подсъзнанието може всичко 6 (коледно- новогодишна)

Някъде четох, че се дразним  и изразяваме срещу хората от нещо , което точно ние имаме да чистим. т.е. виждаме себе си, собственаата си слабост или грешка и затова точно това привлича вниманието ни.

Много често е действително така  но все пак не в 100% от случаите е така. Има хора,които са точно противоположното на това, което съм аз и пак ме побъркват (поне преди защото тези хора отдавна вече не са част от живота ми). Има и такива,които действително ме дразнят с моите си слабости.

 
Несс...точно тези хора и организации не са случайни. Това са група хора, които доброволно са "избрали такава мисия"...да се борят срещу природонарушителите. Затова ,това е един виде "тяхна задача" ..и разбира се , че не е грешно това , че го правят. Напротив, похвално е!
Но една птичка, пролет не прави!



Хората, които ни дразнят, никога не се появяват случайно да ни дразнят. Те са ни "пратени " с цел. Да видим нещо в себе си,  да разберем., да променим, да изчистим, да научим...

Съгласна съм. Просто не винаги ,когато някой ни дразни то е точно с нашите си слабости. Понякога има други уроци да бъдат научени.

Ей, ама много било хубаво човек на спокойствие да изчете и осмисли всичко, което сте писали!  А не като мен – цял ден само дебнех свободна минутка – и бам в темата да чета по диагоналната система... 

Момичета, първо искам да ви кажа, че съм изключително доволна, че тъкмо в началото на тази Нова година нашата тема получи такъв очаквано-неочакван обрат. Това едва ли е случайно! Явно точно сега е настъпил моментът...Наистина времето се скъсява, а ние наистина боксувахме на едно място. Каквото и да си говорим, истината е една - беше ни необходим един такъв - да го нарека – своеобразен квантов скок.
За себе си – аз вече казах. Всичко, което трябва да постигна и което трябва да преодолея, ми е ясно. Да, да, именно трябва, защото човек, който е макар и малко осъзнат трябва да осъзнава всичките си недостатъци и трески за дялане. Затова пред мен основният въпрос е не кое, а как. Явно имам много още да се уча и дълъг път да извървя.... Защото поръчка до Вселената от рода на "Много моля, веднага експресна доставка на две дози търпение и по една порция смирение и прошка до вкъщи. В замяна давам агресия, гордост и Его" едва ли ще проработи, нали?   

Имам да мисля върху много неща...

Изключително много благодаря на mamm1129, на tonimar,  на Винцето... всъщност на всички вас, пишещи в темата!    

Притчата за индианеца е страхотна! 

Ето и от мен една притча - http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=70

И една реална притча - нещо, което ми се случи преди седмица и което беше първата светлинка, която ми показа, че едва ли имам напредъка, който наивно си мислех, че имам. Та, един ранен следобед влиза шефът ми в моята стая и говорейки по телефона, ми изключва климатика. И докато той си стоеше най-спокойно и си говореше, аз започвам да негодувам вътрешо - "Глей го сега, не вземе да отслабне малко, че все му е горещо, а ми изключва климатика.... Мрън-мрън... Как може да ми изключи климатика в този студ??" И така си негодувам аз няколко минути, разбирате ли, докато моят любим шеф не приключи разговора си и не ми каза - "Хайде, стига толкова за днес, гаси компютъра, имам път към вас да те карам" 
Какъв е изводът от тази случка - трябва да се прочетат "Четирите споразумения" 

Приятна вечер на всички!   

Така е. Разбира се ,че е за да научим нещо. Ако винаги си задаваме въпроса от сорта:Какво ме дразни в този човек и защо ме дразни? Може би аз съм причината , че го предизвиквам с нещо? То значи искаме да научим нещо...и затова идва отговора и заедно с него и решението. Това значи ние вече не мислим за нашето наранено Его, а търсим причината , за това което ни се случва.
Търсещи сме...А който търси, намира!

В това именно и  се състои разликата между израстващия и тъпчещия на място индивид. Единия постоянно си задава въпроси, защо това му се случва..и му са дават отговори. Другия постоянно вини всеки и всичко, проклина съдбата си, вселената и Бог за това че не бил справедлив. Не бива да спираме да търсим...

Мише...

Винце, права си, както и това е вярно, че в тях се оглеждат наши качества, които ние толкова навътре сме скрили, и се преструваме, че сме ги забравили.

 но искам да допълня още една страна на дразнителите - не рядко това са хора, които несъзнателно или (по-рядко) напълно съзнателно и целенасочено ни предизвикват, защото нашият "бяс" им е много необходим и вкусен. С тях не е проблем да се справим, стига да успеем да запазим самообладание и да не подхранваме с избухване/ядосване вампирския им глад. След няколко неуспешни опита пред нас, те отиват другаде. Моето тайно оръжие в такива случаи е да ДАВАМ Енергия, ама по неизвестни за мен причини те пък се отказват да взимат; явно друг вкус има доброволно предложената, не е като откраднатото.

Днес гледах Peaceful Warrior - хареса ми много, и ви го препоръчвам.

И книгата "ПЪТЯТ НА МИРНИЯ ВОЙН" ще да е по-хубава, (кога ли ще й дойде реда?)

Аталанта,,
, пожелавам здраве и любов 

Мише...смях се със случката с шефа ти Ама осъзнала си се!

Амитолка...честит ти нов аватар Много се накефих на твоя метод...с даването на енергия. Явно не е същото като да си открадната, защото ти даваш доброволно, ама  не се изцеждаш.
А те искат да смучат, да изцедят...та затова май бягат...не могат да те"изпразнят" .Все си бликаш с енергийка и им гледаш сеира... Страхотна тактика им прилагаш.

мимина...чакам с нетърпение да се включиш, за да ни дадеш специалното инфо , което си ни приготвила!

Atalanta, Честит Рожден Ден 

EASpirit, и аз често плача като благодаря 
Мише, 
Всички ви искам да прегърна и да ви благодаря   

По този начин се се спаси Иракли, струваше си борбата, коята проведоха младите ентусиасти. Благодаря им. Аз се включих съвсем символично.
Ираккли е вълшебно и мнго енергийно място, и беше много застрашено
Не че не нанесоха големи поражения,но се надявам да не са необратими

]
Винце, абсолютно съм съгласна с теб, има хора, чиято мисия или програма е много отговорна и че една птичка пролет не прави. Само искам да допълня, че дори в съпротивата срещу негативните явления в нашия живот вече стават принципни промени. Връщам се към разсъжденията ти за съпротивата и отпускането. Майка Тереза е отказала да участва в движение СРЕЩУ ВОЙНАТА, защото тя може да участва само в движение ЗА МИРА.

Привет мили момичета,
Имам толкова много работа, а все нещо ме влече към темата и искам и аз , макар накратко да кажа какво е в душата...

Преди 11 години аз бях много различна /когато се оженихме с моя съпруг/ - импулсивна, пряма, агресивна, привързана мого към работата си.
Благодарна съм на Бог, че ме накара да чакам детето си да се роди 5 години. Това ме направи по-смирена, по-силна, по-добра. Осъзнах, че на този свят нищо не се случва случайно. Всяко нещо нещо е ЗНАК и ние трябва да съумяваме да разчитаме знаците по стълбата на живота, която изкачваме.

Това 5- годишно чакане на детето ми - бе едно от най-тежките изпитания в живота ми. Бог ме изпитваше стотици пъти, изпитваше ме колко ми е силна вярата. Но аз самата се борих, не се предавах и... с всеки изминал ден показвах, че вярата ми става по-силна, показвах, че всеки един ден аз започвам да вярвам с душата си.
Осъзнах, че самите ние можем да си помогнем... И всичко се получи.

Научих се да прощавам, научих се да благодаря, научих се да обичам, научих се да бъда добра, с милосърдно сърце, да раздавам справедливост /когато се налага разбира се-не е случайно, че в последно време съм все на ръководни постове и съм като някакъв пратеник и закрилник на другите,научих се да вярвам, научих се мисля положително и да не изтъквам негативното, научих се да не завиждам осъзнах, че това е голяма пречка на човек и като видя в очите на някои хора завист-направо ги съжалявам, че те просто не осъзнават, че вредят на самите себе си, научих се да се радвам на слънцето, въздуха, водата- на МАЙКАТА ПРИРОДА осъзнах красотата на всичко, което ни заобикаля, осъзнах, че винаги деня ми трябва да започва с усмивка и радост в очите ми..... и осъзнах, че не мога да променя света а толкова исках.

Това, че осъзнах, че не мога да променя света го преоткрих през изминалата година. И съм безкрайно щастлива, че го осъзнах. Достигнах до извода, че ние сме част от света и променяйки самите себе си към съвършенство и доброта, правим света по-добър. Трябва да се молим за т.нар. "заблудени овце"простете ме за израза-така ги наричаше един мой много добър познат да се осъзнаят и да прогледнат.
Повярвайте ми- много пъти съм се мъчила да помогна на хора, които те самите не искат да се променят, влагала съм много енергия... и накрая просто не става. Открих, че унищожам себе си- своето здраве и енергия, а те не помръдват в развитието си. Реших, че е по-добре да помагам на хора, които просто искат да израстнат, искат да станат по-добри. А такива хора има....

И аз заставам зад тезата - Няма нищо случайно ! Всяка болест, всяко изпитание ни прави много по-добри и по-силни.

А относно ВЯРАТА - аз, я нося в душата си. Много пъти забързана в ежедневието си, не ми остава време да отида до параклиса, които се намира в двора на къщата ни... но НИКОГА, ама НИКОГА не съм преставала да вярвам дълбока в душата си. Пожелавам го на всеки. Ето моето второ дете ще бъде пак измолено, но аз знам, че всичко ще стане в най-подходящия момент и Бог не ме е забравил в нито един момент./друг път ще ви разкажа за това как ограбиха цял вилен квартал, а нашата вила остана непокътната и др.подобни случаи/.

А относно РАБОТАТА- разбрах, че човек трябва да я работи с удоволствие, но не трябва да бъде пристрастен към нея.

Това е засега от мен! Обичам ви.

Отивам да лягам, че утре ще имам тежък ден - трябва да уволним 10 човека, и може би утре ще се реши кои ще са те!!!!

Момичета, от няколко години насам, откакто започнах да се променям и да виждам красивото около нас -растенията, животните, въздуха, слънцето, водата, звездите, небето - с две думи всичко, което МАЙКАТА ПРИРОДА е сътворила, много ме боли когато видя, че тази красота се осквернява -как се изсичат горите, как се малтретират животните, как се унищожава природата с боклуците, които се изхвърлят и които не могат да изгният с годините.

Искам някъде да членувам - да сигнализирам за злоупотреби с дървен материал, да сигнализирам за замърсяване и др.подобни.... но все още не съм открила пътя към тази организация. /За съжаление в България на този етап е трудно да повярваш на някой, особено когато става въпрос за власт/

Надявам се, че ме разбирате за каква организация питам....

Имам едно леко предложение... няма да ви се сърдя, ако не се приеме.

Какво ще кажете, след този обрат в темата, следващата нова тема да има ново заглавие- например "Път към самоусъвършенстване", или "Помогни си сам, за да ти помогне и Господ", или "Как да изградим един по-добър свят"!!!!!!!!!!!!! или нещо подобно

Леле, отивам вече наистина да лягам а ако не приемате моето предложение -няма да ви се разсърдя .  Обичам ви   

Аз не пиша, не пиша, пък като започна и наема не мога да спра....

Лека и спокойна нощ!