Разкажете за раждането си...

Здравейте , честта Нова година на всички , да сме живи и здрави и щастливи и обичани.Аз родих с два дена закъснение, и то се случи така че неделя срещу понеделник , едни дежурни в болницата , на които страшно много им се спеше се паднаха точно на мен.Изкъпах се в къщи и взех да се ослушвам за болки , които в началото бяха не така силни в областта на кръста.Стоях , като прасе в тръстика и гледах умно, умно всички в къщи и не знаех какво да кажа , ще раждам ли, няма ли да раждам Взех да си засичам интервалите и установих че всъщност имам доста чести контракции но поносими,спретнах багажа и хайде в болницата.Там ме прегледа една акушерка и каза ,че мога да се прибирам щото нямам разкритие и следователно няма да раждам скоро.Аз пред чувствах че се почва, болките взеха да стават непоносими ниско долу в корема, а жената иска да ме върне в къщи.Казах им че на следващия ден ми предстоят изследвания поради закъснението и че ще ми е по спокойно ако остана там и тъй де изпратих мъжа ми съвсем спокоен в къщи (всички твърдят, че като нямам разкритие ,няма да има раждане същата вечер), настаниха ме в една от стаите съвсем сама.Вярвайте ми не можех да си намеря място, ни да седна ни да легна, мъчех се да се движа, подпирайки се към стените, болки, болки. Отивам до стаята на сестрите , а те спят и на всичкото отгоре лампите изгасени, не виждам къде стъпвам, един път два пъти и ги събуждам, а те ме убеждават че матката се приготвяла за раждането и това били просто някакви подготвителни болки, направо се ужасих, не искат хората да ми повярват , че всеки момент ще родя. При следващото ходене за да ги събудя за пореден път, а аз вече не можех да стоя на краката си, имах голямата чест да ме прегледат и акушерката възкликна"Ах ами от къде дойде това разкритие?"обадиха се на  докторката и успях да родя благополучно.Сега като се замисля ме хваща яд за това че не вдигнах скандал , но просто бях много наплашена и притеснена, а и след като видях бебето си , забравих набързо.Та с една дума приеха ме в 22 часа и родих в 3 сутринта.

много сте полезни на нас нераждалите,наистина  искам да попитам дали клизмата навсякьде е задьлжителна?аз сум от тьрново и тук маи няма измькване...

Не се притеснявай за това, нищо страшно не е.

Второто и третото си дете родих без никаква намеса и са най-прекрасните моменти в живота ми.
С първото не бях достатъчно информирана и силна и позволих да ме бъркат и напъдстват, което за мен  са ненужни намеси в този невероятен процес (да не говорим за клизми, магарета, окситоцини, епизиотомии, или виканета)

Пускам ви историята на последното, само за да видите какво може да е раждането, когато няма страх и хората около вас са там да ви помагат при нужда а не да се налагат.
Водно раждане в къщи

Успех на всички на които им предстои. Ако искате да гледате други раждания, посетете youtube.com и можете да намерите много. Хубаво е една жена да знае какво е възможно и как точно иска да ражда, но как може да реши ако не и е даден избор или информация.

И най-важното, това е вашето раждане, вашето тяло и вашето дете. Никой не трябва да ви "дава" да го гушкате, "позволява" да се разхождате и т.н. Ако не си изисквате правата, никой няма ей така да ви ги даде.

Успех!

раждането ти наистина е било прекрасно..и аз бих искала да го направя по този начин,но истината е,че не бих се престрашила без доктор до себе си...жалко е,че в бьлгария сме доста изостанали в това отношение и няма лекари готови да сьдеистват.а отношението в болниците и самата атмосфера са наистана ужасни!

ЧНГ на всички! Да разкажа и аз за моето раждане. Родих 8 дни преди термина. Събудих се от леки болки, но доста на често към 4 ч през нощта. Продължих да си лежа,като посещавах тоалетната няколко пъти. Към 6ч се зачестиха болките и тогава влязох в банята да се обръсна и изкъпя, без да събуждам никого. Към 8,30 ч събудих мъжа ми, обадих се на майка ми и тръгнахме към болницата. Болките бяха доста силни, но  не и непоносими. Лицето ми беше пребледняло. Към 9 ч ме прегледаха, оказа се че имам 6 см разкритие.По време на клизмата ми изтекоха водите и веднага започнаха напъните.В предродилна зала акушерката ме напътстваше как да напъвам/ казваше че вижда главата на бебето-това ми звучеше невероятно/ Като ме преместиха в родилна зала след 2-3 напъна родих, с епизиотомия, защото съм доста тясна и малка. Бебка се роди 3 кг и 48 см. Веднага ми я сложиха на гърдите.В 11,30ч вече ме шиеха , а аз се хвалех по телефона на всички. Докато лежах след това не можех да повярвам, че всичко е свършило и то толкова бързо и лесно. Най-много ме беше страх от болката от епизиотомията, се оказа че не е нищо особено- всичко ми беше изтръпнало и не усещах нищо. Следващият път се надявам да е също толкова бързо и лесно.

Страхотен разказ!

Явно не е задължителна. Не ми направиха клизма, раждах в Сливен в държавна болница. Вследствие на което се получи лек инцидент в края при най-силните напъни  , нооо никой от екипа не реагира остро, напротив - казаха, че е нормално и те ще се погрижат. 

Sheila  много ми хареса разказа ти   

alliss3 и от други хора от ямбол,раждали в сливен сьм чувала,че там не правели клизма..това много добре ми звучи..чак се замислям дали да не отида да раждам там..но не знам дали има време..маика ми работи в ямбол в спа центьр и мойе да ми помогне..а някои лекар би ли препорьчала?чух,че в сливен имало някаква хубава частна болница или нещо такова..

ЧНГ    Хайде и аз в темичката    Малко предистория-майка ми е раждала много лесно,на термин,за по 30мин,та решавам аз ,че и моето раждане ще е такова,въпреки че тя е била на  21г,а аз на 31 Та един ден преди термин отивам аз на маникюр,педикюр,фризьор,козметик-да съм готова за другия ден  На следващия ден си лежим с мъжо в къщи и усетих ,че коремът ми се стяга без да ме боли,нагримирах се /няма да се излагаме,я/и към болницата. Там седнахме да пием кафе и да чакаме докторът да дойде,идва той към 20ч ,изпуших аз една последна цигарка и влизаме в болницата да раждам  ,докато ме приемат стана 20.30ч, 4 см разкритие,болки-никакви.Лекарят отпраща моя в къщи и му казва към 2-3ч през нощта да ме очаква родила  Качвам се в пред родилна зала и започвам да си чета спокойно Космото ,коремът ми се свива ,но болки няма. За мой късмет съм единствената родилка и спокойствието е пълно ,лекарят отиде да се преоблича,а до мен стои една акушерка чакаща да ми започнат болките и да ми грабне списанието  Към 21ч усещам аз,че започва да ме боли при контракциите,пристига докторът и му казвам,че ме боли да ми слагат епидуралната,прави ми човекът преглед и като се развика "тая ражда,бе", и двамата с анестезиолога ме носят на ръце до магарето,защото ако стана и бебето ще излезе,там с два напъна малката беше вън    В 21.30 звъня аз на моя да му честитя,а той естествено не може да повярва,та звъня на доктора да пита дали е вярно   В 23ч ме качват в стаята и пускат мъжът ми да ме види,първите му думи бяха "Докторе,тя много добре изглежда,бе" и как не,аз си бях с грим и прическа ,дори гланцът на устните ми стоеше  Та това беше раждането ми,всички се шегуваха,че съм родила по-лесно от циганка с девето    Пожелавам на всички бъдещи мами раждане като моето и здрави бебчета .ЧНГ! 

  Записвам се да чета, за хубавите раждания. Моето първо за съжаление се наложи да е секцио, но засега сме обсъждали с гинеколожката ми, че може да раждам нормално втория път. Дано да има и аз с какво да се похваля по-късно 

sheila, благородно ти завиждам

ИСКАМ ТРЕТО ДЕТЕ


При първата ми дъщеря получих страхотна контракция към 19 часа, до 22 нищо и изведнъж започнаха директно през пет минути. Отидохме в болницата, бях с 5 пръста разкритие, сложиха ми окситоцин и докато разбера какво става, бях родила в 2.20. Направиха ми епизиотомия, защото на 7-8-ми напън още не беше излязла. Боли си нормално, но бях доста в стрес и почти нищо не разбрах.
 но пожелавам на всеки раждане като моето второ. И за първото бях доста информирана, но трябва да се преживее, за да се осмисли.

Та: Бях на задържане за 5 дни в началото на деветия месец. Лекарката ми, която ми е от първата бременност каза, че е добре да го позабавим ако може поне още седмица, защото ги водят незрели бебета и просто са по-мънички. Вечерта преди да ме изпишат при мен дойдоха семейството ми с торта, за на голямата ми дъщеря рождения ден. Нагушках я и си тръгнаха, като на другия ден трябваше да дойде мъжът ми да ме прибере вкъщи. Към 12 си легнах. В момента, в който се заметнах със одеялото, чух едно пук и ... стана тя каквато стана. В стаята ми имаше още две момичета, и двете първескини на задържане, едната с близначета. Аз най-спокойно станах, запалих лампата и казах- Момичета, ще раждам тази нощ. Те, милите, веднага скочиха, да помагат , да викат акушерка - аз се смея. Обадих се на лекарката, жената дойде след 15 минути, тъкмо си беше легнала, макар че и на двете ни беше ясно , че скоро няма да родя, тъй като нямах болки. Притеснявах се единствено за бебето, защото 23 дни по-рано са си 23 дни.
 Докторката ми предложи да не ми слагат окситоцин. Цитирам я:"Ако ти сложа система, понеже е второ, ще го родиш най-късно след половин час, но ми се ще да го пожалим бебето". Съгласих се, разбира се. Тя ме прегледа за евентуално разкритие още преди да се преоблече, с ръкавици разбира се. После ми сложиха абокат за всеки случай и влязох в добре познатата ми предродилна зала.
Мехурът ми беше спукан високо горе, но го "допукахме" чак малко преди раждането. Разхождах се, приказвахме си с акушерката и лекарката. Тя ме помоли да се разхождам, за да улесни разкритието натиска на главата.  Даже се опитах да поправя климатика в родилна зала
Към 4 часа болките се позасилиха, жената даже каза ако искам да излезем да запаля цигара , но не ми разреши да пия вода. Каза , че ако станат много силни болките , мога да започна да повръщам. Когато в последния половин -един час болките ми бяха по- гаднички видеше, че започва контракция, започваше да ми разказва смешни случки от нейната практика. Когато спреше болката, млъкваше насред изречението , за да ме остави да почина. Евала й на тази жена!!!!
Буквално минути преди да започнат напъните ме тушира , каза , че ръба на шийката е още остър, каквото и да значи това, и ми бодна една инжекция атропин или нещо подобно отпускащо. Само че то докато подейства, втората ми дъщеричка се роди.Хич не мога да се напъвам, но тя каза, че няма да ми натиска корема дори. И все пак на 7-8 напън лекичко ме натисна и така се роди Камелия. По време на напъните ме хващаше под мишниците и леко ме повдигаше, когато казах, че така наистина ми е по-удобно.
Този път нямах епизиотомия, само едно конче за "джобчето" което се получи на мястото на стария разрез. Доволна съм и от първата епизиотомия, така избегнах неправилни разкъсвания.

Дадоха ми да я цункам, беше цялата бяла, покрита с верникс - 2600, 48 см. Дълго бебе!

Относно клизмата, с каката получих разстройство след първата голяма контракция вкъщи от притеснение, но с малката усетих, че направих белята точно преди напъните. Но това е нормално.БЕБЕТО НЕ МОЖЕ ДА ИЗЛЕЗЕ БЕЗ ДА ИЗБУТА ВСИЧКО ПО ПЪТЯ СИ.

В 5.30 бебка беше факт. Сутринта към 9 се обадих на мъжа ми, той помисли, че ще му казвам кога да идва да ме прибира от "задържането". Честитих му дъщеричката . Загуби ума и дума.

Това беше още един, вече напълно осъзнат, прекрасен момент в живота ми!!!Искам пак Та каката е на 16 октомври, малката на 17-и

Само дето много ме боля матката на прибирането около 7 дни след раждането, след всяко кърмене. Казват, че на второ и трето често боли

Я и аз да се включа  Канех се да разказвам в "отчетната", ама темите ни там вече се поизместиха в друга посока докато се наканя 
Медицински определения ми термин беше за 30 октомври, ама аз незнам защо бях решила че ще раждам по-рано. Абе да не казвам голяма дума, ама от началото на месеца бях на нисък старт  Много ми се раждаше вече, щото корема тежеше..... а и всички доктори казваха че бебето ще е доста голямо, верно, ако не друго главата му голяма излезе 
Та месеца се изниза, а малкия още се подмотваше. На 28-ми вечерта редовните контракции зачестиха, на 10 мин, но неболезнени.Понеже имах уговорка с акушерка, се обадих по телефона и хоп - в болницата. За мое голямо нещастие нямах ни разкритие, ни нищо  Прибрахме се вкъщи. Акушерката ми даде някакво рициново масло и каза да го изпия на следващия ден към 17 часа (тя се падаше на смяна от 19 ч). и след тоалетната да ходя да раждам  На 29-ти след много чудене все пак го изпих и зачаках. Останах си с чакането, никакви позиви. Само вечерта контракциите пак станаха на 10 мин и тук таме ме заболяваше, а аз карто незнам колко и как точно трябваше да ме боли и айдееее пак в приемното  Разкритие - 1см, шансове да родя в близките часове - никакви  Пак се прибрахме, а навръщане минахме и покрай макдоналдс, че бях умряла от глад, щото цял ден не бях хапнала нищо. Тъкмо се прибрахме и пак почна да ме боли ама вече все по-сериозно. Цяла нощ изкарах на колене върху леглото, ама пустите контракции не зачестяват! Незнам как оцелях цяла нощ с болки, а на сутринта, вече стабилно стресната никъде не исках да ходя. Към 11.30 майка ми ме накара да тръгваме, защото болките бяха вече на 4 мин. Най после ме приеха с 4см разкритие и контракции на 4мин. Акушерката ме закара в една вип зала и ми нареди да се разхождам по коридора. Следващите часове хич не ща и да си ги спомням, знам само че към 7-8 см. разкритие исках упойки, секцио, смърт на всички мъже(особено на моя  ) и никакви бебета не щях да виждам. Исках само всичко да свърши, сега като се замисля болките не са чак непоносими, просто насищането им във времето уморява страшно много и ти се струва че боли повече). На 9см ми сложиха окситоцина и почнаха напъните. 3 на леглото и 2 на магарето, "малка" епизотомия и нещо топло и хлъзгаво излезе от мен  От там нататък очите ми бяха насочени само към масичката с бебо и докато ме шиеха крещях по-скоро по инерция, отколкото от болка  Измиха го, повиха го и ми го дадоха на леглото при мен

Звучи клиширано, но наистина всичко се забравя като гушнеш детето си. Помня че много ме болеше, но ако трябваше отново да родя, за да го имам, не бих се поколебала и за миг!

  Дай - боже след месец и при мен да минат нещата нормално, та да разказвам и аз!