подсъзнанието може всичко 6 (коледно- новогодишна)

Много си права.
Всяко нещо "Против" или "Срещу"-думите показват какво означава.Не е начина да вървим срещу нещо,а да се борим "За" него.

Сега като написа това за Майка Тереза и ми просветна.
Беше ми попаднало преди време много добро обяснение за нещата.Неслучайно предполагам,защото аз все съм против нещо-насилие,изсичане и т.н. Осъзнах,че вместо да хабя енергията си и да се ядосвам за това,че например има насилие над животните и да се опитвам да се боря бих могла да се опитам да помогна за един по-добър техен живот.

Бях забравила за това честно    mimina ми го припомни във възможно най-подходящия момент-точно когато днес писах за това и си мислих цял ден как още да поработя за да го преодолея напълно.  Едно голямо благодаря от мен

nora13 благодаря за споделеното,радвам се за теб и за това,че не си приела тези 5 години като една голяма несправедливост спрямо теб/както биха реагирали повечето хора предполагам/,а си съумяла да си извлечеш поуките и най-вече да научиш някои от най-важните си житейски уроци

Момичета,трудно ми става да пиша,просто оставам безмълвна пред вас,изведнъж днес докато четох усетих,че съм като една запетайка-т.е. толкова много имам да наваксвам и сякаш и аз съм зациклила на едно място.Затова повече ще чета и ще се уча от вас,отколкото да пиша

Лека вечер на всички

П.С. Светлина 8 наистина се усеща липсата и.Дано скоро се включи пак

EASpirit ,
днес си стигнала до една голяма истина и това е чудесно!!  Ето как темата може да ни бъде полезна, както и всяко наше споделяне може да се окаже подходящата багра. Недей само да четеш, EASpirit! Така рискуваш да четеш не точно това, което те интересува и да си налагаш сама бариера към нещо, което ти харесва. А и е добре да се споделя, още повече ако не успяваме да стигнем до отговора в себе си! Бъди себе си! Не си мисли, че си единствената, която има да учи! Всички ние все още учим, но е важно желанието ни и нашия Act, както писа Винцето! Щом днес си стигнала до това заключение, значи не тъпчиш на едно място!
Аз се радвам от промяната в темата точно по тия причини - че в такъв вариант сме си полезни и не тъпчем на едно място! Нека се питаме винаги - ЗАЩО? Защо този човек ме ядосва? Защо не успявам да преодолея страха си? Какво искам от живота? Какво искам от себе си? Защо не успявам да простя, какво ме спира? Защо не мога да се радвам на природата? Защо завиждам?...... Всяко "защо" ни води по Пътя на израстването!
Аз също се надявам светлина скоро да се включи...

nora13 радвам се за нещата, които си постигнала и вярата, която имаш в себе си!


mijjjka, и аз се смях много с теб и шефа ти! Благодаря за настроението! Чух, че хората с чувство за хумор са мъдри...



Amitola, благодаря! Надявам се и аз да намеря време за всички книги и филми, които с всеки ден нарастват!


darena, и аз от животните научих неща, които надали можех да науча от хората!

     "Единствено пчелата знае,
      че всяко цвете е пълно с мед"


Винце
Пропуснах ли някого?
Благодаря на всички пишещи и четящи! Нека темата продължи в същия дух на оживление, защото... нямаме време за почесване по главата като ей това

Хм, да, темата ни става все по-интересна 

Аз също имам да благодаря - за хубавите пожелания, от които съм трогната и които идват в момент, когато са ми най-нужни, за това, че ви има и сте готови да подадете ръка на всеки нуждаещ се, за това, че се подкрепяме в стремежа към по-добро...

Аз получих странен подарък от съдбата днес - безработен мъж. Странно усещане, което носи в себе си дъх на надежда за нещо по-добро... Ще видим, времето ще покаже. За сега мога само да благодаря и да се моля правилно да се поуча от поредния урок на съдбата.

Изпращам позитивни мисли и виртуални прегръдки във всички посоки 

Atalanta , наистина странен подарък! Докато четох поста ти, се сетих за притчата, която сподели mamm1129   "Не знаем цялата история"... Този "дъх на надежда" е нещо страхотно! 


