ИМА ЛИ ВДОВИЦИ/ВДОВЦИ СРЕД ВАС???

  • 130 431
  • 969
# 780
И сега какво? Незнам дали е удобно да напиша, че от няколко дена се чувствам ужасно, че ми е много мъчно, че изпитвам страх и изпадам в паника. Когато съм имала горе долу "добри" дни, съм споделяла . Писала съм, какво правя за да се спася поне малко от силната болка.  За себе си знам как се чувствах преди 1 г и 6 месеца и знам как се чувствам сега.  Сега съм една идея по добре, но това не значи ,че съм СУПЕР. Няма как да бъда СУПЕР след като ,непрекъснато ми липсва "половинката". След 5 години пожелавам на всички ни да се чувстваме наистина добре и да пишем в други форуми. За сега не мога да се похваля, че снощи съм била на дискотека, че съм била на купон и т.н. Мога само да ви споделя, че съм понякога напълно неадекватна.  Еех, ако имаше РЕЦЕПТА, как
да се живее ,след като ни сполети такава драма, щеше да е страхотно.Щеше да е страхотно и ако , тези ,които са преживяли същото като нас преди пет години ,да споделят как са изплували .

 И след пет и след малко повече, болката си е болка, само дето свикваш да живееш с нея. Примиряваш се.
 За мен болката си остава още по-голяма, защото ние с детето си нямаме наш дом. Няма и откъде да наследим.
Тъкмо когато ни предстоеше да си купим жилище се случи най-страшното. Това прави болката и безпомощността още по-голяма.
Виж целия пост
# 781
Честно,казано не ми хареса един израз от последните постове,но няма да критикувам.Наистина трябва да се огледаме.Дали не изпитваме агресия,завист или депресия само защото сме се заинатили,че"вдовица" е синоним на безгранично нещастие.Няма как да стане ако по често се улавяме да казваме "искам,искам,искам......ма аз,само това искам" а не "Наистина ли?.......много се радвам"."Леле колко си сладък,здравей слънчице",а не студено"много си пораснал ......край на израза"към някое детенце например.Да не изреждам повече,но когато един човек осети топлотата и искреността в думите ти би ти отговорил с същото.Когато срещна някой за който знам, трябва да водя някакъв вид политика заради ценности или критерии ,то аз го правя.След 3 минути обаче  мозъкът ми  много бързо  прехвърля варианти за измъкване.Не умишлено инстинкт за "отърваване"от негативна енергия.И при всичките ми размишления,никой не трябва да се насилва,да прави нещо което не е присъщо за характера му.Просто искам да дам отговори на някои евентуални въпроси.Например-"Защо някой се държи така с мен?"Може би трябва да се запитаме ние имаме ли вина или я носят всички останали,които"НЕ знаят как да се държат с нас"!
Виж целия пост
# 782
.Дали не изпитваме агресия,завист или депресия само защото сме се заинатили,че"вдовица" е синоним на безгранично нещастие.Няма как да стане ако по често се улавяме да казваме "искам,искам,искам......ма аз,само това искам" а не "Наистина ли?.......много се радвам"."Леле колко си сладък,здравей слънчице",а не студено"много си пораснал ......край на израза"към някое детенце например.Да не изреждам повече,но когато един човек осети топлотата и искреността в думите ти би ти отговорил с същото.
Подкрепям напълно.
Може да използвате форума да потърсите нови познанства от градовете ви. Да се срещата с хора, които не сте познавали преди. Да откриете приятели сред тях.
Отдайте се на любими занимания, по възможност сред хора, за да не оставате прекалено дълго сами с тежките мисли. Негативните размисли ви тровят и не помагат.
Виж целия пост
# 783
Мн е трудно, когато си от по-малък град, особено ако не ти е роден. Мен това мн ме терзае. Обмислям преместване, но ме спира работата. Сега съм доволна от заплащането, и не знам ще мога ли и в родния си град да намеря работа с добро заплащане. Мен ми стига и по-малко, но миисля и за децата. сега можем да си позволим пътуване, глезотии, е на срредно ниво, .но. Знам че без риск не може и съдбата обича смелите, честно казано винаги съм вървяла напред, и нещата са се случвали, но сега ми е вече по-трудно,. А и големият ми син не желае преместване, а като че ли още е рано да го оставя самостоятелно. Опитвам се да вярвам и се надявам че Господ ще ни помогне, и нещата ще се наредят.
Мисля си че в голям град може да се запишеш в различни клубове, и има повече възможности за разсейване.
Тук ми е само компа, и няколко познати.
Между другото, има ли някой от Стара Загора?
Виж целия пост
# 784
Много ми е мъчно. Много.
Сега разбрах, че един приятел е починал. Само на 44 години. Има син на 12. Беше страхотен човек.  Cry
Виж целия пост
# 785
Съжалявам.........знаем какво е...... Cry
Виж целия пост
# 786
mira 33, аз съм от Стара Загора, казвам се Лили, обади се на 0898232712, ще се срещнем и поговорим. Живеех със съпруга си в Перник 23 години и преди това 5 години в София. След като него вече го няма, зарязах всичко, дома си, работата, приятелите и се върнах в родния си град. Не ми олеква, но все пак съм по-добре, отколкото в Перник, където всичко е свързано със съпруга ми. Преди да се преместя обаче си намерих работа, която е интересна и съвсем нова. Ще се радвам, ако се обадиш, след 29.11. съм в Ст.Загора, сега съм в отпуск и съм в Перник.
Виж целия пост
# 787
Благодаря Лили!  Благодаря ти за отзивчивостта. Непременно ще се обадя. Аз обаче ще съм си у дома по Коледните празници. Ако си там и е удобно, ще се видим. Ако не, през някой уикенд.
Ще ми е приятно да поговорим, за мен ти си направила това, което аз още не смея.

Здраве на всички!
Виж целия пост
# 788
Ако има самотни вдовици за Коледните и Новогодишните празници, нека да пишат и да си направим празненство!
Виж целия пост
# 789
Подкрепям идеята за сбирки. Но по празниците се прибирам при майка ми, защото тя ми е най-голямата подкрепа, а през другото време сме далече от нея. Планирам преместване, но кога ще е ...........
та ако през някой уикенд се организира нещо и съм свободна, с удоволствие ще дойда. Но може би след празниците.
Виж целия пост
# 790
Момичета, моля ви стига сте хленчили, че е трудно! Да така е но докато се самосъжаляваме не си помагаме да излезем от тази психическа травма. Както някой писа по-горе всеки за себе си е нужно да намери начини да се контролира и развлича за да не мисли в стил: ако той беше тука. Да ако беше, но реално не е.
Аз от година и месец съм вдовица. Майка ми почина преди 3 г.
След смърта на съпруга си не ми остана време да го жаля, защото свекър ми така злобно ме нападна, че цял ден ще ми отнеме да пиша.
Сестра ми от 1 година не ми говори. Е жива съм още и се боря с живота и неговата несправидливост.
Имам прекрасно дете на 10 г. Момиче, което всъщност откри баща си мъртъв. Милото три нощи подред подскачаше в леглото /докато не мина на успокоителни - по лекарско предписание/. Аз отслабнах с 15 кг. за 5 дни.
От тогава всеки ден се моля да имам още сили да понеса отговорностите, които ме чакат и злобата на близките ми които ме заляха с нея.
За съжаление няма рецепта за болката и мъката. Просто се налага да приема нещата такива каквито са и да гледам напред. Всеки ден се събуждам и си казвам: Господи има за какво и кого да живея.
И аз си имам своите страхове и своите объркани моменти, но трябва да се науча да живея с тях и да ги преодолявам.
Момичета гледайте положително на живота пред вас, колкото и да ви е черно. Пожелавам ви с цялото си сърце Весели празници и много усмивки занапред.
Да липсва ни, много ни липсва нашия татко.
Виж целия пост
# 791
мила нериса, искрено се радвам на силата и куража ти. да, нямаме друг избор, трябва да сме силни, мн силни. и аз се опитвам да се усмихвам, въпреки всичко и да се радвам на живота, и да моля само за здраве. след като сме преживяли такава трагедия трябва да оценяме и най-незначителните радости, които ни поднася живота. аз обичам живота и искам да живея и да се радвам с децата си.
обичам мн и празниците, да ще ми е мн мъчно че ще празнуваме без нашия любим съпруг и баща, но искам да има хубави празници в живота ни и да ги празнувам с близките си.
но не упреквайте тези, които изплакват мъката си, нека този форум е като изповедалня, всеки да споделя и да се чувства свободен и разбран , нека и в тежките моменти момичетата да има къде да отпуснат душите си.
Здраве на всички.
Днес моят съпруг има рожден ден, нека почива в мир. трябваше да навърши 41 г. моля го да ни закриля и напътства. мн ми липсва.
Виж целия пост
# 792

но не упреквайте тези, които изплакват мъката си, нека този форум е като изповедалня, всеки да споделя и да се чувства свободен и разбран , нека и в тежките моменти момичетата да има къде да отпуснат душите си.
Здраве на всички.
Днес моят съпруг има рожден ден, нека почива в мир. трябваше да навърши 41 г. моля го да ни закриля и напътства. мн ми липсва.
mira_33 точно затова не искам да влизам в тази тема вече.Дори болката си човек не може да изплаче,без някои да го порицае и наругае.Вероятно трябва да има две отделни теми. Rolling Eyes
Нека почива в мир момчето ти и помни,не си сама !   Peace

Виж целия пост
# 793
Съгласна съм с Мира и Bее ,нека всеки който почувства необходимост да пише .било хубаво или лошо ,няма значение.Важното е да има хора отсреща ,които да го подкрепят.
Виж целия пост
# 794
?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия