подсъзнанието може всичко 6 (коледно- новогодишна)

Момичета, много е добре, че работим с утвърждения, интересуват ни книги и филми, които могат да ни помогнат в израстването... Но това не е всичко! Това е само едно стъпало от пътя, който трябва да извървим! Всъщност не "трябва", а е добре да извървим! Ако работим само с утвърждения и по този начин очакваме всичко хубаво да ни сполети - няма да стане. И ще се питаме защо не става. А някои ще открият причината в самите утвърждения, в теорията да предизвикваме съдбата си. Трябва да се вглеждаме все по-често в себе си, в начина си на живот, в желанията ни... Да си задаваме въпроси и да поискаме правилните отговори, а не тези, които идват от Егото! Егото досега ни е ръководило, време е да го изоставим, а за това се иска търсене, не само утвърждения и визуализация. Търсене в душите ни на Божествената искра, която само чака да бъде открита! Тя е в нас, истината е в нас, красивото е в нас! Но за да се докоснем до нея, трябва повече...

И аз имам проблем с регистрацията в изворите Моля някой  ако може да изтегли "Кристалните деца"и да ми изпрати на е-maila 
Зачела съм се в "Лекуване с ангели"  Много ми харесва 
Благодаря много на Ина Динава и mijjjka      

Винце наистина и аз не съм усетила такова нещо...

Но винаги съм "ЗА" градивната критика Мисля,че никоя от нас не би се обидила на друга-просто вече се познаваме в някаква степен и всяко нещо казано няма да се приеме като опит за обида,а по-скоро като още един начин или съвет да се случват нещата по-възможно най-добрия начин.
Не е лесно да се открият хора като вас,срещата ни не е случайна и можем само да се учим едно от друга.А и няма по-ценно от споделения опит

Мише,много ти е хубав новия аватар.Отива ти,нов облик ти предава

di_ тази книга е вълшебна

От Върчу на бг има издадени само 2-за Ангелите и Кристалните деца Сто пъти проверявах,ама това е то.

darena ще стискаме всички палци на Марти.Дано се оправи малкия-голям герой,а най-хубавото е че точно ти вярваш в чудеса!Марти има ли заслуга за това?

 

Това е истината Тони  и се радвам за теб ,че си я разбрала!Много хубаво си обяснила нещата! 

 Наистина тези, които си мислят, че като напишат 21 пъти утвържденията и всичко ще се нареди от само себе си живеят в една  заблуда. Не ви ли се струва леко наивно това?

Съжалявам ако ви разочаровам. Сигурно искате да чуете, " Няма проблем! Продължавайте с утвържденията нон стоп! Всичко ще се оправи! Само вярвай и ще видиш!...да ама не е баш така. Всички  тука четем книги нали? Искате ли утвържденията ви да работят и да има резултат от тях...или искате само да си ги имате написани на хартийка?!

А сега се спомнете си за филма Тайната. Всички сте го гледали..надявам се. Ако не, гледайте го.  Дайте сега да бъдем реалисти, а?Та  там  е казано всичко , какво трябва да се прави....стъпка по стъпка. Да , имаше и утвърждения...но сте забравили , че имаше и още една стъпка Act...тоест действие!

Ся да ви покритикувам тогава малко, след като не сте от сръдливите 

Вие се си пишете тука само за тези утвърждения, коя колко написала, коя колко утвърждавала...ама нищо се не случва, ама върху себе си момичета работите ли+утвържденията? Има ли Act? Ами ако няма..то най-важното сте пропуснали. Нали целта е да накараме нещата да се случват.Да предизвикаме Вселената да ни достави мечтаното. Е как става това?

Когато не ви се получават утвържденията, не се ли замисляте защо?

Не е заради това, че не ги повтаряте достатъчно...съвсем не. Друга е причината.

 И искам сега от вас тука, да споделите каква мислите че е тя. Хайде малко да раздвижим темата и да поразсъждаваме и да обменим мнения. Тука се даде много информация, чели сме книги, гледали сме филми...значи има какво да кажем и споделим, нали! Нека споделим тогава , какво сме научили до тука.

Споделете,какво мислите, къде е причината,  че при някои нещата се случват , а при други не?

Мише...Спиритче...ами вътрешно усещам, че ми е трудно да споделям някои неща, които бих искала да кажа, но нещо ме спира. 

Много би ми се искало да поразвием темата и да я превърнем в дискусия на това, което сме научили.Прилагаме ли го? Какви са резултатите?

Мише...честит ти аватар, наистина ти отива!!!

Приятна вечер на всички!    И да ми се сърдите и да не ми се...простено ви е! 

Винце   
Накара ме да се замисля.Имало е моменти, когато нещата не са ми вървели.И нали знаете, че никое зло не идва само, като тръгне нещо да не върви и другото да не остане назад Споменавала съм в първата тема , може би, че преживях доста тежък период преди време.Може 9- 10 месеца , яка апатия, хипохондрия, страх, безпътие, без мечти, абе не живеех, просто съществувах.И тогава в промеждутъците от време, между ,които се притеснявах да не умра от инфаркт или инсулт се молех на Господ да ми помогне да се съвзема.И айде пак- на леглото, чайкайки инфаркта И така 9 месеца..представете се 9 дълги месеца...Хубавото в случая беше , че се усетих, че нещата излизат извън контрол и най- важното -взех решение, че не искам да живея така.И започнах да се моля да постигна вътрешна хармония.Стегнах се.И започнах да работя върху себе си.Молих се на Господ, на себе си, на Вселената, на Природата, на всички да живея в мир със себе си и да разбера какво ме яде от вътре.Бях убедена ,че нещо е "отключило" това ми състояние.Реших, че имам нужда от помощ- отидох на психолог- нищо, била съм си ок.После отидох на психиатър- поак нищо- стрес след реаждането- врели- некипели.Така започнах да преоткривам себе си.Книгите, разговори със себе си, тази тема тук...И един ден просто стигнах до истината.Цял живот съм знаела, че има нещо и едновременно не съм го знаела.24 години съм крила от себе си нещо, което всъщност ме измъчва .Аз споменах вече по напред , за това, което баща ми ми причини и че това е бил моя вътрешен кошмар.След като си "признах" всичко пред себе си, някак си се причистих, дори визуално изглеждам по- свежа, по- усмихната.И от тогава всичко ми се случва знам, че вече владея себе си, знам какво искам, а това пък ми дава вяра, че ще го постигна.И успявам.
Нещата наистина се случват, но първо трябва да овладеем себе си.
целувки

tonimar, Винце, 
След тези постове ме засърбя "перото" и аз да споделя мнението си по въпроса.
Да, няма нищо лошо в това да искаме неща от Вселената, да си "поръчваме" кой каквото му липсва. Всеки сам избира пътя си и върви по него със собствена скорост и мъдрост!Така и трябва да бъде.
Въпросът беше защо при някои се получава, а при други не.
Мисля, че Ванга беше казала нещо от сорта на "внимавайте какво си пожелавате и дали сте готови да платите цената". Всяко нещо си има цена-не само в материален смисъл. Не можем само да искаме, а трябва и да даваме.Процеса е двустранен.
Много пъти сме говорили за благодарността. За благодарността, че всичко в живота ни се случва по някаква причина. За да не получим нещо, значи има някаква причина. Дори и да не стане това, което толкова сме искали и бленували, пак трябва да сме благодарни. Защото не знаем края на историята. Тук ще вмъкна една притча:
 
Не знаем цялата история

Преди много, много време в едно индианско селище живеел старец, който имал чудно красив кон. Нямало човек наоколо, който да не бил чувал за това великолепно животно. Той имал дълги, прекрасни крака и когато препускал буйно, мускулите му играели с копринен блясък.

Чул Великият Вожд за коня и изпратил пратеник да пита стареца дали не може да ги купи. Препуснал воинът до типито на стареца и скочил от коня си. Когато мокасините му докоснали земята, се вдигнал прах във всички посоки. „Старче, изпраща ме Великият вожд. Той те поздравява и пита може ли да купи коня ти?”

Старецът имал величествена осанка и благородни маниери. Помислил, помислил и казал: „Поздрави от мен Великия Вожд и му благодари за любезното предложение да купи коня ми. Този кон е мой приятел. Ние с него сме спътници. Не мога да продам своя приятел.”

И пратеникът си тръгнал.

След две седмици конят изчезнал.

Когато обитателите на селището чули, че конят го няма, всички се струпали около стареца и завикали: „О, стари човече, какво нещастие! Можеше да продадеш коня си на Великия Вожд. Сега нямаш нито кон, нито платата за него. Каква зла съдба!”

Старият човек погледнал всички с мек, благ поглед и казал: „Това не е нито зла, нито добра съдба. Не знаем цялата история. Нека просто да кажем, че конят е избягал.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях това било нещастие.

Месец по-късно конят на стария човек се върнал, следван от двадесет великолепни коня. Буйни и прекрасни били те и от ноздрите им излизали пламъци. Хората от селището изтичали при стареца: „О, старче, ти беше прав. Не беше зла съдба бягството на коня ти. На добро беше. Сега не само конят ти се върна, но имаш още двадесет прекрасни коня. Това е добра съдба!”

Старият човек поклатил бавно глава и с върховно проникновение казал: „Това не е нито добре, нито зле. Не знаем цялата история. Нека само да кажем, че конят се върна.” Хората си тръгнали, клатейки глави. За тях да имаш двадесет прекрасни коне било голямо щастие.

Старецът имал син, който започнал да обяздва конете. Всеки ден той ставал рано, за да си върши работата. Една сутрин старецът отишъл да погледа работата му. Младият мъж се носел в грациозен тръст върху голия гръб на необязден петнист кон. Внезапно конят се хвърлил наляво, после се извъртял надясно и с яростен скок на задните си крака хвърлил младежа високо във въздуха. Момчето паднало и ме мръднало. Двата му крака били счупени.

Всички обитатели на селището се събрали и започнали да се вайкат и оплакват: „О, не! О, не! Старче, ти беше прав. Връщането на твоя кон ти донесе нещастие. Сега твоят единствен син е осакатен, със счупени крака. Кой ще се грижи за теб в твоята старост? Това е голямо нещастие.”

Старият човек се изправил и казал спокойно: „ Това не е нито нещастие, нито щастие. Нека просто да кажем, че синът ми си е счупил краката. Ние не знаем цялата история.” Хората от селището се разотишли, клатейки глави. За тях падането на момчето било голямо нещастие.

Скоро по тези земи пламнал голяма война и Великият Вожд призовал всички млади мъже в селището да се бият. Войната била дълга и изтощителна и хората знаели, че повече няма да видят децата си. И те пак се събрали около стария човек: „Старче, ти беше прав. Не е нещастие, че синът ти си счупи краката. Макар и сакат, той е с теб. Ние никога повече няма да видим синовете си. Това беше щастие за теб.” И още веднъж старият човек им казал: „Това не е щастие, нито нещастие. Ние не знаем цялата история.”

Какво можем да разберем от тази поучителна история? Има моменти, когато се чувствате като жертва и други, когато ролите са сменени. Не трябва да съдите с мерките на доброто и злото. Това, което сте преживели, не е нито хубаво, нито лошо. Просто не знаете цялата история.

Всяко преживяване, всичко, което са ви причинили или вие сте причинили на другите, е страшно важно за развитието ви. Дори лъжите ви, жестокостта и несправедливостта към другите, дори и те са много важни. И това, което криете със срам в душата си, също е много важно, защото ви е помогнало да станете това, което сте. Всичко преживяно ви помага да станете милосърдни, цялостни и изпълнени с любов. Ако успеете да си простите и да се приемете такива, каквито сте, ще излекувате себе си, а заедно със себе си и планетата. Помнете: Нищо не е нито хубаво, нито лошо. Ние не знаем цялата история.

Аз лично винаги съм се чудила за какво да моля, което ми липсва. И винаги установявам, че имам всичко, което ми е нужно да съм щастлива-всичко. И само благодаря, благодаря, благодаря ... че всичко е точно такова, каквото трябва да бъде в определения момент.А когато ми се изпречат препятствия търся уроците, които да извличам. Не всичко в живота ни е розово, но ако ги нямаше миговете на тъмнина как щяхме да се радваме на светлината?

venny_b...мила, страхотно е това , което си споделила! Харесаха ми думите ти...
и това
Ето точно това е нишката! Ти си намерила истината, защото си започнала да я търсиш Търсенето ти е било действието, което си предприела...да работиш върху себе си!  И резултата е налице! Ти се влезнала навътре, търсила си къде е проблема,намерила си го...признала си пред себе си , решила си да се промениш и да действаш, като си видяла че с чакане работата няма да се оправи и всичко е дошло на мястото си.  Можеш само да се гордееш с това, че си успяла! Много се радвам за теб! 

mamm1129..много правилно се насочваш. ..
Ето това вече , който го постигне, здраво е стъпил на Пътя и усилено върви напред.

Притчата е много хубава! Благодаря ти! 

mamm1129...venny_b...момичета, направо ме изненадахте! Мислех, че ще ми се нахвърлите след последните постове...и смятах да се оттеглям от темата.   Може и да стане нещо от тази тема...в смисъл да тръгне вече нагоре.

Не смеех да пиша много за тези неща, защото не знам до колко сме изчистили Егото и дали се работи по този въпрос?

Аз лично много бих била благодарна на хора, които влизат тук със знания и ни ги поднасят наготово. От нас се иска да благодарим, че тези хора са сред нас. Това са хора по-напреднали, и щом са тука, и споделят...значи искат да ни помогнат по пътя.

 Ако има хора, които ще си помислят" Тая пък на какво се прави? като каква се изживява? Мисли си, че знае повече от нас ли? Какво се фука?" ...значи такива хора имат голям проблем с Егото..а той е , че те имат комплекси. Такива хора много трудно ще напреднат по Пътя.Такива хора няма да  поемат "златото ",което име са дава наготово...защото не им харесва факта, че някой знае повече от тях. Да , знае. Какво лошо има да знае? Знае и споделя. Грешката им е , че насочват фокуса в грешна посока...а биха могли да благодарят и да си кажат:" Какво мога да науча от този човек? Харесва ми ,че той е щастлив, хармоничен, успешен...искам и аз да бъда такъв!" Ето това вече е стремеж за познание.

Аз съм невероятно благодарна на съдбата , че ме среща с такива хора, които знаят. Нито за миг не съм си помислила, че те се фукат или че се правят на Богове.  Напротив, възхищавам им  се за това , което могат.От тях блика мъдрост...искам и аз да съм като тях.

Благодарна съм им,  че се спускат на моето ниво, което е по-ниско от тяхното, /защото те са на много по-високо от моето /и ми дават от това,от  което  аз имам нужда. Духовна храна за душата....

Леле, elena как хубаво си го написала! Браво на теб       Все едно си казала това, което чувствам самата аз.


Впредвид, че все не ми остава време /нали съм много работна / удоволствие е за мен да ви чета понабързичко за съжаление и просто не ми остава нищо друго освен да се преклоня пред Вас и да ви кажа едно голямо БЛАГОДАРЯ за това, че ви има. 

Easpirit, Рекси пие капките -татко му ги слага всеки ден в купичката с вода., но са на превършване. Трябва да мине все пак време... трябва да сме постоянни.... Кажи от къде мога да си купя, защото ми е неудобно ти да ми пращаш пак.

ЧервеноВинце ,  mamm1129 , venny_b,
БАГОДАРЯ ВИ! Дадохте надежда и цвят на тази тема! Много се радвам за вас и за всички останали, които нямат все още смелостта да пишат, но вникват в думите и ги приемат със сърцето си, а не с разума си!!!
Това, момичета, е правилния Път - търсенето на своя Аз, докосването до нашата душа, в която иски Божественото щастие!

venny_b , прости ли на баща си? А на себе си? Почувства ли щастието на прошката и благодарността? Защото нещата, които ни се случват могат или да ни направят по-силни, или по-слаби. При теб е станало първото и ако още не си усетила благодарността, ще я усетиш, след като търсиш!


mamm1129 , благодаря ти за хубавата притча!


Това е чудесно! И знаеш ли... ще дойде ден, когато всичко ще е розово!След като си стигнала дотук, този ден е много близо до теб!

Винце,, за твоите постове нямам думи и просто е по-добре да замълча!  

Така ви искам, момичета! Нека споделяме успехите си, но да не тъпчем на едно място с тези си споделяния, а да продължим напред! Само там е истината и красотата, само там, в това търсене, ще открием истинските всеизпълващи Любов, Светлина, Благодарност и ще се докоснем до божествените искри, с които сме надарени!
Чрез търсенето и вникването в себе си ще се отървем от оковите на Егото, от илюзиите на заобикалящия ни свят! И тогава - когато вече сме усетили и разбрали всичко това - ще намерим най-истинските хора на планетата Земя, които ще останат завинаги до нас! Защото ангелите и Великите водачи не са ни достатъчни, ние имаме нужда да споделяме щастието си и радостта си, а това е възможно само с ближния си!

Здравейте момичета и Честита Нова Година!

Аз съм от тези,които основно четат в темата и грабят с пълни шепи от всичко споделено тук.
Червено Винце,моля те не напускай темата!Всичко,което пишеш, а и като цяло темата ми е страшно интересно и полезно.

Аз съм тръгнала на някъде,но понякога наистина се чувствам объркана и сякаш се въртя в кръг и както каза Винцето всякаш тъпча на едно място.

Аз винаги съм била вярваща,още от дете,въпреки,че родителите ми не са.Кръстена съм на 18 години по мое настояване и тогава нещата за мен много се промениха,както Вени каза нещата просто ми се получаваха.После,преди 3 години се разболях сериозно.Нещата се оправиха напълно с не малко молитви  и четене и понеже знаех,че нищо не е случайно и че всяко нещо съм си го заслужила сама и имам урок да науча се опитвах всячески да разбера какво е това,което имам да уча?За мой срам май така и не разбрах.Напоследък започнах да разбирам защо съм си избрала точно тези родители(да са ми живи и здрави!),но като цяло в моите търсения все нещо ми се изплъзва,току да напипам нещо и пак се връщам в изходна позиция.Наитина това е от което имам нужда и искам да постигна - да откривам смисъла на всичко,което ми се случва( или не се случва).Но иначе винаги съм на принципа всяко зло за добро и обикновено(да не кажа винаги) наистина е било за добро.
Трудно ми е да разбера напълно прошката,не съм сигурна,че винаги успявам да простя,а невинаги знам как...Уча се да благодаря....
Тази година ми предстои нещо голямо,бях писала преди,че една много важна стъпка към осъществяването на една мечта е направена,предстоят още наколко,но уещам,че тази голяма промяна,която престои в живота ми,дай Боже! ще е и душевно-духовна!Дано!Вие много ми помагата в това!Обичам ви  

П.П. От години молитвата ми "Господи,дари ме с мир,хармония,разбирателство и любов!"

venny_b , забрави тези "шлагери", които са ни втълпени от нашите родители, а на тях - от техните родители! Според мен това, което цитирам се дължи на две причини:
Първата е, че негативното привлича негативното. Когато ни сполети едно зло, ние дотолкова униваме и ни обзема негативност, че можем да привлечем само друга негативност, освен ако не сме достатъчно узрели да избегнем това...
Втората причина е, че все пак всичко, което ни се случва има своя смисъл! Негативните неща, които ни се случват, са подсказки от Вселената - че трябва да променим нещо, да направим нещо!
Аз също все още се улавям от време на време да допускам нежелани мисли. Затова трябва да сме осъзнати! Спомняте ли си какво пише в Подсъзнанието Кехоу? Ако за всяка положителна мисъл ние печелим по левче, а за всяка отрицателна губим по левче - ще следим много по-зорко за мислите, които преминават през ума ни!

kambanka 2304 ,




Камбанка, това "заслужила" не е правилно! То е насочено срещу теб! Ако ти насочваш негативна мисъл към теб самата, то наистина ще ти е трудно да разбереш много неща. Защото разбирането идва от сърцето и душата. А когато към тях мозъкът ти насочва негативизъм, то те "се прибират", скриват се и единственото, което ти остава налице, е мозъка и Егото, а нямаш нужда от тях! Подходи с обич и разбиране към себе си, пожелай твоето добруване и така преминавай към случващото ти се. Всеки от нас е грешал! Няма друг начин! Но за да преборим грешките си, ние трябва да не се обвиняваме! Това "заслужил", грях, падение, вина, наказание... идват от църквата, а не от Христос или Буда, или Кришна, Мохамед и т.н. А църквата е човешко творение. Има си и своите грешки и то доста. Вярвай във всичко, което ти дава сила, но не се оставяй да бъдеш малтретирана като ти се внушава някаква заслуга!
За прошката, kambanka 2304 , няма определен метод, определена рецепта. Всеки сам трябва да достигне до нея! Опитай се да направиш връзка между събитията в живота си и едновременно с това и с хората, които са били и са свързани с теб! Това ще ти помогне да простиш. И когато простиш на другите - не забравяй и себе си! Това е най-трудната прошка! Успех!

Много хубаво казано!  Тони, абсолютно имам същото мнение за църквата. Църквата и религията са творения на хората. Бог няма религия.

Момичета,  знаете ли колко процента от човечеството са осъзнати и колко са спящите? Само около 20% са осъзнатите от цялото човечество.  Останалите са спящи  и познайте защо? Защото хората са живяли  под контрол, в страх и подчинение ..и то точно защото са спазвали догмите на църквата. Не са знаели истинската природа на Бог. Вижте разликата между стария и новия завет. Има много парадокси. В стария завет Бог е описан като един отмъстителен, зъл и наказващ  грешниците, а в същото време пък Бог обича еднакво всички. И ни учи да обичаме не само ближния си, но и врага си..да прощаваме. Ето парадокс?

Ако търсим Бог само в църквата, то значи  сме загубени! Значи не разбираме Бог, защото Го ограничаваме,  че Той  може да е само на едно място....църквата.

Бог е навсякъде, в природата, в звездите, в морето, в цветето, в теб, в мен...във всичко.

 Ходете си на църква, палети си свещички, молете се, но не се ограничавайте само с нея. Благодарете и когато сте извън нея. Независимо къде по света сме, благодарим ли и се молим от сърце, ще бъдем чути.
За Бог е достатъчно е да го носим в сърцето си и  то да е чисто. Той вижда кои сме чрез  сърцето ни...нашите помисли и дела Му показват колко сме истински. Не  това дали ходим на църква всяка неделя или не.
 
Кмабанка...исках да пиша нещо, но съм уморена. Утре ще напиша, на свежа глава.