Лика, Бон_Тони, Мишленце, Илиндичка, Дейзи, за вас, макар и със закъснение, но от сърце:

Да са честити и отминалите Именници, да си носят с гордост името и да им е на късмет!

Ние сме добре, сами със Стефан, аз карам някаква гадна настинка или грип в момента, но утре съм при хомеопатичката. Стефан има разни странни моменти, друг път ще ви пиша.
За рождения ден съм запазила час в един Макдоналдс, но мисля да занеса допълнително торта, че се очертаваме доста народ. Подарък няма да му вземам, защото играчките вече няма къде да ги прибирам, а и хората ще му донесат. Мисля да му подаря един весел ден, сутринта на сладкарница и разходка, следобед с гостите, дано само сме здрави и двамата.
Много рядко вече влизам във форума, не съм много в крачка със събитията, само се надявам всички проблеми да се разрешават бързо (Вили, при теб най-вече, мила!). У дома интернет имам само в спалнята, а там е студ, защото не ни се отразява добре спането на топло. На работа пък имам голям превод, който трябва да е готов до края на идната седмица, така че скоро май няма да се появя пак.
Пожелавам на всички с предстоящи РД страхотни празненства, много подаръци и вкусни торти.

И това, че пиша рдко, не значи, че не мисля за вас, особено през този месец!
Весел прадник и пожелаваме-аз и Самуил!
С моята приятелка се прибрахме в шест и половина,то колко наздравици се вдигнаха за мене,че съм го родила това момче,вече не си спомням
Вкъщи с гледачката на финала бяха Сами,Саманта и Иван-на годинка.Гледачката си взе и внучката,да и помага.Вкъщи -лека лудница,в ресторанта,в който бяхме-още по-голяма!


Мъжа ми го беше избрал клуба точно заради заведението за гостите. Като отидохме заедно той вече беше платил капаро, оставаше само да изберем яденето. Цените им са просто абсурдни и вместо собственичката да ни посрещне усмихната и любезна ни гледаше все едно падаме от Марс и едвам ни отдели 10 минути като през цялото време си потропваше с писалката. Накрая дори довиждане не каза. Сладките и соленките си донесохме ние, както и тортата. Иначе за храната нищо не мога да кажа, беше хубава
Не ни позволиха да запалим фойерверките на тортата, а свекърва ми беше ходила чак до Люлин да ги търси и беше взела последния пакет. Разбираш колко разочарована беше, както и аз. Нямали прозорци, които да се отварят и не можело да ги запалят. Въобще не си напарвиха труда да извадят играчките от кошовете, а извън тях няма просто нищо, само конструкцията по която се катерят с пързалката и топките, както и маси и столове. Ако не си бяхме извикали аниматори децата щяха да умрат от скука. На излизане ме викнаха да си взема останалите сладки, питам къде са кашоните в които ги донесохме, ами изхвърлихме ги
изпаднах отново, защото това предлагат в клуба, а аз не съм ги пробвала нито като вкус, нито дали ще отговарят на визията по каталог. Помагайте !
