ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 421
  • 969
# 765
Година и половина след смъртта му, аз нямам хубави мигове за които да разкажа....просто аз съм като Неджля от Листопад, живея и се боря със родителите му и ден след ден умирам след техните обиди.....Снощи сънувах, че ме ухапа змия по рамото, но моят баща я уби.....какво ли значи? Преди също сънувах змия и съпругът ми почина, а следващият път дъщеря ми катастрофира.....сега ме е страх.......ама много!
Виж целия пост
# 766

Здравейте на всички !
Доста ми е мъчно като чета посланията на всички. Аз съм от 5 години вдовица, имам син на 10 години. Мисля си, че всички ние трябва да помислим и си говорим как да се справяме от тук нататък. Искам да влизам в този форум, но, ако всички  говорят само за задушници...може ли да помислим как да продължим да живеем и да си даваме съвети за по-добър живот, защото все пак децата ни имат нужда от усмихнат родител. Знам , че е трудно да се намери отново половинка и  също ,че е трудно да се справяме сами. Никой не може да замести другият родител. Хайде да бъдем малко повече оптимисти. Споделяте и какво хубаво ви се е случило днес например, каде сте ходили с детето, с какво ви е развеселило. Благодаря ви !



Точно поради тази причина вече не пиша в тази тема  Peace
Много добре си го казала


Ами добре,съгласна съм.Дайте конкретни предложения... Hug
Все пак някои от нас са загубили съвсем наскоро съпрузите си,имаме нужда от време...а съветите ви и опита само могат да ни помогнат.
И да искам,не мога да съм весела,нито пък да давам съвети на някого.Аз все още не съм излязла от шока след внезапната смърт на съпруга ми.Така,че вие сте на ход. Peace


Виж целия пост
# 767
Нека милите ни съпрузи и любими хора почиват в мир и Господ да даде опрощение и мир на душите им.   newsm38
Ужасно е да си загубил любим човек. Много е трудно да преодолееш мъката.
Аз много се радвам на оптимистичниите постове във форума, понякога и аз успявам, но да си сам е трудно.   Tired
Но за пред децата се държа, все пак искам да имат достоен пример, да бъдат силни хора.
Но съм сигурна, че всички стискат зъби и се борят. Просто обстоятелствата при всички нас са различни, обкръжението в което живеем. Затова и различно се справяме.
Понякога се питам дали ни виждат отнякъде, и заради тях да се усмихваме и да продължаваме напред.
Не съм чела никакви книги по тази тема. Преди не бях готова да чета подобна литература, сега чувствам, че ще ми е интересно.
Кураж на всички!
Виж целия пост
# 768
Таня74, виж в някой съновник в интернет за тълкуване на съня ти. Съдбите ни са сходни, затова те разбирам отлично.
Виж целия пост
# 769

Нека милите ни съпрузи и любими хора почиват в мир и Господ да даде опрощение и мир на душите им.   newsm38
Ужасно е да си загубил любим човек. Много е трудно да преодолееш мъката.
[/

Така е и всеки го приема по различен начин,и не е задължен да променя отношението си заради другите,форума е и за да споделиш мъката си и за да споделиш хубави  неща,които са ти се случили,всеки както го чувства.Според мен дали се говори за задушница за помени за мъка и дали някой не иска да говори за тези неща,не значи че ще се променят обстоятелствата,не можеш да си зариеш главата в пясъка,не можеш да заличиш,а може би и не искаш-/аз поне не искам и не мога/,факт е че тях нашите любими ги няма.Искам да кажа че не е нужно да си казваме за какво да се пише ние сме на различни етапи от мъката си и е нормално да се чувстваме различно,спомнете си вие как сте били първата година.Трябва да сме толерантни ,защото сме с еднаква съдба и знаем какво е.

Нека почиват в мир скъпите ни хора!
Виж целия пост
# 770
Знаете ли, момичета, мислех си за това, че има причина повечето постове тук да звучат като оплакване. Просто ние, всяка от нас, си мисля аз, се държи навън, пред другите хора, разбира се, не можем да хленчим и натоварваме хората около нас. но и , пък, имаме нужда да изкажем болката, да се опитаме да свалим товара, поне за малко. и, поне аз така го чувствам, тук усещаме че имаме сродни души, които ще ни разберат, защото са , за съжаление, в същото положение.
Въпреки, че е жалко, да бъдеш в компанията на компютъра, а не да общуваш с любим човек.
Толкова много ми липсва съпруга ми, гледам снимки и страдам оше повече, плача. така добре си пекарвахме, пикници с децата, разговори, празненства.
Но знам, че утре, като отида на работа, като се приберат децата, че се усмихна, ще се посмея дори, ще се пошегувам, но душата ми ще е празна.
Толкова ме е страх, понякога, но се боря. Искам да сме здрави, а с другото ще се справим.   Hug
Виж целия пост
# 771
Здравейте. Дано душите на нашите мили намерят покой. Празно е на всякъде, където и да ходя и каквото и да правя се чувствам сама. Наближават 4 месеца от както съпруга ми си замина внезапно. Един миг равен на цяла вечност. Ходя на работа там времето някак минава, а вечер като се прибира учим с децата за училище, след това вечеряме и си лягаме. Все едно и също. Моля се само да сме здрави, да станат достойни мъже, като татко си. Не мога да им бъда баща, затова си обещах да съм два пъти майка. Подкрепям идеята да пишем и как се справяме. Защото това помага повече от колкото това как всички страдаме. Болката е в душата ни и никой не може да я вземе. Трябва да бъдем мъжки момичета, а не само момичета. Прегръщам ви всички.
Виж целия пост
# 772
Знаете ли, момичета, мислех си за това, че има причина повечето постове тук да звучат като оплакване. Просто ние, всяка от нас, си мисля аз, се държи навън, пред другите хора, разбира се, не можем да хленчим и натоварваме хората около нас. но и , пък, имаме нужда да изкажем болката, да се опитаме да свалим товара, поне за малко. и, поне аз така го чувствам, тук усещаме че имаме сродни души, които ще ни разберат, защото са , за съжаление, в същото положение.
Въпреки, че е жалко, да бъдеш в компанията на компютъра, а не да общуваш с любим човек.


толкова точно си го казала Мира. Нямам какво да прибавя нито пък извадя. Това е цялата истина.
Виж целия пост
# 773
Знаете ли, момичета, мислех си за това, че има причина повечето постове тук да звучат като оплакване. Просто ние, всяка от нас, си мисля аз, се държи навън, пред другите хора, разбира се, не можем да хленчим и натоварваме хората около нас. но и , пък, имаме нужда да изкажем болката, да се опитаме да свалим товара, поне за малко. и, поне аз така го чувствам, тук усещаме че имаме сродни души, които ще ни разберат, защото са , за съжаление, в същото положение.
Въпреки, че е жалко, да бъдеш в компанията на компютъра, а не да общуваш с любим човек.

толкова точно си го казала Мира. Нямам какво да прибавя нито пък извадя. Това е цялата истина.
Peace
Виж целия пост
# 774
И при нас ръка за ръка хубавото и лошото,но  научих,че е по добре хубавите моменти да бъдат едни гърди  пред лошите.Днес бяхме за риба,не че си хванахме,че на наште професионалисти все им е много водата  Laughing Качих малко снимки http://prikachi.com/images/687/2645687w.jpg http://prikachi.com/images/688/2645688v.jpg http://prikachi.com/images/689/2645689b.jpg http://prikachi.com/images/691/2645691t.jpg http://prikachi.com/images/703/2645703U.jpg
Много целувки и малко по ведро де нали на нас чакат малките   newsm64
Виж целия пост
# 775
танче, ти много ни разведряваш, пиши по-често, как сте.
А ние се държим, разбира се.
Само че и на мен ми е жалко, че синовете ми няма да имат страхотния пример на татко си, дано да го помнят и да приличат на него, но да са по-малко притеснителни. и дано на на с, мъжките майки, да ни стигнат силите да им даваме достоен пример.
За съжаление ние малко говорим за татко им, те си го спомнят отлично , сигурна съм, но може би им е тежко да говорят. а и аз, ако почна по тази тема, все се разплаквам, и затова избягвам тези разговори.
Иска ми се да си говорим и спомняме , да го споменаваме непрекъснато, но .сигурно по-нататък, не знам.
Сили и здраве на всички.   Hug
Виж целия пост
# 776
Момичета, между вас имали такива които живеят близо до родителите на покойния си съпруг. Апартаментът ми и на един етаж с този на сестра му и този на родителите му. Три почернени врати. Уж се борим всеки по свой начин с мъката, но от време на време усещам напрежение, даже вина за случилото се. Пишете как се справяте. Трябва ми съвета ви. Прегръщам ви много.
Виж целия пост
# 777
Благодаря ви момичета ! newsm51
 Само така можем да продължим напред. Децата ни го заслужават , а и ние. Не ми се вярва по4иналите ни съпрузи да искат ве4но да сме нещастни, напротив трябва да сме щастливи, заслужаваме го, колкото и да ни е трудно. ЗАСЛУЖАВАМЕ НИЕ И НАШИТЕ ДЕЦА ДА СМЕ ЩАСТЛИВИ !!! Много ми е приятно, има и други майки като мен, които оби4ат риболова. Трябва да споделяме повече за хубавите ни моменти, моля ви ! На вси4ки ни е трудно, но заедно сме по-силни! 
Много целувки на вси4ки!
Виж целия пост
# 778
И сега какво? Незнам дали е удобно да напиша, че от няколко дена се чувствам ужасно, че ми е много мъчно, че изпитвам страх и изпадам в паника. Когато съм имала горе долу "добри" дни, съм споделяла . Писала съм, какво правя за да се спася поне малко от силната болка.  За себе си знам как се чувствах преди 1 г и 6 месеца и знам как се чувствам сега.  Сега съм една идея по добре, но това не значи ,че съм СУПЕР. Няма как да бъда СУПЕР след като ,непрекъснато ми липсва "половинката". След 5 години пожелавам на всички ни да се чувстваме наистина добре и да пишем в други форуми. За сега не мога да се похваля, че снощи съм била на дискотека, че съм била на купон и т.н. Мога само да ви споделя, че съм понякога напълно неадекватна.  Еех, ако имаше РЕЦЕПТА, как
да се живее ,след като ни сполети такава драма, щеше да е страхотно.Щеше да е страхотно и ако , тези ,които са преживяли същото като нас преди пет години ,да споделят как са изплували .
Виж целия пост
# 779
Мили момичета  Hug рецепта няма, всеки сам трябва да намери смисъла да продължи живота си в нещо- деца, работа, родители.... поне в първите 1-2 години.
Отговорът е във вас. Спомнете си за какво сте мечтали и започнете отново, какви сте били преди да срещнете половинката си дори.
Моят съвет е да не се вкопчвате в нещо или някого, просто живейте заради самите себе си, за вашите мечти,желания, стремежи, удоволствия...

Не знам дали беше споменат филма http://www.cinefish.bg/PP-Obicham-te-PS-I-Love-You-id12715.html на мен доста ми помогна тогава, да се освестя дето се вика.  Heart Eyes

ПС:За протокола - на купони и дискотеки не ходя Wink предпочитам разходки сред природата и пътувания Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия