ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

Нитка искрено сажалявам,че съм променил форума по някакъв начин
Попаднах в едно змийско гнездо и бях нахапан,за това че исках да споделя и да обсъдя нещо
Много ми писаха на лични и никоя не ме нападна и не се нахвърли върху мен
Има тук няколко дами с по над 150 абоната на скайп дето са много вещи във всички житейски области
Те ме нападнаха и аз реагирах по някакъв начин,не съм искал да ви развалям идилията
Но като чета тук си имате две три гурота дето да дават акъл на всички,затова 80 процента от жените който са писали имат по 2-3 поста,били са отрязани още в самото начало
Било им е казано кой командва в тоя форум,много е тъпо една дружинка да се подиграва и надсмива над мъката на всички нови който са се появили
Видях че има модератор на сайта,но явно той не вижда какво става тук
Няколко бръмки се гаврят с всички,много е жалко
Исках да попишем и да обсъдим някой неща всички заедно ,но не се получи
Нямам работа вече тук,нека всички намерят пътя в живота си и не случаите някой злонамерени хора дето ви дават съвети
Слушаите сърцата си,човешката злоба няма граници

Отново ще поздравя автора на темата,но искренно те моля промени заглавието
Явно в този форум няма място за вдовци,а ти си го написала в заглавието на темата
Аз бих я кръстил - озверели........................,не искам да го казвам,тази дума е гадна

Много искащи да споделят някаккво мнение ми писаха
Стах ги е да пишат,за да не бъдат нападнати като мен,какво правим в случая
Това ли е онова което си искала да създадеш,това ли си очаквала в момента в който си решила да направиш това добро и достойно дело,създала си тази тема за хора който страдат и искат да изкрещят на този свят,колко им е тежко и ги боли

Това беше от мен
Всеки има право да ме вини или боготвори,въпрос на вкус и на разбиране
Желая щастие и успех на всички

nev_nev а ти се замисли наистина дали страдаш
Аз не мисля че е махленска клюкарница а също и не мисля че човек който страда,ще стой остоянно на компютара,който страда е парцал и не му е на акъла за чатове и за форуми
Явно твоето страдание е по различно,трябва ли да казвам аз какво мисля за теб,ти се осмели и и се изказа,аз какво да кажа,какво ли мисля за теб
Нищо живей си живота който ти харесва,но като пишеш за някой се замисли какво си ти

Здравейте!
Е ,аз съм автора на темата!
Попрелистих няколко страници назад....ще ме извините , не съм влизала скоро!
Ники ....какво да кажа... когато пуснах темата ,исках да го изкрещя....както всеки един от нас ,се чувствах сякаш съм единствения човек сполетян от такава съдба.ИСКАХ да съм най-,най-,най- онеправдания човек на земята.... и знам че никой...ама съвсем никой от вас няма да ме опровергае като кажа ,че за всеки един от нас НЕГОВАТА  си мъка е най-голяма.... и я преживява най-тежко 
Мили мой....ненагледни....повечето ви познавам,за това си позволявам да ви нарека така...я се успокойте малко...ВСЕКИ има правото да влезе и да на пише как се е справил,как не се е справил,каква нова-стара философия е открил и какво ,как и защо му се е променил светогледа.....защото се променя...
Вдовица съм от година и половина...и да ви кажа ,че за това време си сменях и продължавам да си сменям виждането за нещата,за това как ще продължи живота ми! И за да не каже някой, че съм като "фурнаджийска лопата" или ,че съм непостоянна  (що пък и да не съм  ....ама карай ) ...всичко това го наложиха новите неща ,който се постарах да науча за себе си,новите хора около мене,новите случки ,обстоятелства и новите СПОМЕНИ ,който умишлено се постарах да създам та дори на мястото на старите! И моля ,моля....не съм забравила съпруга си,не съм спряла да обичам спомена за него..все още ужасно много ми липсва....но ....ей ...нима трябва и ние да с "погребем"...и не ми казвайте ...оххх ама не мога...и аз не мога ...ама правя всичко възможно за да започна да мога...
Ками, я им кажи колко съм те  .....сещаш се....за това не мога...   (стискам палци днеска )
Темата ще си остане и за вдовици и за вдовци...само съжалявам ,че сме успели да те накараме да се чувстваш недобре.....забелязах ,че май всички са се втурнали да правят анализ на постовете ти...не се сърди....просто рядко някой има по различно мнение,и когато се появи....май не допада на всички...ама нима сме стигнали до тук ,че да се отказваме от първите възникнали проблеми...???
Та ,да не става твърде дълго (не че не стана) МОЛЯ МОМИЧЕТА МАЛКО ПО ТОЛЕРАНТНО КЪМ РАЗЛИЧНИТЕ ОТ ВАШИТЕ МНЕНИЯ...всеки има право..а и вие бихте искали да разберете как другите са се справили ,а не да тъпчем на едно и също място.
Ей я вижте какви готини емотикони са пуснали...
 
