Разкажете за раждането си...

 Dendri, да ти е жива и здрава адашката ми! Да знаеш, че все хубави хора стават с това име!  Много хубав разказ, развесели ме!   
 Честито и на всички наскоро сдобили се с наследници! 

Ех, мацки, навяхте ми толкова хубави спомени отпреди почти 7 месеца.
Да ви разкажа и за моето раждане. Терминът ми беше 7-8 Ноември и аз много си бях харесала датата 7-ми за раждане, Таткото пък държеше да е в неделя....е малката ни изненада и двамата.
На 8-ми в петък бях на преглед - нямам разкритие, нямам контракции, нищо не ме боли, бебка се чувства перфектно...и аз оклюмах че вече ми се искаше да се гледаме а не само да се носим   В събота на гости при нашите и уча сестра ми да играе хоро. Понеже в 4-ти месец от пустите хора лежах ТК та оттогава никой не ми даваше и да тактувам. И в неделя татето като видя че съм се угрижила и ме заведе да вечеряме в Благоевград в Мелницата - много хубаво заведение. Точно тръгнахме и почнаха мнооооого леки болки на 10 мин, на 8 мин ... вечеряхме и тръгнахме да се прибираме и аз пак с часовника на колата засичам а болките вече на 5 мин обаче мнооого леки, ако не бях бременна нямаше изобщо да им обърна внимание. Прибрахме се ние и аз решена че ще засичам болките с програмата за контракции се паркирам пред компютъра. Да ама не, болки вече няма. Легнах си аз и се събуждам в 5 сутринта от вече по-сериозна болка. Реших това ще да е погледах ТВ до към 6 болките пак през 5 мин но се позасилиха още. Станах аз изкъпах се, направих си закуска и кафенце защото всички роднини се изредиха да ми разказват за дру-три дневните си раждания и аз страх да не заслабна   Междувременно стана 7 и аз седя и се чудя дали да мина първо през офиса че имам недовършена работа да кажа кой какво да прави и после да ходя в болницата.  Е офисът и клиниката бях на 5 минути пеша. Събудих татето да се приготвя и той скочи да бързам ли , аз - недей, че аз мразя болници и искам да отида готова да раждам не да седя 2 дена. В 8 се обадих на лекарката да се похваля че имам вече контракции на 5 минути  и идвам да я посетя.
Приеха ме в 9, преглед - 4 см и аз еееееееее само толкова ли, да си ходя докато станат поне 6. Акушерките ми се смеят. После клизма тоалет и по коридора със системата. От време на време ме привикват за тонове. Е после направо ме завързаха че исках да щъкам само. Затова пък ме развеселяваха с лафове и вицове от раждания. До 11 и нещо бяха по-сериозните болки после в родилно. Около мен един отбор лекари анестезиолог, акушерки и всички в един глас - напъвай, напъвай....ама не горе ами долу и аз докат разбера кое е това долу а не горе я избутах с един напън и на втория излезе. Показаха ми я, казаха ми и точен час на раждане за хороскопа, е после се поозориха с плацентата, защото като видях малката и забравих и раждане и лекари и напътствия та сами се справиха.

Леко раждане на всички, на които им предстои скоро.  

  Здравейте мили мами. Искам да ви се похваля с моето раждане макар че то беше далечната 2004год .
Не знам какво е упойка нито операция . Родих напълно естествено но изцяло с помоща на прекрасната акушерка която не се отдели от мен без никаква уговорка забележете. Тя непрекъснато ми правеше масажи за пълно ръзкритие и упражнения с които да стимулира раждането като дишане,клякане и т.н.т родих след 1,5ч след като ме приеха .Точно след един напън и на фтория моятя прекрасна дъщеричка беше вече на бял свят. Мисля че е много важна на кого ще попаднете като екип. Но не се заблуждавайте никой няма магическа пръчица оляма часта зависи и от вас .Не изпадайте в паника преодолейте болката в името на това прекрасно създание което ще родите и знайте че няма по красив и истински спомен от този да си родил напълно естествено.  Успех на всички които ги очаква това изпитание и кураж това е най сладката болка която познавам.

Записвам се да следя. След месец се надявам и аз да се похваля с лекото си раждане 

Здравейте мамчета , да разкажа и аз за моето раждане.
На 22 май към 3:30 през ноща ми изтекоха водите. Събудих мъжо и влезах да се изкъпя , обръсна и т.н. Към 5 и нещо бяхме в болницата. Приеха ме направиха ми клизма , преглед за разкртие и ехограф , и ме пратиха да се разхождам щото разкритието ми беше 4 см. Аз обаче се сетих че моя любима съфорумка( Madam Stasita) роди предишния ден в същата болница и попитах акушерката може ли да отида да я видя. Заведоха ме при нея и там си откарах 1 час в празни приказки , много беше приятно. По едно време дойде акшерката и ми вика айде бе момиче къде се губиш ние те издирваме тука , а ти си приказваш. Отидох в предродилна вкл. да следят тонове и контракции. Към 8 часа дойде дневната смяна и акушерката ми гледа записа и вика , мале ти нямаш никакви контракции сигорно ще си откараш до довечера , и аз  , ма как нямам мен си ме боли. И точно обмислях каква стратегия да измисля упойка ли да искам що ли , щото ако тези контракции където усещам не са контракции колко ли страшно ще стане после. Дойоха две стажантки и решиха да ме проверйат за разкритие , и о чудо имам вече 8 см . Така се разхилих и им викам според вашия апарат нямам контракции и няма да раждам скоро , а те ме успокоиха че ще е много скоро да не се притеснявам. Качиха ме на магарето и ми вкл. окситоцин да стане по бързо . Самото раждане мина много бързо даже не разбрах какво става , нещо не се справях много с напъването ама едната стажантка ми помогна малко и бебка излезе като тапа. Е имаше после шеф и кройка ама всичко си заслужаваше. Сега вече като нищо не ме боли и всичко е зараснало искам още едно дете 

Ехей ето и Славаа, моята любима съседка по легло в болницата, се отчела. А другата любима съседка де я? Ехо, Мадам Стасита, чакаме те с разказ.

Fortune, Луда Мара, Не съм радвам се, че разказчето ми ви е харесало.

Джуличка това ми е една от любимите теми...благодарение на теб и разказите на момичетата знаех, че ще имам леко и прекрасно раждане...аз вече съм го разказала...беше преди почти 5месеца...връщам се към него само с мили спомени и искам да кажа на всички, които им предстои да знаят, че раждането може да бъде прекрасно стига да си позволите...аз отидох с усмивка и така си тръгнах...и да помоля и аз всички, които не са за тази тема да я подминават...нека си остане чиста и зареждаща...каквато е целта и...

Lorini, благодаря ти за хубавите думи.  
Радвам се, че сме ти подействали така с нашите разкази.
Радвам се, че темата наистина е такава, каквато исках да бъде


Дано повече момичета имат раждания като нашите.
От сърце им го желая.

Записче да следя  и почвам да чета 

Здравейте мами реших и аз да се включа!Моето раждане не беше от най-лесните,родих по естествен път,но бих родила така още 100 пъти ако трябва.Изобщо не е толкова страшно ,вярно е че боли ,но не е болка за умиране както се казва. Всички болки се забравят като чуеш как ти изплаква бебо и точно затова си струва .На всички мами на които им предстои естествено раждане искам да кажа:НЕ СЛУШАЙТЕ КАКВО ВИ ГОВОРЯТ СТРУВА СИ БОЛКАТА.А на теб Джуличка искам да кажа бражо за темата Успех на всички мами и леко раждане

Здравейте на всички мами, които са минали по нашия път и на които им предстои това,
аз попадам и в двете категории. Винаги съм казвала на бременлийките около мен, че раждането не е толкова страшно, че болката е силна но кратка и изобщо не е най-силното изживяване в този процес.
Аз започнах да раждам в 23.45 и родих в 3.00, като първата контракция беше около 1.00 ч., благодарение на системи. Установих, че раждането започва по изтеклите литри води от мен. Та раждането беше много интересно. По време на контракция така зверски боли, а като те отпусне все едно не те е боляло. Усещането беше много интересно. Самото раждане беше най-силния момент в живота ми. Когато бебчо излезе от теб изпитваш такава лекота, неописуема. Аз скочих да ставам веднага (само дето не ме напляскаха). Болката, която се изпитва по време на раждане се забравя почти веднага, но усещането да дадеш живот, то е просто невероятно. Имаш чувство че си имал среща с нещо извън пределите на това, което можем да осъзнаем.
Отплеснах се.
Дано Бог ни дари с живи и здрави дечица, а раждането си е раждане, то си боли откакто свят светува, но пък е най-естественото щастие, което една жена може да изживее.

bebe jeni 

Само искам да внеса едно уточнение. При система с питоцин (синтетичен окситоцин) за ускоряване на раждането, контракциите болят повече, отколкото, ако няма система. Системата действа само на мускулно ниво, докато истинския окситоцин, който се отделя при раждането действа и на ниво намаляване на болката.

Напълно съм съгласна с Lady Frost  , и с ръка на сърцето мога да кажа, че НЕпредизвиканите ми раждания не са ме боляли.
Особено пък третото, чак не ми се вярва, че родих дете, а в същото време бях с усмивка на уста. 

Т.е., ако не ми бяха слагали тази система е щяло да ме боли по-малко, но съм щяла да раждам по-дълго време? Правилно ли разбрах?
Живо ме интересува, защото след няколко месеца пак ми предстои и ще ми е полезно това инфо.

В общи линии- да.