ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

И аз съм така.....Година и половина мина.....Моментите не самосъжаление ме унищожават! Защо съм заслужила това....ще се справя ли....защо съм толкова самотна....защо още не ми пука за външността ми....защо се чувствам нищожна, жалка и отритната от всички.......и от Бога!

Момичета, една моя позната, която също, като нас е загубила съпруга си ми даде да прочета три книги от трилогията "В градината". Първата книга се казва"Синя далия, втората "Черна роза", а третата "Червена лилия". Автор е Нора Робъртс. Може да ги има и в нета, но не съм търсила. Разказват се за три жени, които са живеели щастливо, до като съдбата не им готви удар:остава ги без съпрузите им. Прочете ги много са хубави. Ще видите те как се борят с живота, как правят всичко в името на децата си, как правят всичко в каузата да бъдат отново щастливи. Прочетох и трите на един дъх. Ще ви разтоварят малко, а пък дано и да ви дадат сили за борба.

Здравейте мили майчета.
На няколко пъти тръгвам да пиша,но не стигам до края на писанията си ... Един път ми се доплаква,друг път синчето ми идва да ми каже някое стихотворение или просто че ме обича ... и все някък тръгна ли да пиша в темата,не се получава ... не знам защо така ...
Напоследък съм доста ангажирана с нова работа,с куросове,с обучения,опреснявам си и обогатявам румънския си език с един разговорник,сутрин набързо пия едно кафе,пускам пералня и правя някаква закуска,бъдя малкия човек,оправяме се за детска градина и след като го заведа се изстрелвам по задачки.След обяд майка ми го е взела от детска и през деня е направила нещо за хапване,прекарвам приятни топли вечери вкъщи,учим букви и числа с моят малчуган,сега много се радва на стихотворения и учи с удоволствие,строим къщи с конструктори,играем на криеница хахах той се крие под масата в моята стая или в гардероба, а аз се правя,че не знам къде е и го търся ... Така напоследък около малчо и всички ангажименти за деня не ми остава време да мисля за болезнените обрати в живота ми ....
Вчера имах ангажименти изивън офиса и звъннах на приятеля ми да се видим.Пихме по кафе и му казах,че мисля да поработя малко и мисля да се паркирам на спирката на 22 трамвай на операта.Е той реши да дойде с мен.Понеже работата ми е свързана с хора,а по спирките има много,удобно ми беше.Приятеля ми седна на спирката,а аз започнах да разпитвам хората ... както и да е да си върша работата.Дойде поредният трамвай 20 изсипаха се на спирката сума хора,трамваят тръгна,хората се разбягаха насам натам.Остана едно момче, което кой знае защо се обърна и ме загледа втренчено.Щях да получа разрив на сърцето.МОЯТ РОСЕН СТОЕШЕ И МЕ ГЛЕДАШЕ,ДОКАТО ПРИЯТЕЛЯТ ТРЪГНАЛ КЪМ МЕН И МЕ ПОПИТА КАКВО СТАВА.Направо ми пресъхна устата и не бях сигурна дали да вярвам на очите си или не.Попита ме много ли ми харесва този там,а аз си бях глътнала граматиката и не знаех какво се случва.Момчето тръгна на някъде,трамваят затвори вратите и го отнесе непозната за мен посока ...
Не знам,много съм объркана...Тъжно ми стана вчера ... Когато мислиш,че си забравил поне малко,че си потушил болката поне малко ...
Днес цял ден си мисля за това,което се случи вчера.Цял ден мисля и премислям  какви планове имахме с Росен,какви мечти,как градяхме бъдещето си заедно ..............................
И знаете ли,мисля че е време да спра да живея с тези планове и тези мечти.Твърде болезнено е...
Мисля си за животът ми,който е сега,какъв щеше да бъде ако ... но не е ... сега е друг.
И мисля да започна да се държа малко по - добре с приятеля ми Много съм лоша с него напоследък - изкарвам си всичко,което ме е наранявало преди,всичко от което ме боли,във вид на гняв и упреци към него.Изкарвам си на него гневът към отминалото си с друг щастие,което не съм успяла да задържа, а той горкичкия се чуди как да ми угоди...И ме е страх,че ще му писне да търпи нравоученията и променливите ми настроения и ще загубя и него ....

Неделята на вси светии (правосл.), Ден на  вси светии (католич.) (гръц. Κυριακὴ τῶν Ἁγίων Πάντων, лат. Sollemnitas Omnium Sanctorum, нем. Allerheiligen, англ. All Saints, фр. Toussaint) — е християнски празник, ден в памет на  всички светци....
В православните традиции празнуването винаги е в първата неделя след  Петдесетница, в католицизма — на 1 ноември постоянно.Денят на вси светии  в латинския  календар е  «тържество». Да пропуснеш да посетиш близки и роднини /починали/ на тяхното гробно място се счита за тежък грях.

На следващия ден , 2 ноември пък е денят на...All Souls' Day.В този ден е прието да се ходи пак на гробищния парк,да се почиства мястото, да се слагат  цветя,зеленина,едни специални венчета,палят се много свещи.Казват ,че особена почит се оттдава на онези хора,от чийто живот сме научили какво е любовта и вярата в бога..
При нас се ходи на 1,2 и 6 ноември,когато е официалната Pyhäinpäivä тази година.
Цялата седмица е изпълнена с едни ритуали,които някои спазват,други не,но на 1 и 2 задължително се почитат мъртвите и е особено тихо вечер,навсякъде горят свещи...Запалената свещ в тъмнината и букета цветя на гроба са символ на победата над смъртта с вяра.
Знам,че се приготвя и тържествена вечеря и се събира цялото семейство,но тук не се раздава.Явно раздаването е само в православаната църква....
 

Валя пускай нова тема,че сме минали страниците.

Темата е закована, а за такива май не важи правилото за 50те странички. Не сме отчетна един вид, ама все пак не знам, най- добре Валя да попита модератор! 

Точно това се случва и с мен,мила и не мога да проумея ЗАЩО?

Защото хората са лошо, защото сития на гладния не вярва, заради това.
И ние сме го изпитвали, по-точно майка ми де.

Майка е вдовица от 9 години. Аз бях на 22, когато баща ми почина. И след 9 години боли адски много.
Но...животът продължава. Сили!!!

Момичета утре при нас e Pyhäpäivä и това е денят ,в който както преди писах,се почитат мъртвите.А в България е Велика задушница.Тя е  посветена и на загиналите воини, затова някъде се нарича и „мъжка задушница“.
Това е ден за възпоменаване на душите на починалите, църковен помен в чест на мъртвите.Предлагам всички утре да запалим по една виртуална свещ тук във форума,в памет на любимите ни хора,които вече не са до нас...

 

Здравейте на всички !
Доста ми е мъчно като чета посланията на всички. Аз съм от 5 години вдовица, имам син на 10 години. Мисля си, че всички ние трябва да помислим и си говорим как да се справяме от тук нататък. Искам да влизам в този форум, но, ако всички  говорят само за задушници...може ли да помислим как да продължим да живеем и да си даваме съвети за по-добър живот, защото все пак децата ни имат нужда от усмихнат родител. Знам , че е трудно да се намери отново половинка и  също ,че е трудно да се справяме сами. Никой не може да замести другият родител. Хайде да бъдем малко повече оптимисти. Споделяте и какво хубаво ви се е случило днес например, каде сте ходили с детето, с какво ви е развеселило. Благодаря ви !

 

Точно поради тази причина вече не пиша в тази тема 
Много добре си го казала

Ралица, твоят пост ме подтикна да пиша отново в тази тема.
Вярно е, че животът е наниз от хубави и лоши събития.
В случая с моята майка, след като загубихме татко освен болката и гнева(при мен особено имаше много гняв към съдбата), имаше и има много прекрасни моменти(Благодаря ти Господи!).
Лошото е, че макар и съзнавайки безвъзвратната загуба на съпруга и бащата на детето си, майка ми пак си ми казва - "без половинката си съм за никъде...".
Как да отвърна аз в този момент се питам?
И знам, че това, което ще напиша е повтаряно многократно, но наистина - "това, което не ни убива ни прави по-силни" или поне ми се иска да вярвам, че е така при повече хора.