а това е за всиииииички вас 

Споко Вале   и аз го защитих в началото.После ще видиш че е враждебен и нагъл.Добре,че модератора изтри вчера,част от враждебните му ,неразбираеми постове. Ако всеки имаше право да влезе да обижда нямаше да му изтриват постовете,в форума все пак си има правила. http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=23714.0  Радвам се че с Вики сте добре и все така да сте  

Тука нещо нещата много се разводниха.Според мен този форум е създаден да споделиш какво чувстваш и да бъдеш разбран от хора които са преживели този ад защото за мен това е ада на земята.Откакто съм тук съм са ми писали и съм прочела само постове с подкрепа и съчувствие и разкази за личен опит ,с което никой от тук присъстващите не иска да наложи свое мнение или начин на живот или някой си мисли че тука е секта и някой промива мозъци.И съм съгласна и не с много от нещата написани тук,но живота си е мой мъката си е моя и аз правя нещата както ги усещам,което не пречи да поприказвам с хора които са минали по моя път па макар и постъпили по друг начин.Не можеш да даваш определения,че хора които са по форумите след такава тежка загуба не са съсипани от мъка ,е аз съм една от тези жени,които наистина не може да продължи без мъжа на живота си /без любовта си която продължи само 16 щастливи и отлитнали като миг години,които не ми стигнаха признавам си ,макар да звучи егоистично/но на която ще и се наложи да го направи заради детето което имаме,нашата любов продължава да живее чрез него,но въпреки това аз всеки ден мисля как да напусна този свят и да отида при него /утре стават 4м/,но знам че няма да го направя първо защото имам дете което ме крепи ,второ защото съм страхливка /да страх ме е как ще го приживеят дъщеря ми и близките и не бих им причинила това което аз изпитвам в момента/и трето не знам дали със сигурност ще отида при него.Въпреки всички тези чувства и макар че физически съм жива ,всичко друго което представлявам аз е мъртво и не съм сигурна че някога ще се възроди.Не съм привърженичка на идеята да продължа да си живея моя живот ,да мисля за себе си  в ед.число ами че ние бяхме аз и ние бяхме той две половини от едно цяло и това че физически го няма нищо не променя .Никога няма да кажа обичах го а винаги ОБИЧАМ ТЕ.От всичко написано исках да кажа че това че сме във тези форуми не значи че не скърбим но намираме утеха във думите и сучувствието на хора вече преживели трагедията,а не защото ни е кеф да си чешем езиците,и между другото ако човек е щастлив като Ники и е намерил сили и смисъл да продължи живота си няма да виси цяла вечер във форума и да се обижда от мнението на хората,/които според мен се засегнаха от отношението му към починалата му съпруга а не от това че е намерил друга жена /а ще бъде с тази жена всяка свободна минута.Без да искам да засягам когото и да било или да давам рецепти защото аз себе си не мога да намеря а камо ли да давам акъл на другите.
Извинявам се,ако съм досасила с дългото си излеяние.

Хммм ,явно тука е имало война......
Хич,ама хич не ми харесва това...
Не мога да се изкажа по нещо което не съм видяла,но едно мога да кажа със сигурност....не съм пуснала темата с идеята някой да получава обиди или да бъде обиждан  ...Вярно е ,че всеки има правото да се изкаже,но не съм съгласна да който и да е да си изпуска нервите и "парата" по този начин.Всички сме напрегнати,и понякога ни избиват нервите...случва се...и все пак,не ми се ще да си разваляме хубавата темичка.Дори само един от вас да почерпи сили от нея е достатъчно за мен....   



Видях ,че nitka  е писала с мене... и като чета...това е начина ,по който исках да се възприема темата ...всеки си казва,но никой никого не задължава да мисли като него !

Хора смятам че мъката ни е даже предостатъчна за да се караме помежду си.Мир ,спокойствие и сила 

Здравейте, Христос воскресе! нека сме живи и здрави! Въпреки че настроението ни не е празнично, нека си пожелаем сила и обич и да можем да помагаме на децата си.
Искам да ви питам как се четат лични съобщения. Виждам че имам, а не мога да ги отворя, не виждам откъде.
Много се радвам като чета, че някой от нас са си стъпили долу-горе на краката и се чувстват по-силни. Пожелавам го на всички други.
На мен ми е трудно с децата, че са по-големи, не са все край мен, и така ми липсват. самотата е ужасна. Но да са живи и здрави.
На 13 става 1 година самота. как отбелязахте вие помена? какво е редно да направя?
иска ми се всички да живеем на едно място, с децата, да общуваме и да си даваме сили.

Боже...............какво става тук....?  Мира, аз също не знам но на 11 05 също при нас ще стане 1 година самота и аз незнам какво да правя

Здравейте! Отдавна не съм писала! Улисана от работа, от детето, от себе си, някак си дните минават. Обикновено нощно време ми остава време за мъката. Празника също, защото тогава човек се спира, поглежда около себе си и вижда че любимия го няма! Същото е вечер, когато искам да споделя какво ми се е случило през деня!
За годината: аз не можах да присъствам, защото тук беше натрупало сняг и пътищата бяха затворени! Но участвах в подготовката. Ние направихме курбан (заколихме агне), събрахме приятели на Иван и роднини. ПОдготвихме и подавки със сладко жито, питка и сладки неща в тях (Иван много обичаше сладко). събрахме хората на обед, попа опя всичката храна, чете молитва за мир на душата му, хапнали са набързо и после на гробищата. Това е. Гледаме да раздаваме много храна, защото милия си отиде гладен от този свят!
Прегръщам ви момичета! Отивам на работа!

Момичета вие това ли искате и така ли го чувствате



Не можеш да ме разбереш,

Не казвай „Знам какво е!”,

Не казвай, че ще оцелея,

Че злото за добро е.

Не ми разправяй, че е тест,

Че съм благословена,

Че съм избрана точно аз

От всички в таз вселена.

Не отговаряй вместо мен

На моите „Защо?”-та.

Не казвай докога да жаля,

Че кратък бил живота.

Недей тегли, недей мери

На мъката товара.

Не ме учи как да скърбя,

Кога да разговарям.

Във болката си потопена

За всичко аз нехая.

Но все пак, застани до мен

И стой със мен до края.

Приемай ме, каквато съм,

Как плача, как немея.

Хвани ме просто за ръка,

Кажи ми – „С теб жалея!”

nitka, благодаря ти, че го каза толкова хубаво! Чула съм всяко едно от тези неща и се дразня като ги чувам, яд ме е, защото и куп думи да ми кажат, не могат да ми върнат любимия!    за теб!