Загуба

Включвам се най-вече за да ти обърна внимание. Вярно изборът ти е бил нелек (вероятно за първи път си била изправена пред отговорност, различна от начина, по който си била свикнала да възприемаш живота), но онова, което ти се е случило далеч не е най-ужасното.Има толкова невъзвратими и ужасни събития, които понякога догонват хората- били те ние самите или други...
Знам, че сега боли, дали решението ти ще бъде най-голямата грешка в живота ти ще покаже бъдещето: ако създадеш щастливо семейство с читав човек и имате деца много е вероятно този спомен да избледнее и да остане зад гърба ти...
Ако абортът ти попречи за в бъдеще да можеш да имаш деца, родени от теб, вероятно да-настоящия избор ще е голяма грешка...

Но станалото-станало: правим онези избори, които в даден етап от живота ни са изглеждали най-добри, единствени възможни или може би са отговаряли на зрелостта ни...
Казваш, че си споделила с родителите си. Мисля, че ако си имала тяхното разбиране и подкрепа изборът ти би бил различен!?
Пожелавам ти да успееш да се съвземеш и да продължиш напред...

Точно. И бих те посъветвала да се замислиш за смяна на партньора. Щом веднъж не те е подкрепил, малко вероятно е да го направи следващия път.

Успех! Горе главата!
 

При такъв партньор - това е най-логичния избор. Не се измъчвай, защото е безсмислено, времето назад няма да върнеш. По-добре така, отколкото цял живот малкото човече да страда, защото някакъв пумяр не го е искал.
Помисли си добре и знай, че този човек щом така е постъпил, вече няма място в живота ти.
Успех и горе главата 

Първо зарежи пича . Този , който прави секс и не знае къде се хвърля , а после пък изобщо не поема отговорност , според мен не става за нищо . Ще си намериш някое свестно момче , с което заедно ще решите да си имате семейство и бебче . Относно аборта - си взела правилното решение . Още си много млада и можеш сама да диктуваш правилата . Успокой се , приеми го като нещо , което е трябвало да се случи и да се преживее .

и аз те подкрепям напълно
но се замисли дали това е човекът с който искаш да продължиш живота си

И аз мисля така .Аз забременах на 20 непланувано,но с разликата,че мъжа ми е отговорен и се обичаме,аз също се замислих за абор защото ми е рано,но всички бяха зад гърба ми и ме подкрепиха и няма по гоямо щастие от това.Вярвам,че при теб ще дойде такъв ден,но с човек който е готов за това.Бъди силна живота продължава и аз бих постъпила така.     

преди време бях в подобна ситуация-имаше вероятност да съм бременна от човек,който ме уверяваше,че би искал дете,но не сега.аз,обаче усещах,че не желая да съм бременна от този човек и точно този случай ми отвори очите,че не искам да съм с него и бих направила аборт.за щастие спешната контрацепция ми помогна тогава
мился си,че ти самата също не си готова за това дете-ако беше обратното,щеше да го задържиш при всички обстоятелства
а сега започни живота си отначало

Няма да те съдя. Избора вече си го направила. Важното е в момента да си извадиш изводите и да  не правиш същите грешки. Преценявай по-добре хората с които решаваш да имаш връзки и изпитвай всичко преди да направиш решителната крачка. Трябва да познаваш много добре партньора си преди да решите да имате деца, да си виждала как реагира в различни ситуации, дали имате еднаква ценностна система, дали имате едни и същи мечти... И има достатъчно много контрацептиви на пазара!
Успех ти желая!

Разкарвай приятеля ти - това е пълен боклук за мен. А за детето не съжалявай - аз не бих го махнала, но може би за теб така е по-добре. А от такива муньовци бягай без да се чудиш!!!

Направила си това, което си сметнала за нужно в момента. Никой освен теб самата не може да ти каже какво е било най-доброто решение. Най-голямата ти грешка ще бъде, ако постоянно се връщаш назад и се измъчваш за нещо, върху което вече нямаш контрол. Нормално е се чувстваш зле, но си дай прошка и продължи напред. Дано от случилото се извлечеш необходимите изводи.

Според мен си постъпила правилно.Продължи напред и не се обръщай назад.Човекът,с когото си била,явно не заслужава привилегията да бъде баща на детето ти.Дано осъзнаеш това и намериш мъж,който истински да те обича и с него да изградиш бъдещто си.Да се роди едно дете е лесно,трудното идва после,когато трябва да поемеш отговорността да бъдеш самотна майка.Уважавам решението на жени като теб.Ако повечето постъпваха така,домовете за изоставени деца щяха да са празни.Знам,че много потребителки ще скочат срещу мен,но на тях само ще кажа."На чужд гръб и сто тояги са малко".
Бъди щастлива и дано намериш любовта-онази,истинската.

Понякога животът ни кара да вземаме решения, които всъщност не искаме. Но определено ти трябва човек, на когото можеш да разчиташ. Пожелавам ти скоро да го откриеш... другото ще дойде само.

  Деца се правят с любов и се гледат с любов.Подкрепям те за решението и за действията ти-не е лесно да направиш този избор и болката остава(и дори и след време ще си мислиш как е могло да бъде),но децата не заслужават да страдат заради нашите грешки!
  Доколкото разбрах аборта е бил в самото начало и е на принципа на вакуума и едва ли би имал някакви последици за в бъдеще,по скоро избора на правилния ТАТКО ще е важен.Подкрепям те,защото съм била самотен родител и ако не бяха майка ми и баща ми,не знам как бихме оцелели.Знам колко е трудно,тежко и тъжно да си сам,но когато и две очички са вперени и питат"защо,мамо?",болката е мнооого по-голяма.Много жени се оправят и сами,много деца растат в семейство с един родител и,но най-добре и за тях е когато са с МАМА и ТАТКО...Не подкрепям аборта,но и не мога да приема  да изоставиш детето си,да го лишиш от грижи и любов!
Тежко е,но така един ден ще оцениш многократно подаръка,който съдбата ще ти поднесе .И това ще дойде,сигурна съм:)

Бях гледала едно научно издание за абортите. Ако детето не е родено или пометнато по естествен път, в матката оставали някакви нишки, носещи генната информация на това дете и дори след аборт, то можело да бъде родено. Не знам дали е вярно, но даже да има такова откритие, не вярвам да се практикува, още повече в България. Пък и дори да стане, мисля си, че все пак това няма да е същото дете, а само дете със същата генна информация. Даже се чудя дали не сбърках, като ти казах за това. Както и да е.
Погледни реално на нещата - няма защо да се обвиняваш, защото просто няма смисъл и най-много да си навредиш психически. От цялата история изводът е само един - не бива да оставаш с този човек, той не е за теб, не е половинката ти. На твое място, ако още бях с него, просто щях да се махна. Това е единственото правилно решение за мен. Когато аз разбрах, че съм бременна (бях почти на 20, а той почти на 24 години), приятелят ми ми каза, че ме обича. Аз първо го питах какво ще правим, а той отговаряше: "Ами ще си го гледаме, какво." Сега сме семейство с бебе на 6 месеца и сме щастливи. При теб нещата е нямало да се развият така и може би всичко е трябвало да стане, за да разбереш преди да е станало късно кой стои до теб. Както се казва - всяко зло за добро!
Ти решаваш всичко, но той едва ли държи истински на теб на теб, щом е изрекъл онези думи ... Едно е заедно да обмисляте аборт, а съвсем друго е да ти каже да не го занимаваш с глупости! Не се отчайвай, ти си най-важната в случая!!!