ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 453
  • 969
# 450
всичко, както го е описала havanaa е така, остава голямата БОЛКА. Ние бяхме заедно над 10 години, с положителните и отрицателните емоции. сега остават само скъпите спомени. Ta аз бях до него, когато почина. съипана бях тогава.  Аз също мисля за ремонт, но ще изчакам да мине и 40 ден. Ако сами не си помогнем близките и приятелите, колкото и да искат тоа няма да се получи. Не се предавайте
Виж целия пост
# 451
всичко, както го е описала havanaa е така, остава голямата БОЛКА. Ние бяхме заедно над 10 години, с положителните и отрицателните емоции. сега остават само скъпите спомени. Ta аз бях до него, когато почина. съипана бях тогава.  Аз също мисля за ремонт, но ще изчакам да мине и 40 ден. Ако сами не си помогнем близките и приятелите, колкото и да искат тоа няма да се получи. Не се предавайте
Идея си нямаш колко си права  Peace
Виж целия пост
# 452
Мили момичета, чета ви от 7 месеца, когато почина съпруга ми.Всички ние изпитваме едно и също нещо. БОЛКА.Ужасна нестихваща
БОЛКА.Искам да се обърна към buri. При теб скъпа е станало съвсем скоро.За това искам да разкажа аз как постъпих след като почина
моя съпруг /от рак за три месеца/. Направих тотален ремонт на апартамента в който живеем.Направих дарения на техниката ни
/телевизори и др./ на детското отделение на мед.академия,раздадох си цялата покъщнина на приятели.За един месец направих жилището ново и неузнаваемо.Само така вече можех да живея вътре.Иначе всичко ти въздейства много болезнено.Вещи ,дрехи,мебели, всичко, това те погубва.После с дъщеря ми заминахме на екскурзия в чужбина. Моя съвет към buri е :ако можеш да си го позволиш, пътувай , бъди ангажирана непрекъснато,работи , не оставай сама с мислите си, защото това разболява.
Виж целия пост
# 453
За близките и приятелите, ttacheva е абсолютно права.Те незнаят как да ни помогнат.За мен е достатъчно това ,че те са около нас и мислят за нас. Иначе всичко е в наши ръце.Трябва да действаме така както чувстваме, че ще ни е най добре.За трите месеца през които се борехме с болеста, аз отслабнах със 17 кг. Три месеца не спях, не се хранех, тичах по болници.В деня в който лекарите ми казаха, че медицината е безсилна и нищо вече не може да се направи, след пет часа ми се роди внуче /имам син на 29 г/. 40 дена преди да почине съпругът ми,един самосвал прегази свекърва ми,която почина на място. Аз съм на 52 г. с 30 годишен прекрасен брак.30 години бях носена на ръце от съпруга ми.Той беше като "машина ".Глава на семейството.Живя изцяло само за децата си,за мен , за семейството си.Почина на 58 год. Мисля си, че това което ми се случи в рамките на три кошмарни месеца,а и сега тази болка която изпитвам в никакъв случай не е "наказание".Просто това са неща от живота.Ние се раждаме и умираме.По важното е, че ние сме били част от техния живот и трябва да се гордеем с това.                      p.s. Когато мъжът ми почина, вечерта по БНТ в "По света и у нас"  излъчиха цял материал за него /той бе режисьор/, ние тримата /синът ми , дъщеря ми и аз/ седяхме прегърнати пред екрана и си казахме с гордост ТОВА Е НАШИЯТ ТАТКО.
Виж целия пост
# 454
При нас всичко се разви за 4 месеца, от които 3 беше вече неподвижен. Не можеше сам да се обслужва. Положението беше станало адски тежко. Трудно е, а и предполагам и занапред ще е така, но всячески се старая да не допусна детето да страда (тя е прекалено малка все още и едва ли разбира съвсем какво е станало), но продължава да говори за тати. Това е много тъжно. Когато я взимам от ясла и ако някой татко прибира детето си, тя само повтаря ТАТИ, ТАТИ. Обвинявам се за едно нещо - той обичаше да пуши. Аз вместо да го бях оставила спокойно да си пуши, все му се карах, когато искаше цигара (пустата му надежда). Надявам се да са на по-добро място и да гледат, те ще разберат колко сме и ги обичаме.
Виж целия пост
# 455
Моя съпруг също обичаше да пуши и почти до последно си пушеше, макар, че аз също бях против....но сега не се чуствам виновна, всичко което правех беше за негово добро и защото до последно се надявах нещата да се обърнат към добро.
Виж целия пост
# 456
Не се самообвинявайте. Направили сте всичко което е било необходимо за вашите съпрузи.Опитайте се да изтривате кадрите които ви минават пред очите от времето на болестта. Забравете за нея.Виждайте ги като здрави и весели.
