ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 454
  • 969
# 435
Момичета,не знам как е при вас но при мен нещата не са по добре с времето.Отчаянието и липсата на любовта му ме убиват бавно всеки ден.На 8.02.2010 ще станат 2м.а аз не искам да повярвам и не мога да се примиря с това което му сториха.Толкова беше жизнерадостен,толкова му се живееше,а го убиха по толкова жесток начин.Откраднаха ,отнеха ми го.Мъката....ОБИЧАМ ТЕ МИЛО!
Виж целия пост
# 436
Здравей мила nitka.Знам как се чувсваш,знам колко боли,знам какво е не можеш да повярваш,че се е случило,знам какво е да седиш и да чакаш вратата да се отвори и той да влезе..Но вратата си остава затворена и безмълвна.Няма го смехът му,няма го гласът му,няма я любимата усмивка.Много е тежко и много боли-но няма какво да се направи.Не можем нищо да променим .Колко пъти съм си казвала,само ако можеше аз да съм в земята-не той...Но не може.трябва да продължим напред ,заради децата си.Днес моето момченце става на годинка.А баща му няма да е до него-няма да му се радва,няма да види колко е порастнал.Несправедлив е живота мила,но това е .Моля се поне да има друг живот след смъртта -и там да ме чака той.Само това ми е надеждата.Много сила ти желая-плача с теб. Hug
Виж целия пост
# 437
Здравей,nitka!  Минало е много малко време, за да отшуми мъката ти. А и тя не си отива, просто остава завинаги. Няма значение по какъв начин тъгуваш, но имам чувството, че край няма да има. Няма значение по какъв начин си е отишъл човекът до теб, дали от гадна болест, злополука или насилствено отнет живот, все нещо го е погубило и вече го няма. Единственото в което вярвам е, че ще се срещнем някъде, както навремето и отново ще ни бъде хубаво. А на този свят не можеш да си позволиш да се отчайваш и самоубиваш от мъка, трябва да се бориш с живота и да живееш, не да оцеляваш как да е ! Кураж!

Виж целия пост
# 438
Достатъчна е само служебна бележка от училището на детето...

Много Ви благодаря!   bouquet

При мен минаха много години от тогава, но зная как се чувствате!
Гледайте напред и се борете, защото децата ни заслужават това!
 Hug
Виж целия пост
# 439
Момичета,не знам как е при вас но при мен нещата не са по добре с времето.Отчаянието и липсата на любовта му ме убиват бавно всеки ден.На 8.02.2010 ще станат 2м.а аз не искам да повярвам и не мога да се примиря с това което му сториха.Толкова беше жизнерадостен,толкова му се живееше,а го убиха по толкова жесток начин.Откраднаха ,отнеха ми го.Мъката....ОБИЧАМ ТЕ МИЛО!
Миличка, Нитка. Моето мило го няма вече година! Но мъката не става по- малка, просто малко по малко се учиш да гледаш повече напред, отколкото назад. А нея я има, някъде там, в сърцата ни, изригва като вулкан, после затихва, но не умира. Има я и живее там заедно с любовта ни към милите ни съпрузи. Знам, че ще дойде ден, в който ще се науча да живея с тази мъка, но знам, че няма да е скоро. Вчера моята колежка ми каза, че говоря за него, сякаш все още е жив, сякаш го има. Аз така и се чуствам......сякаш той е до мен, чува ме, вижда ме, говорим си.... само че..."сякаш"!
Виж целия пост
# 440
За първи път пиша тук, търся помощ, утеха, начин да ми намалее болката и да посрещна утрешния ден.....на 21.01.2010г. след 7 тежки месеци борба почина и моя съпруг от рак на панкреаса. Не мога да преценя от кое ми е по-тежко, че него вече го няма и никога няма да се върне или от това, че не можахме да си имаме детенце, че поне заради детето щях да намирам смисъл да ставам сутрин и да продължавам да живея.....Много ми е тежко, празно, непрекъснато го чакам и го търся... Близките и приятелките ми не са ме оставили сама, но идва момент в който всеки се прибира в къщи при мъжа и децата си, а аз не искам да се връщам в къщи, него вече го няма....само дрехи и вещи....Как да се справя, как да се преборя с мъката, която ме задушава?!?!
Виж целия пост
# 441
Много е трудно и невъзможно да те утешавам, самата аз все още не се чувствам добре, минаха 5 месеца от смъртта на съпруга ми, през първите 3 ми беше много зле. Пиши по-често тук, дано със споделянето да се успокоиш малко. Ще ти е тежко винаги, мъката остава, плачи и мисли за него, дано това те поуспокои поне за малко. Днес моят съпруг щеше да има рожден ден, но уви, няма какво да празнуваме, само мъката ми остана. Скоро четох някъде, че колкото повече страдаме и плачем за мъртвия, по-трудно би преминал на по-високо енергийно ниво. А няма обяснение как ние живите да се справим с болката. Казват, че когато човек е боледувал, близките имат време да се подготвят за смъртта, това не е вярно. Аз не можах да се подготвя, въпреки че болестта продължи 3 месеца, сигурно времето ми е било малко. Мисля,че никой не би могъл да се подготви, когато смъртта идва без време. Жалко, че нямате дечица, за да имаш успокоение с тях. Приемай покани от приятели, споделяй тук, трябва да свикваме с нов живот, нямаме избор.
Виж целия пост
# 442
Мила Бури,моите искрени съболезнования CryМного е тежко и няма да те лъжа,че това не минава,свикваш да живееш с болката.....Знам ,че това което ще прочетеш тук ще ти помага до извесна степен.Тук сме и сме на разположение.Прегръщам те мила
Виж целия пост
# 443
buri Hug Как те разбирам!!!!!!! Много искам да те успокоя, но самата аз още не мога да повярвам какво ми е е случило, а изминаха 11 месеца. И моят съпруг почина от рак и няма и час в който да не преживявам последните му дни. Но мога да те уверя, че на мене споделянето във форума ми помага поне да не полудея. Смело мога да кажа, че тук намерих приятелки и съм им много благодарна, Жалко само, че ни е събрала трагедията. Желая ти смелост и те прегръщам.
Виж целия пост
# 444
Боже....още с още един член ли се увеличи нашата група...........защо.......неискам да има хора с нашата съдба нека са щастливи хората......
Виж целия пост
# 445
Благодаря ви propadnala, pepelota 75, kami7! На мен също ми казаха, че не е хубаво да плача, защото душата му щяла да плува във вода и нямала да намери покой, но освен да плача какво друго ми остава. Зная, че живота продължава, но истинско разбиране и помощ мисля, че мога да получа само от тези , които са го преживели...затова реших да пиша тук.Опитвам се да се разсейвам, ама много трудно се получава...продължавам да се съобразявам с неговите навици, график, вкусове....чуствам се добре само като спя и много се надявам скоро да го сънувам, да ми каже нещо, защото той си отиде без да може да говори, но ни чуваше.Мисля също, че не е вярно, че човек когато боледува близките му могат да се подготвят за смъртта....аз имах 5м. да свикна с тази мисъл, но точно обратното чаках и се молих да ни се случи чудо даже и след като той спря да диша.Момичета, вярвате ли, че те ни виждат и чуват?
Виж целия пост
# 446
Твърдо вярвам, въпреки ,че нямам специален повод, вярвам, говоря му, пия с него кафе като поставям чашка срещу мен и му разказвам за проблемите си или го подсещам за миналите ни щастливи дни......луда а......но това е ......при мен.....
Виж целия пост
# 447
И аз искам да споделям да говоря, защото  така се успокоявам. след 4 кошмарни месеца на 25.01.2010 почина и моят съпруг от най-коварната болест - рак. На белия дроб с разсейки в костите, страшно е. За съжаление в "милата Родина" лекарите са на сетлинни години изостанали, всичко е мелница за пари, злоупотреба. От научаването за болестта му бяха казали, че му остават 6 месеца живот - за това познаха. Уж бях подготвена, но когато дойде времето се оказа, че съвсем не е така. За сега ме крепи златото, което имам, момиченце на 2.5 г и домашните ми любимци. Да знам, че не трябва да се плаче, но това някак си не става по желание. Трябава да се държим и да продължаваме напред, заради тези, които обичаме и ни обичат, иначе мисля ще се погубим и ние.
Виж целия пост
# 448
Мили момичета, чета ви от 7 месеца, когато почина съпруга ми.Всички ние изпитваме едно и също нещо. БОЛКА.Ужасна нестихваща
БОЛКА.Искам да се обърна към buri. При теб скъпа е станало съвсем скоро.За това искам да разкажа аз как постъпих след като почина
моя съпруг /от рак за три месеца/. Направих тотален ремонт на апартамента в който живеем.Направих дарения на техниката ни
/телевизори и др./ на детското отделение на мед.академия,раздадох си цялата покъщнина на приятели.За един месец направих жилището ново и неузнаваемо.Само така вече можех да живея вътре.Иначе всичко ти въздейства много болезнено.Вещи ,дрехи,мебели, всичко, това те погубва.После с дъщеря ми заминахме на екскурзия в чужбина. Моя съвет към buri е :ако можеш да си го позволиш, пътувай , бъди ангажирана непрекъснато,работи , не оставай сама с мислите си, защото това разболява.
Виж целия пост
# 449
За съжаление не мога да си позволя да направя това което ме съветваш-ремонт, подмяна на всичко,което сме ползвали заедно, пътувания от финансова гледна точка. Не се чуствам готова да му раздам дрехите и др. лични вещи, ако го направя мисля, че ще го предам, че се отказвам от него....сигурно ще го направя някой ден, но още не съм готова.....само това ми остана от него.....бях се примирила, че Господ не ни даде рожба, но не мога да се примеря с това, че ми го отне след 7г. и 7 м. Непрекъснато се питам къде сгреших, с какво го заслужих, защото аз го приемам като  най-голямото НАКАЗАНИЕ! А не съм сигурна, че на него му е добре там където е, ако наистина вижда и чува моята болка....Благодаря на всички за подкрепата!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия