Lady Frost , не няма такова нещо. Имах кандидат - осиновител с три собствени деца 
Виж целия пост
Да живеем в хармония със себе си - дискусия - 2
- Публикувана: 17 дек. 2008, 03:04 ч.
- Последно мнение: 13 фев. 2009, 15:29 ч.
# 361
28 ян. 2009, 22:28 ч.
Това е страхотно!
А има ли много такива двойки? Интересно ми е просто какво е отношението към това.
Виж целия пост
Lady Frost , не няма такова нещо. Имах кандидат - осиновител с три собствени деца
Това е страхотно!
А има ли много такива двойки? Интересно ми е просто какво е отношението към това.
# 362
28 ян. 2009, 22:29 ч.
оооо това е страхотно с удоволствие бих участвала в подобно начинание
Виж целия пост
звездичка , това с гушкането и разходките на бебета го правяят момичета от този форум. Те не само отделят от времето си но и търсят храни, памперси, играчки, колички и изобщо всичко нужно за бебетата. Единя дом е в Перник доколкото зная. Има и момичета дето организират свободното време на дечица от домове на по-голяма възраст/водят ги на цирк на собствени разноски, учат ги на социална адаптация и какви ли не чудеса.
оооо това е страхотно с удоволствие бих участвала в подобно начинание
# 363
28 ян. 2009, 23:53 ч.
А зачитали ли сте се някога в подфорума на "Осиновители/Осиновени", както и в подфорума "Благотворителни акции"?
Точно там ще намерите отговорите на въпросите, които ви вълнуват, както и много повече информация за реалните проблеми, които съпътстват едно осиновяване. Проблеми, които непрекъснато се решават през целия живот на детето. Майките там са много чувствителни жени, които непрекъснато се борят с "първичната травма" на децата си, че са изоставени, която казват, че им влияе за цял живот.
Ходила съм при деца в дом. Каквото и да правят доброволците, единственото решение е собствено семейство. Всичко друго е сурогат. За съжаление почти никой не иска деца над 3 г. възраст, заради дефицитите, които имат. Твърдят, че за една година престой в институция, децата изостават 2 г. в развитието си. Тъжно е...
Виж целия пост
Точно там ще намерите отговорите на въпросите, които ви вълнуват, както и много повече информация за реалните проблеми, които съпътстват едно осиновяване. Проблеми, които непрекъснато се решават през целия живот на детето. Майките там са много чувствителни жени, които непрекъснато се борят с "първичната травма" на децата си, че са изоставени, която казват, че им влияе за цял живот.
Ходила съм при деца в дом. Каквото и да правят доброволците, единственото решение е собствено семейство. Всичко друго е сурогат. За съжаление почти никой не иска деца над 3 г. възраст, заради дефицитите, които имат. Твърдят, че за една година престой в институция, децата изостават 2 г. в развитието си. Тъжно е...
# 364
29 ян. 2009, 07:25 ч.
Аз ги чета, Лилибон. То с четене не става само, но поне трябва да знам всичко, преди да се хвърля в нещо.
Виж целия пост
# 365
29 ян. 2009, 10:30 ч.
Според мен това изоставане може да се компенсира в една нормална семейна среда. Аз ако имах възможност бих взела дете на 3-4 год. (но преди да имам собствени деца не мислех така, исках да гледам бебе).
Виж целия пост
Твърдят, че за една година престой в институция, децата изостават 2 г. в развитието си. Тъжно е...
# 366
29 ян. 2009, 11:26 ч.
Рени, браво на теб! 
Прочети все пак постовете на Дар за мен за дъщеричката й и помисли, имаш ли това ОГРОМНО търпение и обич, с което да преодолеете мъката, която детето носи в себе си.
Виж целия пост
Прочети все пак постовете на Дар за мен за дъщеричката й и помисли, имаш ли това ОГРОМНО търпение и обич, с което да преодолеете мъката, която детето носи в себе си.
# 367
29 ян. 2009, 11:35 ч.
Много тежка е тази тема,много въпросителни има.
За да станеш майка на такова детенце е житейска мисия в този живот,не е просто...осиновяване на дете както мислят повече хора,които ще попитате.
Аз лично понасям трудно това.Ходили сме в бебешкия дом,не можах да си спра сълзите почти през цялото време.Към прозореца бях обърната,не можех да го преодолея,тази буца в гърлото ми не се махна.Исках да си ги взема всичките..Еленка,която беше с протези и един малък сладък Светльо и всичките други слънчица там.При по-големите ми е по-лесно някак си,но това което носят тези деца в душите си..не може да се компенсира с нищо друго освен със семейство и много,ама много любов.
Момичета как е в чужбина?Има ли такива домове?Нали там хората не си изоставят така масово децата?Поне аз така мисля,в нашата малка държава имаме толкова много домове и още повече деца...
Виж целия пост
За да станеш майка на такова детенце е житейска мисия в този живот,не е просто...осиновяване на дете както мислят повече хора,които ще попитате.
Аз лично понасям трудно това.Ходили сме в бебешкия дом,не можах да си спра сълзите почти през цялото време.Към прозореца бях обърната,не можех да го преодолея,тази буца в гърлото ми не се махна.Исках да си ги взема всичките..Еленка,която беше с протези и един малък сладък Светльо и всичките други слънчица там.При по-големите ми е по-лесно някак си,но това което носят тези деца в душите си..не може да се компенсира с нищо друго освен със семейство и много,ама много любов.
Момичета как е в чужбина?Има ли такива домове?Нали там хората не си изоставят така масово децата?Поне аз така мисля,в нашата малка държава имаме толкова много домове и още повече деца...
# 368
29 ян. 2009, 11:44 ч.
Lilibon, права си за дефицитите и за семейството. Имам опит повече от 13 години по тези институции и се убедих, че нищо не мога да направя сама .... отказах се от тази работа но живота винаги ми се свързва с дом. Една приятелка сега започна работа в дом и я консултирам по телефона 
скоро ще ходя и при децата да им занеса книжки за оцветяване и каквото събера.
А Дар за Мен е уникална жена познавам я лично. Миналата година ми даде един почти нов диван за едно момче излязло от дом на 40 години с много дефицити. Мисля, че тя има две дечица вече ...
Виж целия пост
скоро ще ходя и при децата да им занеса книжки за оцветяване и каквото събера. А Дар за Мен е уникална жена познавам я лично. Миналата година ми даде един почти нов диван за едно момче излязло от дом на 40 години с много дефицити. Мисля, че тя има две дечица вече ...
# 369
29 ян. 2009, 11:59 ч.
Аз си мисля, че не ни е проблема баш в законовата уредба на осиновяването, а в пълната липса на програми за защита и подкрепа на родители, които по някаква причина не желаят да задържат децата си. Често това са липсата на възможности за отглеждането и фозически и психически увреждания на децата. Много може да се направи и за двете групи, но на хората им трябва подкрепа, а у нас е трудно да се справиш дори с институциите и да огледаш здраво, щастливо и образовано дете, въпреки, че имаш възможност да го гледаш и е се е родило съвсем здраво 
Ама това е друга тема....
Хубавото е, че ние тук май сме близо до решението на тези проблеми, или поне максимално близо съобразно обстоятелствата
Виж целия пост
Ама това е друга тема....
Хубавото е, че ние тук май сме близо до решението на тези проблеми, или поне максимално близо съобразно обстоятелствата
# 370
29 ян. 2009, 12:03 ч.
Намерих ги, ще ги прочета.
Казвам, че бих, защото на този етап не може да стане. Но кой знае, някой ден може пък да имам възможност да го направя- да посветя живота си на това да помогна на едно дете да се социализира, да му дам дом, равен с този на "нормалните" деца старт в живота... Поне на едно от многото... А толкова ми е мъчно за всички
Говорила съм с мъжа ми, той е абсолютно против- в това е проблема.
Виж целия пост
Рени, браво на теб!
Прочети все пак постовете на Дар за мен за дъщеричката й и помисли, имаш ли това ОГРОМНО търпение и обич, с което да преодолеете мъката, която детето носи в себе си.
Прочети все пак постовете на Дар за мен за дъщеричката й и помисли, имаш ли това ОГРОМНО търпение и обич, с което да преодолеете мъката, която детето носи в себе си.
Казвам, че бих, защото на този етап не може да стане. Но кой знае, някой ден може пък да имам възможност да го направя- да посветя живота си на това да помогна на едно дете да се социализира, да му дам дом, равен с този на "нормалните" деца старт в живота... Поне на едно от многото... А толкова ми е мъчно за всички
Говорила съм с мъжа ми, той е абсолютно против- в това е проблема.
# 371
29 ян. 2009, 14:20 ч.
С ужас прочетох преди време поста на една мама, която има детенце с заешка уста мисля че беше (или нещо от този род, не помня добре просто). Тя обясни, че това е проблем, който се оправя с козметична операция, още докато са бебчета. Та тя разказваше, че докторите, които са се гиржели за нея през бременността и малко след като детето се е родило. Първо са я убеждавали да направи аборт, защото било непоправимо и тежко увреждане (?!), а след това са се опитвали да я убедят да изостави детето си по същата причина!
Тя сподели също така, че много от родителите са се оставяли да бъдат убедени в подобни твърдения! Мисля, че спомена някакъв висок процент, но паметта не ми служи добре днес.
Що за отношение е това?! Моя ум не го побира!
Виж целия пост
Аз си мисля, че не ни е проблема баш в законовата уредба на осиновяването, а в пълната липса на програми за защита и подкрепа на родители, които по някаква причина не желаят да задържат децата си. Често това са липсата на възможности за отглеждането и фозически и психически увреждания на децата.
С ужас прочетох преди време поста на една мама, която има детенце с заешка уста мисля че беше (или нещо от този род, не помня добре просто). Тя обясни, че това е проблем, който се оправя с козметична операция, още докато са бебчета. Та тя разказваше, че докторите, които са се гиржели за нея през бременността и малко след като детето се е родило. Първо са я убеждавали да направи аборт, защото било непоправимо и тежко увреждане (?!), а след това са се опитвали да я убедят да изостави детето си по същата причина!
Тя сподели също така, че много от родителите са се оставяли да бъдат убедени в подобни твърдения! Мисля, че спомена някакъв висок процент, но паметта не ми служи добре днес.Що за отношение е това?! Моя ум не го побира!
# 372
29 ян. 2009, 14:37 ч.
Всеки родител на дете с проблем, неизбежно чува това предложение: "Ами като се чудите какво да правите, оставете го в дом!"
Повярвай ми, всички родители на деца с проблеми по рождение, които познавам, са чували тази фраза. Съпругът ми я чу от семейна приятелка, която бяхме избрали за педиатър на сина ни.
Аз пък не се учудвам, че някои родители избират този вариант. Защото е много лесно да действаш по стандартния сценарий - родено здраво дете - щастливо изписване - гледане у дома. Знаеш какво да правиш и всеки може да ти каже какво да правиш.
А когато не знаеш как точно да се грижиш за детето си, какво го очаква, ще те приемат ли въобще с него в обществото, ще можете ли да издържите финансово и емоционално на грижите? Човек не знае какво го чака и ако не получи подкрепа, като нищо да се откаже от "изпитанието" и да реши да се престори, че всичко е наред. Детето е скрито в дом, значи проблем няма.
Човешкото невежество поражда доста бисери, да не ги съдим, те не са знаели какво правят.
Виж целия пост
Повярвай ми, всички родители на деца с проблеми по рождение, които познавам, са чували тази фраза. Съпругът ми я чу от семейна приятелка, която бяхме избрали за педиатър на сина ни.
Аз пък не се учудвам, че някои родители избират този вариант. Защото е много лесно да действаш по стандартния сценарий - родено здраво дете - щастливо изписване - гледане у дома. Знаеш какво да правиш и всеки може да ти каже какво да правиш.
А когато не знаеш как точно да се грижиш за детето си, какво го очаква, ще те приемат ли въобще с него в обществото, ще можете ли да издържите финансово и емоционално на грижите? Човек не знае какво го чака и ако не получи подкрепа, като нищо да се откаже от "изпитанието" и да реши да се престори, че всичко е наред. Детето е скрито в дом, значи проблем няма.
Човешкото невежество поражда доста бисери, да не ги съдим, те не са знаели какво правят.
# 373
29 ян. 2009, 14:52 ч.
Lilibon, много е страшно това, което казваш, макар че знам, че е вярно!
Една от най-близките ми приятелки е осиновено дете. Взета е от детски дом на 3-4 години, тя си спомня всичко и си знаеше, че е осиновена. Беше благодарна на осиновителите си, но незнам дали ги обичаше искрено. Ходили сме с нея в дома, откъдето е била взета, защото там живееше сестра й. Ами тези деца от дома са нормални, добри деца. Поне от този дом, тогава, бяха такива. Повечето са циганчета, включително и приятелката ми, но това е без значение в случая.
Виж целия пост
А когато не знаеш как точно да се грижиш за детето си, какво го очаква, ще те приемат ли въобще с него в обществото, ще можете ли да издържите финансово и емоционално на грижите? Човек не знае какво го чака и ако не получи подкрепа, като нищо да се откаже от "изпитанието" и да реши да се престори, че всичко е наред. Детето е скрито в дом, значи проблем няма.
Една от най-близките ми приятелки е осиновено дете. Взета е от детски дом на 3-4 години, тя си спомня всичко и си знаеше, че е осиновена. Беше благодарна на осиновителите си, но незнам дали ги обичаше искрено. Ходили сме с нея в дома, откъдето е била взета, защото там живееше сестра й. Ами тези деца от дома са нормални, добри деца. Поне от този дом, тогава, бяха такива. Повечето са циганчета, включително и приятелката ми, но това е без значение в случая.
# 374
29 ян. 2009, 14:52 ч.
Ужас... Как се живее с тази мисъл?!
Когато бях бременна с първото, лекарите настояха да направя амниоцентеза. Оставих ги да ме убедят и след процедурата се запитах "защо", след като няма да убия живо дете, дори и да е увредено. Още по-страшно е да изоставиш дете заради някакъв недък (независимо колко голям), престъпление е!
Виж целия пост
Детето е скрито в дом, значи проблем няма.
Когато бях бременна с първото, лекарите настояха да направя амниоцентеза. Оставих ги да ме убедят и след процедурата се запитах "защо", след като няма да убия живо дете, дори и да е увредено. Още по-страшно е да изоставиш дете заради някакъв недък (независимо колко голям), престъпление е!
Препоръчани теми