Разкажете за раждането си...

Четох някъде в началото, за промяна на името на темата. Май това щеше да понамали някои безмислени постове, но пък от тях още повече имам желание за естествено раждане, без всякакъв вид упойки и болкоуспокояващи.

Разбира се, че във всички случаи настъпва раждането на нов живот, но за мен ако няма изрични медицински причини за секцио, по-добре за майка и детето е естественото разждане. Пожелавам си го и дано след месец напиша и аз за моето и как е протекло. Споделеното тук ме зареди само с положителни емоции и не искам да ми ги развалят разни страхливи от болка момичета и да твардят, че няма нищо красиво в това.

Щом не иска,значи не трябва да ражда така!
Не си струва да го прави,само за да покаже на някой каква героиня е или нещо подобно!Моето раждане беше доста трудно и не бих насърчила никой да роди "вагинално".
Всеки има право да ражда както си поиска!  
Аз обаче не бих родила още веднъж естествено,ако имаме второ бебе живот и здраве,само секцио-това е!  

Желая ти го от цялото си сърце !!!  

Копирам написаното на първа страница, защото явно никой не чете...
И ще си го копирам на всяка нова страница на темата...

Ама никой никъде не обижда секциото. Проблема е, че има хора които твърдят, че нормалното раждане е велика травма, а секциото дар божий. Е тва е проблема. Никой няма да каже, че не си родила, просто ако ще споделяш, сподели това което си изпитала, а не колко е по-добре да си с коремна операция.

Никога не съм обидила никоя майка, че е родила секцио...
Покажи ми една такава и ще се извиня публично...
Ти сама се яви тук да създаваш интриги, както впрочем се явяваш и проповедник из разни други теми...
Не търси под вола теле, а като не ти харесва темата (още повече, че ти нямаш какво да напишеш в нея), си свободна да си вървиш..
Всичко хубаво !!!

Изпуснали сте нишката май.
Ако темата ще е "нормално" срещу "секцио" (със съответните нападки от двете страни), да я подключвам овреме?

Няма, няма... 
Продължаваме си по темата, без да се поддаваме на провокации... 
Благодаря ти, че напомни... 

Да се включа и аз. Виждам Че страстите са се разгорещили.

Та, най спокойно след вечеря сядаме с таткото на терасата, той да си пуши, а аз да подишам Чист въздух. И таткото ме пита дали няма да раждам вече (пояснявам Че брат му постоянно казваше Че ще родя рано, когато той иска  , а мъжа ми , НЕЕЕЕЕ когато той кажел), Че не можел да спи  спокойно от това напрежение (бях вече в болнични и ми остава седмица до термина), а аз му викам Че има време. Лягам си най спокойно(00:00h), татето вече хърка ....., но мен сън не ме хваща от леки болки в корема. Помислех Че пак съм прекалила с яденето без да се усетя  . Но болките започват да стават все по Чести. Прекараме разтройството и по едно време виждам Че кървя  . Това е , започна се!!! Гледам времето на контракциите се смаля от 4 мин. на 3 . Взех си душ, прегледах си Чантата за болницата и отивам да будя таткото. Бутам го, а той ми вика ... "Лягай, лягай" и продължава да спи, Че и се намества по удобно. Пак го бутам и горкия като скочи ... като хукна, викам му "Чакай, спокойно" .... "Какво спокойствие, ти луда ли си, да не искаш аз да те израждам ???" ми вика.  И така тръгнах ме към болницата в 3:00 през нощта. НОооооо, като пристигамеи ме преглеждат .... разкритие кажи речи никакво, та ме накараха да се разхождам 2 Часа та да видят дали ще ме оставят да раждам или ще ме пращат вкъщи. От 2 Часа станаха 3, а после и 4. И когато най накрая ме видяха, имах разкритие 3см. Вкараха ме в пред-родилна зала (към 9:00), направиха ми клизмата, спукаха ми водите, вкараха м всички видове кабели дето се виждаха из стаята, сложиха ми системите (гликозата и окситоцина), по късно и епидуралната (да е жив и здрав тоя дето я е измислил) и започнах ме Чакането. Към 13:00 имах вече пълно разкритие, но бебка не искаше да излиза. Всички които минаха да ме видят и прегледат ми казваха Че с тия килограми ми дето съм си спечелила ще родя трудно и така се и оказа. Казаха ми да започна да напъвам на контракциите и таткото да ми помага, Че аз с тая упойка много много не ги усещах. Напъвам, напъвам, но по едно време започна да ми става смешно. Викам на мъжа ми да си ходим Че бебка не ще да излиза, а той горкия беше по притеснен от мен. Като видяха Че на никъде не отива положението, ме вкараха в родилна зала и ми казаха ДАВАЙ, НАПЪВАЙ ..... Да ама тогава точно ми свърши системата с епидуралната и никой не рече да ми сложи друга,  нова и м иидеше да ги  . Накрая точно за няма и десет минути и един скок върху корема ми и бебка беше върху гърдите ми, мръсна, сива и "гледаща ме" с ей такива  оЧи. Това бе най хубавия миг в живота ми .... Гледах как я мерят, теглят и обличат, докато на мен ми вадеха плацентата и после ми я дадоха (мислех Че ще я отнесат някъдеи Чак по късно ще м ия донесат), а аз само това Чаках и я сложих веднага на гърдата.

Ден след това си мислех, Че ако мога да родя пак натурално, вагинално .... пак ще го направя. Може и да боли, но винаги съм казвала Че това са най "жестоките" и най сладки болки. 
Успех и леко раждане на всиЧки бъдещи мами   

Дойде и моят момент да разкажа за раждането на прекрасният ми син  ., това беше най - великото изживяване на света
на 8.03 сутринта ми падна тапата,бях толкова щастлива,че хич не ми се чакаше терминът 24.03.Събудих мъжът ми да отидем до д-ра на преглед и да видим дали ще раждам   .За жалост беше неделя и изчакахме до понеделник. Отидохме в кабинета и трябваше да ми направи преглед за разкритие,лягам аз на кошетката и той бърка   : Ехаа 2 см разкритие, опаа станаха 3,яя станаха 4   и аз му викам абе доки да не родя в кабинета ви  ,посмяхме се малко и ми каза,че до вечрта,най - късно на сутринта ще трябва да родя  ,умрях от щастие.И на истина вечерта усещах някакво стягане през 10-тина минути и отидохме до болницата за по - сигурно. Сестрата ме посъветва да остана,че до сутринта мога да родя  и ме настаниха в една стая.И така и стана,легнах си и към 6 сутринта се събудих от стягания в корема,но без болка,така до 7.30,но нямах болезнени контракции,вече към 8 имах 3,4 по - болезнени,но няма никаква ужасна болка  .Доки ме пита дали искам упойка,но каза,че докато дойде аннестезиологът ще родя и се отказах.След това започнаха напъните,не ми правиха клизми,нито катетъри,доки ми каза как да напъвам,за да стане по лесно,в началото беше много трудно да свикна да напъвам  .Към 8.30 ме качиха на магарето и с няколко напъна и в 9.без 15 се роди сладкото ми момченце .Просто беше невероятно усещане ,сигурна съм че ще го помня цял живот , пожелавам го на всеки

Ето и аз тук да пиша...
Първият ми син се появи трудно. Може би и аз не напъвах както трябваше...това явно е от онези раждания,за които не трябва да се пише тук. ...трудно се възстанових тогава.
Със втория син всичко стана толкова бързо,че даже не се усетих.В 11.30 през нощта изведнъж започнаха контракции на всеки 10 мин. Обадих се на доктора,в 01.00 часа ме приеха и в 03.00 родих Жоро. Това раждане запомних със силните контракции и 4-те напъна,които помогнаха на Жоро да излезе. Беше много бързо.

Аз имах леко раждане мога да кажа.... имам прекрасни спомени и  с усмивка си спомням за появата на сина ми на този свят! 
Родих по естествен път , но с "екстра" т.е. с епидурална упойка. Болка нямаше , но не заради упойката, защото тя се слага почти в края на родилният процес... т.е. до към 8-9 см. разкритие си без нея и си чувстваш там каквото има за чувстване.  
Нямах много силни болки , дори умирах от смях, когато ме включваха от време на време на тоновете , където освен сърцето на бебето се отчиташе и самата контракция /силата и честота с която настъпва/ как акушерките и лекарите се присвиваха в очакване /чак лицата им се сгърчваха сякаш тях ги боли/, а аз ги гледах тъпо и не разбирах какво става.  Питаха ме " Е, не те ли боли имаш силна контракция?" , а аз отговарях  през смях че не ме боли особено.  Въобще имам приятни спомени от раждането и мога да използвам да изкажа поредните си благодарности към екипа на д-р Антони Ненов в Шейново, те запазиха усмивката ми през целият родилен процес.  

Какво да разкажа? . Приехаме в 1.30 сутринта родих в 13 .30 на обяд. Със системи без епидурални упойки. Лекарката много ми помогна да получа по бързо разкритие, което си беше доста болезнено. Това успях да го преодолея с викане Като се замисля сега си заслужаваше  помоща.....

Раждах планово секцио.Всичко мина като по учебнк!Леко раждане с малко болки.На следващия ден след секциото  си ставах съвсем нормално,само с леко придърпване.На 5-6 ден не чувствах,че съм рязана изобщо.

    Мда, и третият път пак ще съм така