ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

мира33, големият ти син е вече във възраста на пуберитета.Това е трудна възраст.Трябва да имаш много търпение. В някой ситуаций
се опитай да дайстваш с добро, по пътя на убеждението, опитай се да му бъдеш приятел, да усети че го разбираш и си на негова страна.В други пък ситуаций прояви повече твърдост и строгост. В тази тяхна възраст, ние родителите трябва да бъдем дипломати.
Сложно е. Най важното е да имаш авторитет пред него. Много важна е и средата в която се движи. Сближи се с приятелите му,изоб-
що контролирай го, защото освен, че тази възраст е трудна, тя е и опасна.Въоръжи се с търпение, все пак тя ще премине.Момчетата
тийнейджъри много обичат да демонстрират мъжественост, приеми го с чувство за хумор.Имам син на 29 г.Той искара не лек пубери-тет.Скъсвал ми е нервите. Сега като си разказваме спомени от този период много се смеем, а той ми казва "как си ме изтърпяла?"При теб обаче след една две години и другия ти син ще влезе, така че ти трябват двойно повече сили, но може пък малкия да го кара по леко. Мойта дъщеря, така и не разбрах дали го кара този пусти пуберитет.Успех. Ако имаш нужда от съвет, винаги съм насреща.То-
ва което са казали хората "Малки деца , малки ядове,големи деца големи ядове" си е абсолютно вярно.Така растът децата , а ние
пък покрай тях ,неусетно остаряваме.

Момичета с какви чувства чакате празниците?На мен не ми се мисли направо.Преди чаках с нетърпение за да можем да се съберем цялото семейство няколко дена,а сега милия винаги ще ни липсва , останахме сиротни,никога няма да е същото.Празнината ме е обградила отвсякъде,добре ми е само когато заспя и го сънувам,тогава намирам малко утеха.

На празници е най тежко...........Както и да опиша чувствата си на тези дни , няма смисъл, вие ги знаете много добре. Дано догодина да ги посрещнем с повече спокойствие.   

Днес все гледах през оградата при съседите - дойдоха им децата от София - бебета, колички, хора, смях, торби с покупки, носят маси, чува се музика, купили са агне, а у нас......аз и две деца и само спомени, пък и в понеделник след празниците  съпругът ми щеше да навърши 37 години, та незнам и тогава какво да правя..............

Танче,прегръдки от мен 

Така е,хората празнуват, но за съжаление има и много такива като нас, които на празниците тъгуват. И аз в понеделник  трябваше да празнувам 30 годишнина от сватбата. Тогава преди 30 г. на 5 април пак беше Великден.

Здравейте,момичета!Не знаех за съществуването на този форум.Разбрах за него преди два дена.Изчетох всичко,което сте написали.......по няколко пъти.Колко много мъка и болка има тук .Искам да се включа и аз и да ви разкажа моята история. И аз като вас преживявам една огромна мъка която ме съсипва всеки изминал ден.Преди пет години и половина загубих съпруга си-прекрасен човек , които ме обсипваше с мното обич и уважение.Не можехме един без друг,но съдбата не е мислила така.Стана толкова бързо   и аз не разбрах как смъртта дойде и ми го взе само за броени минути,грабна го и го отнесе.Не можах да повярвам че се случва това и до днес всичко ми е като в сън.Мъката е огромна,нито времето нито сълзите могат да помогнат.Изпаднах в тежка депресия.Живеех в един мой свят,затворен и самотен.Не мислех дори за децата си,които имаха нужда от мен.Те изживяваха загубата на татко си,но в същото време се страхуваха за мен.Синът ми не излизаше да си играе с децата,стоеше и пазеше мен, за да не последва поредния припадък.Постоянно бях на хапчета.Антидепресантите затъпяваха болката и аз свикнах с нея.Всичо това,този страшен кошмар продължи три години.Не исках да говоря с никой,не се сещах да седна на компютъра за да потърся някого да споделя и да ми олекне.Един ден децата се обърнаха и ми казаха "Мамо,ти само тате ли обичаше?"Всичките ми близки и близките на съпруга ми се грижеха за тях,но те имаха нужда от мен.Осъзнах какво съм направила и си казах ,че ще стъпя на краката си и трябва да продължа,да се боря да оцелея ,да имам сила да им дам щастие на тези две душички.Синът ми направи регистрация в един сайт и на шега седнахме и пишехме с различни хора.Шегувахме се,смеех ме се,докато един ден получих странно съобщение.Не беше като всички останали.Един мъж ме попита няма ли по забавни неща по това време за мен и стоя на компютъра.Не исках да му казвам как се чувствам.Последваха още няколко съобщения........останах взепенена когато прочетох,че загубил съпругата си в същия ден в който аз моя,но преди три години.При него всичко се беше случило толкова скоро,беше съсипан.Искаше да поговори с някой.Много мъка и болка струеше от думите му.Исках да му помогна,да поема част от мъката му за да му е по леко,знаех как се чувства.Исках да разбера ,дали един мъж страда след такава загуба.И знаете ли момичете разбрах ,че болката е еднаква за всички.Да,неописуема болка.Не му казвах аз как се чувствам и какво съм загубила аз.Мина месец за да се разкрия.Опитвах се да му помогна да не попадне в дупката в която аз бях,но осъзнах че той помага и на мен.Той ме измъкна от бездънния кладенец,започнах да се усмихвам видях светлина в тунела.Всички забелязваха разликата в мен,децата ми също.Радваха се.Синът ми започна да излиза с приятели,дъщеричката ми беше по спокойна.Сега го боготворят.Обичат го и той тях.В разговорите ни с него винаги присъстват моя съпруг и неговата съпруга.Не сме ги забравили.Няма ден в който да не мисля за съпруга си.,но знам че той ме разбира и не се сърди ,защото е сродна душа.И така момичета може би нямаше да напиша всичко това ако nikiSL не беше писал тук.Той е мъжа ,който аз срещнах и вече две години и половина споделяме мъки и радости заедно.Повярвай те ми той е един прекрасен човек,много добра душа,любящ и нежен мъж,но и дълбоко наранен от начина по който съпругата му избяга от този свят.Наистина не е заслужавал това.Не го съдете,не е толкова агресивен колкото се е представил тук.Опитвам се да му помогна да прости на съпругата си за стореното,да забрави омразата.Тази неизвестност го изкарва извън нерви понякога и се сърди на света.Обожавам този човек и ще се боря за щастието си,макар да знам че трябва да примина през още много изпитания.
Мили,момичета
Дано сте имали търпението да прочетете моята изповед,дано тя помогне на някой от вас да разберат ,че живота трябва да продължи.Времето ще смекчи болката, но няма да я стопи, изживейте си мъката и ще видите , че ще продължите напред, живота е едно изпитание за нас хората, ето защо трябва да живеем, за да ги преодоляваме. Няма по-лошо нещо от това да загубиш любим човек. Но това е живота гаден и непредвидим.Разбирам много добре и съчуствам на всички участвали тук в споделянето на мъките си и терзанията си,но за съжаление така е устроен живота Господ всема при себе си най добрите.Знам че когато сме загубили любимите си хора сме загубили и нещо от нас ,което никога повече няма да намерим.Верно е ,че е трудно важното е да се намерят сили  да се продължи напред с кураж и надежда!

Ами научете се да не приемате нещата толкова буквално,може и да има нещо между редовете което не можете да асимилирате
Ако се замислите малко повече може и да разберете защо влязох да пиша в тая тема
А все още няма написана песен точно за нея с нейното име
ВЕСЕЛИ ПРАЗНИЦИ

Ако има някаква поука от връзката ви, просто я напишете, защото аз съм учител по литература, но този път просто не мога да чета между редовете  НЕМОГА, НЕРАЗБИРАМ!

Тани исках да кажа с това ,че срешнах човек който обичам много повече от колкото съм обичал съпругата си
Срешнах страхотна жена която излекува мъката ми и ми подаде ръка в най трудния момент
Боготворя я ,не мога да ви опиша колко съм и благодарен че е до мен
Миналото си е минало,застигнало ни е и страдаме заради това,но с моите глупости исках да кажа на всички вас,че има и надежда има и щастие след мъките
Просто който иска да го усети трябва да се остави на течението,то ще го заведе там
Аз определено съм неграмотен и по някога една запетая не позвилява на хората да ме разберат
Извинявам се за това ,искам вие всички да намерите правилният път в живота и един ден да се похвалите че сте щастливи
Да си спомните на ники дето ви накара да се замислите,че живота продължава и трябва да се живее
Не се обричайте на вечна самота заради принципи,или заради това какво ще кажат хората
Тези който ще приказват си нямат представа каква е болката от загубата,те са гадни и заядливи,не ви мислят доброто,каквото и да направите
Незнам какво повече да кажа изчерпах хе,но искам да ви кажа че след загубата намерих утеха в човек който убичам истински и съм щастлив
Пожелавам го на всички,не искам никой да страда и да е лишен от обич и внимание

Момичета пак прочетох какво съм писал и аз не мога да си разбера,не  е това което съм искал да кажа
Не съм се изразил правилно,писах на някоя от вас защото видях много мъка и отчаяние в поста и,исках да я успокоя по някакъв начин като и заскажя,че аз съм намеил пътя в живота си
После го копнах и го пуснах,не съм си правил реклама и не съм искал нищо,аз имам всичко за сега,не ми трябва нищо повече
Имам любяща жена до себе си,имам планове за бъдещето,имам искрицата за живот,нищо повече не ми е необходимо на този етап
Имам надежда за нещо по добро,тази тема исках да подхвана,не съм искал да наранявам никой или да обиждам някой
Всички сме наранени по някакъв начин и нямаме нужда от повече мъка,искам да сте щастливи по начина който всяка от вас си избере

nikiSL,
 
 Това което ти се е случило е чудесно. Пожелажам го и на други, но все пак нека всеки да премисли нещата и да не се хвърля в еуфорията на първите чувства.
 Пиша единствено от собствен опит.
Аз преживях подобна еуфория.
След загубата на мъжа си, също бях изпаднала в отчаяние. Бяхме перфектно семейство и трудно преживях загубата му.
 Изпаднах в униние, близо 3 години. Тогава срещнах един мъж, който ме разведряваше. Караше ме да се чувствам добре в компанията му.
 Може би се поддадох на чувствата и се зарадвах, че все пак животът ми не е свършил. Така се и оженихме, но нещата не продължиха все така ведро...
 Първо ме отхвърлиха родителите му..., после се появи ревност от починалия ми мъж..., ревност от детето ми..., от приятелите ми, от близките ми... и какви ли не други ситуации на отхвърляне.
 
 Не казвам, че това ще се случи на всички, но все пак бъдете внимателни в преценките и избора си!
 Общите проблеми сближават, но не винаги са гаранция за създаване на здрава връзка.

Някъде бях чела следния пример:
"Тя има проблем:- пее фалшиво.
Той има същият проблем... Събрали се и решили да направят дует"

Аз леко се пообърках с постовете за това няма да се впускам в анализи.Всеки може да постъпва както намери за добре.Аз в момента съм пред дилема,трябва да почна работа,но не знам в какво да се насоча.Струва ми се че ще избера така омразното ми шиене и то само защото колектива ще е от 30 жени и няма да се осети толкова отсъствието ми заради болничен.Мога да работя много неща,обаче се изисква да бъда винаги там и няма кой да ме замества в случай на отсъствие.Каквото и да избера ще се оправя,че имам опит та и най-малкото да сваля някой килограм  Направо ми омръзна да си пукам дрехите по шевовете.Кажете нещо за децата,как се справят?Има ли промяна?Моята мишка е малка още и прави само бели.  Я по опитните да ме светнат,кога аджеба ще почне да ме слуша,което включва(да не драска по стените и на чаршафите,да не се опитва сам да пусне кафе машината,като използва всички порцеланови купички, да не яде от суровите белени картофи докато измия ножа,да не е разхвърлял всичко на ново докато отида до банята,да не ми бара компаааааа)Ох простете има още много,ама много малко место са оставили за писане 

Извинявайте ама едвам се сдържам вече и ще се намеся. Темата се обърна на махленска седянка, някои се надпреварват да изтъкнат, че са срещнали нов човек и са мнооого щастливи. Е, лошо няма, ама да завираш щастието си в очите на другите, които страдат и не са преодолели загубата на любимия човек - не ли малко прекалено  То не беше един-два поста, ами направо на чат го обърнахте ... че и обяснения в любов .... 

Няма да коментирам последните постове - самия факт, че са неграмотно написани и цялата аудитория тук се чуди какво са имали предвид говори само по себе си.

Като сте толкова щастливи не пишете тук, тази тема е за мъката и болката, за начините да се справим с тях.


А за нападките, че някой имал проблем с алкохола и антидепресантите, мисля че изобщо не е въпрос на коментар 

Боже,Боже защо така бе хора.Аз с такава надежда се включих всеки ден по няколко пъти проверявам дали сте писали и това ме държи в кондиция и така се радвам ако някой сподели мислите и чувствата си ,нищо че не се познаваме ,но сме тук да се подкрепяме ,а вие почнахте да се обиждате.Откакто е починал моя Тяна,не ме вълнуват толкова много неща особенно дребнавите проблеми и се учудвам на хора които са преживели такава загуба как имат сила да обиждат и нападат другите във форума при положение че са били в същото положение.Няма нищо лошо да си намериш нова половинка ако можеш/аз не бих могла никога да го заменя/,сподели радоста си и не се мъчи да се оправдаваш защо си го направил.Никой няма да се озлоби срещу теб напротив ще те подкрепи но да даваш акъл на другите и да петниш паметта на починалия ,независимо какво ти се е случило не ни прави чест.Това е личното ми мнение и не ангажирам никой с него.