Захарта предизвиква същата зависимост както алкохола и наркотиците

Още една причина да бъдем като индианците, а не като алчните и агресивни конквистадори 
Между другото, индианците изглежда са смятали сладките храни за отрова, срещнах го в речта на вожда Сиатл.

Не е само шоколадът, от няколко години не купуваме тестено и сладко, освен по повод. Причината са и многото килограми, с които се запасихме с мъжа ми   така че в съзнателния й живот, не е свикнала да намира подобни храни в хладилника.

За градината - сутрин я водим в 9 ч., с цел да избегне сутрешната тестена (задължително) закуска, пие прясно мляко вкъщи.
На обяд няма сладко - супа, манджа, плод.
За следобедна има меденки, кроасани, кремове, рядко ги яде, даже ми се е случвало като я взимам да ми дават кроасана й, от който дори няма отхапано, само леко остъргано със зъби в началото  

Има дни, в които казва Искам шоколад, вафла или подобно, друг пък, защото е видяла, че др. дете яде. Винаги купувам, но вече купено, не представлява интерес - хапва 1 парченце и го оставя. Тортите само ги разравя като пиле и облизва вилиците. Единствено сладолед обича
Иначе е ящно дете, на моменти яде повече от мен   но иска само супи, манджи, месо, мляко, плодове и зеленчуци.

Тези, които искат да изчезнат - да са като индианците...но историята показва, че конкистадорите не само са оцелели, но са наложили испанския като едни от световните езици....дори и не толкова известния португалски..за английския не коментирам никак никак..така че - THE CHOICE IS YOURS!

Никога не съм на страната на разрушителите. Защото не избирам за себе си, а за децата. Те нямат избор.

Очаквам връзката съз захартът.
Присядам до Людмил, който никога не е на страната на разрушителите.

Това е снимано в Горна Оряховица (където се намират Захарни Заводи) - фирменият магазин на Захарни заводи, до него аптека, до нея - зъболекарски кабинет. 3 в 1. Без коментар 

Това го знам от много отдавна.

Людмил, да на думи е lesno, и аз мислех така преди година, но когато всички други около Теб деца ядат кейк и се радват, усмихват и са доволни, малко трудно би се удържало Твоето дете да не опита от "усмихната" храна и да се държи различно от другарчетата Си. Иначе, да, прав Си, с говорене, личен пример всичко е добре, знае се коя храна е хелти и защо бонбоните, сладкишите не са, знае се че вкъщи подобни храни не се внасят и консумират, но когато трябва да си част от екипа нещата са малко по- различни. Затова минах и на принципа "...всичко трябва да се опита...", и да, наистина детето знаещо как и какво трябва и е полезно да се яде го прави. Все още Ти е малък Самуйл, след годинка- две и Вие с Мирена/ дано не бъркам името/ ще Се сблъскате с подобни проблеми, освен ако не изберете домашното обучение/ тук е доста нашумяло/. И отново се връщам на споделеният от Теб пример за детето- гост, на каква възраст беше, училищна или е по- малко, действието в БГ ли се развива?
Никол, ако това са Ти "многото кг" с които беше такава съблазнителна мед. сестра миналата година, не мога да се съглася с рестриктивните норми които Си си наложила. Поздравления за хранителните, съзнателно изградени от Теб, предпочитания в малката Ти дъщеричката Ти.
Янечек, доста интересен подпис и добре балансираш настроенията!

А какъв здравословен заместител сте намерили на захарта в ежедневието и готвенето, Вълшебнице/ давай мнение на специалист- химик, моля?!/, Людмиле/ не казвай че не ползвате нищо сладко, дори и сладоледа иска малко подсладител/, у нас са само различни видове мед, но е интересно тези от Вас които майсторят сладкиши какво избират?! Агавето, мейпъл сиропа, суровата захар ползвате ли, все пак това е захарната тема?

Единственото, с което мога да заменя бялата захар в сладкишите, това е кафявата захар или медът. За кафявата - никак не съм сигурна дали е по-безвредна, ама има друг мирис. Има и фруктова захар, пак изглежда като кафявата, може само на кутийката да са написали, че е фруктова, пък да е бяла, боядисана с кафе, знам ли ги.
Много се смях наскоро като прочетох рецепта за "полезни" целувки: 2 белтъка +6 супени лъжици аспартам Да ви е сладко.

Ние си го приемаме като повод за смях, но много хора разчитат на него като на полезен заместител на захарта.

Наистина не мога да кажа, докато не стане. Но доста неща, като раждането у дома и ЕБХ, които бяха теория станаха на практика, вярвам и със захарта ще е така. Точно затова не бързаме да го пращаме на градина, като гледам как всеки му бута вафла в ръката, щом го хареса.
Но в интерес на истината от есента приготвяме едни сладки гроздета, круши, сушени череши, сливи, кайсии, че съвсем може да забравиш за захарта... За сега той категорично отказва вафлите и шоколадите, които му бутат в ръката, но за в бъдеще не мога да кажа...

Детето-гост беше на около 8 години, бях заедно с него по Еленския балкан, запазил съм няколко снимки: 1, 2

Твърдо сме решени за домашно или валдорфско обучение, дори ако трябва да се преместим в чужбина заради това.

най-големият проблем със захарта че променя киселинността на кръвта , а оттам и на всяка клетка в организма ни и го прави удобна среда за размножаване на всякакви патогени , например свръхрастеж на Candida която нормално и в определени граници се намира в дебелото черво и си има определените полезни функции , при прием на излишни количества захари се свръхразмножава из целия ни организъм и др . А за домашното възпитание и личен пример Людмил е прав децата общо взето попиват като гъба и следват родителя в поведението му , изградения в ранните години вкус и предпочитания за храни  се запазват, в повечето случаи децата имат храхителните навици на родителите си дори и вече като възрастни  , но наистина не е сто процентова гаранция че няма да се поддаде на изкушението  "сладко "

Във връзка с това ще цитирам откъс от книгата на Джеймс Редфийл "Тайната на Шамбала":

Той замълча за момент.
- Разбираш ли ме? През целия остатък от живота си трябва да правиш това - да подхранваш и поддържаш едно високо ниво на енергия. Да бъдеш в хармония - той погледна към мен закачливо. - Трябва да живееш много мъдро. Хайде да похапнем.
Изчезна в кухнята и се върна с поднос със зеленчуци и някакъв вид сос. Покани ни двамата с Ин на една маса. Поднесе ни зелечуците в три малки купички. Скоро стана ясно, че храната е част от информацията, която Ханх споделяше.
Докато се хранехме, той продължи.
- Да се поддържа висша енергия е невъзможно, ако човек консумира мъртва материя като храна.
Извърнах глава, защото изпитах досада. Ако това ще се превръща в лекция по диетология, бих предпочел да не присъствам. Това мое отношение, изглежда, вбеси Ханх.
- Ти луд ли си? - почти ми изкрещя той. - Самото ти оцеляване може да зависи от тази информация, а ти не желаеш поне малко да си отвориш съзнанието, за да я възприемеш. Какво си мислиш? Че можеш да живееш както си искаш и въпреки това да вършиш важна работа?
Той млъкна и ме изгледа изпод око. Аз си дадох сметка, че искрено ми се беше ядосал, но и това беше част от работата му. Останах с впечатлението, че ми предава информация на повече от едно ниво. Когато отново погледнах към него, не можах да не се усмихна. Ханх беше изключително симпатичен. Той ме потупа по рамото и отвърна на усмивката ми.

- Повечето от хората - продължи той, - са пълни с енергия и ентусиазъм в своята младост. После на средна възраст тръгват бавно по едно нанадолнище, като при това се правят, че не го забелязват. В края на краищата приятелите им също вървят по това нанадолнище, а децата им са активни, тъй че те могат да прекарват по-голяма част от времето си, като просто седят и си хапват вкусна храна.
- Но не след дълго те започват да имат натрапчиви оплаквания и хронични проблеми, като например затруднения в храносмилателната система или възпаление на кожата, на които предпочитат да не обръщат внимание, като ги приписват на възрастта. Но един ден се разболяват сериозно и не могат да преодолеят болестта. Обикновено отиват при лекар, който не държи на профилактиката и започват да приемат лекарства. В някои случаи проблемът се преодолява, в други не. И след това с течение на годините получават заболяване, което прогресивно се влошава и един ден те разбират, че умират. Единствената им надежда е да   си мислят, че това се случва на всеки, че е неизбежно.

- Ужасното е, че този срив на енергията се случва в голяма степен дори и на хора, които имат духовни претенции.
Той се наведе към мен и се престори, че се оглежда около стаята да види дали някой не ни чува.
-  Включително и някои от нашите най-уважаеми лами.
Искаше ми се да се разсмея, но не се осмелих.
- Ако се стремим към по-висша енергия и в същото време консумираме храни, които ни ограбват от тази енергия - продължи Ханх, - няма да стигнем до никъде. Трябва да преоценим всяка енергия, която по навик допускаме в своето енергийно поле, особено храната, и да избягваме всичко, освен най-доброто, ако искаме енергийните ни полета да бъдат устойчиво силни.
Той отново се наведе по-близо до мен.
- Това е много трудно за повечето от хората, защото всички са пристрастени към храната, която обичайно консумираме, а тя е ужасно отровна.
Извърнах поглед встрани.
- Зная, че съществува много противоречива информация в света по отношение на храната - продължи той, - но истината също може да се открие. Всеки от нас трябва да учи. Ние трябва да си изградим по-широки представи за нещата. Ние сме духовни същества, които са дошли на този свят, за да издигнем нивото си на енергия. Много от онова, което откриваме тук, е предназначено главно за сетивно удоволствие и за отвличане на вниманието. До голяма част то изсмуква нашата енергия и ни води към физически упадък. Щом сме убедени че сме създания, изградени от енергия, трябва да следваме тесния път, който минава отвъд подобни изкушения.
- Ако разгледаме нашата еволюция, ще видим, че от самото начало на човечеството му се е налагало да експериментира с храната по простия метод на пробите и грешките, за да установи кои храни са полезни за нас и кои са унищожителни. Вкусваш от едно растение и живееш, вкусваш от друго и умираш. На този етап от историята ние сме разбрали какво ни убива, но сега осъзнаваме кои храни спомагат за нашето дълголетие и поддържат висока енергията ни и кои в крайна сметка ни съсипват и изтощават.
Той спря за момент, сякаш да установи дали го разбирам.
- Живеещите в Шамбала имат по-общ поглед към нещата - продължи той. - Те познават нашата същност като хора. Ние изглеждаме материални създания от плът и кръв, но всъщност сме атоми! Чиста енергия! Вашата наука доказва този факт. Когато вникнем по-дълбоко в атомите, ние виждаме първо частици и след това на по-дълбоки нива частиците сякаш започват да изчезват в организирани системи от чиста енергия, които вибрират на определено ниво. Ако се отнесем към начина си на хранене от тази гледна точка, виждаме, че онова, което влагаме в телата си като храна, се отразява на вибрационното ни състояние. Определени храни повишават нашата енергия и вибрация, а други я понижават. Истината е съвсем проста. Всяка болест е резултат на спад на вибрационната енергия и когато енергията ни спадне до определено ниво, съществуват природни сили в света, чието предназначение е да спомогнат в процесите на разлагане на нашите тела.

Той ме погледна така, сякаш бе казал нещо от особено значение.
- Имаш предвид физическо разложение ли?- попитах аз.
-  Да. Отново погледни по-мащабно на процесите. Когато нещо умре - някое куче, блъснато от кола или човек след продължително заболяване - клетките на тялото веднага губят своята вибрация и химическият им състав става киселинен. Това състояние на киселинност е сигнал за микробите в света - вируси, бактерии и гъбички - че е време да разложат тази мъртва тъкан. Това е тяхната работа във физическата вселена - да върнат тялото обратно на земята.
- Както казах по-рано - продължи той, - когато те¬лата ни се лишат от енергия поради различни храни, които консумираме, ние ставаме податливи на болести. Ето принципът, по който действа това. Когато консумираме храна, тя се метаболизира и оставя отпадъчни вещества в телата ни. Тези отпадъци са или киселинни, или алкални по своята природа в зависимост от храната, която сме консумирали. Ако тя е алкална, може бързо да се изхвърли от телата ни, като се използва малко енергия. Обаче ако тези отпадъчни продукти са кисе¬линни, те много натоварват кръвта и лимфната система, когато трябва да се елиминират, и се натрупват в орга¬ните и тъканите ни като твърди вещества - кристални форми с ниска вибрация, които създават блокировки или нарушения във вибрационните нива на клетките ни. Колкото повече такива киселинни вторични продукти се натрупват в организма ни, толкова по-преимуществе¬но киселинен става основният състав на тъканите. И сещаш ли се какво?
Той отново ме изгледа драматично.
- Един или друг микроб се появява, усеща тази киселинна среда и си казва: „О, това тяло е готово за разложение." Разбираш ли какво означава това? Когато един организъм умира, тялото му бързо се променя в една висококиселинна среда и бързо се изконсумира от микробите. Ако ние започнем да наподобяваме тази киселинна среда, тоест мъртвото състояние, тогава започваме да ставаме обект на атака от всякакви микроби. Всички човешки болести са резултат на подобна атака.
Онова, което Ханх говореше, ми се струваше напълно логично. Много отдавна аз бях попаднал на информация за Ph на тялото по Интернет. Освен това знаех някак интуитивно за тези процеси.
- Искаш да кажеш, че онова, което ядем, пряко ни предразполага към заболяване?
- Да. Вредните храни могат да понижат вибрационното ни равнище до степен, в която природата е принудена да започне да връща нашите тела към земята.
- Ами какво ще кажеш за онези болести, които не са причинени от микроби?
- Всички болести са резултат, макар и не непосредствен, на действието на микроби. Вашите изследвания на запад показват това. Открито е, че различни микроби се свързват с кръвоносните и сърдечни заболявания, както и с образуването на туморите при рака, но помни, че микробите само вършат онова, което вършат. Диетите, които създават киселинна среда, са истинската причина.
Той помълча, а след това добави:
-  Трябва напълно да разбереш това. Ние, хората, сме преимуществено или алкални с високо енергийно състояние, или сме в киселинно състояние, което сигнализира на микробите да се стекат към нас и да бъдат готови да извършат своите разложителни процеси. Болестта е буквално загниване на някаква част на нашите тела, защото микробите наоколо ни са получили сигнал, че вече сме мъртви.
Той отново ме изгледа закачливо.
- Извинявай за откровеността - каза. - Но нямаме много време. Храната, която поглъщаме, определя почти изцяло в кое от двете възможни състояния сме. Обикновено храните, които оставят киселинни отпадъци в нашите тела, са тежки, готвени, минали през много процеси, и сладки, такива като месото, брашното, пастите, алкохолът, кафето и по-сладките измежду плодовете. Алкалните храни са зелени, свежи, по-живи, каквито са свежите зеленчуци и соковете от тях, зелените растения, кълновете и плодовете, каквито са авокадото, доматите, грейпфрутът и лимоните. Нещата не могат да бъдат по-прости от това. Ние сме духовни същества, които живеят в един енергиен духовен свят. Западните хора са възпитани да мислят, че готвеното месо и силно преработената храна са полезни за нас, но ние знаем сега, че те създават условия на бавно разлагане, което след време води до своите негативни последици.
- Всички болести, които омаломощават и тормозят човечеството - атеросклерозата, ударите, артритът, и особено ракът - съществуват, защото ние тровим телата си, което дава сигнал на микробите в нас, че сме готови да се разпаднем, да се освободим от енергията, да умрем. Винаги буди удивление защо някои хора, които са изложени на същите микроби, не се заразяват от дадена болест. Причината е във вътрешното състояние на тялото им. Доброто в случая е, че дори ако сме прекалено натоварили телата си и сме ги направили прекалено киселинни, така че да започне разложителен процес, ситуацията може да се обърне, ако ние подобрим начина си на хранене и преминем към алкално състояние, състояние на по-висша енергия.
Той размахваше и двете си ръце очите му се бяха разширили и все още мигаха бързо.
- Живеем във време, приличащо на тъмно средновековие и всичко се свежда до необходимостта да се установят принципите на едно вибриращо високоенергийно тяло. Предполага се хората да живеят повече от 150 години, но ние се храним по начин, който веднага ни унищожава. Навсякъде виждаме хора, които се саморазрушават пред очите ни, но това не е задължително.
Той замълча и си пое дълбоко дъх.
- Това не е начинът на живот в Шамбала.

Кейт, абсолютно Си права, попиват и копират и поведение, и постъпки, и реакции, и мимики, че дори и жестове, но за когато трябва сами да са сред връстници са податливи и на външни въздействия. Но ако е заложена добра основа от вкъщи нещата могат да се ограничат до обикновено опитване от това което не се предлага у дома. Още са Ти малки и Янчето и Ванко, след 2-3 години когато попораснат малчуганите и когато започнат да задават въпроси и да оформят вкусове може и да Си промениш мнението леко. Откри ли утолителя на сладките крейвинги при Теб? А колкото до захарта, не само Кандидата се корени в наличието на ацидоза, ами общо взето всички болести тръгват от киселата среда в нашият организъм, но колкото и да го осъзнаваме това понякога изкушенията надвиват.
Людмил, добро решение стига да можеш да Си го позволиш, но все пак няма ли да се чуства Самуил по различен, когато след време излезе на равна нога с другите Си връстници минали нормално обучение, ще има ли необходимият равен старт като социално общуване с тях? Много Ти е вкусна и хубава личната продукция, при вида на такива плодови изкушения няма и начин да се предпочете купеното. А за градината, знам ли, ако можете да Си го позволите някой да стой вкъщи с него/ на Теб такава Ти е работата че да можеш да я вършиш и от дом. обстановка/, но за 1/2 Ти ще издържи ли още време в красивото Ви, уютно, далечно и осамотено кътче? Благодаря за труда да постнеш извлечението от "Шамбала", върна ме в спомените и към едно старо китайско схващане, че всички болести идват от това което слагаме в устата Си като храна. Ако е неправилно подбрана, се отразява на здравето ни. Даваш ли на сина Си някакви витамини/ добавки като източници на тез които не се откриват във вегетарианските храни?

Много наблюдателни и грижливи родители забелязват блясъка в очите на децата си, след като са изпили една кока-кола. Но лекарите-педиатри Вриймън и Карол от Детската клиника “Райли” в Индианаполис успяха да докажат, че захарта изобщо не може да бъде обвинявана като виновник за лудориите на малчуганите. Те осъществили най-малко 12 двойни опита с деца, на които предлагали различни количества захарна диета.

Експериментите показали, че дори при деца със Синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност не се забелязвали никакви поведенчески изменения в резултат от консумацията на сладко и захар. Обратно: родители, чиито деца са консумирали захарни изделия твърдели, че децата им са хиперактивни, въпреки че всъщност са им давали храни и напитки без нито грам захар. “Разликата се оказа само в предубедеността на родителите” - заключили лекарите от Индианаполис.

От тук.
Аз също споделям от личен опит че връзка между консумацията на захар и поведението на детето ми не съм забелязала.