Има една стара история:
Бог създал света. След това обичал да живее на земята. Неговите грижи били многобройни. Всички се оплаквали:
-Това не е наред, днес трябваше да вали, а не стана така...
Но след това идвал друг и казвал:
- Не докарвай дъжд, ще попречи на работата ми...
Бог почти се побъркал: "Какво да прави?!" Толкова много хора, толкова много желания, всеки очаква нещо и всеки се надява, че ще бъде удовлетворен, а желанията им си противоречат. Земеделецът иска дъжд, а грънчарят не желае дъжд, защото е направил гърнетата и те ще бъдат унищожени, на него му трябва слънце за няколко дни и т.н.
Бог събрал своя съвет и попитал:
- Какво да правя? Не мога да угодя на всички. Някой ден ще ме убият! Искам да се скрия някъде!
Предложили му много места. Някой казал: Иди на Еверест. Това е най-високият връх на Хималаите, никой никога няма да се качи там.
Бог казал:
- Едмунд Хилари ще се изкачи там заедно с Норгей Тенсинг и тогава ще започнат проблемите. После ще започнат да пристигат с хеликоптери... Не, това няма да свърши работа. Ще реши проблема за кратко време.
Друг предложил: А защо не на Луната?
Бог казал:
- И това не е твърде далеч! Скоро и там ще има хора!
Предлагали му звездите, но Той казал:
- И това няма да реши проблема, Само ще отложи нещата. Искам сигурно решение.
Тогава се приближил най-старият служител на Бог и казал:
- Има само едно място, до което ще достигнат само избрани, които няма да искат нищо от теб, няма да те обвиняват, а само ще те обичат и ще ти благодарят. Скрий се в самия човек!

Момичета, затова за нас хората е трудно да отрием Бог! Ние търсим вън от нас. Оглеждаме се, искаме, постоянно искаме нещо, борим се срещу течението, за да докажем себе си, негодуваме...
И така се отдалечаваме все повече от Бог, който е в нас!
Всъщност... надявам се, че точно ние сме по-различни


"Въпреки, че фенерите в къщата са запалени,
слепецът продължава да живее в мрак.
Въпреки че спонтанността
ни заобикаля навсякъде и е до нас, за заблудения тя винаги е далеч"

tonimar, страхотна притча!Благодаря ти! И си много права за съвета към EASpirit.
Мише и твоята притча е хубава. И ... браво та твоя шеф! 

EASpirit, миличка, ако ти си запетайка, какво мога да кажа аз.  Всички сме едно. Някои са по напред. Браво на момичетата! От сърце им се радвам, позитивни, активни, обсъждат, вкючват ти се на лични, помагат. Изобщо в тази тема отнощенията между хората/т.е. между нас/- едно от най-важните неща в живота и в нашата епоха, са точно такива от каквито има нужда всеки човек.

норче, благодаря за споделеното. Макар,че понякога  се чудя как да благодариш на съдбата за поредния шамар, и едновременно да утвърждаваш противното и да блатодариш за него. В смисъл- напр .нямаш дете- благодарна съм, за урока и го приемам като урок и нещо трубва да науча и променя- дотук добре, но едновремемнно с това  .Утвръждението е, "благодаря ти Господи за детето с което ме дари!" Може би първо трябва да осъзнаеш какво има да чистиш и като си свръшила работата да започнеш с утвържденията- не знам?

Самоанализ по метода на Норчето- научих да прощавам - /много трудно и дълго се учих/, да се радвам на всеки миг, да вярвам в себе си, да обичам хората и тези, които не ме обичат. Не съм се учила да не завиждам, защото хиляди пъти благодаря на Бога това не съм го можела, нито да клюкарствам-  не ми се "отдават" тези неща. Просто много си харесвам моите неща и моят живот такъв какъвто е и друг не искам.НО! Още се боря със страха от бъдещето, от утрешния ден. Когато получих от небесета най-големият дар- детето, загубих работата си и майка си, приятелите ми се отдръпнаха.Трудни  три години бяха и мъчни. Не спирах да вярвам, че нещата ще се оправят, но тогава се настани страха. Нещата се оправиха. Сега сме добре.  Но страхът, че може да се повторят не ме е напуснал съвсем. По-малко се стрхувам  днес  отколкото отпреди една година например, но все още го има. И май той е основият ми порок. А страхът е в основата на всички пороци. Сега си мисля да взема да благодаря на небесата за него,  и както казва Дънов, да го приема , да не бягам от него, а да го поканя да влезе, да го нагостя, каквото иска да му дам и с добро да го изпратя да си ходи по живо по здраво! ще опитам. Така правя с болестите. Ами , че то и страхът си е болест.
Аталанта, браво ,че го приемаш така. 
Искам само да кажа - за един метод за отразяване с огледала- ползва се за всичко. Например-чувстваш че някой ти праща лоша енергия, обижда и пр. Представяш си го мислено ограден отвсякъде с огледала и казваш- Това, което ми даваш ти връщам с любов! това ви го казвам за хората , които ни дразнят и обсъждахме по-напред в темата. но си мисля -да взема да вградя страха си така. Сега ми текна.
Правиш го това не с чувствато да му натриеш физиономията, а с любов, с ясното съзнание, че правиш нещо добро за него.
Момичета, приятен ден. 

Мили момичета, чета ви непрекъснато и се радвам на позитивизма в тази тема! Носи ми спокойствие и знание! Взех да намирам отговор на много от нещата , които ме терзаят!!! Общо взето съм позитивен и усмихнат човек и трудните моменти в живота все така съм ги преодолявала-с шега, самоирония и усмивка, но има някои неща, с които не мога да се справя?Едното е завистта на хората! Загубих си  част от приятелите поради тази причина! Имах/ и сега имам , но на друго място/ хубава и добре платена работа! Когато  споделих  радостта  с  приятелите си, се оказа, че повечето се отдръпнаха или почнаха да оплюват фирмата, в която бях!! И понеже бях на отговорна длъжност някои направо ми казаха, че няма да се справя, но .....се справях отлично! Спрях да говоря за работата си , за да не ги дразня! И постепенно се дистанцирахме! Останаха ми само 2-3-ма, напълно достатъчни!! Когато останах извън фирмата, онези приятели пак се появиха," съчуствайки ми"!!!Намерих си новата работа, но този път не споделих с никой къде и какво работя!!!Така ми е по-добре!!!Разказах ви това, за да ми кажете как преодолявате хорската завист???Това чувство ми е напълно непонятно!!Но явно го има по хората!

Момичета, невероятна енергия блика от постовете ви, благодаря за споделените съкровени мисли.      
Толкова неща ми идват на ум, докато четях, дано да не пропусна нещо...

EASpirit, хубаво е, че се чувстваш като запетайка, а не като точка, защото след запетайката в едно изречение винаги идва най-съществената част, а точката слага края. Би било добре по пътя да се чувстваме като запетайки, в търсене на най-красивото в нас!
Всички се учим, постоянно, важното е да не спираме, да не се предаваме и примиряваме с временните победи.

Nora13,  . Нека на ръководни постове срещаме повече хора като теб!
 Аз също подкрепям идеята за смяна името на темата, тя отдавна надхвърли първоначалния си замисъл. Нека и другите споделят мнението си. Моето предложение е "По пътя към себе си" или "В търсене на истинската ни същност" или...

mijjka,  Аз също работя върху импулсивността си и метода "преброй до 10" доста помага.

Аталанта, само времето ще докаже истинската стойност на подаръка, който си получила. 

Момичета, не си спомням дали е ставало въпрос във темата, но забелязвате ли, че всяка една от нас е преживяла сериозни катаклизми в живота си или сме изправени пред сериозни изпитания, които са ни накарали да променим мирогледа си и да започнем търсенето на отговорите "защо на мен", "защо точно сега". Никой предполагам в мигове на върховно щастие не започва да си задава подобни въпроси. Аз лично, ако не бях изпитала срещата със смъртта, нямаше толкова да ценя живота, който ми беше върнат. Страданието, през което преминаваме е цената, коята плащаме за научените си уроци. Затова е толкова важно да не се страхуваме, страха парализира, той ни ограбва. Нека приемаме изпитанията си с благодарност, че ще излезем от това състояние по-мъдри и по-смели.

Добро утро дами 


Вчера по телевизията гледах за пореден път филма "Хубава жена" 

и ми направи впечатление една фраза която  главната героиня (Джулия Робъртс) казва че " на хората им е много по-лесно да повярват/вярват в лошите работи от колкото в хубавите ...."

dianivo

Как преодолявам завистта ли  ми .... преди много се впечатлявах и затормозявах с това  Сега се опитвам/старая да я "омаловажа" и хората които я изпитват явно и  да им простя  Е , трудно ми се получава но наистина няма смисъл да се затормозяваме с това чуство както и с хората които го изпитват спрямо нас 
.....Дам да го пиша е винаги по- лесно 

tonimar,   

dianivo, аз завистта не я познавам като чувство, винаги съм се радвала на хора, които успяват със собствени усилия да постигнат нещо в своя живот. А към себе си и да съм усещала завист, не съм й обръщала внимание.

А може заглавието да е "Себеоткриването"

Уви така е ... Ако болестите не бяха дошли при мен аз все още щях да бъда същия критичен,предубеден и ограничен човек. Прекалено много време ми отне докато осъзная,че греша и че не лекар е това, от което имам нужда ... И все още не съм се освободила напълно от тези ниски вибрации, но се надявам и това да стане някой ден.

Защо все още не мога да преодолея негативизма  към бившият ми мъж????А са минали години! И това все още ме трови!! Как да се справя с това ?

....не е лесно  но не и невъзможно 

И аз така се опитвам да преодолея негативизма си към много близък, роден ми човек който ме е нараявал (може би неосъзнато, може би си е просто такъв ...)

Опитвам се да го преодолея с една "техника" която почетох скоро в книга на Савияш ...просто да простя и да приема човека такъв какъвто си е  .....


Ето тук нещо подобно което обяснява Александър Свияш само че написано от Грег Андерсън ЧУДОТО НА ПРОШКАТА

darena  


Мисля, че в този случай е важно да се разбере урока. Тогава ще си дойде от самосебе си евентуална промяна в утвърждението. В една от притчите на Крион се разказва за млада жена, която много жадувала за деца. Тя не знаела, че това и желание е породено от миналите и прераждания, в които винаги е обгръщала с голяма любов децата си, придобила е много знания за тях, станала е съвършена майка... Съпругът и също е искал деца, но когато е разбрал, че за нея е невъзможно да има, той я напуснал още през първата година от брака им. Тази жена продължила да живее в големи мъки и терзания. Докато един ден не разбрала кармата си в този живот. Всички натрупани знания, с които разполагала за децата, тя трябвало да сподели на майките, които имали нужда от тях. Започнала да пише книги за отглеждането на деца. По този начин тя помогнала на милиони майки, както и на малчуганите им. Ако в този си живот тя отново имаше своя челяд, нямаше да може да изпълни своята мисия.

Със страха и аз още не съм се справила, но се изявява в много по-редки случаи от преди и често забравям за него.

dianivo , имала си шанса да разбереш кои са истинските ти приятели! Това според мен никак не е зле! Завистта за мен също е непонятна и също като mamm1129 не съм я усещала върху себе си,  Така че... тя не е моя грижа! Да му мислят тия, които си я захранват редовно! darena е споделила един явно добър метод с огледалата, който може да се практикува в такива случаи и както е написала тя - задължително с Любов!

dianivo,  Desss , явно има нещо у вас, които пречи за преодоляването на този негативизъм. Може би не сте простили, може би не сте разбрали урока, който ви е бил даден с такъв човек.  Не се разпилявайте по този начин! Мисля, че е много важно да успяваме да оставим всичко негативно зад гърба си. Ако всеки път разбираме защо /пак опирам до задаването на въпроса Защо и до стигането до отговора/ ще ни е много по-лесно да продължаваме напред. В противен случай ние се опитваме да живеем днес, носейки с пълна сила миналото си. А това е една от големите заблуди. Как може да стане да живеем днес чрез миналото си? Невъзможно, нали!
Например аз дълго време не разбирах думите на Христос - като те ударят по едната страна, подложи и другата. Когато ми светна, че именно по този начин ми се помага да вляза в Пътя, вече нямам нищо против всеки удар, защото той е полезен за мен. Аз съм благодарна на хората и съдбата за всеки удар, който ме е доближавал до мен, до моята същност!

  Не мисля че нещото е само у нас , а просто обидата/болката която ни е наранила е по-голяма за това може би е нужно време да простим  ..... Важното е че сме го осъзнали и го преодоляваме , бавно но се получава 

"На хората им е свойствено да се самоосъждат или да се обиждат на самите себе си (защо съм такъв неудачник, грозник,глупак и т.н.)Обаче осъждането на себе си е също такъв грях както и осъждането на другите.Затова обезателно трябва да простим и на себе си ,както и на човака които ни е обидил ." Алескандър Свияш


А ето и едно упражнение "медитация на прошката"

Почнете мислено да повтаряте многократно фразата "С любов и благодарност прощавам на .............и го примам такъв,какъвто Бог го е създал.Моля прошка от .......... за мислите и емоциите си към него."