Дилемата маичинство или работа

  • 5 938
  • 87
# 30
Наистина се довери на вътрешното си усещане. И пред стои подобна дилема - мога да се върна на работа във всеки момент на по-добра позиция и заплата, финансовата страна не ме притиска, има кой да помага с гледането на сина ми, мъжът ми ме оставя аз да взема решението. Обаче! Аз за себе си преценявам, че никога повече детето ми няма да има толкова голяма нужда от мен, няма да иска толкова много да бъде с мен, ще става все по-самостоятелен и независим. Затова съм решила да бъда с него максималното време, което мога. Ще работя в следващите 30 г., че и повече, т.е. целият ми живот ще е работа, а синът ми бързо ще порасне, ще тръгне по гаджета, после ще се отдели. И какво? Заради едната работа аз ще пропусна миговете да се радвам на едно напълно зависимо (засега) от мен същество. Моето решение е да си остана у дома при детето, защото това не ми тежи.  Но ти ще прецениш кое е най-добро за твоето семейство. Само пиши какво си решила, че ми е интересно.
Виж целия пост
# 31
Аз не бих избрала работата пред детето...
Но всеки сам си преценява...

Аз също.
Каквото и да решиш ти желая успех  Hug
Виж целия пост
# 32
Аз бих се върнала на работа. Тук не става въпрос да избереш работата или детето, много жени ходят на работа и гледат деца, те на са по-малко майки  Wink. Детето ти е голямо, спокойно докато се върнеш можеш да сведеш кърменията до сутрин, на обяд (в обедната ти почивка) и вечер, а не мисля, че баба му ще се грижи лошо за него. Каквато и да е, това дете е нейна кръв, а и е отгледала мъжа ти добре, щом го харесваш  Wink. По стечение на обстоятелствата моята свекърва гледаше сина ми по цяла седмица в продължение на 4 месеца (аз лежах за задържане) и детето ми много добре знае, че тя е баба, а аз - мама, никога не ни е бъркало, обича си ни и двете. Имаме си много скъпоценни мигове заедно, а свекърва ми е безкрайно щастлива, че ми помага. Дори след като родих бебето, тя продължава да ми помага за децата и е много радостна, че я допускам да присъства активно в живота им. Още нещо - по въпроса с изискванията ти - същото е и детегледачка - сядате и обсъждате спокойно и внимателно какво и как. Свеки се съобрази с моите изисквания, макар че трудно прие някои от тях, не прави нищо, с което да ги пренебрегне или омаловажи.
И още нещо - мъжът ми е безкрайно щастлив от цялата тая работа - хем имаме понякога време за сеге си (без децата, направо като гаджета), хем тя му е майка и като е щастлива, това се отразява и на него.  Wink
Виж целия пост
# 33
Всичко е индивидуално... т.е. има хора , които по темперамент не могат дълго да стоят на едно място побъркват се, което не означава , че обичат по-малко децата си. Те сами взимат нещата в свои ръце и още преди годинката се връщат във въртележката. Други пък  по съзерцателни натури не ги притеснява домашният живот и битовизма и му се отдават изцяло като в цялото това приключение извличат само положителното , че са до детето си. Затова е вярно разни хора , разни идеали...
Няма черно или бяло в тази дилема, всичко е до разбиране и най вече понякога до нужда! Всяко решение е правилно щом го взимаме , защото винаги изхождаме от позицията на майки!Успех с решението , каквото и да е то пак ще бъдеш най-добрата майка!  bouquet

Моят опит по темата е : синът ми го гледах до 3,5 години и след това започнах работа. Така се случи, но при мен нямаше срокове, които да ме притискат за върщане на работа. Липсваха реални доводи , които да ме поставят пред какъвто и да било избор. Не съжалявам , как бих могла! Heart Eyes
Виж целия пост
# 34
Аз бих останала с детето. Не мисля, че има такава професия, в която шансовете да са веднъж в живота и ако ги изпуснеш, повече никога да не можеш да ги получиш. Работи се цял живот. Децата растат адски бързо.
Изобщо не мога да си представя да я гледа някой друг по цял ден, да вижда пръв новите неща, които тя научава, а аз да разбирам за тях по разказите на бабата и да чакам края на седмицата, за да ги видя с очите си.
Харесва ми сигурността, която изпитва, когато е с мен. Харесва ми как идва да ме прегърне за миг и целуне, докато си играе и после се връща към играта. Харесва ми да я уча на разни неща и да виждам как постепено ги усвоява.
Майчинството е много креативна и интересна работа, но по-важното е, че е свързано с моменти, които отминават безвъзвратно. Аз не бих ги изпуснала.

Това са моите аргументи за моя избор. Ти трябва да вземеш решение според своите. Пожелавам ти успех, каквото и да избереш.
Виж целия пост
# 35
Аз бих останала с детето. Не мисля, че има такава професия, в която шансовете да са веднъж в живота и ако ги изпуснеш, повече никога да не можеш да ги получиш. Работи се цял живот. Децата растат адски бързо.
Изобщо не мога да си представя да я гледа някой друг по цял ден, да вижда пръв новите неща, които тя научава, а аз да разбирам за тях по разказите на бабата и да чакам края на седмицата, за да ги видя с очите си.
Харесва ми сигурността, която изпитва, когато е с мен. Харесва ми как идва да ме прегърне за миг и целуне, докато си играе и после се връща към играта. Харесва ми да я уча на разни неща и да виждам как постепено ги усвоява.
Майчинството е много креативна и интересна работа, но по-важното е, че е свързано с моменти, които отминават безвъзвратно. Аз не бих ги изпуснала.

Това са моите аргументи за моя избор. Ти трябва да вземеш решение според своите. Пожелавам ти успех, каквото и да избереш.

Ауууу, колко хубаво си го казала...
Ескарина, моите уважения...   
bouquet
Виж целия пост
# 36
Което и да избереш другото ще ти липсва. Напълно те разбирам и за ревността.
Помисли и за възпитанието на детето, за да не си скубеш косите по-късно. Бабите вредят почти безвъзвратно. (Нашата даже на нищо не се опитва да ги учи, мотае се за извеждането навън, вместо да прочете приказка или да им даде да рисуват, пуска детските по телевизията и си седи по цял ден, не сменя памперса на малкият, държи ги мръсни и не ги приучва към никакви навици, дори да съм я помолила за това.)
Можеш ли да работиш когато знаеш, че детето ти е болно вкъщи и да се довериш на някой друг да го гледа и тогава? Такива моменти ще има много, особено зимата моите боледуват постоянно. Да не стане накрая нито работата като работа, нито гледане на дете като хората.
Ще пропуснеш много моменти, които няма как да се върнат.
Ако ти е писнало седенето вкъщи запчвай работа, защото иначе ще се изнервиш адски много, а това ще се отрази и на детето, но друга причина за избързване не виждам. Работата си е работа!
Виж целия пост
# 37
по въпроса за професионалната реализация, не е точно като да можеш винаги да намериш супер предложение. страшно много зависи каква е работата. аз мога да кажа от личен опит, че с всеки изминал месец изоставам твърде много от конкурентите. за нещастие, няма как да си обновявам знанията вкъщи, просто ми е такава работата. и си давам ясна сметка, че ако искам по-високо платена работа, за да мога да предложа повече комфорт, трябва да си налягам парцалите и да търся отсега, докато още мога да предложа знания и опит, що-годе конкурентни на пазара. да не говорим, че не е рядкост майка с малко дете да не е мечтата на работодателя в моята сфера и хубави предложения се получават трудно и рядко. затова е хубаво всеки да прецени за себе си, но обективно. а раздялата не мисля, че може да се вкара в рамки - на толкова ще е трудна, а на толкова - лесна. това е въпрос на емоционалност, тя е различна за различните хора.
Виж целия пост
# 38
Не мога да ти кажа какво да избереш. Единственото, което знам е, че децата растат адски бързо и се променят с всеки изминал ден. Аз работих няколко месеца на половин работен ден, но понеже забременях отново напуснах и сега ще си седя вкъщи и с двете. Много си харесвах работата и колегите, но определено не съжелявам, защото при мен се получи точно това от което се страхуваш и ти-синът ми се привърза повече към баба му, която го гледаше, докато аз отсъствах за по 4-5 часа на ден. Освен това успя да придобие някои вредни навици, които аз нямаше да позволя, ако си бях седяла вкъщи при него. Та от тази гледна точка се радвам, че съм си обратно вкъщи и определено не бих повторила тази грешка с второто ми дете. Живот и здраве възнамерявам да ги гледам оттук насетне сама и ако нещо във възпитанието им не ми харесва, най-малкото ще имаме достатъчно време на ден, за да го поправя и ще знам, че вината си е моя, а не на някой друг. Освен това за тези няколко месеца имам чувството, че изпуснах много от развитието на детето ми, а и постоянно ми беше гузно, че не прекарваме достатъчно време заедно.
Виж целия пост
# 39
На твое място щях да е върна на работа.
Виж целия пост
# 40
simplyaven, би ли споделила коя е сферата ти на работа, понеже темата ми е интересна.
Аз наистина си мисля, че шанс веднъж в живота се случва предимно в професии, където се разчита главно на късмета. Например на звезди, които разчитат да бъдат "открити" и да "пробият".
Професиите, които разчитат предимно на труда и способностите, не би трябвало да са толкова зависими от шанс веднъж в живота.
Виж целия пост
# 41
върнах се на работа точно когато Стефания щеше да навършва 11 месеца
трудно беше, много
за мен особенно тежко, детето растеше и без мен, но видех ли малко дете на работата си очите ми се пълнеха със сълзи и се чувствах предател спрямо нея
кърмих я още известно време- два месеца след като се върнах на работа, това беше предела, който си бях поставила, не възропта, всичко мина лесно и бързо
сега, 11 месеца след връщането си съм отново вкъщи с нея, в очакване на нашето второ чудо  Heart Eyes
Виж целия пост
# 42
В един момент ще трябва да оставиш по-голяма свобода на детето си - да опознава други хора и да се развива. То винаги ще те обича на първо място. Бих приела работата, защото няма вечно да ми предлагат (докато не се натискам и съм в майчинство) хубава работа, по-висока длъжност и предполагам, повече пари. А и явно ти в себе си изпитваш нужда точно от това, просто все още не можеш да се наситиш да си най-важния човек за детето си и не искаш да го делиш. Още не съм родила, така че това е само личното ми мнение и не е подплатено с опит. Предполагам решението е трудно, но съм сигурна, че вътрешно си го знаеш. Успех Peace
Виж целия пост
# 43
simplyaven, би ли споделила коя е сферата ти на работа, понеже темата ми е интересна.


най-общо казано реклама, в детайл - занимавам се с писане и реализация на събития, може да се отнесе към Връзки с обществеността, но не е съвсем точно, тъй като силата ми е в event management, което не изключва писането, но е доста по-динамично. и тук специално пазарът е много труден - както от маркетингова гледна точка, така и от гледна точка пазар на труда. държавна работа се намира, но аз повече на тая въдица не се хващам. добра работа в частния сектор, с много ангажименти, съответно и пари - трудно. добрите не си напускат местата.

а това за професиите и късмета никак не е вярно. артистичните натури дали ще ги открият на 22 или на 23,5 години няма никакво значение. или на 33/35. бръчките ще са си същите, както и таланта. нови, млади, образовани напират най-вече в професии, свързани именно с труд и постоянство + образование. последното е много важно, тъй като в моята професия всяка година излизат достатъчно добре подготвени кадри с изключително осъвременени знания. и напористи. освен това има разлика между намиране на работа и намиране на по-високоплатена работа. и то голяма. да се качиш по-нагоре след дълго отсъствие значи да покажеш, че си по-добър от тези, които не са напускали, били са на показ, имат име, клиенти и гръб (в нашия бизнес важно е кой стои зад теб като агенция организация).
за танцьори (приятелка моя), спортисти изобщо даже не коментирам, защото макар и свързани с труд, заниманията им много рядко позволяват да липсват задълго. друг пример - моя приятелка, дизайнер на компютърни игри. след две години майчинство се озова на социални помощи. просто беше безнадеждно назад. в крайна сметка си намери работа, но по-лоша засега от предишната. друга позната - прави спец ефекти в киното, дигитални. тя прекара 7 месеца в търсене на някаква въобще работа. през тези 7 месеца добре, че беше мъжа й да я издържа, за да може тя да научи наново какво се прави в момента. та така - все примери за сфери, в които нещата се менят с дни.
Виж целия пост
# 44
много,ама много ви благодаря момичета!  Hug :hug:6те ви пиша непременно какво става. като начало мисля утре да сеобадя на шефа ми и да му кажа какви трудности имам с почването на работа веднага, ако фирмата се съгласи пак да направи компромис, добре, ако не, здраве да е.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия