Паническо разстройство-част 2

  • 202 041
  • 912
# 255
Много ми се иска да не се задълбочавам ама как да стане, незнам.
От весел и абсолютно позитивен човек за два месеца се превърнах в умислен, загрижен и намръщен такъв. Не успявам да се зарадвам почти на нищо, но пред дъщеря си гледам да не го показвам и да бъда усмихната, макар и понякога изкуствено. А не бях такава....


Приеми го като период , който ще премине и преz какъвто минават мног охора и то не веднъж или 2 пъти преz живота. Това са някакви повратни моменти. Приеми го като нещо, което с много грижи zа себе си ще отмине и zамине и ще те остави по раzбираща себе си , по справяща се с вътрешни трудности ... гледай поzитивното. Успех.
Виж целия пост
# 256
Krisis, на мен ми ги предписаха точно защото изпитвам страх от другите лекарства, които имат толкова странични ефекти. Аз тогава имах много често кризи, виеше ми се свят....и заедно с гинкобилобата и ремотива имаше ефект определено.
15 дни след приема усетих прилив на енергия и доста по-добро настроение, а и световъртежите намаляха. Но при ПР са слаби, стават при лека депресия и тревожност. Peace
Виж целия пост
# 257
Е аз уж съм вече в по - лека форма.Или се надявам да е така.Щом мога да слизам до магазина , да ходя да прибирам детето от градина и стоя по цял ден сама , значи съм в по - леката фаза.Защото преди бях толкова зле , че не можех да върша нито едното от тези неща.бях постоянно с телефона в ръка.Близо до мен вода и Валидол.Абе не искам да си спомням.И сега имам такива кризи но по леки и по - рядко.Е не бих се навила да мина няколко км. сама пеш и все още не бих се качила в градския транспорт, като едно време.Много обичах да вървя пеш, и на по - дълги разстояния.ехххххх Дали пак ще се върне това "безстрашно" време.
Виж целия пост
# 258
Krisis, и аз съм така, става ми мъчно за детето ми, живот и здраве, като порасне и започне да иска да ходим на различни места, планини.....като се сетя какви походи съм правила, а сега не мога да си помисля. И аз ходя в квартала, и ако съм с някой може и по-далече... Cry
Но ще трябва да се борим заради тях, колкото и трудно да е  Hug
Виж целия пост
# 259
Момичета а как реагират мъжете ви на ПР
Помагат ли ви или се дразнят
Споделяте ли с тях
 newsm78
Не мислите ли че с това си състояние ги натоварваме излишно
Не чувствате ли че сме в тежест
Виж целия пост
# 260
Моя специално мисли, че се преструвам. Не точно, че се преструвам, но не може да ме разбере. И мисля, че никой не може да разбере какво ти е като имаш ПА ако не го е изпитал.
Виж целия пост
# 261
Аз не съм му казала, той знае, че ме е страх да не ми падне кръвната захар, или да ми се завие свят, но не знае как го преживявам. Аз също мисля, че е излишно да му обяснявам, няма да разбере. Засега се измъквам от ходене насам-натам с това, че бебка е малка и така. Единствено съм споделила със сестра ми. След като мама почина, тя е единствената с която мога да споделя.
Виж целия пост
# 262
Здравейте и от мен !Преди известно време бях питала за малката ми дъщеря, относно треперенето на ръцете и. Е ходихме на лекар, правихме изследвания и ни поставиха диагноза'' Физиологичен тремор '',който бил наследствен .
А сега става въпрос за мен и ако можете помагайте. Видях, че има жени, които са писали за конкретни страхове .И аз има същият проблем ,когато шофирам, постоянно имам чувство ,че пукам гума,това чувство не ме напуска от известно време и се побърквам .
Нещо става с мен от весел и щастлив човек, станах вечно сърдита и намръщена .Нямам желание да виждам никой и да говоря . Изпълнявам задълженията си като робот без никакво удовлетворение. Опитвам се да си помогна ,но 1- 2 дни съм малко по- добре и след това наново. Преди 2 год. посетих психиатър ,помогна ми до известна степен ,но без голям резултат .И съответно това мое състояние ме доведе до постоянни бодежи на сърцето ,вечно главоболие.
Незнам дали е ПР,но се надявам на някакъв съвет ?
Виж целия пост
# 263
мислите ли, че някаква промяна в живота ви, която не приемате като проблемна , но ви драzни подсъzнателно може да е причина zа теzи състояния?
Например колкото и интересно и модерно да е , може доста да не понасят хектичния живот в големия град, малките жилища, хорската грубост и zабърzаност, отдалечеността от природата или пък семейсния живот и майчинството и липсата на време zа себе си и своите интереси ... или пък не напълно роzовата романтична хармония , която се окаzва съжителството след сватбата ... не всичко е само роzи и линна свветлина има и доста банално ежедневие след прибирането на булчинската рокля  ...
Ако това може да се раzбере и с една промяна в нещо да се оправят нещата ???
Виж целия пост
# 264
Моят мъж определено не ме разбира.Според него ако ти е болна психиката не можеш да се излекуваш с лекарства и говорене от страна на психолог.Няколко пъти се скарахме за това., и аз спрях да говоря с него на тази тема.Ако ми трябва психолог ,отивам с майка ми(понеже не смея на такъв път сама).А за хапчетата си купувам и си пия ,когато се налага.
Виж целия пост
# 265
Моят мъж определено не ме разбира.Според него ако ти е болна психиката не можеш да се излекуваш с лекарства и говорене от страна на психолог.Няколко пъти се скарахме за това., и аз спрях да говоря с него на тази тема.Ако ми трябва психолог ,отивам с майка ми(понеже не смея на такъв път сама).А за хапчетата си купувам и си пия ,когато се налага.

Аz доколкото прочетох, а доста мног оиzчетох , иzобщо не ти е болна психиката , просто преживяваш нещо подсъzнателно, което дори понякога не можеш да определиш точно.
Може да е липса на личен живот, липса на пространство, липса на внимание, нереалиzация в сверата на интересите , преумора , липса на респект, непостигнати цели, начин на живот, който не ти понася, хормонални смущения, нервно напрежение  и какво ли не.
Това , че на него в настоящия ви живот всичко му допада , не zначи че не трявба да се zамислите какво да промените, така че и на теб да ти е добре  Hug Нищо не пречи и мъжа да се  срине ... и то доста им се случва да давят в чашка проблеми в службата, непостигнати кариери и конкуренция zа внимание от страна на децата , липса на обществен живот zаради децата и пр...
Виж целия пост
# 266
Момичета , успявате ли , да се справите с повишаване на килограмите ,след приемане на антидепресанти?Надявам се отговора да е ДА и да споделите КАК?
Виж целия пост
# 267
А през какви лекари и изследвания преминахте, преди да ви поставят тази диагноза ?
Със сигурност не ви е диагностицирал първия лекар, при който сте отишли заради някакви оплаквания. Или е така...?
Интересувам се, защото мисля, че и аз тръгвам по този път /ако не са обосновани страховете ми/.
Виж целия пост
# 268
Alli 05 ако попаднеш на добър доктор ,може и веднага да ти постави диагнозата ,но ще ти направи ЕКГ и изследване на кръвта.Ако отидеш в бърза помощ и там същите прегледи и веднага антидепресанти.По оплакванията които имаш доктора веднага ще разбере за какво става дума.Ако ти се наложи,иди при няколко специалиста за да чуеш повече мнения.
Виж целия пост
# 269
Момичета , успявате ли , да се справите с повишаване на килограмите ,след приемане на антидепресанти?Надявам се отговора да е ДА и да споделите КАК?

Не съм пила нито грам след приема на антидепресанти.

мислите ли, че някаква промяна в живота ви, която не приемате като проблемна , но ви драzни подсъzнателно може да е причина zа теzи състояния?
Например колкото и интересно и модерно да е , може доста да не понасят хектичния живот в големия град, малките жилища, хорската грубост и zабърzаност, отдалечеността от природата или пък семейсния живот и майчинството и липсата на време zа себе си и своите интереси ... или пък не напълно роzовата романтична хармония , която се окаzва съжителството след сватбата ... не всичко е само роzи и линна свветлина има и доста банално ежедневие след прибирането на булчинската рокля  ...
Ако това може да се раzбере и с една промяна в нещо да се оправят нещата ???

Мисля, че е така!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия