ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 442
  • 969
# 465
Ронин, миличка прочетох всичко което си написала- все едно си писала от мое име!Не мечтая, нямам за какво.Не се смея, не намирам нищо смешно.Задушавам се от тази огромна силна болка и страх!!!Правя жалки опити да продължа напред, всеки нов ден го посрещам празна, отчаяна и само се питам защо? защо? защо?
Виж целия пост
# 466
Няма да е все така,всички преминаваме етапите,никога няма да ги забравим,но болката намалява след време и мисля,че дори изчезва.Така ни е остроен мозъкът.Не можем да се стегнем и продължим напред както на хората от страни им се иска много по бързо.Вече може би ставам банална и не искам да изтъквам нещо или да давам съвети,но аз продължих.Няма болка,няма сълзи животът продължи.Не само,че мечтая ми и действам,преди малко си представях как ще си направя кухнята април месец,ще я изрисувам с цветя,само да измисля как да закрепя макетите.Ох незнам,може би наистина не бива да пиша тук.Много,ама много се чудя,като има толкова подобни съдби,защо не пишат и не се включват повече жени,ей така да споделят опитът си.Не разбирам наистина.Вас всички ви разбирам,няма човек който да ме очуди като се има предвид скорошната ви загуба,но тези за които са минали години и животът е продължил.Незнам може би Ками е права.Когато хората са щастливи не си правят труда не се сещат да ровят по форумите.
Виж целия пост
# 467
Включвам се  за да отговоря на neotralna .Следя ви и писах преди време.
Вчера станаха 12 години от както загубих съпруга си.
Готов отговор как да преодолеем болката няма. Всеки сам трябва с кръста си да извърви своя път до Голгота. Може и да звучи като клише, но е така. Убедих се от собствен опит. Имаше моменти, в които приятели се опитваха да ми помогнат, но аз не бях готова. Бях смачкана. Започнах сама да преодолявам себе си и да се вземам в ръце. Много неща са по новому и е необходимо време, за да влезем в тази роля.
Освен това и за всеки времето за преодоляване на мъката е различно.
Много се радвам за теб neotralna, защото виждам, че вече преодоляваш най-тежката фаза и гледаш позитивно на живота. Стискам палци и успех! Желая ви хубави моменти и по-бързо болката да остане зад гърба ви и да намерите новото си аз!  bouquet
Виж целия пост
# 468
Няма да е все така,всички преминаваме етапите,никога няма да ги забравим,но болката намалява след време и мисля,че дори изчезва.Така ни е остроен мозъкът.Не можем да се стегнем и продължим напред както на хората от страни им се иска много по бързо.Вече може би ставам банална и не искам да изтъквам нещо или да давам съвети,но аз продължих.Няма болка,няма сълзи животът продължи.Не само,че мечтая ми и действам,преди малко си представях как ще си направя кухнята април месец,ще я изрисувам с цветя,само да измисля как да закрепя макетите.Ох незнам,може би наистина не бива да пиша тук.Много,ама много се чудя,като има толкова подобни съдби,защо не пишат и не се включват повече жени,ей така да споделят опитът си.Не разбирам наистина.Вас всички ви разбирам,няма човек който да ме очуди като се има предвид скорошната ви загуба,но тези за които са минали години и животът е продължил.Незнам може би Ками е права.Когато хората са щастливи не си правят труда не се сещат да ровят по форумите.

не мисля точно така.
аз мисля спрямо личните ми наблюдения - но върху друг подфорум с по-далечна история - че хопра преживели трудни и тежки моменти не пишат по много причини - първо след време вече не ти се говори толкова, за да не разравяш болката наново, второ - понякога - когато се отдалечиш от това, което си преживял - вече самите ти усещания са други и не винаги се чувстваш адекватен да помогнеш

да си кажа - не съм загубила съпруг, съвсем наскоро загубих др близък...
опита ми е от дългите години писане в подфоруми където също както казах има болка, самата аз имах проблем - вярно щасливо разрешен, но споделям опита си
"когато хората са щасливи не си правят труда..." - частично съм съгласна, но и давам и друга гледна точка
  bouquet
Виж целия пост
# 469
Много объркващ отговор,ама ти си знаеш   Thinking Нещо три пъти чета,ама.... Виждам,че от години пишеш явно не ти е леко,пък и ми се струваш малко объркана.Извини ме за нетактичността,но кога загуби съпругът си?Колко време мина,та се чувстваш така?  Hug a на zuri благодаря за изказаното мнение,точно това ми се искаше.Мисля си,че тук сме една шепа хора в сравнение с действителния брой на родителите загубили половинката си.Но в форума пишат,много родители  по точно 129 962 човека,та си мислех дали някой случайно не наднича,но не му се иска да пише като гледа колко болка има тук.Не знам,просто хората да влязат и да пишат аз загубих мъжът си,но сега животът ми е различен и т.н. Ето zuri влезе и каза как седят нещата при нея,Просто казва,че животът е различен не изтъква,че грее направо от начина си на живот,ама така е.Drozi също помня,че сподели.Аз де да знам,нещо ми става ма и детето е като мен.Толкова се радвам.Ама само се смее,за всичко не дай си боже да се спъна или нещо да се ударя и като кажа олиииии той така избухва в смях,че и аз почвам.Не мога и да му обясня,че така не трябва от смях.Ето сега се сетих,че това не съм го записала с камерата,но утре ще го направя  Grinning Де да знам,все намирам нещо забавно,смешно думите идват от вътре.Такава си бях преди,такава съм и сега.
Виж целия пост
# 470
 Peace
дано сега съм написала по-ясно
п.п. много е хубаво когато влизат хора с дългогодишен опит в борбата с болката и проблемите от дадена загуба

Неотрална, когато човек види действително ценните неща в живота - става като теб - като дете - да се смее и да се радва, защото разбира същността на нещата
индийците вярват, че когато Господ иска да издигне някого до себе си - му праща изпитания
тежката загуба на близък, любим човек винаги ни отваря очите за преходността на нещата - и за това, че трябва да се радваме всеки миг когато сме живи и когато можем   bouquet
Виж целия пост
# 471
catnadeen  Peace Точно така е.Наистина,когато човек се отърси,след време трябва да продължи.Според мен,човек сам определя себе си като личност по нататък.Няма как ако постоянно си повтаряш,че си нещастен да бъде друго яче.Хората го виждат,усещат го и се държат с теб както ти показваш,че се чувстваш.Виж,вгледай се,засмей се винаги има за какво.Не го мисли толкова,то си е измислено.Не е нужно да се кроят планове с години например сега се чувствам така,ами ако и след 5 години е така и следват сълзи.После нещата се задълбочават и се виждаш самотна,нещастна и на 60 години.Не,не и не това е плот на въображението ни.Вижте,вчера гледах,че български учен,казва,че е намерил лек за рака и е сигурен,че ще го излекува напълно.Да има и не толкова добри хора,които те разпитват умишлено и подхвърлят неща за да видят реакцията ти,но то е само за да се успокоят за собствения си начин на живот.Те се хранят от болката на другите,чукат на дърво и споменават името на Бог.Не казвам,че нещата трябва да се насилват,на всеки наистина му е необходимо различен период от време,нито пък да се слагат маски само пред другите.Какви сте били преди?Никой не казва,че трябва да се променим на 100 процента,но можем да си бъдем същите.Весели,умни и щастливи.Повтаряте си това вместо,че цял живот ще бъдете нещастни.Аз знам,че повечето си казват-ама аз без него не искам,ама да де ама той където и да е го иска.Вината не е негова,нито наша живеем в реалността.Живеем в напрежение,болести,пари не стигат,банки и ето навеждаме глава.Защо?Истинско нещастие се случи в Хаити.Там ги няма цели семейства и хората пак излегнаха на площада и направиха концерт.Няма начин всеки ден слънцето изгрява и започваме с нов ден с усмивки или тъга,такъв е животът.Много моля да ме извините за дълги отговор,но от доста време нямах интернет и ми се пише.Простете ми  Hug
Виж целия пост
# 472
Танче ,няма  за  какво  да  се  извиняваш! Липсваше  ни,ей! Hug
Аз  лично  след   почти  две  години от  нашата трагедия  започвам  да  мисля  за  СЕГА и за НАПРЕД...,покрай  мен  приятели  бързаха  да  ме  разведряват,социален  живот  имаше,но  всичко  беше  насилено  някак  си, осъзнах  че  се  отдръпнаха  всички, най - виновна  за  това  бях  аз  разбира  се ,но  не  ми   пукаше...в   един прекрасен  момент  се  виждам  истински  сама-  ей  това  ми  е  трудно  в  момента...
Виж целия пост
# 473
Момичета трудно, е много е трудно ..... Но да благодарим , че децата ни са живи и здрави и са с нас, защото в този свят има огромна мъка и болка.Трябва да се борим и да оцеляваме, но трябва да живеем и заради тези невинни същества.Ако нещо се случи и с Вас , кои ще ги гледа и ще се грижи за тях?Затова помислете и за себе си!Вие сте им нужни сега още повече.........
Виж целия пост
# 474
кой казва, че времето лекува? Боли ме, мъчно ми е, трудно е...........
Виж целия пост
# 475
Преди време писах тук под името HAVANAA. Нещо обърках и сега съм YLLEN.Аз може би съм най възрастната тук сред вас.Но явно за болката няма възраст.Мисля,че с времето става все по лошо.Така го чувствам.За това го и пиша.Просто споделям.В началото,когато ТОЙ почина бях много мобилизирана,дейна, реших ,че лесно няма да се дам, но с времето мъката ми става непоносима.........
Виж целия пост
# 476
yllen Hug
Сърцето няма възраст. Аз също съм с 26 години щастлив семеен живот. И това при нас по възрастните е голямата трагедия, че много са спомените, много са натрупаните хубави моменти, за които не знам дали имаме време да преодолеем. За всички е тежко, но когато се опитам да се сетя за живота си преди да съм семейна, не помня много неща. И е по трудно след дълго съжителство да се учиш не по твое желание да живееш сам. Боли...... Hug
Виж целия пост
# 477
Точно заради същите неща не ми се пише напоследък, просто си страдам, задавам си същите въпроси, стискам си юмруците срещу съдбата, продължавам да не приемам смъртта и само Ви чета с надеждата, че някоя от вас ще съобщи някакво шокиращо събитие, което и се е случило, доказващо живота в отвъдното. Днес цял ден съм си мислела, че ми се иска да си поговоря с него.....но как?
Виж целия пост
# 478
http://www.segabg.com/online/new/articlenew.asp?issueid=1721& … id=7&id=00009
http://www.kadedaucha.com/?id=1314&aid=6185
http://forum.slontheatre.com/index.php?showtopic=949
Виж целия пост
# 479
Благодаря, че направи това за мен! Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия