Имат ли самочувствие децата ви ?

  • 1 343
  • 18
Може да ви се стори смешно, да кажете че все още им е рано и тепърва се гради, но в тези темпове, при които се развиват днес децата...

Ходейки на детска градина децата ви как се промениха - затвориха ли се в себе си или обратното станаха по-общителни, по-самонадеяни ? Влияете ли по някакъв начин за формирането на тяхната самооценка ? Ако да, как ? Казват, че детето трябва да има успехи, като по този начин ще бъде по-самоуверено.
Поощрявам, стимулирам, мотивирам и какво ли не само където на ръце не ходя, само и само да създам, да се опитвам да изградя силни, борбени харктери на децата ми. Да не се предават пред трудностите, а да търсят варианти за тяхото преодоляване.
Какво ще кажете за думите на Мечо Пух " Едни го могат, други - не" или смятате ли че от всяко дърво става свирка ?  Simple Smile
Благодаря, за това че прочетохте опита ми да си събера мислите !  bouquet
Виж целия пост
# 1
Да,повече от нужното дори.
Както с всичко е комбинация от нрав,гени,среда,модел на поведение и още сигурно 3000 неща,не е само до градината. Не мисля че от нас зависи малко,но съм далеч от мисълта да "изградя характер".
Ако мога да го повлиая поне малко-добре съм си свършила работата.
Едни могат едно-други друго,на това учим децата,но всеки си може по нещо и това го прави уникален и най-чудесното дете на мама Laughing
Виж целия пост
# 2
Няма самочувствие. Винаги е бил свит. Опитвам се да го хваля, когато е направил нещо, да му показвам колко съм доволна, но засега сякаш не успявам.
Виж целия пост
# 3
Да, има си самочувствие, в рамките на нормалното.
Стана по-общителен след тръгването на градина.
Виж целия пост
# 4
Има самочувствие, много е контактен. Не е от срамежливите деца, винаги си намира среда и приятели. Градината не е повлиала особено, нито пък възпитанието. Той просто си е такъв от съвсем малък, характер.
Виж целия пост
# 5
Синът ми много е контактен,не е срамежлив (вече),но няма самочувствие.На моменти направо се свива като мишле.Сърцето ме боли как понякога иска да каже нещо и........не може.Много е притеснителен.
Малката расте срамежлива,но със самочувствие.Чувства се принцеса.
Виж целия пост
# 6
Да, и двамата придобиха повече самочувствие след като тръгнаха на градина. Справят се добре, хвалят ги и с децата се научиха да общуват. Това беше особено важно за големия ми син, който беше доста свито дете, склонно винаги да отстъпва, да не предприема никакви рискове.
Иначе не мисля, че всеки трябва да може всичко или всичко да му се отдава с еднаква лекота. Има неща които не им се отдават и не ги карам да ги правят, но има и такива които не им се отдават, но държа да ги научат.
Виж целия пост
# 7
Да има си самочувствие, много е контактна още от малка.Градината не е повлияла на това.
Виж целия пост
# 8
Самочувствие в излишък бих казала, което ме притеснява.
Иначе ДГ не й е повлияла, такава си беше и преди да тръгне.
Дори на моменти е започнала да се надува, но колкото й да й говоря ефект няма.
Виж целия пост
# 9
Мисля че има самочувствие. Синът ми е много общителен и контактен.
Първата година на детската градина беше се затворил, стана по плах и несигурен.
После отново си върна самочувствието. В момента пак си е много самоуверен.
Виж целия пост
# 10
Не мисля, че самочувствие имат само отворените, будни и контактни деца. Има по-интровертни дечица, които не дават явен израз на емоциите си, но това далеч не значи, че не се харесват такива, каквито са, и не умеят да отстояват мислите и желанията си. Самочувствието е нещо съвсем различно от самоувереното поведение в обществото - второто си е функция на темперамента и далеч не означава добро самочувствие. Мисля, че малко се смесват двете понятия. Това, че някой е плах и деликатен, далеч не означава, че е подтиснат. По същата логика и едно "нахакано" хлапе може да има проблеми със самочувствието. Аз поне съм наблюдавала и двата случая, затова ги разграничавам.
Освен това не мисля, че самочувствието е константа - всеки човек (и децата в това число) имат своите моменти на съмнения, колебания, лоши настроения, придружени с понижена самооценка и т.н. И точно тук виждам ролята на родителя - да дава подкрепа и да помага на детето да се измъква от подобни състояния по-силно и по-смело. Както и да е фин коректив, когато детето прекалено се главозамае от похвали и "литне"... И не случайно казвам "фин коректив" - защото "свалянето на земята" понякога може да има много лош ефект, ако е недообмислено.
Всичко опира до това, родителят да познава добре детето си и да избира подходи, съобразени с неговия темперамент и моментно душевно състояние.
Виж целия пост
# 11
Самочувствие в излишък бих казала, което ме притеснява.
Иначе ДГ не й е повлияла, такава си беше и преди да тръгне.
Дори на моменти е започнала да се надува, но колкото й да й говоря ефект няма.
Peace
Виж целия пост
# 12
Дъщеря ми е била винаги много общително и отворено дете. Не нахакано и нахално, а общително. Не смятам, че яслата или градината имат някакво влияние. При нея е до характер. Понякога е пракалено самонадеяна по отношение на възможностите си. Мисли, че всичко знае и може и че е безопасно
Виж целия пост
# 13
И двете ми деца са много общителни,аз съм същата,та на мен приличат.Имат самочувствие,но не прекалено,просто ценят качествата си.Мразят някой да им се налага неоснователно.В градината на малката обаче има няколко деца,дето го раздават "шефове".Тя не играе много с тях,сподели ми,че не обича да й заповядват какво да прави.
Виж целия пост
# 14
Има самочувствие, много е контактен. Не е от срамежливите деца, винаги си намира среда и приятели. Градината не е повлиала особено, нито пък възпитанието. Той просто си е такъв от съвсем малък, характер.


И при Рая е така, характер  Wink!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия