ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 454
  • 969
# 420
taniana74 ,
 Ако се чувстваш много самотна и отчаяна, пиши ми!
an_di@dir.bg
Виж целия пост
# 421
Здравей мила Таня,не чакай приятелите да ти се обаждат-потърси ги ти.Забелязах ,че когато се виждам с моите приятелки,когато те са без половинките си ,аз се чуствам по-добре.Когато имам  нужда да се разведря не се притеснявам да се обадя на приятелка и да и се изтърся с децата и те хубаво да и поушетат Simple SmileТрябва да знаеш ,че никой не е виновен за съдбата ни.При мен със свекърва ми има точно обратното-понеже децата ми са много малки повече време по-болниците стояше тя и сега ми го натяква,не че аз не съм стояла по болниците и не съм била до него.Винаги ще намерят за какво да ни обвиняват.Опитай се да не им забелязваш на твоите свекър и свекърва-знам,че това е много трудно.Никой не знае какво става в душите ни.Пожелавам ти от все сърце, да срешнеш някой ден,силно рамо на което да се облегнеш(това го пожелавам  и на себе си).Прегръщам те силно
Виж целия пост
# 422
Досега се въздържах да пиша тук, но мисля, че и моето време дойде...
Абсолютно съм съгласна за срещите с приятелки  Peace И аз се чувствам по-добре. Мъжете сякаш не знаят как да се държат и това само ме депресира повече. Не че не ми е приятно и тях да ги видя, защото повечето са наши семейни приятели, но вече не е същото... Освен това повече упора чувствам у жените и те отдавна не ми повтарят "дръж се", което ме кара да се чувствам добре и не по-различна от тях... В началото, когато не бях на себе си имах страшно много приятели и колеги, които не ме оставяха на мира. Тогава малко ми тежеше, понеже не исках да виждам никого, но сега си давам сметка, че това ми даде сили да продължа, за което съм им страшно благодарна.
Истината е, че живота ни вече не е същия и аз лично намерих мир със себе си, едва когато го признах и си дадох сметка, че просто трябва да се пренастроя за да продължа, защото момчето ми няма да се върне, колкото и да искам.
Много е тежко и много време мина (поне една година) преди това да се случи, но от този момент насам спомените ме връщат някак меланхолично, но приятно към него - хубавите моменти, това че го е имало в живота ми... такива неща. Просто изолирах мъчителното "ами ако беше жив" и го замених с "колко хубаво беше".
Моят съвет е - излизайте, дори да не ви се излиза; срещайте се с приятели, дори да ви тежи сега; намерете неща, които ви радват и носят удоволствие, или поне ви откъсват от тежките мисли; и най-вече - не се самосъжалявайте - това само отблъсква хората от вас - казвам го от личен опит.
 Hug за всички в тази тема
Виж целия пост
# 423
Здражейте навси4ки!
Моми4ета не сьм ви забравила,но последните две седмици ме беше блокирала дископатията.Лежах си и 4етяь,не можех да се обслужвам и това много ме депресираше,защото при друг такьв слу4ай моят любим поемаше вси4ки задалжения.Болките бяха по-осезаеми,защото ми липсваше неговата грижа,любов...
Стана студено,снежно и в душата ми е сьщо така мра4но. мНОГО МИ ЛИПСВА !Все се опитвам да променя посоката на мислите си,на4ина на живота си -4рез хови,приятели,работа,но все не мога да се измькна от тази дупка ,като Таня.Ивьпреки ,4е аз сьм сьшата.Таня,моля те реагираи някак си,имаме деца!
Наистина може би наи -доброто средство да се посавземем са приятелите,не роднините,не! Те те сьжаляват,пла4ат с теб ,а приятелите ти дават сила,рамо и усмижки!
Знам ,4е е много трудно да ги срешаш без него,не зву4и смехьт му я сьзву4ие с технят,не те даржи топлата му длан ,но кра4ка по кра4ка ,макар и мь4ително заради децата,заради себе си ,заради неговата памет дори ,намери сили в себе си!

Аможе би по-кьсно ще останат спомените за красивата любов и тьгата ,ве4е по-утоложена!
 Hugза вси4ки ви с любож
Виж целия пост
# 424
Ах,моми4ета ,извинете ме,толкова правописни грешки по невнимание.бьрзах и ето резултата! newsm78 Embarassed
Виж целия пост
# 425
Здравейте! Как си taniana?Оздравя ли момченцето ти? Ако имаш нужда от нещо,пиши!!! Колкото до дъщеричката ти,това ще отмине, минала съм по този път.Моята в пуберитета  често плачеше, а аз се чудех защо? Говори по-често с нея, дори и за твоите проблеми, споделяй всичко, за да ти стане приятелка,но не й се оплаквай. В последствие ще те приеме като приятелка и ще бъде винаги до теб. Говорете си за татко й, не задържайте мъката си,моето момиче беше  дете на баща си, много много привързана към него! Добре,че  сега го замества чичо й. Благодаря  на господ, че го има и ние тримата можем да разчитаме на него! Колкото до теб, мисля че не трябва толкова да се вглъбяваш в мъката си, наложи си го! Търси приятели си, не се отчайвай, сигурна съм, че си силна мама! С най-добри пожелания към всички!
Виж целия пост
# 426
Здравейте,реших да споделя и аз моята трагедия.На 8.12.2009 блъснаха съпруга ми/една цистерна/.Починал е на място/поне така ми казаха/,че не изпитал болка/дано да е така,всеки ден се моля за това/Естествено шофьорът го пуснаха  и си е в неговата страна/румънец е/,а аз и моята дъщеричка останахме без най-голямата си опора ,без моята ЛЮБОВ.Не знам как да продължа да живея без него,не знам как да се грижа за детето без него,не правя нищо само седя и гледам в една точка,нямам желание да живея.Март месец ще станат 16г.откакто сме заедно,а през август 14г.откакто сме женени.С неговото убийство си отидаха моята радост,кураж,сила и желание за живот.Откраднаха ми го .ОБИЧ МОЯ !!!дано да има и друго място след смъртта в което да сме пак заедно!
Виж целия пост
# 427
Здравейте! Помествам темата си тук, защото се надявам родители загубили половинките си да ми помогнат.
Големият ми син загуби баща си много малък и получава наследствена пенсия от него. Скоро обаче навършва 18 години и предполагам НОИ ще преустанови плащането на пенсията, докато не занесем документи удостоверяващи, че той все още е ученик. Въпросът ми е: Какви документи са необходими?
И по-точно: Някаква по-специална ли е бележката от училището удостоверяваща, че той е редовен ученик там?

Благодаря!

Ако пък някой знае телефон за информация в НОИ, че нещо в сайта им не намирам?  Embarassed
Виж целия пост
# 428
nitka Hug Всички тука те разбираме напълно. Знаем как се чувстваш. Добре си ни намерила, за да имаш място, в което можеш да споделиш и да бъдеш разбрана. Гледай си в една точка и да се насилваш да правиш друго няма ефект. Тъгувай, няма как да се прескочи. Аз не съм от най смелите и не се справям много, но мога да ти кажа, че само форума ми помага. Не, че някой знае как се живее с тази болка, но знаеш че всички те разбират. Hug
Виж целия пост
# 429
Дали пък темата не е за тук!?
Моля, ако се налага, модераторите да я преместят!
Виж целия пост
# 430
Иска ми се и аз да пиша нещо, но напоследък онемях....но съм съгласна, форумът помага и на мен определено вече 9 месеца.....но въпросите остават, отговори няма, примирение със смъртта също няма, времето лекува, но мен още не ме е излекувало! Четох някъде, че мъката трябва да се изживее, да се изстрада, да не я подтискаш, а да я изплачеш, да правиш това което те кара от вътре.....да гледаш в точка като теб nitka или да висиш на гроба всекидневно като мен, да виеш като куче ,когато не те чува никой, да галиш празната възглавница до теб, но така трябва, остави се на мъката, изживей я, живей като нас ден за ден не мисли за утре и нещата се случват....но признавам гадно е - тази вечер пак плаках на голямата празна маса на вечеря, потънала в спомени какъв цирк беше на тази маса преди време.....един яде, друг гледа мач, друг се сърди, че иска детски филми, аз сервирам и се сърдя, че не ми харесват манжата, малкият обръща чиниите,а котката това и чака да скочи на масата, аз изпадам в шок и циркът става пълен -шумно, весело......а сега, децата вечерят точно за 5 мин. и стават единият на компютъра, а другия да си играе и аз оставам на голямата маса сама със спомените и състези сълзи ,които никога не спират да текат.....спирам, унесох се, а бях онемяла....
Виж целия пост
# 431
Достатъчна е само служебна бележка от училището на детето, адресирана до НОИ, в която да се удостоверява, че детето е редовен ученик, записан зза съответния срок. И така всеки следващ срок, а също и в университет, ако е редовно обучение, държавна поръчка. Ако сте изпуснали някой месец да се възползвате от наследствената пенсия, тя ще бъде изплатене със задна дата за удостоверения срок.
Виж целия пост
# 432
Днес се навършват 6 месеца от деня ,вкойто моето момче си отиде.Направих много храна и подадох,и ракийца-много обичаше и да си пийва и да си хапва.Взехме само каката на гроба -тя е почти но 8,а малкото ми юначе на 2г3 м е голямо щураче го оставихме в къщи с дядо.Боли....
Виж целия пост
# 433
pepelota75 Hug
Виж целия пост
# 434
pepelota75  Hug и  от  мен
всеки  ден  си  повтарям  ,мило  щеше  да  се  гордееш  с  дъщеря  си, но  си  повтарям  че  бих  искала  и с  мен  да  се  гордее,за  това  не  спирам  да  опитвам  да  постъпвам  както  бихме  постъпили  заедно  и   да  не  обвинявам  никого  за  случилото  се... сила  момичета  и  момчета  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия