става долу, просто напъвах с контракциите. По едно време направиха епизиотомия и още със следващия напън бебето излезе. Беше толкова лесно, че попитах дали са го извадили по някакъв начин. Сестрата каза, че сама съм си го родила  Аспирираха; докато успея да питам защо не плаче, то ревна, по-скоро измяука. Сложиха ми я за съвсем малко на гърдите, както си беше омазана, аз я цунках и я огледах - не я познах. После ми пуснаха Happy birthday. Докато оправяха бебето, аз набързо изхвърлих плацентата и после започнаха да ме шият - с упойка - не съм усетила нищо, и даже ми се смяха, когато попитах нали няма да ме шият без упойка. Започнах да се оглеждам из стаята... Първите моменти след раждането бяха много еуфорични, все едно си щастливо уморен. Мъжът ми дойде (той не влезе с мен по време на изгонването), каза, че е видял бебето, погушкахме се и аз си поблуждах доволно. В стаята минаха няколко пъти да ми опипват корема, акушерката ми помогна да стана, да се измия, пийнах вода и после си поисках бебето. Веднага ми я донесоха. Целият първи ден я държах да спи върху корема ми, кърмехме се на всяко прописукване... Така започна живота на моята принцеса. Дано всички да имат толкова бързо и безпроблемно раждане като моето! 

Само да кажа, че инструментът по - скоро прилича на нещо като ножица, отколкото на игла... 
Радвам се за теб и за всички, които споделихте историите си... 
Дано има повече такива раждания като нашите... 

Предполагам говориш за собственото си такова, а не обобщаваш!
Включвам се да следя за красивите раждания, имам нужда да прочета, че има и такива 

   Моята история е следната. Вечерта на 23.10 ми изтекоха водите късно вечерта. Първо не казах на мъжа ми, а влязох да се изкъпя, все още нямах болки и предполагах че имам още време. Отидох в болницата 1 час след това, изпратих майка ми и мъжа ми да спят и започна шоуто. Имах 3 см разкритие и ме оставиха уж да поспя, с уговроката ако се усилят болките веднага да уведомя акушерката, която беше в съседната стая. Това не се наложи до 6 часа сутринта, но аз не можах да заспя за повече от 10 минути. Направиха ми преглед за разкритието (беше 5 см), клизма и след като ходих 3 пъти до тоалетната ми сложиха система окситоцин и доктора каза: Днес вече ще се ражда.
   Дотогава всичко ми беше като прекалено лесно и вече очаквах силните болки, оказаха се малко по-силни от болезнен цикъл ( на който бях свикнала отдавна ). За нещастие не бяха сложили абоката както трябва и загубиха 2 часа докато разберат, ченещо не е наред. Разкритието вървеше бавно, но славно към заветната цел. Към 15.30 ме заведоха в родилна зала и за 2 напъна бебка излезе. Но докато се науча как да напъвам изтървах още 2 напъна (поне за второто раждане ще знам ). Първият ми въпрос в еуфорията беше : Докторе, какво е? (сега като се замисля е можело по-добре да си задам въпроса, но тогава не мислиш особено много), а в отговор получих само едно малко сладко дупенце Малката беше синя, изплака веднага ( май по- скоро беше нещо като звук от малко кученце ) и ми дадоха да я гушна. Това беше най-вълшебния момент в живота ми, бях дарила нещо много ценно на едно беззащитно същество.
  

Е, моето беше страхотно! Мъжът ми излезе на работа в 7 часа сутринта, а на мен ми изтекоха водите в 7 и 15. Обадих се на моя доктор, той ме успокои, че имаме достатъчно време и си направихме среща в болницата към 11 часа. В това време аз се обръснах, отърчах до аптеката да си накупя разни неща от първа необходимост като памперси, дамски превръзки, дефламол, салфетки и какво ли още не. После се метнах на колата и отидох да раждам.
Умирах от шубе и се молех някак си да се случи така, че да родя със секцио. Преседях в предродилна зала 24 часа с 1 см. разкритие и накрая ме срязаха. Голям кеф! Затова се навих и на второ. Лежах си на операционната маса и изведнъж нещо извряка и акушерката завря под носа ми най-красивото нещо на света, омацано в пяна и слуз - моето детенце.

 Хайде и аз в лесните раждания, не казвам красиво защото по-скоро беше смешно.
 Да започна с това, че като всяка бременна бях изчела 1 тон литература за това как се ражда едно бебе, колко време, колко боли и въобще всичко. Та така добре подплатена със знания след влизането в 9 месец започнах да се настройвам психически за страшните болки които ме очакват. Естествено имаше и сумай ти народ, който надълго и нашироко не спря да ми разказва всякакви ужасяващи истории. Все пак аз тъпо и упорито продължих да си бременея още известно време с ясната мисъл, че съм готова за тежкото изпитание наречено раждане. Е, ми не се оказах подготвена. Просто една сутрин се събудих през ноща да пишкам, после си легнах и се събудих чак към седем с леко разстройство, което съответно ме накара да прекарам известно време в тоалетната. В един момент открих, че кървя, което много ме уплаши, но и за миг не ми мина през акъла, че раждането започва - не ме болеше. Това обаче ме накара да събудя таткото, който веднага позна какво става и поиска да тръгваме към болницата. Ооооо ама аз имам време, прочела съм 105 дебели книги където пише - първо раждане - 8 часа, я иди се избръсни да имаш приличен вид - за никъде не бързаме. През това време леко започва да ме понаболява, но все пак е значително по-слабо дори от болките при цикъл и затова решавам да мина през мама защото там съм си оставила багажа, че е по-близо до болницата. Прекосяваме смело столицата и пристигаме у нас.Таръм-таръм-таръм 3 етажа нагоре по стълбите и ей ме у нас, където сядам на 1 стол и се усещам, че не мога да стана. Въх, ами сега! Хващат ме нашите под ръка, свалят ме долу, в колата и право в Шейново, където едно бременно момиче виждайки патешката ми, разкикерчена походка предвидливо ми отстъпва ред. Влизам в приемната, а там акушерката се опитва да ме накара да чета и подписвам някакви документи, а аз гледам глупаво защото отвътре нещо ме напъва здраво. Накрая акушерката ме преглежда със странния си уред и вика доктора. Той идва веднага, хващат ме двамата под ръчица, акушерката взима багажа ми от майка ми и ме качват в предродилана където ме карат да легна и ми слагат колан за слушане на тоновете на бебето. След няма и 2 минути ме качиха на магарето където след точно 3 напъна и 3 мин за пръв път изплака сина ми. И всичко това, от събуждането ми към 7 до раждането, за по-малко от 3 часа. И дори за момент не ме е боляло толкова, че да кажа дори "ох". Всъщност мисля, че имах едно прекрасно раждане. Винаги като се сещам се усмихвам и не само на собствената си глупост, а и на прекрасното и неочаквано усещане изведнъж да си станала мама.

Ами аз не мога да е похваля чак с такива истории.В болката от контракциите няма нищо хубаво-няма какво да разказвам за тях.Но раждането е друго нещо.
Първия път ми направиха епизотомия и не усетих бебка как излезна-незнам каква упойка ми бяха сложили,но все едно спях с отворени очи.Нямах сили за нищо-контракциите ме умориха много.
Втория път слоделих с акушерката,че не искам да ме клъцнат с ножицата,ако е възмоно и така стана,но не очаквах да ме боли.
Третия път се стараех да запомня всичко(като за последно ) и да съм масимално концентрирана,дори  при най-гадните контракции.Имах достатъчно опит и знаех кога какво да правя.Усетих бебка как излезна от мен и често и припомням,защото се забравя.Усещането на топлото телце,което излезна бавно от мен,е най-хубавото нещо за мен.Родих 4.500кг бебе,без разкъсвания,на първия напън

бързо и леко.по-късно ще разкажа 

И моето раждане беше много вълнуващо.  Бързо и лесно.
Пренасях и ме извикаха в болницата, за предизвикване, късно преди полунощ. Сложиха ми една таблетка уж за разкритие, но до сутринта нямаше никаква промяна. Мехурът ми обаче се пукна сам към 7 ч сутринта и веднага се озовах в родилна зала, защото контракциите ми почнаха изведнъж през 2 мин. Не успяха да ги разредят. Вдигнаха тревога, търчи лекарката, те толкова бързо не очакваха да започне раждането. Все пак ми беше първо дете. Добре, че бях в болницата, че иначе не ми се мислеше къде щях да раждам (или вкъщи или в колата). След час и половина напъни (много голямо беше бебето и околоплодните ми води бяха около 3-4 литра) се роди нормално моята дъщеричка. Епизотомия не са ми правили. Аз се бях подготвяла предварително с масаж на перинеума, който значително спомогна раждането на изхода да е с минимални поражения!

Дадоха ми я веднага върху гърдите, още преди да са й отрязали пъпната връв. Това сладурче си намери цицката и започна да суче. Тези моменти никога няма да ги забравя. Невероятни са! Бебчето не са го къпали след като се роди, само го завиха в няколко кърпи и после след мерилки и теглики, го облякоха в дрешки.

На всички бъдещи мами желая кураж! Наслаждавайте се на тези моменти. Леко раждане и от мен!

И моето раждане беше "планирано" в известна степен. Терминът ми беше за 15.06, но ние с Таткото си чакахме на 13.06 /петък/. Дойде дългоочаквания петък - нищо; десетина по-близки се изредиха да питат дали?! Дойде 15-ти; пак питат-пак нищо. И така - 4 дена по-късно в 9,00ч. съм в болницата и докторът ми сложи таблетка. /Отпадна въпроса "А как ще разбера, че раждам? /
 В 13,30ч. имах 5см. разкритие - а аз просто си крачех из коридора на родилно и чаках "адските болки", за които бях чела.  После ме сложиха на апарат да слушат тоновете на бебето и аз си поговорих с акушерката: Колко трае средно едно раждане? Тя: Около 6ч . Въоръжих се с търпение, казвам си ще боли, ама ще се и чака.
След известно време /с болки малко по-силни от болезнена менструация/ почувствах напрежение в цялото тяло и пак на акушерката: Какво е това? Тя: Контракции. Аз:Не е. По-различно е. Тя: Да не би да имаш напъни? Рано е още
Извика лекаря и след прегледа: пълно разкритие; гледат ме странно...
Започнах да напъвам; около мен се върти екипа и току някой извика "Ха, така! Напъвай!"
Изведнъж - време е! От предродилна ми помогнаха да стигна до родилна зала и да се кача на магарето. Тъкмо "се настаних" и всички викнаха: Спри да напъваш! /Ама че хора си помислих тогава- 1-во напъвай, после-спри!/. И тогава чух най-сладкия звук на света /беше 15,20ч/. След 5 мин. целунах прекрасното личице.
Желая на всички бъдещи мами такова бързо раждане! Успех!

 Важното според мен е да не се настройвате отрицателно  към раждането. Вярно е, че е болезнено,но не е болка за умиране. Аз например не съм си мислила предварително ама сега как ще родя, колко ще ме боли, какво ли ще се случи, дали всичко с бебето ще е наред... и т.н.,а просто си повтарях, че всичко ще е наред с мен и бебчето ми, защото отивам в АГ-то, напъвам смело няколко пъти и готово. Но също искам да кажа, че моите приятелки и за миг не са ме оставили да си помисля някаква глупост.Те страшно ме подкрепяха и така.

Браво, Джуличка, чудесна тема. И  ще ти се обадя като забременея пак да ме свържеш с твоята акушерка

Имам и добри и не толкова добри спомени от моето раждане, но тук ще разкажа само добрите, разбира се.
Преносвах вече шести ден. Беше събота. Трябваше  в понеделник да ме приемат в болницата, но...

В събота рано сутринта усетих болчица, ненатрапчива, но някак реших, че това ще е. Денят премина обичайно, отидохме на гости на нашите, болчиците бяха през около час.

Минахме през болницата привечер на дежурния за преносващи запис на тонове. Казаха ми - върви си вкъщи. Решихме да се отбием през кварталното кръчме, където хапнахме. Болките взеха да зачестяват, прибрахме се и седнахме да гледаме часовника. Рекох на мъжа ми ако иска да си ляга, но че аз нямам такова намерение, не легна и той.

Още си пазя листчето с интервалите мужду контракциите. Накрая с все по-разкривен почерк - 8 мин, 7 мин, 5 мин, 5мин, 5мин... Беше към 3 през нощта. Рекох му - "Тръгваме!" Ама ще спрем да ми купиш шоколад, защото след като родя сигурно ще съм гладна. Купихме шоколад и - в болницата.

Там отегчена и уморена акушерка като ме видя (между две контракции) рече - "Ти няма да раждаш. Много си спокойна. Ама айде да те прегледаме..." И - 5см. Приеха ме, ще спестя следващите 4-5 часа, но в 7 часа и 50 мин се роди моят син. Невероятно щастие!!!  Зашиха ме с пълна упойка, като се събудих ме преместиха на една количка и - в коридора. И започнаха едни телефонни разговори...

В 10ч ми донесоха бебето в стаята. Незабравими моменти - гледах го, гледах го, той беше много красив и оформен, и не можех да повярвам, че това е моето дете. Знаете какво е усещането. Пожелавам го на всяка жена!

Хайде и аз да дам своя принос в успокояването на бъдещите майки .
Преди първото ми раждане бях абсолютно спокойна и напълно уверена, че всичко ще мине лесно, бързо и не много болезнено.
Вечерта преди раждането имахме среща с приятели в една кръчма и аз малко по-рано усетих редовни контракции на около 5 мин., но си премълчах пред близките ми, да не ме натирят в болницата и да изпусна кръчмата
Изкарахме приятно вечерта и след това реших  все пак да намина през болницата, да ме види лекарката ми за всеки случай. Оказа се, че имам 4см разкритие и съм готова за раждане. Тя ми каза, че след 5 часа ще родя и ме прати да се разхождам из коридорите.
Трябва да вметна, че винаги ме е било страх от нощното раждане, не знам защо, а то се оказа благодат. В болницата беше абсолютно тихо и спокойно, само се чуваше някое бебче от време на време, нямаше друга родилка освен мен, акушерката и лекарката ме оставиха на спокойствие и аз се разхождах напълно необезпокоявана в изучаване на най-удобните пози и какво точно представляват контракциите .  От време на време ме проверяваха докъде съм стигнала с разкритието и пак ме пускаха да меря коридорите Половин час след последната проверка, когато бяха установили 7см, отидох при акушерката и й казах, че раждам вече. Тя мислеше, че е твърде рано, но се оказа, че не е. Качих се на леглото и ги слушах как ми казват "Напъвай, напъвай, браво, браво... опс, малко повече напъна" Бебето вече беше излязло.
Никога през живота си не съм чувствала такъв огромен прилив на енергия, както в онзи момент. Имах чувството, че мога да стана и да тичам. А усещането беше на блаженство след добре свършена работа. Ще помня този миг като един от най-щастливите в живота ми. В интерес на истината тогава не мислех за детето толкова. Мислех си просто гордо как добре съм се справила със задачата

За второто раждане имах същите очаквания и то беше дори забавно почти до края. При него постъпих в болница при 5 см разкритие, не чувствах почти никакви болки до 9 см, напъните започнаха 2 часа след постъпването в болницата, през цялото време с лекарката ми си говорехме, шегувахме и дебнехме по-стабилните контракции. В края обаче ни чакаше изненада (мен де, лекарката ми през цялото време това очакваше), защото бебокът се оказа твърде голям и не успя да излезе, та ме кръцнаха леко, но това не е важно в случая.
И аз като Джуличка обаче трябва да кажа, че раждах с една страхотна лекарка, която е невероятен човек и лекар и благодарение на която бременностите и ражданията ми са скъпи спомени, изпълнени с прекрасни чувства

Fairy, като каза нощно раждане, та се сетих...
Това е нещото, за което винаги съм си мечтала...
Не знам защо.... 
Може би донякъде заради спокойствието, което цари навсякъде, може би и заради тишината на нощта...
Но определено винаги съм си мечтала да раждам нощем...
Е, слава Богу, и втория и третия път, късметът беше с мен...