Виж целия пост
# 457
И аз съм като много от вас. На 32 , а вече вдовеца с три прекрасни създадени с много любов деца.Те са на 11г,7г 0,7г. Малката беше на 15 дена , когато мъжът ми почина за 1секунда от инфаркт.Аз за себе си просто реших, че трябва да продължа делото на мъжа ми... да им давам любов.  
Виж целия пост
# 458
мили момичета, аз също загубих съпруга си, той знаеше всичко за болести, витамини и т.н. разчитах на него за всичко, толкова умен и можеш. отиде си за 10 дни от рак на 40 год., до последно беше на крака и работеше усърдно
но, има нещо което не ми дава мира, преди време /когато беше жив/ гледахме предаване за линията на живота върху дланите, на съпруга ми на лявата беше до половината а на дясната цяла, а на сина ни обратното
като жена и майка се изплаших наистина но съпруга ми ме убеждаваше да не се плаша за тези глупости, приех, че може да преживеем нещо, но ще се правим и приключих с това, сега след смърта му се ужасявам , усещам се , че търся да видя дланите на всички възрастни за да се убедя дали е вярно, дали линията им е цяла след като са на тази възраст, това ме побърква, понякога дори с риск да ме помислят за луда,търся да видя тази линия, страхувам се ужасно за детето ни,/то единственното, което им/ дали е вярно това,
искам да ви попитам дали сте забелязали вие нещо по дланите на съпруга си, някакси да разбера имали нещо, което ни е дадено още с раждането.
Виж целия пост
# 459
Не се безпокой, съпругът ми почина преди 9 месеца на 36г. линиите на ръцете му бяха дълбоки и дълги , а моите са по-кратки.....а то какво се получи - млад и як, пълен с енергия и жизненост се повали от левкемия/някъкъв подвид/ и почина за 6 месеца.....няма връзка.....само че при мен има друго мисля ,че всичко е предварително предначертано, защото преди години в Бургас една ясновидка ми предсказа, че ще съм вдивица, предсказа всичко, но аз махнах с ръка и казах че са глупости! Сега си спомням всяка нейна дума и потръпвам от всички съвпадения-правя извод, че има нещо необяснимо, нещо неясно, но има нещо на което не вярваме! Сега искам само едно доказателство, че той не е там вдупката, че живее някъде под друга форма, че е щастлив.........искам нещо да ми тропне, да ми се яви, искам знак, но още не го получавам! А вие.....имате ли такъв знак? А между другото, сега се сетих сънувах го тази нощ много ясно правихме секс....усещах всичко, помня ясно целувките му......какво ще кажете дали е копнеж по секс или той наистина дойде в съня ми.....ще трябва да си купя някоя книга за сънища Thinking
Виж целия пост
# 460
ако кажа, всяка вечер го сънувам няма да излъжа, може би защото целия ден само мисля за него, за нас, мечтите ни ...
или пък заради това, че непрекъснато се обвинявам как не успях да го спася, да видя, че е болен , че не направих всичко което е нужно, молихме се и двамата през цялото време / аз му четях молитви а той повтаряше/, плаках, получих силни кръвоизливи, след това ми правиха две операции, преди първата исках да отида при него, но така беше лесно за мен, знаех, че той където и да е е силен и ще оправи а детето има нужда от мен, вечерта го сънувах, бях в дома на родителите ни, беше тъмно а той в черно, викаше ме да му отворя врата на входа аз тръгнах и се събудих, за последната ни коледа ми подари златно ангелче, икона на дева мария и сърце, което се отваря а вътре първите букви на него и сина ни,  едва ли е случайно, почина на просвещение света богородица, иконата ми се отдели дни преди това, а го погребахме на началото на църковната нова година, вечерта, преди да си отиде, бях рухнала никоя болница не ни искаше, плаках, всички ми казваха, че не мога да се боря с бог, ако той е решил.... и тогава няколко минути преди да стане това си казах, "господи, нека бъде твоята воля" и той почина, вече ме е страх да се моля, не вярвам а вярвахме и тримата как с божия помощ мечтите ни се сбъдват, всичко, което искаме ни се случва.
  сега си мисля как ли сега ме мрази, дали ми е простил, дали ме обвинява, а бях през цялато време с него 10 дни спях на земята до леглото му, молих го месеципреди това да отидем в софия, не вярвах на света софия бургас там всеки месец му правеха изследвания и нищо "здрав си", а от този рак смъртността е 3%, ако навреме се види и може напълно да се излекува. не мога да продължа страхувам се непрекъснато за детето, дали е болен, тичам за всичко при лекар, страх и него да не загубя. но пък вече не вярвам в боги т.н. винаги се моля на съпруга ми да ни пази и закриля, да бъде така като той би искал и щякаш съм спокойна.
много дълго стана, спирам, всеки ден ви чета а все не пишех, мислите ми изпреварват ръцете......., изморена съм искам детето ни за дни да завърши, да се ожени, да има деца и спокойно и аз да отида при него, но пък знам, че то винаги ще има нужда от мен тук, та аз сега най-много се нуждая от родителите си, толкова е страшно..........
Виж целия пост
# 461
всичко все едно аз съм го писала............................................
Виж целия пост
# 462
Ронин, съжалявам мила!
аз не съм вярваща - не в класическия смисъл
но казват, че Господ пращал изпитания точно да изпита вярата ни
няма да ти казвам да си смела - ти си,  направила си много и ще правиш още много...
просто продължи по пътя си и ще видиш, че вярата ти - каквато и да е - е с теб
защото вярата ни всъщност е нашата любов, нашата човещина и доброта - а вярвам тези неща са стеб въпреки голямата ти загуба

съпруга ти няма за какво да те вини - нашия път е наш и никой не е тоговорен за съдбата ни освен нас самите
решенията които взимаме и тези дето не взимаме предопределят съдбата ни
хората, които ни обичат може и да могат да ни повлияят...но всичко е в нашите и както казват - божиите ръце
ако съпруга ти е бил вярващ, то още по-малко би си позволил да поставя на плещите ти товар, който не ти принадлежи - който по определение се раздава от други по висши сили - било съдба, било бог, било карма!

за детето - всеки преживял нещо страшно, нещо отнело му мечти и надежди, всеки такъв човек има своите страхове...с времето те ще избледнеят, но тази неувереност ще бъде винаги с теб по малко...не ива да й се даваш ако се опитва да те завладее - страха е лош съветник и лош спътник в живота, с него трябва да се бориш със съзнанието си и всичките си сили
  bouquet
Виж целия пост
# 463
момичета, мечтаете ли, смеете ли се, аз съм с празен поглед, искам отново да правя старите неща, да мечтая, да се забавлявам, да имам цел, която да ме води, да бъда отново весела и щастлива, да усетя топлия поглед и силното рамо,, когато видя щастливи възрастни двойки да се държат под ръка, си казвам : господи, ето за това те молех, мечтаех, това исках, да остареем заедно, да се радваме на дете и внуци, защо, което е най-ценното бог ти го отнема, нали той е милостив, всевиждаш, и това което поискаме с любов и вяра, ще ни го даде. Ние всички сме обичали съпрузите си истински, а други жени не могат да се осободят от мъжете си. Защо такава болка иска бог, защо толкова млади хора, дори деца всеки ден отиват там...., толкова съм озлобена, че си казвам умираме като на война, старите се грижат и погребват младите, вървя и виждам само възрастни хора- без мечти, с болка преживяват, а тези, които имат толкова неща да вършат тук, вече са там, защо бог иска тази свежа кръв, къде отиват, на кого е нужно толкова болка, защо бог иска децата ни да бъдат без бащи, защо не ни дава избор, още един шанс, бяхме страхоно семейство, всички ни казваха : живеете в "сказка" , дом двор, страхотно куче, костенурка, златни рибки и цветя......... а сега , живея сама на 200 км от всички наши близки сама с дете на 15. всеки ден е ужасно, страх, отговорност, решения, самота, болка и човешка завист дори /не те остовил без нищо, всичко си имаш" това ли е всичко, давам всичко за да бъдем тримата живи и здрави. понякога искам да прегърна детето и заедно да отидем там.... при него тук просто всичко е объркано. Само при нас е има тази поговорка "Много хубаво не е на хубаво". защо бог е толково жесток с нас. дълго е но не мога да спра..........
Виж целия пост
# 464
Задавах същите въпроси и още ги задавам, виж назад в постовете ми....няма отговор и при мен всичко беше страхотно ,а се разпадна за миг, не мога да сглобя парчетата, нямам път, живея без посока на автопилот - ден да мине друг да дойде!Но ще ти кажа.....аз чета много книги, много изкупила съм всички на Силвия Браун за отвъдното, на Лиана Антонова, на Марияна Илиева намери ги прочети ги, дали е вярно незнам, но има много солидни доказателства за това, че те не са там в онези грозни дупки! Промених се след като ги прочетох, не съм го приела разбира се , но някак си ми действат добре! Всяка вечер, чета и препрочитам едни и същи неща! Дано да са добре, дано да са щастливи, дано ни виждат и да се гордеят с нас и да казват "Виж това е моята жена и моите деца" Praynig
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия