Ролята на майката е да обича, а на бащата да възпитава...

Ами зависи от мъжа. Аз затова не си взех средностатистически, а много над средното ниво мъж за съпруг.
Но възпитанието пък не е приоритет само на таткото. Майката също има огромно значение. Затова и моят мъж си е взел не средностатистическа жена.

Кои са тези психолози?

Не смятам, че тези две неща са отделни, те се припокриват. Не мога да си представя какво представлява ролята "да обичаш" и какво " да възпитаваш". Много лековато ми звучи подобно твърдение. Пък за мъжете е отделен въпрос. Аз мисля, че те обичат и възпитават едновременно по един начин, ние по-друг. И двата вида обич и възпитание са необходими на децата, като от двете неща, смятам че обичта е на преден план.

Точно това исках да попитам и аз.
Това е по-скоро поостарялото вече патриархално схващане за реда в семейството.
Значи ли че аз не мога да възпитавам, а съпруга ми не може да обича детето?


Един баща независимо дали средностатистически или не може да научи децата си на това, което може, което знае и което иска.
Не знам за твоя съпруг, но моя дава на дъщеря ми онази закрила и опора, която може да даде само бащата на своето дете.

Имат ли нужното възпитание те, за да дадат подобаващо? - Зависи от самия човек.
Не мога да кажа дали твоя мъж има нужното възпитание. Моя го има.

П.П. Всъщност такива обобщения са присъщи на народопсихологията- наука, чиято истинност не мога да приема на 100%.

Не съм съгласна с това
Колкото единият родител е длъжен да възпитава детето си,толкова е длъжен и другият.По-различно от това не би било нормално според мен. За обичта към детето е ясно-и за двамата родители тя е безгранична и всеопрощаваща

Хммм, не виждам как би се ограничила ролята на бащината обич върху развитието на едно дете. Липсата или недостигът на обич, независимо за кой родител става дума, определено не се отразяват благоприятно върху детето. А пък възпитанието....как точно се разделят моментите на възпитание....и на свободните от такава дейност периоди. Възпитанието не е само говерене...ти така, така, това, онова, това е редно, онова е лошо, трябва това, можеш онова...Възпитанието е и личния пример на родителя...неговите мироглед, реакции в различни ситуации, отношение към близки и непознати, действия...
За мен и двамата родители имат своята роля както да възпитават, така и да даряват обич.

Цитирах психолози, които гледах в Часът на мама. Предполагам не е лично тяхна идея. Казаха го отдавна, преди месеци, но все се сещам за това и реших да видя и вашето мнение.
Да, със сигурност е поостаряло твърдение, съвсем не е приложимо в съвремието ни. И вярно звучи патриархално.
Въпросът е, че обикновено майките се вълнуват от поведението на децата си и ги учат най-общо казано на обноски и изграждат ценностната им система. Тревожат се дори и за дребни прояви на лошо държание, докато бащите се намесват предимно при някой по-съществен въпрос и то с авторитарно отношение. Понякога бащите дори толерират поведение, което от женска гледна точка е неприемливо.
По мое наблюдение в ежедневието възпитанието е приоритет на майката. И слава богу! Разбира се и мъжът е някъде там.
Много се радвам, че до тук все сте мами случили на съпрузи в това отношение. Всъщност и не очаквам признания от рода на „моят мъж е простак”, въпреки, че откровено казано болшинството са такива.
Относно мъжа ми, не е перфектен. Има си добри и лоши страни. Грижовен и любящ баща е, но относно възпитанието на малкия често влизаме в конфликт, предимно относно „меките” ми методи.

Имам познати, брат и сестра с разведени още в ранното им детство родители. Сестрата живее с баща, а момчето с майката. Момичето има много от отрицателните качества на болшинството мъже: агресивност, нахалност, дръпната е, груба и по някога се държи просташки. Момчето е точно обратното. Не знам дали това е резултат от възпитанието, което са им е дал съответния родител... 

  Много точно казано.
Възпитание и обич вървят неразделно и при двамата родители. Но в някои случаи мама е "по - строгата", в други татко, но и двамата обичат детето си безпрекословно. Не бих ги делила двете и не съм съгласна с психолозите.

Абсолютно съм съгласна.
Моя мъж само не ги е кърмил.Заедно и наравно сме във всяко едно отношение.Никой не ги обича повече или по-малко.

Ей, това психолозите са опасна пасмина! 

Ми нали те са измислили схемата "добро ченге - лошо ченге". Това в полицията...

В семейството май е същото - единият родител играе любящ и "добър", а другият - строг и "възпитаващ" (не че не е любящ!). То излиза, че мамите не възпитаваме, така ли???? Не съм съгласна!  Разбира се, че възпитаваме, но по различен начин!

Това е в най-общия случай схемата, по която се манипулират децата (а и не само те).
Грубичко е, но действа...

Ролята на майката? За мен тя е психолога на семейството.  Тя прави нещата поносими, успокоява, лекува души и его, усмирява темпераменти, служи да изповедник и съветник, окуражава и насърчава. И всичко това прави като се лишава от/ограничава собственото его.   

Колкото до "Часа на мама" - имам сериозни резерви към това предаване. Не съм му фен определено. Камо ли да слушам съветите, давани там - абсурд! 

В нашето семейство аз възпитавам децата. И двамата много ги обичаме.

Такова изказване противопставя любовта на възпитанието, което е абсурдно.

Остаряло схващане. Завърших психология преди 10 години почти, но не съм го срещала. Може би преди 50? Какво е възпитанието? Най-вече - следване на модели. Едно дете, живеещо с двама родители, ще приеме и двата модела на поведение. И най-често ще ги свърже с пола. Т.е., ако бащата се отнася с майката като със слугиня, не зачита мнението й, на дай Боже я бие и т.н., детето ще приеме, че това е нормален модел на мъжко поведение - ако е момче, ще стане същия изрод най-вероятно, но не и 100%, разбира се. Ако е момиче, би търпяла подобно отношение към себе си и ще го нарече нормално - справка други теми в ДиС. Просто, защото не е видяла, че може да е различно.

Това е краен пример и само за илюстрация, но, в общи линии, нещата стоят така. И винаги с уговорката - има изключения. Но родителите винаги си остават първия модел за семейство и за ролите в него, за морал, за норми, за добро и зло и всичко останало. И това всъщност е възпитанието.


Ако имаш син, той ще смята, че възпитанието на децата не е мъжка работа

п.п. Видях, че имаш двама, да са ти живи и здрави. Но недей да пречиш на бащата да ги повъзпитава и той, даже го насърчавай. В противен случай го прави чрез бездействие, което  е по-лошо.

Това ми напомня на вица в който двама мъже си говорят и единия разправя на другия, че със жена си са разделили отговорностите в семейството. Жена му се занимавала с дребните проблеми, а той само с големите. "Ей, братче сигурно ти е много тежко да взимаш важни и отговорни решения!" - му казал другия... А първия му отговорил "А-а-а, не! Досега за 20 години не ми се е налагало..."

Детето има нужда както от мъжки модел за поведение, така и от женски. И двамата родители са отговорни за детето и не виждам как може да си разделят възпитанието... Грижите - да, но възпитанието - няма начин!

Видях там нещо си написала и за болшинството... доста е хм-м "тъпо". Можеше да се изкажеш и по-интелигентно някак си...